събота, 5 ноември 2016 г.

194 брой : Пречки ли са договорите с Газпром за доствака пред либерализацията на газовия пазар

Известно е, че България отдавна пропусна срока за задължителна либералирализация на своя газов пазар, като въведе пряко действията на директива 2009/73/EC както и свързаните с нея насоки за разпределение на капацитети за природен газ на ACER.
Много са причините и пречките - обективни и субективни, но е факт, че КВЕР вече е в състояние да ги преодолее, включително като игнорира устойчивите митове, които заинтересовани лица, разпространяват, че либерализацията трябва да се отложи до изтичане на договорите с Газпром.
Да се върнат към базовите факти.
Първо, основна причина за задържане на строителството на интерконектора с Румъния и на реверсивната връзка на българо-гръцката граница при Сидерокастро-Кулата не бе технически или проектни несъвършенства или нечия отделна недобра воля, а лобито на Газпром, включително сред политици и експерти.
Съгласете се, че няма особен смисъл да се маркетира капацитет и възможност за реверсивни доставки и виртуална търговия през България, ако в същото време се твърди, че Булгартрансгаз е с вързани ръце от договорите с Газекспорт за транзит до 2030, които на практика блокират целия капацитет за пренос - без значения дали пряк или обратен, постоянен или прекъсваем. Ако не може да влезе газ от юг или от север - включително през освободения капацитет на Трансбалканския газопровод - няма смисъл изобщо да говорим за страната ни като транзитен или разпределителен център.
Ако няма валидни и прогнозируеми изходни точки от газопреносната ни система задачата да се продадат капацитетите на гръцко-българските интерконектори става невъзможна. Но ето, че дойде време за обвързващи оферти по интерконектора Гърция-България и потенциалните товародатели поискаха гаранции.
Второ, газпромовското лоби у нас е без конкурент и на практика е почти изключено да се прекара природен газ през България на север или на юг, без "съгласуване". Въпреки позицията на Европейската комисията и сроковете за либерализация на пазара, които на практика обезсилиха задължителните клаузи по транзита или доставките на газ - съответно на Булгартрансгаз и Булгаргаз, у нас "страх лозе пази".
Ето че вървим към развръзка по разследването на Комисията срещу Газпром, а това допълнително ще освободи регулатори и правителства в страните членки от задълженията по газовите договори, когато те пречат на либерализацията на газовия пазар и освобождаването на капацитети за по-силна конкуренция.
Най-голямият автогол, който си вкараха в Газпром, беше форсираното говорене за "сигурното" заобикаляне на Украйна в частта, която засяга фактическото прекъсване на транзитните доставки през Трансбалканския газопровод.
Едната линия на кооперативност, която правителството на България опита, намери израз в упоритите и настойчиви опити за реализация на Южен поток.
Другата, която се засилваше успоредно със форсирането на словесните потоци към Турция, намери израз в трескавото търсене на заместващи газови потоци, които да натоварят потенциално освободените от Газекспорт капацитети. Сигналите от Москва бяха доста еднозначни, че текущите транзитни договори не могат да се смятат за гаранция за натовареност на газопреносната система в случай че се прекъсне основния договор през Украйна.
Последният "коз" на газпромовското лоби днес е ниската цена на природния газ по нефтеноиндексираните договори, които обясняват високото търсене на руски газ в цяла Европа. Това е причината, освен ограничителното тълкуване на договорите за доставка, която пречи на Булгаргаз да доставя газ от север и от юг по съществуващите възможни за транспорт маршрути. Без реалната хипотеза на алтернативни доставки за потребители в страната натискът върху регулатора да либерализира пазара остава теоретичен.
Но и това ще се промени - до края на годината предстои да бъде въведена входно - изходната система за тарифиране на Булгартрансгаз, която ще хармонизира режима с този в Гърция, Румъния и Украйна, като се отвори търсенето на капацитети за пренос на значителни количества природен газ към Украйна, Словакия и Унгария. Следват и търговете за присъждане на капацитети на входни и изходни точки, което ще се предшества от задължителното им освобождаване и обявяване. Тук руския газов монопол и неговото местно лоби трудно могат да попречат.
Самата диверсификация не предполага, че доставките на неруски газ трябва задължително да бъдат под цената на Газпром. Няма страна в Европа, извън онези които работят с референтни цени на хъбове, която да има диверсифицирана схема за доставки, в която различните доставки да не вървят с различни цени. Днес, цените на Газпром са по-ниски, но това не пречи да се доставя газ от други направления, включително от терминали за втечнен природен газ.
Веднъж защото само наличието на алтернатива принуждава Газпром да се конкурира и втори път защото енергийната сигурност предполага задължително различни маршрути и различни доставчици извън темата за цената.
И в момента на границите на България има достатъчно търговци на природен газ, които могат да заместят Газпром - частично или изцяло. Достатъчно е Булгаргаз да обяви търгове за доставка и със сигурност ще се появат поне 3-4 компании с предложения.
Още повече, че за българските крайни потребители, особено индустриалните, не винаги цената е единствения и непреодолим критерий за избор на доставчик, особено при сегашните фиксирани с много ограничения условия.
Предстои да видим и балансиращия пазар на природен газ, което отново предполага повече от един играчи.
В рамките на следващите няколко години - процентът на доставките на природен газ от Газпром постепенно ще спадне, като делът на Газпром се приближи до средните стойности, характерни за ЕС - около 50 процента. И тук никакви клаузи "вземи или плати" по текущите договори не могат да помогнат на газовия монополист и на неговото лоби у нас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар