петък, 5 август 2016 г.

Операция "Президент" - тихия демонтаж на евроатлатизма

Дългогодишният ми мандат в Москва ме убеди в едно, много от механизмите и движещите фактори на процесите у нас могат да бъдат разбрани и осъзнати по-добре от Москва, отколкото от София. Не само заради задкулисните връзки и стари зависимости, които новите поколения трудно могат да знаят. Не и заради факта, че значителна част от архивите - не само стари, но и нови - остават в Москва. Моделът на управление е един и същ - вертикал на властта, олигархия, медиен комфорт, бизнес и просперитет чрез политиката, пленена държава и т.н. У нас също има силолигарси - богати политбизнесмени произлезли или свързани със специалните служби.
Президентските избори през ноември крият огромен залог не само за нас и за нашите съюзници, но и за Москва. Ако от там не успеят да изкарат от релси демократичние процес и евроатлантическата ориентация у нас, в Кремъл ще трябва да отпишат България от категорията - страни от "близката чужбина" - там където могат да влияят без граница и без контрол. 
Русия няма да става нито по-мощна икономически, нито финансово, което звучи песимистично за петата колона. Нито пък ще роди някаква нова форма на глобално лидерство, което да увлече светът да я следва. 
Ясно беше, че поредицата от визити в Москва на националистите, на БСП и АБВ, демонстрациите на лоялност към Кремъл на ДПС /затова бе отстранен Местан/ имат общ знаменател - позициониране преди и заради изборите. Власт, пари, власт прим. 
Това, че Първанов формално подписа договор с Единна Русия не означава много, още по-малко, че е наместник на Путин у нас. Единна Русия никога не е била център на властта, а обслужваща партийна платформа на Кремъл. Ако следите развитията в Русия ще разберете, че Путин е тръгнал по пътя на Ердоган - прави чистки, размествания в силовите и властови структури за да консолидира позициите и предотврати преврат. Той направи мнозина от обкръжението си изключително богати, даде им власт, а сега трябва да вземе от тях и пари и власт, за да се съхрани сам "на върха". Болярите никога не са прощавали на човекът в Кремъл, когато им отнеме натрупаното и позициите.. 
В този процес представителството на Единна Русия не може да помогне на Първанов по никакъв начин, особено при издигане на печеливш кандидат до президентския пост. Нинова и Първанов няма защо да спорят за първенството - кой издигнал генерала - защото то не им принадлежи.  Те просто комуникират взето решение.
Политинженерите - руски и наши - се постараха да изградят устойчиви и ешалонирани проекти за смяна на президента, а в последствия и на правителството у нас. Вариантът от февруари 2013 е невъзможен, защото каналите и агентите за влияние бяха осветени, включително медийно. Вариантът с Бареков през Слави Трифонов няма да стане. Шоуто си е шоу - гласовете са си гласове.
Затова руският план включва влияние чрез личности, символи и структури, които не са типични за левите или за националистите. При ортодоксалният подход и кандидат - ляв, партиен, и проруски политик - нямат никакъв шанс. Затова толкова години легендират като евроатлантически политици хора като Бокова и като Калфин - за да могат чрез тях да сключат новото споразумение за ненамеса със Запада, в рамките на което да си осигурят неприкосновен периметър за близост с Русия и нови шлемови проекти. 
В условия на рационален избор, българския избирател, колкото и да е контролиран вотът и ограничена възможността за промени, няма да предпочете, особено през 2016 година, Първанов или Калфин. Deja vu. Корнелия Нинова още не се укрепила в БСП. Затова бързо прибра гордото си предизвикателство към Борисов да се кандидатира за президент заедно с него. Нинова се измъкна през малките улички. Не всеки блъф минава.
Затова в действие влиза план Б - за стресирането на обществото, за насищането на вътрешния дебат с всякакви катастрофични сценарии и заплахи за личната и национална сигурност, в условията на които българския избирател да изключи нормалната си скала на ценности и приоритети и да премине в режим на паника при избора си на президент. 
Вместо цивилни и рационални политици, на преден план излиза схемата паника-сигурност-генералкато единствен избор. Военното време си изисква военни хора. Формално сме в потрес от ставащото се в Ердоганова Турция и в Путинова Русия - но ни плъзгат неусетно по коловозите на събитията там. Карат ни да изберем модел на управление, в който сигурността се поставя преди развитието и преди човешките права. 
Не закъсняха опорните точки от Москва. Това, че се появиха във вечната "Правда" не трябва да изненадва - трудно ще отправят послание към България от големите официози - като Известия, Российская газета или Ведомости.  От там говори официален Кремъл на големите страни на Запад, а Правда е втори ешалон за потребление в губерниите.
За хората, които се занимават с ходовете на Кремъл не е тайна, че се разгръща операция по изграждането на аналог на Коминтерна в ЕС - мрежа за влияние от агенти, партии, бизнес и НПО - които да обслужват интересите на Москва. Тъй като инициативи изхождащи пряко от руската столица лесно се разпознават, се пристъпва към хибридни въздействия от структури под руско влияние в самата ЕС. Така политиката на Русия придобива черти на вътрешно-общностна политика. Интернетът позволи по-голяма част от информационно-пропагандната битка да се реализира във виртуалното пространство без конкретни географски координати.
Случаят с генерал Радев е класически и в никакъв случай не е плод на импровизация, а на дългогодишна работа. Русия винаги е смятала армията, специалните служби и системата на вътрешните работи у нас за своя естествена зона на влияние - веднъж покрай кадровия състав, който е завършил в Русия и Съветския съюз, втори път, покрай въоръженията, бойната техника - които естествено раждат необходимост от нови контакти, нова свързаност и взаимен интерес и трети път, покрай партийната или друга неформално мрежова принадлежност на ключовите кадри - скрита или явна към партиите, които контролират прехода - БСП и ДПС.
Не беше никак трудно да се прогнозира, че след като цялата история на българските ВВС е свързана с Русия, то и висшите кадри ще изпитват естествена историческа "тяга" към руски партньори и отработени с тях схеми. Такава е човешка природа, в допълнение има и съпътствуващи финансови потоци за политици и посредници. Не можете да очаквате нищо други от командири, които са на път за загубят своята професионална значимост и самочувствие, ако загубят личната професионална перспектива при подмяна на авиационния парк, нова техника и нови партньори. Макар, това да не е по подразбиране, страховете са си реални.
Затова и руският сайт "Правда.ру", който заедно с други сайтове, се добира до поверителен рапорт, не пропуска случая за да направи от един информационен повод цялостно пропагандно упражнение, като стъпва върху обявеното за действително желано от Кремъл наличие на брожение и недоволство в българската армия. Поводът е  оставката на генерал Радев, а обобщението - войните и офицерите са против технологичната свързаност с Русия, срещу съвместните патрули с натовски партньори във въздуха, срещу ученията по суша, вода и във въздуха - изобщо срещу всичко което се осмисля като продукт на членството ни в НАТО. 
Командир като генерал Радев не може да не си дава сметка за това.
Факт е, че има български военни, които не могат да си представят, че ще трябва да застанат срещу руски противник за да отбраняват България и съюзниците и. Това е непреодолима психологическа бариера, продукт на петдесет години индоктринация след 9-ти септември. Трудно днес ще срещнете генерали като генерал Иван Колев, готов да брани Отечеството от казаците и руските солдати. Но винаги можете да срещнете повърхностни атлантици, които всеки момент момент могат да хвърлят военната униформа и да заменят за партиен или политически пост. 
Съгласен съм, че много критика бе отправена срещу командира на ВВС, без той да може да се защити, но това само е следствие на неговите решения. Той не може да не си дава сметка, че неговото име ще бъде злоупотребено за политически цели от партийната пропагандна машина на АБВ и БСП. Не може да не си дава сметка, че срещу България работят руски центрове и мрежи за психологическо въздействие с цел да отслабят готовността на българската армия, в това число и на ВВС. Не е наивник за да смята, че неговите думи, особено с негово съдействие стигат до медиите, могат да бъдат използвани от противници, особено когато той смята НАТО за отговорно за състоянието на ВВС.
Сигурно сте чували тезата, че едно време сме имали супер армия, а днес членството ни в НАТО е на прага на изчезването. Издига се от същите политици, които съзнателно и системно блокираха възможността да се изпълнят ангажиментите ни към НАТО за два процента от БВП за собствената си армия и отбрана. Същите тези хора, които генерал Радев, утре ще обслужи, бяха против модернизацията на въоръжените ни сили, против повишаването на военните бюджети. При цялото си влияние и флиртове на най-високо равнище с Русия, неговите политически ментори не успяха да убедят руските си партньори да предоставят нови и ремонтират старите двигатели. Казвам го защото го зная от личен опит. И Първанов и Станишев предпочитаха да гледат отстрани как сметката по колективната отбрана се плаща от САЩ и по-големите държави, а ние заедно с другите "бивши" да тарикатеем и минаваме между капките. Днес и Първанов, Станишев и Доган претендират, че са ревностни защитници на българската армия и на националния суверенитет, защото издигат генерал Радев. Каква ирония!? 
Политическата суета на Георги Първанов го кара да издава същностни черти от кадровата стратегия на задкулисието, което избира висши офицери според тяхната текуща, но най-вече бъдеща полезност. За това и генерал Радев, който прекрасно знае сагата с руските двигатели и мъките по модернизацията на МИГ-29, поне от кумова срама трябваше да замълчи, когато бе намерено решението с ремонта в Полша. Пак изведнъж хората около генералитета на Първанов се загрижиха за валидността на лиценза на поляците, смъквайки значително и в последния момент и предложението от руска страна. След това измислиха и интригата, че с новите двигатели самолетите нямало да бъдат сигурни /като, че ли в Русия дават гаранция/. 
Казвам това, защото много хора са изненадани от развоя на събитията около генерал Радев - а в значителна степен нещата си бяха предопределени. 
Първанов, Калфин, Сидеров, Петков, Нинова, Миков и т.н. всеки ден пресъздават в българските медии недоволството на Москва от Президента Плевнелиев, външния министър Митов и министър на отбраната Ненчев и надеждата, че Борисов ще смени курса.
Успяха да блокират президента Плевнелиев. Търсят слабото място на външния министър Митов и то пак през вътрешен за системата човек за да го блокират. Но основният трън в окото е министър  Ненчев защото тепърва предстоят търгове за бойна техника и най-вече реализация на програми за устойчиви и постоянни взаимодействия на всички равнища и във всяка среда - суша, вода, въздух с партньорите от НАТО. Веднъж пусната в ход, програмата ще създаде собствена инерция, която трудно може да бъде спряна. Затова им трябва "свой" президент, а след това и  свое правителство. Ако Борисов не се съгласи, го свалят..
Снизходителността на премиера Борисов към генерал Радев е именно част от философията му да балансира с Русия и нейните политически представители у нас. Съвсем не случайни бяха анонсите за лодки и платноходки в Черно море, против флотилията, или отказът да се съобрази с мнението на министър Ненчев при предишната оставка на генерал Радев - да не се кара с АБВ. Този подход трябваше да успокои Москва поради неизбежното по-плътно и равноценно участие на България в общата стратегия на НАТО и ЕС за противодействие на руската заплаха. 
Мотивите изложени от генерала в рапорта за напускане са форматирани като послания от президентска кампания. Самият факт, че поверителна информация като рапорт на висш командир до президент, премиер и министър, веднага се появяват в пресата означава предварителен сценарии и намерения.
Съвместното патрулиране на границата на НАТО в Черно море с поляците, според "атлантика" Радев  са равностойни на окупация и са по-унизителни от Ньойския договор!? 
Не, тук няма защо да правите сравнения или да се опитвате да разберете историческата тежест на тази вметка на генерала - тя е близка до нулата, но политическата и стойност е висока. Само си представете - медиите подхващат тезата - достоен български генерал брани честта на армията. Другите предатели, той герой. Това са стандартни пропаганди клишета, нетипични за който и да е генерал, освен ако не са замесени пиар агенции и политически ментори. 
Емоцията е равнището на което се реализират всички манипулации. Именно затова не си правя илюзии - действията на генерал Радев най-вероятно се координират с партии и структури  извън българската армия - за да бъде той използван в политическа битка, чиято крайна цел е смяна на властта.
Казаното в мотивите от генерал Радев е политически демарш против членството на България в НАТО, защото пряко касае изпълнението на съвместно взето решение по колективни мерки за сигурност. Няма отбранителните мерки, които могат да се реализират само с национални средства, нито само в рамките на националните граници, без временното пребиваване на военни и военна техника от други страни членки на Съюза. и то в момент на уязвимост поради текуща недостатъчност на ресурси или други граничения. Ако не знае генерал Радев имаме споделена икономика, споделена отбрана, споделена и координирата политика, в която вместо да се натоварват отделните страни да поддържат скъпоструваща техника, за да покрият пиково /извънредно/ потребление или временен дефицит на ресурси, в това число и за отбрана, те се споделят. Някой изглежда е в паника, че това се прави с Полша, но се заблуждавайте подобна щеше да бъде реакцията и спрямо всяка друга страна членка на НАТО.
Има цели типове заплахи срещу които България няма никакво противодействие, а по редица ключови направления на отбраната няма и достатъчно противодействие. И затова разчитаме на колективната сигурност, обезпечена от колективни или национални /на най-големите държави/ ресурси. Да не говорим за стратегическите въоръжения - кой ще ни защитава срещу ракетните системи, новоразположени в Крим и които покриват цялото Черноморие и всички български пристанища?.
Или трябва да се уповаваме на надеждата, че Русия е заплаха за всички други, но не и за нас?! И че никога няма да ни нападне? При пълната с примери история, която доказва точно обратното, както и нагледния пример на Източна Украйна и Крим?! 
Ето Ви план за ерозия на атлантическите основи на българската външна и отбранителна политика, обилно гарнираната с национализъм, патриотични приказки и прочие странични продукти на сляпото русофилство.
Няма проблем генерал Радев да участват в изборите, но трябва да знае няколко неща.
Първо, ореолът му на приемлив за Запада военен станал политик не е от тефлон. Като шеф на ВВС генералските пагони вдъхват увереност, но в политиката и в цивилния живот не струват много и най-вече не дават никакви привилегии.
Второ, България има нужда от цивилен президент, от гражданско лице, защото прекалено дълги години живяхме и се намираме в казармен режим. Имаме нужда дори от жена президент, от общественик, от учен президент. Няма излишък от командири в армията, а политиката е гъсто населена. Действително има заплахи за сигурността на страната, но най-големите и най-преките са от отсъствието на реформи, включително на икономическа и съдебна, на борба с корупцията и подмолните канали по които се източва богатството от страната.
Генерал Радев напуска в най-критичния момент на реформата във ВВС. Това не добавя "ореал" нито на добър командир, нито на лидер.
Каквото и да критикува правителството - такъв ресурс за модернизация на армията не е отделяло нито едно друго правителство. 
Намирам за неслучайно съвпадението на анонимните сигнали за пропуснати "изключителни" медийни оферти от руска страна за закупуване на самолети МИГ-35 и други вариации на тази тема, целящи да блокират и спрат процедурите за закупуване на нови самолети за българската бойна авиация. Води се целенасочена психологическа кампания срещу ръководството на МО, срещу правителството и срещу конкретно ангажираните с процедурата хора от политически и бизнес лобисти. 
Прекалено много са съвпаденията за да бъдат случайност. При всички случаи зад себе си имат здрава икономическа база на подобни действия.
Вероятно генерал Радев е направил обективна оценка за собствените си възможности да влияе върху избора на нови самолети, нови договори за поддръжка и други ангажименти, в които отсъстват традиционните за него връзки с Русия. 
И като не може да влияе върху процесите е решил да се оттегли за да им влияе чрез политиката.





4 коментара:

  1. Имали втора Ялта за която се мълчи,и предадени ли сме от Евро атлантически те ни партньори?

    ОтговорИзтриване
  2. Посланик Василев,бих гласувал за Вас,ако се кандидатирате за Президент!

    ОтговорИзтриване
  3. Посланик Василев,бих гласувал за Вас,ако се кандидатирате за Президент!

    ОтговорИзтриване
  4. Аз не разполагам с информация от такова равнище и характер, но е видимо, че кандидатурата на генерал Радев не е естествена и логична кандидатура нито на БСП, нито на АБВ. И че тя им се налага от някакви външни дори за тях кръгове и интереси.

    ОтговорИзтриване