петък, 29 юли 2016 г.

Слави. Референдум. Политика. Накратко.

Факт е, че Конституционният съд премина границата на професионализма в интерпретацията какво могат референдумите. Но КС и президентът просто спасиха политиците от неудобството да отхвърлят амбициите на по-голям или сравним популист.
В същност в днешно време ако не си популист нямаш шанс - така, че обвинението спрямо Слави и сие не е коректно без контекст.
Факт е, че референдумите се превърнаха в масово оръжие на общественото съзнание от популисти, манипулатори и на инструмент на диктатурата на подвижни и значителни малцинства. Те са инструмент и в хибридни войни и геополитически стълкновения.
Виждаме Брекзита, Тръмп, Ердоган, Орбан /и той ще прави референдум за имигрантите/.
Какво е общото - всички използват "народа" за да оправдаят своята екстремна политика.
Политиците не смеят да се противопоставят пряко на Слави защото знаят, че има много натрупано недоволство и гняв в народа. Затова се стремят да го предизвикат да направи "грешна стъпка" - или да се кандидатира /тогава да го борят на техен терен/ или да призове последователите си на бунт /имаме вече нов закон за борба с тероризма/.
А той не смее, защото е лесно от студиото - съвсем друго е на улицата и по площадите. Пък е и отговорност и възможност, в която няма втори шанс.
Едно е концерт, друго е политическа кампания. Самият той прави много грешки, защото не може да овладее егото си - и това на своите "сценаристи". С изключение на Иван Кулеков, другите са словесни юнаци.
Не се заблуждавайте - зад Слави има сили и пари. БТВ стои зад него, защото се явява в други предавания, а това няма как да стане без "добро" от Станчев и хората зад него. Ако разровите кои са ще стане интересно. Там американци няма.
Ако не беше "руската" му свързаност, много от нещата които казва и прави биха били полезни за българския политически процес. Но и той прави бизнес чрез политически проект.
А сега си помислете ако Кремъл се меси в президентските избори в САЩ, какво може да направи и прави тук у нас.
Нещата не са отчайващи, но трябват стратегия и ум, които не са по подразбиране за българския политически живот.
Най-лошото в българската народопсихология, че няма междинни и предупреждаващи състояния на гнева. И политиците свикват да си мислят, че всичко е наред. До праговото събитие. Тихо, тихо, тихо. И изведнъж фойерверк.
И най-важното - много хора, дори такива, които не харесват Слави, могат да привидят в него възможност, която другите политици не им дават, да променят нещата. В тази фуния от енергия, съмнения, манипулации - вече няма да има значение кой бил прав, кой бил морален или популист?


Няма коментари:

Публикуване на коментар