неделя, 30 октомври 2016 г.

Bulgaria Analytica: Границите на руската хибридна сила - историята на неуспешния опит за преврат в Черна гора


Няколко събития през последните три седмици свързани с Черна гора, всяко едно които достатъчно значително като последствие и тенденция, дадоха основание отново да се заговори за стратегията и политиката на Москва в Западните Балкани и по-специално към Черна гора и Сърбия.
Конкретния информационен повод бе арестуването на 20 сръбски граждани в Черна гора по подозрения в планиране на терористични атаки, по сценарий напомнящ на Кримската операция и киевския Майдан, за атакуване на Парламента в Подгорица във вечерта след изборите.
В схемата, разкрита от черногорската полиция, става дума за криминална терористична организация, която е имала на разположение достатъчно значима сума от пари в брой – 125,000 евро, най-съвременна техника, включително за сателитни връзки и наблюдение, средства за кодирана комуникация, детайлна информация за маршрути за придвижване на водещите политици на страната и която е целяла да създаде хаос в страната чрез атакуване на ключови институции, на полицията и дори вземането на заложници сред ръководителите на страната.
Сръбски и черногорски източници твърдят, че в плановете на заговорниците е влизало и отвличането на черногорския премиер Мило Джуканович. 
За това, че в подготовката на терористическата операция са били използвани и познатите планове на киевския Майдан красноречиво говори и факта, че в плана на терористичните групи, ръководени от руски граждани е влизало и откриването на стрелба от преоблечени в униформи на черногорския спецназ терористи по митинга на протестиращи от опозицията, което да отключи верижни реакции и ескалация на събитията, извън контрола на черногорските власти, което да ги дискредитира тотално през западните общества и власти.
Не е тайна, че в навечерието на изборите проруски и просръбски партии и групировки в Черна гора направиха всичко възможно за да осуетят избора на правителство и парламент, които дада реализират отделните стъпки по членството на страната в НАТО и ЕС. 
На фона на дългогодишните усилия на Кремъл и неговите олигарси буквално да „купят“ икономиката и елита на Черна гора за да си осигурят стратегически излаз на Средиземно море, точно по калъпа на кримската операция, включително и да изградят руска военна база, влизането на страната в НАТО бе еднозначно оценено в Москва, като недопустима и необратима загуба и провал.
За това изглежда в Кремъл са решили да действат без отлагане за тоталната дестабилизация, като вкарат страната в хаос, като пътьом влошат отношения на Подгорица с Белград,  с Брюксел и ключовите западни съюзници. Замисълът е блокиране на институциите и на възможността им да изпълнят ангажиментите след встъпването на страната в НАТО на 19 май 2016 година, т.е. Черна гора да се превръща в „несъстоял“ се или безопасен член. 
Този метод на руската дипломация е добре познат и често използван в различни страни страни от региона, но най-преките паралели са със Сърбия пред вид на предстоящите процедури по членството на страната в ЕС и НАТО. В продължение на години руски олигарси и бизнес, в тясна координация с официалните власти систематично изкупуваха ключови активи в черногорската икономика с ясната цел, производното от това икономическо влияние да се превърне в стратегически излаз на Русия на Средиземно море, в това число и чрез изграждане на военна база.
Влизането на Черна гора в НАТО постави кръст на тези надежди и проворика алармистки възприятие и кризисно реагиране за ограничаване на щетите. Постепенно тези усилия се превърнаха в спасителна акция по ограничаване на разпространението на "черногорския вирус" и спиране на ерозията на руското влияние в Западните Балкани.
Арестуването на сръбските граждани в Подгорица постави Сърбия в изключително неизгодна и трудно защитима позиция като страна спонсор на терористически групи, които оперират от нейна територия, но изпълняват чужди мисии. 
За това и сръбското ръководство не се поколеба да арестува и изгони от страната руските граждани, които реално стоят зад опитите за дестабилизация на Черна гора. Това постави началото на безпрецедентен скандал в руско-сръбските отношения след падането на Берлинската стена.
Премиерът Вучич заяви еднозначно „дълбоко се заблуждават онези, които смятаха, че Сърбия по някакъв начин ще участва или съдейства в това престъпление“.
След свиканото в началото на седмицата заседание на Бюрото на специалните служби – координационния орган, който се ръководи от сръбския министър председател, той открехна вратите за допълнителни детайли по операцията, но се ограничи с класически флирт с жадните за новини медиите с твърдението си, че е по-добре да замълчи – "да прехапе езика си".
Да напомним на читателите, че не един или двама западни политици и военни експерти смятат Сърбия за слабо звена в сигурността на Западните Балкани, особено в контекста на възможностите, които тя предоставя на Русия за операции в целия регион, включително в Република Сръбска и в Черна гора. Силни опасения в НАТО поражда възможна двойна употреба на базата на Министерството на извънредните ситуации на Русия в Ниш.
За сериозността на кризата в руско-сръбските отношения и страховете на Москва, красноречиво говори и внезапната визита на Секретаря на Съвета за сигурност на Руската Федерация Николай Патрушев в Белград с поверителна мисия с цел да съхрани отворени възможности за бъдещо стратегическо сътрудничество на Сърбия извън НАТО в сферата на сигурността. Предполага се, че той е дал и важните за домакините гаранции, че руските тайни служби и дипломати, ще ограничат дейността си спрямо трети страни от територията на Сърбия. Известно е, че Сърбия е регионален център на руските специални служби, откъдето координират дейността си в Черна гора, Македония, Република Сръбска и като цяло в Босна-Херцеговина.
Скоро след разразилия се скандал „вечния премиер“ на Черна гора Мило Джуканович даде да се разбере, че няма да бъде следващия премиер министър на страната. Между много обяснения присъства и това, че той е осъзнал, че е неприемлива фигура както за Москва, която организира подобни операции с цел неговото отвличане, така и за Брюксел – където той не внушава доверие, че може да измъкне страната от руските лапи.
Въпреки оскъдните данни по разразилия се скандал – могат да се направят някои изводи и обобщения, както и извлекат поуки.
Първо, в готвения сценарий за дестабилизация на Черна гора, активната роля се пада на местните руски мрежи за влияние, създадени за да обслужват икономическите интереси на руските олигарси и бизнесмени. На практика официалните руски специални служби и икономически кръгове действат в тясна координация, като Кремъл има решаваща и координираща роля. Руският бизнес зад граница, особено този с основни активи обратно в Русия няма много алтернативи, освен да сътрудничи на тайните служби зад граница, за да не загуби благоволението на Кремъл у дома. Тази публично-частна свързаност не отменя факта, че все повече видни руски бизнесмени ограничават присъствието си у дома, за да намалят зависимостта си от официални власти, в това число и нуждата да изпълняват "специфични" мисии.
Второ, въпреки изгонването на руски граждани от Сърбия, Москва не реагира с реципрочни мерки или с остра реакция, а изпраща топ човека в Съвета за сигурност на кризисна мисия, говори еднозначно, че руските служби са били хванати „на местопрестъплението“, вероятно изненадани от качеството на реакция на сръбските служби и на капацитета им да реагират независимо и в защита на собствените си национални интереси, а не като проксита при реализацията на руски специални мероприятия в съседна страна.
Тъй като не става дума за привличането на руските граждани под отговорност пред сръбския съд, а за изгонване на лица без дипломатически статут, вероятно иде реч за опериращи под различни легенди представители на руски бизнес или руски неправителствени или религиозни организации структури, по примера на тези които оперират в Източна Украйна и които координират, финансират, обучават и ръководят местни полувоенни мрежи от „доброволци“, бивши или активни военни, служители в службите за сигурност, частни охранителни и криминални формирования в Сърбия и Черна гора.
По сведение на черногорските служби, конспирацията в Черна гора, е ръководена от Братислав Дикич, бивш командир на специално звено на сръбската полиция, освободен през 2013 за връзки с криминални престъпни групи.
Използването на полувоенни и неправителствени структури, регистрирани и опериращи в чужди държави, за операции в трети страни е относително нов похват в хибридната стратегия на Москва. Освен преки ползи на неофициалната „шапка“, която позволява действия под радара на обществено и институционално внимание, това позволява на Москва да „разделя и владей“ и влияе върху отношенията между страните от региона. България също е била обект на подобни активни мероприятия – в отношенията и с република Македония. При това официалните руски власти винаги остават зад кадър, без да им се налага да поемат отговорност.
Показателно в този аспект е арестуването на опериращи зад граница руски или свързани с руските спецслужби хактивисти за реализирани кибератаки в САЩ и други страни от НАТО. Това е допълнителен „бушон“ срещу разкриване на ролята на руските спецслужби, добавено към традиционно трудната идентификация на източници на кибератаки в интернет пространството.
Не е трудно да се направят аналогии със ситуацията в други страни в Западните Балкани и в България, включително като се проследи подобна  роля на базирани в Сърбия регионални координатори на руските служби в разразилия се скандал от разрушената мемориална плоча на връх Каймакчалан, която изостри отношенията между Македония и България. 
Със сигурност, обаче, реакцията на Подгорица и Белград, по недвусмислен начин показа, че когато става реч за техните национални интереси, Кремъл е изгубил безусловния си контрол върху политическия елит и специалните служби в тези страни.
Не е изключено във версиите на официалните власти в Черна гора и Сърбия да има променлива доза политическа целесъобразност, свързана с вътрешни битки с проруски и националистически кръгове или с нуждата от себедоказване на властите в Подгорица за реалното им откъсване от руско влияние и капацитет за защита на информация и работа с НАТО.
Подобна е схемата, която се използва при кибератаките - пространство в което източниците на заплахи много трудно се доказват по дефолт, в допълнение идва и обстоятелството, че повече от т.н. хактивисти, нерядко чужди граждани, но свързани с руските тайни служби, не оперират от руска територия, от най-често от трети страни в Европа. Операциите на руското разузнаване в Черна гора и в Сърбия недвусмислено доказват не само възможностите, но най-вече границите на руското влияние в региона.
Визитата на Патрушев и последвалите събития в Белград красноречиво доказват, че зад дима има и огън и намеса от страна на Кремъл, която обаче по никакъв начин не е в състояние да спре или обърне тенденция, която най-накрая ще отведе всички страни в Западните Балкани в лоното на ЕС и НАТО, извън контрола на Москва.
Теоретично е възможно и логично да се допусне, че в реакциитена властите в Подгорица и Белград, може да съществува прекомерна доза политическа целесъобразност, провокирана от стремежа им да ограничат мащабите и затворят каналите на влияние чрез местни политици, бизнесмени, паравоенни формирования и неправителствени организации, в условията на дефицит на ресурси и на доверие от страна на ЕС и НАТО. Но това по никакъв начин не омаловажа констатацията - страните влизат в ЕС и НАТО не защото някой ги "купува" за да ги използва в противостоене срещу Русия, а защото Москва не може да им предложи никаква алтернатива- нито текуща, нито в перспектива.
Няма съмнение, че механизмите за влияние на Русия използвани в Черна гора и Сърбия, съществуват и в България. Още по-логични са паралели свързани с предстоящите президентски избори с техните изключителни геополитически залози.
Остава да се надяваме, че българските специални служби ще бъдат в състояние да защитят националните интереси на страната, така както демонстрираха техните черногорски и сръбски колеги, при положение, че отричат съществуването на заплаха от Русия и че българската държава е пленена от политически или бизнес интереси, същностно свързани с Москва. 

2 коментара:

  1. Мислех да го превеждам и да го шервам във Фейсбук. Добре, че сам сте го написали на български :)

    ОтговорИзтриване
  2. А аз се чудих защо тъй напираха да подаряват стари самолети и танкове...

    ОтговорИзтриване