понеделник, 18 юли 2016 г.

Фактор: Белене - вечната Амбър на българската грандкорупция

Линк към оригинала във Фактор
Писал съм толкова пъти по темата, че започна да ми идва в повече. Сигурен съм, че проектът няма да стане - през годините всички адепти на Белене останаха опровергани от събитията. Така ще бъде и този път.
Какво е новото "старо" в сегашните усилия?
Единствено, че се продава за пореден път илюзията, че има "инвеститори" и че проектът може да стане като "частен".
Сменят се хората, които имат достъп до вземането на решение, но тезите и аргументите остават същите.
Накратко защо АЕЦ "Белен" не може да стане по никакъв начин, нито като държавен, нито като частен?
Проектът е прекалено голям за мащабите на риска, който трябва да се управлява в рамките
на българския енергиен пазар и икономиката. Тежеста на проекта, не толкова като относителен дял на генериращите мощности, а като допълнение към вече излишни мощности, извън всякакво съмнение доказва, че след неговото изграждане - трябва незабавно да се затворят или Марици, или всички други ТЕЦ-ове, ВЕИ-та или хидроцентрали. Каквото и да се обяснява, пазарът на електроенергия окончателно премина от дългосрочни договори за изкупуване към договори за краткосрочна търговия. Влиза нов слон в стаята и някой трябва да излезе - това е т.н. crowding out effect - изместващия ефект.
Проектите за АЕЦ са с изключително дълъг срок на откупуване и амортизация на дълга - което натоварва всички стопански субекти и граждани. Тези допълнителни десет милиарда долара които ще бъдат инвестирани - отново независимо дали е държавен или частен проект - ще бъдат обезпечени с активите на АЕЦ и най-вече от бъдещите продажби на електроенергия.
Не забравяме, че общо публичния и частния дълг на страната е в критичните нива от 90 процента.
Не се връзвайте, че този дълг, защото бил частен няма да окаже влияние не само върху способността на икономическите субекти да привличат кредити, но и върху лихвените равнища, защото неизбежно ще засегнат рисковата премия по дефолта на ценните книжа.
Ако не вярвате вижте какво става с натоварването на АЕЦ "Козлодуй". Тази мощност е напълно амортизирана, т.е. изплатена и произведеният ток е възможно най-евтин за атомна централа. Въпреки това поради недостиг на търсене - блоковете на централата работят с понижена мощност, а не рядко и един от блоковете се затваря под различен "благовиден" предлог. Когато реактор работи на по-ниска мощност - гориво не се спестява, а се увеличава радиоактивността, съответно разходите по съхранението и преработката.
Действително има ядрени проекти в големи икономики, които се реализират от частни оператори. В малки икономики като България, без участието и гаранциите на държавата, подобен проект е невъзможен.
Нагледен пример е сметката по покриване на щетите на ядреното бедствие във АЕЦ „Фукушима“, собственост на частната публична компания ТЕРСО,
което принуди японското правителство да предприеме мерки по национализацията на
ядрения оператор. Оценките за крайните разходи по ликвидиране на последствията от
аварията в рамките на ядрения остров, в това число и разходите по аварийното извеждане на реакторите от експлоатация, варират около 12-13 милиарда долара, докато размерът на общата
застраховката за отговорност към трети страни е била на нищожните 120 милиарда йени или
1,4 милиарда долара. В същото време непреките щети върху икономиката и гражданите
надвишиха 350 милиарда долара. Дори за икономика като Япония която е около 300 пъти
по-голяма от българската бедствието беше изключително тежък удар.
Основната тежест по покриване на ядрена щета във Фукушам, падна не само върху националните, но и върху местните бюджети, върху отделните компании и институции, които безвъзмедно кредитираха неутрализирането на последнитие от ядрени аварии. Бедствието не засегна териториите на други страни, което ограничи управлението на рисковете и исковете в рамките на островната държава.
Евентуални искове на трети страни извън територията на България, както и на местни юридически и физически лица за причинени щети, със сигурност ще се окажат на бюрото на българския министър на финансите – който и да е той.
Нека за миг да се замислим върху уроците на Фукусима и се опитаме да наложим ефекта от
на възможен ядрен инцидент от подобен мащаб върху българската икономика и страната
като цяло, ще ни „настръхне косата“. При всички случаи макроефектът ще се измерва в
пъти брутния вътрешен продукт на страната. Застраховките за ядрен риск не са никакво
решение, тъй като техния таван по Парижката и Виенските конвенции, по които крайно отговорната страна е държавата, е 2,5 милиарда евро максимално застрахователно покритие. Но това е за европейските ядрени централи. У нас българската ядрена енергетика е застрахована на равнища около 100 милиона долара !?. Не трябва да се забравя, че
България не е член на взаимно застрахователните европейски ядрени пулове – ЕМАНИ и
ЕЛИНИ, в които участват почти всички европейски ядрени държави, в т.ч. и от
Централна и Източна Европа. За да плащаме по-малки ядрени застраховки.
Именно растящите разходите по застраховането на ядрения риск след Фукусима рязко влошиха бизнес показателите на ядрените централи, в това число и бизнес моделите на бъдещите проекти.
Ядрените инсталации крият много висок и в последна сметка неизчислим и неупрявлаем със стандартните бизнес модели риск.
България е извън еврозоната, ние нямаме достъп до рефинансиране и до кризисните механизми на ЕВС, до особените привилегии на изкупуване на дългови книжа на държавата или корпорациите от ЕЦБ, нито привилегии на дългите дългови позиции
по платежната система Таргет 2. В тази ситуация единствената помощ би дошла от
Международния валутен фонд (МВФ), което на практика означава нова загуба на
суверенитет и драконовски ограничителни мерки.
При по-високите ставки на рефинансиране от външните кредити пазари и липсата особено
на „дълги пари“, т.е. измъкването от кризата става по-трудно, а ресурсът по-скъп и
недостъпен.
„Кредитната тежест“ свързана с проекта АЕЦ „Белене“, особено при вариантът на частна схема, ще бъде платена не само от потребителите на електроенергия, но през по-високите лихви и от всички български кредитополучатели, производители и данъкоплатци.
Проектът АЕЦ "Белене" без замислен и изпълнен по моделите от плановата икономика, осъществен с нареждания „от горе“, без реална привързаност към нормалните
международни пазарни репери. В „съветските“ времена Политбюро вземаше решение,
което се спускаше за изпълнение на финансовия министър и на ръководителите на
енергийните предприятия със задачата да се осигурят нужните финансови средства и
реализация. 
Днес българския президент и премиер не могат да наредят на който и да е проект в пазарна икономика да се случи. Могат само да генерират временна илюзия, която да финансират от публични средства, докато не дойде присъдата на пазарните реалности.
Най-големият недостатък на ядрената енергетика - дългосрочната и проекция върху развитието на енергетиката - е, че тя отнема правото на следващите поколения да изберат по-оптимален или съизмерим с технологичните възможности на своето времо вариант за обезпечаване на своите нужди. Тенденции и в потреблението и в генерацията не подкрепят избор в полза на огромни базови генериращи мощности, особено в малки икономики. При равни други условия оптималният е да се запази гъвкавостта. Навлизането на възобновяемите енергийни източници на ниво потребители, ще задоволи потреблението на място или в рамките на регионални или локални умни мрежи. Следователно ще наложат преосмисляне на плановете за развитие на преноса, а от там и на генерацията за сметка на по-малки, по-гъвкави и балансиращи се мощности. 
За да работи един ядрен блок от 1200 мегавата на оптимална мощност, трябва да поддържате в резерв негова заместваща мощност. Разходите по нея се отчитат в глобалната сметка по ядрените централи. ПАВЕЦ балансира АЕЦ "Козлодуй" - какво ще балансира АЕЦ "Белене"? Не случайно адептите на новата ядрена площадка направиха всичко възможно да докажат, че АЕЦ "Козлодуй" не може да бъде модернизира и трябва за бъде затворена преди края на възможния и живот.
Пускането на поредната партенка за наличието на инвеститор, проявил интерес, изчерпа чувството за хумор на мнозина. Когато обявим някой за инвеститор, без да е минал теста за достоверност на намерение, принизяваме държавната администрация. Помните колко "инвеститори" се оказаха еднодневки, но това не пречеше да ангажират времето на българските институции и да правят медийни заглавия. 
Тъй като от години следя финансирането на ядрени обекти по света, трябва да разочаровам приверъжениците на поредната схема - с китайски инвеститор. Действително през последните години, поради невъзможността да се осигури финансиране на ядрени мощности през капиталовите пазари, особено без държавни гаранции, всички надежди на развойниците на подобни проекти се насочиха към Китай. Такава бе и надеждата на британската ядрена централа в "Хинкли Пойнт", която е най-видимия пример за ядрен проект в Европа, но и там финансовото затваряне зацикли, особено в момента в който ЕС се намеси за държавна помощ на гарантираната от правителството на Британия цена на изкупуване - далеч над пазарната.
Тези, които си мислят, че китайските инвеститори и компании, просто горят от желание да инвестират парите си в ядрени проекти по света, без да гледат възвръщаемост и риск, не са в час.
Да оставим настрана, че самият Китай влиза в спиралата на дългова криза, с повече от 350 процента съотношение на дълг към БВП и нулево доверие на глобалните пазари към достоверността на статистиката.
Без гаранции за потребление и приходи, никой инвеститор няма да си хвърли парите.
Колко е частен проект, в който има гаранции за изкупуване? Достатъчно е да видим какво причиниха на б .ългарската енергетика - гарантираните договори по Мариците и ВЕИ. Колко пъти трябва да настъпваме една и съща мотика?
Кой ще инвестира в свързващата инфраструктура, в съхранението на отработеното гориво, в извеждането на реакторите от експлоатация? Ами какво става в случай на нормален за пазарна среда фалит на оператора? Ще Ви отговаря - сметката, дори и да затворите реактора, автоматично преминава в държавата?
Единствената причина "топката" по Белене да не пада е отчаянието на хората, които трябва да отговарят за причините загуби, коите искат да избягат от съд и затвор. Единственият начин да се спасят е да поддържат тезата, че това не са загуби, а инвестиция, която тепърва ще бъде реализирана.
Колкото повече илюзии поддържаме, толкова ще нарастват публичните загуби и приватизираните ползи. Време е да се потърси отговорност в съда и да престанем да хвърляме добри пари след лоши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар