неделя, 2 октомври 2016 г.

Защо всички наши политици мълчат за бомбите на Алеппо?

Избираме президент, избрали сме политици, които трябва да отразяват нашите надежди, гняв и реакции към света. В Алеппо през последните десет дни бе премината границата на военните престъпления от руски и сирийски бомбардировачи, които атакуват болници, убиват цивилни хора. Уж целта бе да убиват терористи, а сами се оказват терористи.
Кой от нашите институции и политици зае позиция по тема, която е номер едно в световния печат? Кой от нас им поиска отговорност за провинциализма в мисленето им и страха в поведението?
Били сме европейци, демократи, споделяли сме западни ценности?
Вместо това чакаме името на съвременния Инцинат, притихнали, примирени, като, че ли има някакво значение. А само на хиляда и петстотин километра убиват деца, разрушават болници - защото някой самозабравил се лидер иска да се покаже мачо, да даде на своя народ "военни победи", защото не може да му даде хляб.
Питам защо нито президент, нито премиер, нито министър на външните работи, нито кандидат президенти, нито политически партии не взеха отношение и не се солидаризирхаи като реакция със съдбата на гинещите хора в Алеппо, както го сториха западните лидери в ЕС и НАТО?
Да, и те са лицемери - защото от Обама и Меркел вместо силни думи се очакват лидерство и решителни действия. Но поне реагират обозначавайки невидимите граници на добро и зло, които ни отделят от варварите.
Отговорът е в това, че Ви внушиха, че Те са бежанци - друга категория хора, дори не са хора и тяхната съдба не трябва да Ви интересува.
Облъчват Ви от сутрин до вечер, че бежанецът означава терор, престъпления, че ще Ви отнемат богатството, здравето, сигурността. Медиите гърмят, че някъде незнайно къде в София или в провинцията, тълпи от афганци, сирийци, иракчани се движат, изнасилвайки момичета, грабейки жени?
А те се движат на групи, защото ги е страх, от нас самите. Защото са в непозната и враждебна среда.
Колко пъти шефовете на полицията да Ви казват - няма данни, че сигналите срещу тях се потвърждават.
Ако сравните равнището на престъпления у нас и техния "принос" пак ще се окаже, че не виждаме гредата в собственото си око, а търсим тресчицата в техните.
Колко бежанци видяхте днес? С колко говорихте като с нормални хора?
Сега, разбрахте ли защо нашите политици вкупом мълчат за зверствата на Кремъл в Алеппо?
Моралната деградация в страната само отразява част от дълбоката и всестранна криза, която ни превръща от мислещи, борещите си и независими хора, в човешки щампи.
Ще попитате, какво направих аз, за да променя ситуацията?
Първо, мислих и написах тези редове.
Второ, познавам сирийски бежанци и дадох приют.
Трето, ще променя държавата си и политици.
Ако бях на 20 години, можех да имам илюзии и да отлагам за по-късно днешното действие. Днес не мога да отлагам промяната. Длъжен съм да продължа с късната си радикалност.
За да оставя на децата си по-добра България.

1 коментар: