четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Бокова срещу Георгиева, Борисов срещу Борисов - предизвестени кризи

"Колкото по-голямо е знанието, толкова е по-малкото егото и обратно, колкото е по-голямо егото, толкова по-малко е познанието"
Алберт Айнщайн

Спомням си кампанията на президента Стоянов, която бе самозагубена, най-вече защото в предизборния му щаб имаше хора, които работеха срещу него и го подставиха. Подобна беше схемата и при Костинброд - близките до Цветанов и Борисов Пеевски и Доган се врътнаха и спретнаха интригата, която извади ГЕРБ от власт и изхвърли другата десница извън парламента.
Местан след това върна жеста, но сам бе изхвърлен.
Свидетели сме на подобен сценарий и днес, който предстои да се разгърне в следващите седмици.
Основания? Моля: Първо, ГЕРБ откровено и твърде неразумно постъпиха с късната си кандидатура за президент, със избора си, с отношението към президентската институция, както и с начина по който водят кампанията.
Само пълен наивник може да смята, че като издигнеш в последния момент кандидата си за президент ще спестиш и на него и на партията си атаки и удари под кръста. Напротив ранно издигнатите кандидатури имат това предимство, че получават закалка "в боя" и дори и най-яростните атаки с времето си губят силата си и влиянието си върху избирателите. Могат да се внесат корекции, да се изработят контрастратегии и да се покрие с "тефлон" публичния имидж на кандидата, така, че дори когато избухнат късни мини да не могат да му навредят.
Сгрешиха с избора на Цецка Цачева, не толкова защото тя има или няма нужните качества, но ГЕРБ разполага с много по-избираеми кандидати. Фандъкова и Дончев, извън всякакво съмнение, имат кандидати с по-голям потенциал пред избирателите и като визия и като комуникация. Оправданията, че по този начин ще се оголи някой град или позиция са недостойни, когато става реч за избор на държавен глава.
Изборът този път е изключително труден и стана по-тежък след казуса с избора на генерален секретар на ООН, защото ГЕРБ нямат излишък от популярност или влияние. Машината за гласуване на Цветанов по никакъв начин няма да може да преодолее дефицити в личната популярност на Цачева. Да не говорим, че игрите с протоколите - без значение дали ще бъде доказани или ще останат виртуална опасност - още от утре ще бъде предмет не само на легитимни публични критики и подозрение, но може да изправят ГЕРБ в опозиция срещу всички. Цветанов най-упорито критикува Трайчо Трайков - другия кандидат в дясно, което казва всичко за дълбочината на стратегическо мислене и визията за напред..
С постоянните си критики срещу Плевнелиев и президентската институция, Борисов не само, че не се утвърди като топ фактора в българската политика, но стъпи върху мина. Уж иска гласовете на евроатлантиците в електората на ГЕРБ, пък атакува Плевнелиев за далеч по-логични позиции, които напълно съвпадат с тези на НАТО и ЕК.
Уж за да се хареса на леви и на Путин - но ударите срещу него идват само от тази посока. Така затвърждава впечатлението за себе си като човек с "двойно дъно". Това е личен минус, но става национален проблем, когато собствените му дефицити се пренасят върху имиджа на страната и на дясното.
Принизявайки ролята и значението на президентската институция и разделението на властите Борисов отрича базисни ценности на дясното и на българското общество като цяло. Маргинализирайки ги той се обръща срещу българската демокрация и в известен смисъл се поставя над или извън нея в някаква авторитарна самодостатъчност а ла Ердоган..
С начина, по който "помагат" на кампанията на Цачева, и Борисов и Цветанов не и дават никаква възможност да обособи и изтъкне своята идентичност, самостоятелност и независима тежест. Не само че медийно я потискат чрез честите си появи и коментари по президентската кампания, но не и дават никаква възможност да се прояви като лидер на собствената си кампания. Как след това да се докаже пред избирателите като лидер на нацията.
Колчем двамата "големи" в ГЕРБ се появят в ефир незабавно прехвърлят текущите негативи на своята дейност върху Цачева. Още няколко "защити" като тази на Цветанов, че всички сме били от БКП преди 1989 година, и тя ще потъне.
Това впечатление се затвърждава и от последния сюжет с двете български кандидатури за генерален секретар на ООН. С откровено хазартното си решение да смени в последния момент Кристалина Георгиева, Борисов направи най-голямата си политическа грешка. Той не само поднесе на тепсия липсващата индулгенция на Бокова за нейния неминуем неуспех като български кандидат, но и даде възможност да излезе като "репресирана" от загубена за нея ситуация. Дори да реализира по-добър резултат в последното гласуване. Вместо да я остави да изконсумира целия спектър от негативи за лошо представяне, за провал в личната и дипломация и неспособност да преодолее ветото на постоянни членове на СС, Борисов буквално спаси Бокова и жертва Кристалина Георгиева.
Нещо повече, позволи силите, които стоят зад Ирина Бокова, вместо да се чудят как да се оправдават за арогантността си и силовото налагане на кандидатурата и, да вземат инициативата и да сменят дневния ред като да затъмнят истината, че беше просто неизбираема. Нейната кандидатура изобщо не трябваше да се поставя, защото от първия до последния ден срещу нейното име имаше гарантирано вето, при това не едно в съвета за сигурност. Тоест тя и силите зад нея, постоянно заблуждаваха българската общественост, че Бокова има шанс, когато го нямаше. Вместо това същите тези сили днес искат оставката на Кристалина Георгиева !?
И в чужбина и в България Борисов вече се възприема като странен и труден за предсказване, но най-лошото, за слаб играч.
Първо, не гарантира единствеността на българската кандидатура, т.е. да гарантира оттеглянето на Бокова. Без това, България и нейния нов кандидат изглеждаха имплантирани в последния момент "парашутисти" във вече утвърден процес на избор. Това обърка дори страни, които не са изкушени в детайлите на българската и европейската политика. Ако имаше балансиран и институционално издържан процес на вземане на решение по казуса Бокова, вероятността от подобни грешки на Борисов щеше да бъде сведена до минимум.
Второ, може да се спори дали премиерът сам си го причинява или други го вкараха в този капан, както и какво е участието на телефонните разговори с Путин, но стана ясно, че тяхното провеждане преди всеки публичен анонс на намерение или на действие, остави всички с впечатление, че е получил уверения поне за "въздържал се" от Кремъл. Да поставиш съдбата на Кристалина Георгиева и на личната си репутация въз основа на телефонен разговор и уверения на политик, дори от калибъра на руския президент, е повече от грешка. Особено в текущия контекст и най-вече с оглед на историята на българо-руските отношения и на недоброжелатеността на Кремъл.
Трето, Борисов допусна - съзнателно или не, тепърва ще се уточнява - българската публика да постави под съмнение отношенията ни с ключов наш съюзник - канцлера Меркел, защото се опитват да ни внушат, че едва ли не Георгиева била нейна кандидатура, а не на Борисов, а Германия ни е "насилила".
Дипломацията ни поне можеше да провери твърдите гласове сред членовете на Съвета за сигурност, преди да тръгнем да рискуваме със смяна на кандидата в последния момент.
Четвърто, дали го желаем или не, но сагата с Бокова, която при други обстоятелства, щеше да доведе до сериозно отслабване на позициите на силите, които издигнаха нейната кандидатура, сега има дават контраигра при това точно на старта на президентската кампания.
Тук личната отговорност на Борисов е безспорна. Знае се, че той еднолично взема най-важните решения при странни съзвездия от фактори, обстоятелства и хора, които му влияят. Няма процеси, няма утвърдени механизми, процедури, системи, институции. Противниците му, особено навън и техните проксита у нас, знаят много добре особеностите на характера му и естествено използват това за да му поставят ребуси, които той не може да реши.
Най-голямата му слабост все пак е, че няма собствена експертиза, защото не чете и не усвоява сам достатъчно информация, а това го прави зависим от преценката на други хора. Често взема импулсивни решения в зависимост от най-близкия в момента съвет и съветник и дори с оглед на мимолетна преценка за възможно благоприятно медийно позициониране. Ако допусне гаф разчита да го поправи през медиите. Тази формула работи в България при контролирана медийна среда, но не и в света. Затова единственото, което неговите колеги по партия измислиха, че провалът на Георгиева се бил дължал на геополитически фактори, едва ли не на божествена сила, извън тяхното разбиране и контрол. А процесите си бяха напълно прогнозируеми, управляеми и предотвратими.
Пето, Не Путин, не Меркел, не Обама, а Христос да му бъде от другата страна на телефонната линия и в пряка комуникация, никой и нищо не отменя необходимостта от собствен анализ и оценка с ангажиране на институции и процедури.
Същото важи за партията ГЕРБ, която е сведена до инструмент за упражняване на едноличната му власт в тандем с Цветанов.
Предпочита сведенията от "службите" в най-широкото разбиране на това понятие. Готов е всеки момент да пренебрегне институционален съвет или независима експертиза, които противоречат на персоналния му управленски рефлекс.
Извън всякакво съмнение и Цецка Цачева и Кристалина Георгиева ще консумират негативите на неговите решения, и в екстремните сценарии може да се стигне до оставка на правителството и смяна на модела на управление. Това би изглеждало странно и нелогично, освен ако самият Борисов не го желае за да смени Реформаторите като партньор. Впрочем, решението да подаде оставка през февруари 2013 година беше също толкова странно.
Борисов е не само растящо непредсказуем, но и с доказан потенциал за ирационалност като мислене и поведение..
Това не би било непреодолим проблем, ако работеше в мрежа от съмишленици, които да компенсират неговите недостатъци и да балансират неговите човешки слабости, като му оставят поле за действие в сферите, в които е силен. Но системата на управление, която той изгради е много близка до руския вертикал на властта - всички пътища водят към неговия кабинет и личността му.
Никой не може да помогне на ГЕРБ и на самият Борисов в тази ситуация, ако те не го желаят, и ако продължават политиката си на "балансиране", на договаряне с различните сили и всячески избягват да търсят отговорност на недосегаемите политици и олигарси. Той си мисли, че може да се договори с тях, а всички атаки и удари идват от същите кръгове, с които се договаря..
Спести на Първанов и на цялата кохорта от политици и бизнесмени около него отговорността за Енергийния шлем и загубите от близо 5 милиарда лева, остави им хотелите и милионите. Даде на Овчаров "златен" пост в Нефтохим. Осигури на Доган и Пеевски безнаказаност да си грабят активи "на воля", включително и от КТБ. Даде на българските представители на ВТБ или групата около тях надеждата, че могат да реализират сделката около Виваком, в която държавата пропуска да реализира ползи в размер на стотици милиони лева. За да бъдат доволни и политиците, с които са свързани..
Спря реформите, особено в съдебната сфера, за да угоди на кръга около Цацаров и задкулисието. За целта се обърна срещу естествените си съюзници от дясно, включително срещу всеки, който му посочва грешките, като смята това за първи грях. Избягва истинските битки, които един лидер е длъжен да поеме, за да остане изправен и с политически гръбнак, за да неутрализира зависимостите, които му пречат да взема оптималните решения и спират развитието на страната.
Този път слизането Борисов от власт ще бъде за дълго или завинаги. Следващото правителство, дори с участието на ГЕРБ, е много вероятно да има друг премиер.
А шансовете на Борисов за президент след пет години са нулеви.
Проблемът е и за дясното в България, което разчита прекалено много и прекалено дълго на един човек.
Времето неумолимо тече и взема своето от всеки.

4 коментара:

  1. Браво! Дай Боже по-скоро да се сгромоляса!

    ОтговорИзтриване
  2. Очаквам с нетърпение сгромолясването на най-супер чалгаджийското правителство за всичките години след1989 г.

    ОтговорИзтриване
  3. Г-н Василев,съгласна съм с вас,но не мислите ли,че и Цачева, и най-вече Георгиева не би следвало да се оставят да бъдат употребени по този начин... Аз в качеството си на избирател не бих могла да бъда разочарована от Бойко Борисов, но Кр Г не е зависима от него по никакъв начин. И сумарно има повече опит в т.нар. голяма игра, ако не в мръсната. Не ме разбирайте погрешно, не смятам, че тя трябва да се оттегли или нещо подобно.

    ОтговорИзтриване
  4. Добра дисекция на Борисов. Само с едно не съм съгласен.

    Борисов няма нищо общо с понятието „дясно“. Той е идеен опортюнист. Ако в момента на влизането му във властта вакуумът беше в лявото пространство, със същата лекота щеше да бъде ляв.

    ГЕРБ не е политическа партия, а организация за завземане и задържане на властта. Просто в ситуацията на късния преход се оказа, че най-лесният начин това да стане е чрез политиката. Затова ГЕРБ е политическа партия. При други ситуации би могла да бъде някаква сенчеста структура или финансово-икономически конгломерат от типа на Мултигруп.

    Единствената „идеология“ в тази организация е: Мачкай (на полицейски език – респектирай) слабите, лавирай пред силните, и се възползвай колкото можеш. Това е посткомунистическият вариант на байтошовото „снишаване“. Същият изходен код, ъпгрейднат интерфейс. Бай Тошо 2.0.

    Само дето Борисов не може да има управленското дълголетие на бай Тошо. Въпреки че той самият очевидно е убеден, че не само може, а и му се полага.

    Не че електоратът не го иска, напротив – точно електоратът, воден от някакъв подсъзнателен носталгичен рефлекс, си го харесва и няма да го изгони.

    Само че обстановката е много различна от заспалото блато на соца. Днес байтошовият модел не може да работи. Борисов е временно решение, допуснато от по-силни фактори. Те същите ще определят и политическата му съдба. Това, което той се опитва да прави, е да се покаже като достатъчно изгоден за всички, за да може да се циментира във властта – докато накрая се окаже, че е по-изгодно да го оставят, отколкото да го махнат.
    _____________

    Що се отнася до Бокова – по погрешка пуснах актуалния си коментар под доста по-стара тема: http://idvassilev.blogspot.bg/2016/04/blog-post_12.html

    С едно допълнение: ако Бокова стане зам. генерален секретар, значи това е бил компромисът с Русия. Ако не стане, значи отношението към Русия се втвърдява.

    ОтговорИзтриване