четвъртък, 8 септември 2016 г.

Фактор: С хъб или без хъб - либерализацията на газовия пазар у нас предстои

Линк към оригинала във Фактор

Има днешно сбъркано в реакциите ни спрямо Газпром - искаме насила да ни обичат и да се съгласяват с нашите проекти.
От гледна точка на руският президент той си е прав за себе си да недоволства от България. Идва у нас, говори с топ политиците е дава оферта - ето Ви толкова пари, Вие ми осигурете потоците да минават през Вас. Кажете условията си - и той изпълнява всичко до детайл. Да, това е неговия начин за правене на бизнес, наречете го имперски, наречете го мафиотски - но не е никаква изненада.
И тукашните политици - вместо да кажат истината, че не могат да осигурят политически тези проекти и съгласието на Еврокомисията, предпочитат да "усвоят" парите като в резултат - нито проекта станал, парите ги няма, България с дълг и "тарикатите" с хотели.
В опитите да осигури по-широка и професионална подкрепа за поредния гранд проект - Балканския хъб - Борисов прибегна до външни авторитети - Иван Костов и Сашо Дончев. Прави го, когато трябва да се сподели трудност и отговорност, а не успех.
Ако във Варна бяха се притекли всички, и обещали да доставят газ и дадат пари - бъдете сигурни, че успехът щеше да бъде само и основно негов, личен. Особености на характера и естествен продукт на дълго пребиваване във властта.
Най-важното в диалога с инвеститори и търговци е доверието. Ако в продължение на десетилетия си вкарвал и транзитирал газ само от Газпром, няма как да убедиш западните си партньори, че си отворен. Ако през цялото време на идеята за хъб под нейната фасада личат философията на Големия енергиен шлем и опитите за преопаковане на Южен поток - няма как да търсиш разбиране и прием от западните партньори.
Ако твърдиш, че искаш да направиш хъб, за да играеш ролята на Германия в Северен поток-2 за да можеш да получаваш газ по евтино от съседите си - Турция, Румъния и Гърция - не можеш да се сърдиш, че те не гледат радушно на идеята да плащат повече и Брюксел няма да тръгне да ти дава предимство за сметка на други членове.
Не си продал нито грам друг газ в или през България, а искаш да бъдеш център на търговски потоци. Кой да ти вярва?
Всякакви техники се прилагат за да се задържи стопроцентния дял на българския газов пазар на Газпром. Нима очаквате друго от хора, които получават по половин милион бонуси по съвместни енергийни проекти с Газпром?
Последното изобретение за да не допуснат конкуренция на Газпром бе изискването всеки нов доставчик да реперира цената на предлагания от него природен газ на Булгаргаз към текущата цена на Газпром, но с минус десет процента. Това е принос в европейската история на търговията с природен газ - да се използва репер на цената на монополиста, при това без открит и ясен търг за всички количества, а само за "новите" играчи, които и без друго не могат да тръгнат с други освен минимални количества.
Второ, самият Газпром използва все повече за ценови репер спот цени на хъбове, което прави използването на цените му допълнително натоварени с вторичен риск от волатилна пазарна конюнктура. Много ми интересно как българските купувачи могат да постигнат цена хъб минус 10%. Точно никак. Това дори не е интелигентна схема за блокиране на конкуренти.
Трето, ентусиастите следва да погледнат най-новата история на цените на природния газ на Газпром за Булгаргаз.
След 2011 година до 2015 година, когато се появиха доставчици на границата и се срина цената на суровия нефт, те са били с между 15 и 45 долара по-високи спрямо бенчмарка - цена на руски газ на граница на Германия. В същност ние никога не сме преговаряли - цените се спускаха и ние се съгласявахме.
Днес искаме Газпром да се съобразява с нас, а сме дали в неговите ръце всички си козове.
В същност цялата политика в енергийната сфера ни е сбъркана - логиката, която трябва да следваме е, че ако осигурим друг газ, освен руския, за покупка и транзит през България, включително по Трансбалканския газопровод, това ще промени радикално мотивацията на Газпром да търгува и съхранява газ у нас. Със стопроцента двойна зависимост - и при продажбите и при транзита - сме в капан, поставен от самите нас.
Колкото по-малко им обръщаме специално внимание и работим с другите - тук форумът във Варна изигра своята роля - толкова по-голям ще бъде интереса не само на Газпром и на другите руски компании към България. 

Нашата позиция към Газпром трябва да бъде Дзен търпение - имаме си свои стъпки, домашно за вършене, което не зависи от руския газов монопол, за да усилим привлекателността и позициите си. 
На първо време да си отворим страната за пренос на неруски газ от юг и от север. Толкова е просто, още повече, че има незаети капацитети - които трябва незабавно да предложим на търг, както правят нашите съседи румънците. 

Върви втората обвързваща фаза на офертите за капацитети на интерконектора Гърция и България, които трябва да се предлагат в интегриран пакет за да имат смисъл за търговците да транзитират газ до далечни дестинации отвъд нашите граници.
Трябва спешно да преструктурираме Булгаргаз за да може тя да остане в конкурентна позиция на регионалния пазар - без български играчи няма как да привлечеш внимание към себе си.
И накрая, а вероятно е най-важното да ускорим либерализацията на газовия пазар и работата по газовата борса, без която понятието хъб виси във въздуха.
Умерено песимистичен съм - от една страна, нереалистично е начело на промяната да застанат същите лица, които в продължение на години отстояваха монопола на Гапром и блокираха либерализацията. От друга, натискът върху Борисов е прекалено голям за да ги държи дълго без да се съобразяват с новите потребности.
Както и много други неща и идеята за газов хъб, разбрана в нейната приземена, практична и неантагонистична за съседите версия, без едрите контури и големите разходи, има своето място. Но съм силен скептик, че същите хора, които "усвоиха" руските пари, ще успеят по същата схема да "усвоят" и европейски пари от фонда Юнкер.
Ако си свършим работата и без етикетите като хъб и център на света ще сме извлекли максималното от ситуацията за себе си.
Но този път изисква професионализъм, системен подход, такт и дипломатичност, но най-вече търпение и тиха работа.
Малките стъпки имат значение - гранд идеите и пиар мегафоните не.

Няма коментари:

Публикуване на коментар