вторник, 1 ноември 2016 г.

Фактор: Валдайският клуб от мозъчен тръст до пропагандна платформа - за "новото" старо в речта на Путин

Линк към статията във Фактор

Пиша тези редове като ранна интерпретация на казаното през миналата седмица на форума Валдай в Сочи. Както винаги участваха "обичайните" заподозряни - бивши политици от Западна Европа /всички до един без минало с крайни изказвания против Русия или руския президент, т.нар. удобни западняци/, експерти по Русия на Запад - отново с ограничено представителство на силно критичните към Путинова Русия и разбира се представители на медийния корпус с аналогичен профил.
Познавам историята на този клуб и хората, които го организираха. Това са руски политолози и експерти по глобалните въпроси, които след падането на Берлинската стена бяха канени в топ неформалните форуми на света - като се започне от Тристранната комисия, Билдербергската група, форума за сигурността в Мюнхен, проявите на Аспенския институт, Фондацията Карнеги и т.н. Повечето от американските и международни мозъчни тръстове имаха делегирани или постоянни представителства в Москва, за да могат да реализират постоянен интерфейс със своите руски колеги и руските власти и навреме да съветват своите правителства и международната общественост относно намеренията на Кремъл и пътищата за полезно и взаимоизгодно сътрудничество в рамките на реалностите след Студената война.
И така, докато на власт дойде Путин и обърна залозите.
Руският президент след 2003 година и войната в Ирак се видя с повече пари отколкото можеше да изхарчи в нулевите години на 21-ви век.
Сега почти всички чуждестранни представителства на външни НПО и договори със западни неправителствени изследователски центрове и мозъчни тръстове бяха прекратени, с няколко малки, но забележителни изключения. Финансирането на научна и изследователска дейност, включително на форуми бе поставено извън закона, а получателите в Русия бяха обявени за чуждестранни агенти. Стана невъзможно да се гарантира независимост в работата спрямо властите. По-голяма част от тези организации се изтеглиха от страната и прекратиха съществуването си. Финансите от руския бизнес към неправителствения сектор се насочиха към "правилните" неправителствени структури, но най-важните като Валдайския клуб бяха създадени от самия Кремъл и финансирани по негово поръчение.
Речта на Путин не блести с някакви открития или новости - почти всичко е вече казано от него самия. Но тя е важна от гледна точка на "сверяване на часовниците" с неговото разбиране и философията за света. Всъщност интерпретация му за глобалния свят е функция на комфортната му зона на власт, на житейския и професионален опит и най-вече на целесъобразността от позицията на поста, който заема. Тя отразява пресечната точка на обективна даденост - процеси и среда - и онова, което е изгодно за сегашния управляващ елит в подхода към предизвикателствата на глобализацията. Тъй като Путин и валдайското му обкръжение отричат вътрешната и автономна логиката на глобалните процеси, те не могат да изведат оценките си на минали и текущи събития и прогнозите си за бъдещо развитие в Русия и в света, изхождайки от вътрешната логика на историческите процеси и диктума на пазарите. Предпочитат да обясняват неудачите си с неразбирането на света и злата умисъл на външните врагове.
Понеже Кремъл не може да измисли своя глобална конкурентна доктрина съразмерна на територията и претенциите си, извън имперските военно-политически щампи за сфери на влияние и права върху чужди нации и територии, процентът на удовлетвореност на нейните лидери не може да бъде висок по дефолт. Русия на практика няма свой равностоен на водещите глобални образци конкурентен проект за своята модернизация като политическа система, икономика, технология, образование и социалните структури. Така както направи Китай.
В Москва продължават да твърдят, което отрази в изказването си и Владимир Путин пред Валдайския форум, че глобализацията е субективно зависим и провокиран процес, направляван и използван от САЩ за целите на световното му господство.
Въпреки несъмнения интелектуален потенциал на руските експерти и членовете на клуба Валдай, степента на тяхната автономна свобода за независим и дистанциран от матрицата на Кремъл анализ е ограничена. Владетелят на Кремъл си остава привързан към догмата, че глобализацията подлежи на междудържавна регулация и управление от наднационални институции, процес, който САЩ еднолично препятстват.
Повтарящият се мотив в речта на Путин е жалбата по усилващата се изолация на неговия режим от важните глобални формати и унизителните според санкции спрямо Русия.
Вероятно има хора, които са били изненадани, че в руските и условно близки до руската гледна точка западни медии предпочетоха да фокусират вниманието на западната общественост върху появяващи се в отделните моменти на дългата реч на руския президент примирителни и помирителни нотки.
Човекът, който отдаде заповед на руските въоръжени сили да атакуват и превземат Крим и да нахлуят в Източна Украйна, ни убеждава, че да мислим, че Русия ще нападне европейска страна било "немислимо, глупаво и напълно нереалистично".
Втората тема на която Путин отдели много внимание бе американските избори и намесата на Русия в президентската кампания. Очевидно накрая Путин разбра, че многоходовата операция, която трябваше да постави неговата страна в центъра на президентския дебат, завърши с фиаско. Тръмп не само, че не регистрира допълнителен прилив на симпатизанти въз основа на хвалебствията си към руския президент, а напротив.
Призивите му руските хакери да продължат да атакуват американските институции, включително сървърите на Националния комитет на Демократическата партия, му загубиха доста гласове.
Ако има тема около която кандидатът на Републиканците загуби най-много и то не от потенциалните гласове на демократите и на колебаещите се, а на самите републиканци, бе темата за свързаността на Тръмп с руския президент.
Путин се опитва да се позиционира в американските избори надпартийно като премине към рутинната матрица - "ние сме за ненамеса", "ще работим с всеки американски президент", "нямаме предпочитания". Разбира се, базисният наратив на Путин в Сочи бе обилно напоен, предимно за вътрешна употреба от руската общественост, с традиционните обвинения към САЩ във всички възможни грехове, включително за социално-икономическите трудности в самата Русия.
Прави впечатление почерка и намесата на Владислав Сурков в развитието на темата за недъзите на западната демокрация. Нищо ново или оригинално, но си струва де се препрочете, за да се разбере мисловната матрица, която се налага на руското общество.
В добрите традиции на съветските лидери, които твърдяха, че закрилят работническата класа и онеправданите на Запад, Владимир Путин търси бреш между управлявани и елит в Европа и САЩ, за да позиционира своята визия и пропагандната си версия за това как трябва да изглеждат отношенията между Русия и Запада.
Темата Сирия също присъства в очаквания за Кремъл вариант - призивите за взаимодействие и договаряне, антитерористическите заклинания станаха вече "търговска" марка на руския президент. Относителна новина е призивът за Маршал план за Близкия изток, без да е ясно какво точно самата Русия може да добави към този план извън военната сила. В този смисъл това е препоръка за изпълнение най-вече от САЩ и Европа.
Путин не пропусна шанса да използва поредната вътрешна "криза" за ЕС за да се пласира като външния мъдрец, чийто съвети непрекъснато се пренебрегват. В случая ставаше дума за Валония и съпротивата и срещу СЕТА. Трудно ще намерите проблем на ЕС, който Русия да не използва за външнополитическите си цели. Във всички случаи тези опити завършват с неуспех, но това никак не пречи на руския президент постоянно да раздава съвети. Така бе на всички референдуми в Шотландия, при Брекзит, за отделянето на Каталуния, "холандския" референдум и т.н.
Ако направите аналогия с Брежневската доктрина за мирното съвместно съществуване и Хелзинските споразумения, ще се изненадате колко много общо има и като подход и като реализация. Ненамесата във вътрешните работи, примата на националния суверенитет над наднационалните структури, предпочитаните "кошници" от теми - без съмнение имат своя нов живот в теоретичния арсенал, застъпен от Владимир Путин пред Валдайския форум.
Прави впечатление, че руският президент за разлика от други свои изяви пред същия форум спестява анализ на вътрешното развитие на Русия и не излага своето виждане за бъдещето.
Вероятно защото, както твърди Алексей Кудрин, "властите нямат понятие за икономическите реалности".
Показателно за нервността по темата с оттеглянето от властта и пенсионирането е традиционното "не дождетесь". Отговорът на този въпрос отразява личната трагедия на руския лидер - на практика той няма никаква възможност да избира дали и кога да се оттегли, защото мирен и спокоен изход от властта вече е невъзможен. Властовата система, изградена от Путин не предполага неговото плавно оттегляне, по начин по който да се съхрани нейната устойчивост. А без стабилност, всякакво споразумение и гаранции за личната му неприкосновеност и привилегии не струват много.
Опасността за Кремъл не идва от действията на опозицията или заплахите отвън, а от собствените грешки и най-вече от неспособността да се намери решение на текущи жизнени въпроси на обществото и икономиката. Напрежението по върха расте - както в бизнеса /все повече олигарси напускат данъчно родината си/, така и сред политиците, все по-голяма част от които се ориентират към запазване на натрупаното си богатство пред лоялността към вожда. За всички тях, пък и за обикновените хора "времето след Путин" не е абстракция, е непосредствена перспектива, която чака своя отговор и търси своята рационалност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар