понеделник, 11 юли 2016 г.

Bulgaria Analytica: Икономически измерения на русофилството – от идея към бизнес - Първа част

Линк към оригинала в Bulgaria Analytica
Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить.
Фьодор Тютчев, 1866
Дълги години търся логиката в действията на политици и бизнесмени, които се афишират като русофили. Русофилството не е просто симпатия, а осъзната идейна и поведенческа матрица, която има конкретни цели и формира определен тип поведение и на политическо и на обществено равнище. 
С това уточнение изключвам от предмета на своя анализ идеалистите, които твърдят, че изпитват нематериална отдаденост към всичко свързано с Русия. Много от тях, особено по-новите поколения, не владеят руски език, не познават руската литература и култура, но затова пък са успешно индоктринирани в притчата за Съветския съюз и Русия, така както ни е била внушена от детство. Остава общия знаменател - отсъствието на всякакво съмнение в непогрешимостта на действията на руския цар или съветския вожд, респективно на неговия местен български наместник. Тези хора трудно могат да бъдат отнесени към основните "виновници" за небалансирания и до ден днешен прочит на историята на двустранните отношения, за митовете и легендите в нея и етикетираните представи за пътя назад и за пътя напред. Цели страници от историята, в които Русия или Съветския съюз просто издевателствуват над България или отсъстват, или се смятат от тях за "вражеска" пропаганда. Иван Вазов не е питал руснаците какво правят по българските полета, генерал Колев не се е сражавал в Добруджа, Димитър Благоев и Георги Кирков не са предупреждавали за опасностто от русофилството, не е имало окупация на 300 хиляден корпус от Съветската армия, който де факто ни лишава от самостоятелност, насилствено инсталира от никого не избран режим, който убива елита на България и така до наши дни, в които хората в Кремъл дестабилизират страната ни чрез същия тип хора, със същите методи.
Факт е, че историята на влиянието на Запада у нас не е пълна само с положителни истории, но поне там балансът, който съвременният българин може да си направи, е наличен. 
Сляпата и ирационална безкритична признателност към Русия и Съветския съюз не дава никакъв шанс за национален консенсус, нито за балансирана и независима оценка на потребностите на националната сигурност и развитие, когато включват нуждата от дистанция, независима оценка и защита от действията на Русия. В този смисъл твърдите русофили, както писа наскоро руския социолог Сергей Баранов, са интерална част от руската нация. Чак след това можем да ги смятаме като част от българската общост, защото те по-скоро ще се обърнат срещу другата част от българския народ, отколкото срещу покровителя си.
Ако не се научим да изолираме и терапираме този риск за националната сигурност при всеки конфликт между Русия и ЕС/НАТО - ще се изправяме на границата на вътрешна конфронтация и управленска парализа при изпълнението на задълженията си като членове на тези организации.
В този материал се спирам основно на взаимовръзката между русофилството като иделогическа матрица и влиянието му върху българската икономика и политика, в частта, в която тя определя и развитието на бизнеса.
Много от политическите и бизнес русофили, поне на теория, не са против ЕС и НАТО, ползват се пълноценно, дори с предимство, от европейски субсидии, възприемат като "дадени от природата" гаранции за сигурността на НАТО или достъпа чрез ЕС до европейския пазар на стоки, услуги, труд и капитали. Но мнозина от тях така и не успяха да преодолеят почти инстинктивното отрицание на западния свят, на либералните ценности и на европейския модернизъм в политическия, стопански и социо-културен живот. Всички притчи за славянството, за православната родственост, за братските връзки на народите, не са нищо друго освен признание за липсата на реално измерими, обективно съществуващи и конкурентни предложения на съвременна Русия към съвременния европейски българин, потопен в гравитацията на глобалната мобилност, технологии и култура.
Ако направо кажеш, че русофилството не може да отговори на потребностите на нашето развитие, защото руския свят е неконкурентен, не произвежда бизнес и научно лидерство, нито достойни за подражание пробиви в технологиите с глобална значимост, тоест насочиш дебата в материалната реалност, адептите на русофилията почти незабавно ще се върнат към религиозното упование в стил "кат Русия втора няма". Ще кажат, че за тях е важно бягството към нематериалното, духовното, за да спасят душите си от "деградиращия" Запад. 
Всеки един от тях ще се затрудни да изброи съвременни световни постижения на хора работещи в Русия, които да са направили позитивни заглавия в световната бизнес преса през последните години. Но затова сайтовете с ретранслирана руска официална пропаганда са пълни с примери за оръжия "без аналог", с които Москва всеки момент може да унищожи западния свят и по съвместителството и местните неверници. Ако бъдем откровени, няма особено разлика между крайното отрицание на инакомислието или иноверието между ислямския и всеки друг религиозен или политически екстремизъм, които водят до някаква форма на джихад.
За родните русофили Русия е вътрешна психологическа котва в трудния процес на ориентация и осмисляне в процеса на глобализация и съвременното просвещение, в което се отразява смесица от провинциализъм, консерватизъм и вродено непризнаване на ред, процедури, правила, логика и системност, по които се развива европейската цивилизация. 
Русия е друг свят, самодостатъчен като логика, който не може да бъде разбран с ума /по Тютчев/, ерго ирационалността и непредсказуемостта и са естествено състояние. Това предполага да приемем и се примирим с ирационалност и непредсказуемост във вътрешното ни развитие, когато то синхронизира доминиращи процеси в самата Русия. 
Западът да си живее по своите правила, да си признава нерушимостта на границите като крайъгълен камък на световния ред и сигурност, ние ще приемаме, така като диктуват в Москва, за "условни" границите на Украйна в Крим, по думите на историка Андрей Пантев!? По същия начин трябва да са условни границите на Грузия - в Абхазия и Южна Осетия, както са условни границите на Молдова или на Източна Украйна, както и всяка друга страна, която се изправи на пътя на руската или русофилската вяра. Въпрос е на вяра, не на договорености и правила.
Ако това не е рецепта за анархия и хаос в международните отношения, здраве му кажете, но подобни мисли не тревожат съвременния български русофил.  
Руският модел с корупционно-олигархична си доминанта е по-приемлив, тъй като извежда на челно място не развитие чрез конкуренция, а гарантиран от принадлежност към кастата на партийната, админстративна или бизнес номенкклатура житейски път и професионална кариера. В този смисъл политическото и бизнес кремлинофилство днес се намира в своята идеална хранителна и възпроизводствена среда, която позволя взаимна конверсия на зависимости и властови позиции в политически и бизнес изгоди. За този кръг хора "филството" е напълно рационален житейски и политически избор.
Политическото и бизнес измерения на призивите България да не участва в колективните мерки за сигурност на НАТО в Черно море спрямо Русия, тръби тревога не толкова и само от загриженост за съдбата на конкретния режим в Москва, а поради опасения, че по-плътна интеграция на България в ЕС и особено в НАТО, именно поради правилата, процедури и принципи, би поставило под заплаха свободата да излизат извън рамките чрез бизнес и политическите им схеми с техните руски партньори. Това рязко би ограничило възможностите за реализация на нови "шлемови" проекти, за усвояване на съответни ползи от посредничество. Ако си спомняте България подписа и после оттегли подписа си под писмото на осем централно и източноевропейски страни до ЕК, в което те протестираха срещу проекта Северен поток-2. В този смисъл русофилството е удобна ниша за експлоатиране, за политически и финансови дивиденти за група хора, които нямат шанс в условията на открита политическа и бизнес конкуренция на европейския пазар. 
Навсякъде където се сетите по проектите на Големия шлем има договори за посредничество от всякакъв характер, включително консултантски и ПР договори. Спомням си, че за промоция на проекта АЕЦ "Белене" сред българската общественост, Росатом наля близо 10 милиона лева в пиар кампания, които бяха бързо усвоени без особен ефект. Което трябва да Ви говори, че много от бизнесмените, които се афишират като предани на Кремъл, просто обръщат "филството" си в доходи и ползи, включително недосегаемост спрямо българското правосъдие. 
Като добавите и спящия у мнозина първосигнален антиамериканизъм и изобщо отрицание на Запада като анти теза на техния свят, не е трудно човек да разбере защо българското общество постоянно се раздира от изкуствени и ирационални разделения между русофилите и останалата част на обществото, която се стреми да играе според европейските правила. Така се унищожава или прави труден до невъзможност националния консенсус и солидарност, така нужни в моменти на върховни изпитания на нацията.
Още по-странно е, че и двете понятия "фили" и "фоби" са внесени от Русия за да служат като инструмент на руската външна политика. 
И от гледна точка на Москва подобен имплант в българския обществен живот отразява желязна логика и е с гарантирана ефективност. Вместо споровете и противоречията да бъда официализирани като междудържавни - между България и Русия, те се реализират като вътрешно общностни за българската нация, докато Кремъл е арбитър.

Влияние в икономиката

Прякото или непряко влияние на Русия върху икономиката на България трудно може да бъде надценено. По различни източници, повечето от тях неформални, защото формалните не се насърчават да извеждат фокусирана върху темата статистика, у нас най-малко 30% от икономиката се намира под пряко или косвено влияние на руски капитали или се асоциицират с интереси на руски и свързани с Русия групи, коите нерядко взаимодействат с организираната престъпност и в двете страни. Тук няма изненада - всяка престъпност съществува само и доколкото властимащите и позволят. В българския модел, тя просто допълва инструментите за упражняване на власт както във видимия, така и в невидимия спектър.
Значителна част от потенциала и характера на съвременното бизнес кремлинофилство се предопределя от преплитането на схемите за взаимодействие между българския и руския посткомунистически елити през капиталите останали зад граница - по линия на партийната, финансова и разузнавателна номенклатура.
Примери в това отношения са инвестициите у нас на свързания с Владимир Путин от годините на кметството в Санкт Петербург исландски милиардер Тор Бьорголфсон, който разви изключително интензивна инвестиционна дейност у нас в стратегически предприятия и банки със средства генерирани от Русия, проектът "Нева", който бе и си остава символ на взаимодействие между руски и български служби и източник на първични и производни инвестиционни схеми у нас в индустрията, телекомуникациите и банковото дело. Не се изненадвайте, част от легендирани като западни инвестиции и фирми не са нищо друго освен проксита на руско-български схеми за държане под контрол на властта у нас. Не търсете само собствеността като условие за контрол и влияние, а механизмите за управлението. Пресен пример е влиянието на свързани с Русия мениджъри на западни компании върху поведението на формално "американски" водещи медии у нас.
Освен видимото присъствие в енергетиката, в това число и в сферата на нефта и природния газ, руски и производни капитали контролират значителни активи в банковата сфера, медиите, промишлеността, туризма, селското стопанство, транспорта.
Можем да обособим три групи на интерес.
Към първата група спадат активи в българската икономика, които представляват стратегически интерес за Русия и които се контролират на висше политическо равнище. В типичния случай те се реализират от руска държавна корпоративна структура, но дори и когато става реч за формално частна структура, тя се намира под пълен и постоянен контрол от Кремъл. Такъв е случая с Лукойл, Росатом, Газпром, ВТБ и техни производни компании.  Към тази група спадат и всички стратегически междуправителствени договори за доставка на стоки, части или услуги във военно-техническата сфера. Ключовите решения относно реализацията на значителни проекти, инвестиции или търговски сделки се координират на политическо равнище в Русия и комуникират към кремлинофилските мрежи за влияния у нас. Не става дума само за видимата или официална страна на представителството, а за хиляди компании - дъщерни дружества, подизпълнители или поддоставчици - български и руски - които формират мрежата за свързаност и реализация на тези търговски интереси.
Към втората група могат да бъдат отнесени активи, които позволяват непряко влияние и които обслужват и допълват първата група в сфери, в които или не е възможно пряко представителство на руските интереси /ЕС или местна регулация/ или неформалните канала са много по ефективни, доколкото позволяват легендирането на бизнеса като европейски, дори американски или най-малкото несвързан с Русия. Тук са активи в медиите, включително в електронните и печатните, в туризма и сферата на културата и забавленията, ресторанти и заведения, земеделие и част от енергетиката. Твърдя, че възприемани като американски или западни активи у нас имат силен руски бекграунд. 
Подобен текущ случай на влизане чрез проксита е пряко свързан с възможността за контрол върху критична за сигурността на България телекомуникационна инфраструктура в БТК от структура, дистанционно и пряко контролирана от ВТБ, с фасада осигурявана от българските бизнес кремлинофили.
Към третата група спадат активи на нормални руски компании, които търгуват или инвестират в България, включително такива, които са регистрирани у нас от "емигрирали" в търсене на европейска среда руски бизнесмени. Има доста такива компании в сферата на информационните технологии, земеделието, услугите, развлекателния и охранителен бизнес, недвижимостите и туризма. Тези компании като правило не могат да бъдат отнесени автоматично към канали за влияние на руската държава, но не рядко руските бизнес емигранти се намират под натиск, като се използват останалите в Русия части от бизнеса или семейства. Напоследък зачестяват случаите на използването на относително "малки" търговски компании за хибридни кампании, защото те са по-трудни за откриване. 
Никнещите като гъби паравоенни формирования често се легендират като фирми именно в сферата на услугите и сигурността, както и такива които обслужват руски инвестиции, включително в туризма.
Край на първа част





Няма коментари:

Публикуване на коментар