събота, 27 август 2016 г.

За Дойче Веле: Газовият хъб - пореден въздушен балон? съвместно с Васко Начев

Ще сложи ли край на енергийната зависимост от Русия подготвеният за официално представяне проект за газов хъб край Варна? Николай Цеков потърси мненията на двама експерти. 

На четвърти и пети септември във Варна ще бъде представена бизнес-концепцията за изграждането на рекламирания от премиера Борисов Балкански газов хъб. Интерес към презентацията досега са проявили руският монополист „Газпром“, държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР, компаниите ОМV, „Бритиш Петролиум“ ( BP) и „Ротшилд“. Десет дни след форума във Варна се очакват първите достоверни резултати за наличието на промишлени запаси на български нефт и газ в Черно море. Резултатите ще бъдат оповестени от френско-испанско-австрийски консорциум, който от април извършва дълбоководни сондажи в находище „Хан Аспарух“. Защо София бърза с официалното представяне на идеята за газов хъб? И какви ползи би имала България от реанимацията на разпадналия се проект „Южен поток“?

България – европейският оазис на „Газпром”
Международният консултант в проучването на нефт и газ Васко Начев напомня, че България е единствената членка на Европейския съюз, която продължава да получава 100% от необходимия й природен газ от един-единствен доставчик. Вместо да се потърсят алтернативи за намаляване на тази зависимост, пред българската общественост от години се разиграва истински газов покер. Покрай непрекъснато изплуващите и потъващи мегаломански проекти България пропуска да реализира някои по-малки, но практически полезни инициативи, които биха променили съществено пълната зависимост на България от руския газ, убеден е експертът. „В страната бе създадена истинска психоза около начинания като „Южен поток“ и „Турски поток“. Никой не си дава сметка, че това са неосъществими в близкото десетилетие проекти, които целят единствено да парират опитите на конкурентите на „Газпром” да проникнат в региона. Причината е много проста – потреблението на газ в Европейския съюз нараства едва с 0.2% годишно и няма как да бъдат изконсумирани предлаганите от Русия нови чудовищни количества от порядъка на 60 и повече милиарда кубически метра.
Заблуда за българската публика са и митовете за предстоящо газово Елдорадо в Черно море. Премиерът Борисов говори за него като за вече действащо находище. Едва 25-30% от сондажите в райони, смятани за перспективни, потвърждават подобни надежди. Дай боже експертите на сондажния кораб „Нобил“ да потвърдят мечтите на Борисов, но покрай шумотевицата, България така и не успя да си напише домашното поне в частта за изграждането на връзки с газопреносните системи на своите съседи“, изтъква Начев. Като примери експертът посочва техническите провали при осъществяването на газовата връзка с Румъния при Русе и липсата на предприемачи, които биха искали да пренасят газ през евентуален българо-гръцки интерконектор. „В момента руски газ се трансферира към Турция на смешната цена от 1.85 долара за 1000 кубически метра. Освен в България, подобни нищожни транзитни такси няма в нито една европейска страна.
В същото време засега никой не иска да пренася газ от Гърция за България през пробно създадената реверсивна връзка, защото експлоатиращият я българо-гръцко-италиански консорциум иска невероятните 18 евро за 1000 кубическа метра пренос. Високите такси се диктуват от инвеститорите /50% от общия капитал принадлежат на „Булгартрансгаз“ – б.а./ които искат бързо да си приберат парите независимо от пораженията върху пазара и европейската политика за диверсифициране на източниците на енергийни доставки. Съдете сами кой в крайна сметка извлича ползи от така наложената конюнктура. Във всеки случай сред печелившите са и „добре мотивирани“ чиновници в държавния енергиен монопол. За тях най-важно е поредният заплащан от държавата енергиен проект да отвори своята разходна част“, твърди Начев. Според експерта, бъдещето на газовия пазар не е в закрепостяващи и скъпоструващи дългосрочни доставки по газопроводи, а в спотовите сделки за закупуване на втечнен газ на променящи се конкурентни цени и в изгражданите за приемането му терминали.
Според финансовия консултант Илиян Василев, говоренето на премиера Борисов по теми, засягащи енергетиката, е огледален образ на крайно небалансираните и анахронични отношения между България и Русия в този отрасъл. „Ако германският потребител реши да използва природен газ, той се обръща към германска компания, която му намира газ на световния пазар на приемлива за него цена. Сделката не предполага намеса на германското правителство и сключването на междуправителствени договори. В Германия това е работа на търговските компании, а не на министър-председателя, министерството на енергетиката или на придворния монополист“, изтъква Василев. Според него, четвърт век след падането на комунизма и на пряката зависимост от Москва българските управници не са научили нищо ново. Те продължават да упражняват в енергийния сектор същото влияние, което е характерно и за Русия. В условията на пазарната икономика проектите се случват, само ако пазарите мотивират банките да отпуснат кредити. А парите се дават единствено при наличието на достатъчно потребители, които да гарантират приходите на кредитополучателите, напомня Илиян Василев. „Където и да отиде, президентът Путин договаря проекти, доставки и скъпа инфраструктура. Подобно поведение, което пренебрегва пазара, явно се е оказало заразително и за българските управници.
България в сметките на Кремъл
Непрестанното говорене на Кремъл за разни „потоци“ несъмнено стимулира и българските управници да се намесват в името на „българския национален интерес“. Но този „интерес“ в крайна сметка е интересът на групи компании и хора, които участват в съответните енергийни проекти. И в това всъщност се състои големият проблем на България“, обобщава Василев. Като част от Европейския съюз и единния европейски газов пазар България не може да си позволява да подражава на поведението на руските управници и енергийни монополисти, категоричен е той.
Според него, евентуален хъб край Варна не може да бъде търговска платформа, която да печели от газови доставки за съседите си. Освен че потреблението на газ в България е много малко, в страната няма изградени необходимите за печеливш реекспорт големи хранилища, които да гарантират стабилност при подаването на газ към региона в случаите на пиково потребление и на екстремни ситуации.

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар