понеделник, 19 септември 2016 г.

За "аполитичността" на младите,

Не е тайна, че смятаме млади са в по-голямата си част аполитични или поне такъв вид дават. Като дойде време за новини превключват канала на музика или поредната реалити боза.
И аз до скоро ги обвинявах, че не искат да вземат съдбата си, камо ли тази на държавата, в свои ръце, а предпочитат да се отнасят в своя свят на музика, купони и т.н. Благодаря на дъщеря си за това, че ми даде да разбера тяхната логика.
Те са аполитични, защото знаят и виждат, че чрез политика, особено тази която се практикува у нас, не могат да променят света около себе си. За какво да гласуват, за какво да съпреживяват с всички нас, като техния глас само ще удостовери "демократичността" на авторитарни по своята същност управленци. Не е нужно да си на 80 години за да разбереш, че липсата на равнопоставеност, на алтернативност, ако щете на състезателност между визиите за това къде бъдещето ще отведе България, лишават местната версия на политика от привлекателност, от емоционалност и най-вече съдържателност. Тя не е състезание за спечелване на умове и сърца, което заразява и привлича публика, а скучен админстративно-бюрократичен процес.
Всичко е сведено до пари, които недостигат, или се усвояват, или се открадват или всичко от това заедно.
Родителите, поне по-голямата част от нас, свикнахме да живеем в този "казан" и с времето притъпихме мечти, очаквания и надежди. Щяхме да ставаме космонавти, президенти, бг подобия на Стийв Джобс, на Стоичков, на Гена Димитрова. Някои постигнаха мечтата си като пари, но свикнаха да живеят в постсоциалистическия "собствен сос", извън усещането за промяна на средака.
Младите имат право само да наблюдават. или да емигрират. И повечето избират чуждото образование, чуждото здравеопазване, чуждите компании, чуждите градове /защото им дават сигурност/, раждат там децата си и изтръгват от сърцето си България.
Тези които не емигрират навън, емигрират вътрешно. Над 350 хиляди нито учат, нито работят.
Малката част млади, които се интересуват от политика, са предимно от "комсомолски"тип - гледат да стъпят върху лифтовете на властта и да се издигнат без да е нужно да учат, да работят яко и ефективно за да успеят. Достатъчно е да се приближат да някои партиен лидер, който да ги вземе под крилото си и шансовете им да станата сигурни министри, областни управители, президенти, премиери, скачат значително. Вариантът да се издигнеш до тези позиции извън партийните асансьори е нулев.
Това, че ще се превърнат в поредните посредствени управленци не ги вълнува. Важното е, че са на върха и хората им ръкопляскат. Нали това се приема за добра житейска реализация.
С аполитичността си част от младите просто искат да се съхранят и опазят себе си от тази тотална деструкция на личността и деградация на ценности, която ги заобикаля. Не винаги го правят по най-добрия начин, но нямат много светли примери и пътища до Храма.
Вижте ни лидерите.
Това казва всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар