петък, 4 ноември 2016 г.

Клуб З: Бежанската истерия - ключов елемент на руската дезинформация

Линк към статията в Клуб З

Следя доколкото мога дебатите по президентските избори. Или по-скоро отсъствието на дебати, защото храбрият генерал Радев и още по-храбрия председател на Народното събрание не слизат при плебса за да го удостоят със своята спонтанна или репетирана мъдрост.
Има една тема, която доминира почти във всеки дебат и която позволява на иначе маргинални електорални групи да вземат непропорционално високи проценти от гласовете на избирателите. Това е темата с бежанската опасност като водещ риск на националната сигурност и развитие.
Няма да влизам в подробности - само ще кажа, че всички словесни фойерверки около бежанците е стратегия за отвеждане на повече гласоподаватели от реално измерими и усетени опити за ерозия на евроатлантическата ни ориентация към урните в полза на националистическия вот - олицетворен от кандидат президента Каракачанов.
Бежанската истерика почива върху порок, страх, корупция и престъпност - много от "борците" срещу бежанците, включително техните политически представители стоят за трафикантските канали, правят бизнес и пари от бежанската тема, както в пряк смисъл, така и през политическия капитал и медийно внимание, които паралелно печелят по време на избори. Връзката Динко - политическите националисти е пряка - и към патриотите и към Сидеров.
Всеки от Вас знае как се изкарват пари тези дни - и колко време можете да отделите на политически каузи, без да застрашите семейния бюджет. Можете ли да си позволите да отделите времето и да демонстрирате стандарта на перовци и динковци и техните политически еквиваленти?. Тоест въпросът за външното целево финансиране на този политически и медиен проект изобщо е самоналагащ се.
Става като във филма на Чарли Чаплин с хлапето, което чупеше прозорци, които Чарли поправя. Наподобява схемата на взаимоусилващите се ДПС и Атака и тяхната корпоративна "шапка" Мултигруп с контрабандата при югоембаргото. Много от хората все още са свързани и реализират схеми по наследените от Мултигруп канали от и до граница, сега са ангажирани и закрилят трафика на бежанци.
Схемата се повтаря както е при горивата - имате монопол при акцизните складове, който вдига бариерата през легалния внос и паралелно с тях се появяват каналджиите и контрабандистите, които работят в сянка и с мълчаливата подкрепа на политици и монополисти Появяват се спуснати проекти като Марешки, който да играе българския Прохоров в позната схема на Кремъл, които обират протесния вот.
Няма никакви аргументи или логика темата бежанците да бъде с равен или сравним приоритет с другите крупни теми на България - реформите, демографската криза, престъпността, регионалните и социални баланси, членството в Еврозоната, тоталното пленяване на нашата икономика и институции от руски и турски структури на влияние.
Бежанската истерия бе ключов елемент на руската дезинформационна кампания, опорните точки от която бяха възприети от българските националисти и които раждат процентите на Каракачанов. Това не е новост - Сидеров е получавал и повече проценти от него - но същата схема бе активирана отново.
Насищането на информационното пространство с откровени лъжи - постоянните истории за изнасилени жени от бежанци - които поради липса на местни такива, започнаха да ги внасят от Европа с помощта на руските (дез)информационни канали. Последен нагледен пример - на 26 октомври руският Первый канал пусна шокиращата новина, че австрийски съд е освободил бежанец, изнасилил австрийка гражданка. Вижте заглавията в Пеевския Канал 3 - бежанци изнасилили групово студентка, тумби мигранти нападат жени в Финландия, Австрия, Щвейцария, 121 жени насилени в Кьолн - това е класика на масовата психоза, прерастваща в истерия, която се използва за манипулиране на общественото съзнание. В новината на Первый канал истината е, че имигрантът е задържан и чака съд през следващата година.
Ако проявите здравословен скепсис обаче, че видите, че процентът за криминално проявени сред бежанците, въпреки понякога нечовешките условия, е далеч от средните показатели за местното. 24 часа след информационната бомба по руската телевизия за освободения бежанец в Австрия Дойче Веле доказа, че новината е фейк. Скоро след това руския канал тихичко "по английски" изтри новината от своя сайт. Пропагандния ефект и отровата обаче остават.
Така е и у нас - залива ни масова дезинформация за случаи на насилие и престъпни посегателства от страна на бежанците, МВР постоянно ги опровергава, но някъде по средата на пътя се предадоха и вече не смогват на потока от лъжи.
Стигна се до чудовищният пример на побоя на националисти над 10 годишно бежанско момче с счупен крак, която мина на заден информационен план. Опитват се да изкарат нападателите на само на момчето, но и на полицаите "герои", защитници на Родината!?.
В тази националистическа вакханалия МВР няма да посмее да ги даде под съд, защото идва втори тур и със сигурност ще надделее политическата целесъобразност. Водещите кандидати за президент мълчат гузно или целево. Представители на същите разпасани групи от ура-националисти атакуваха скоро ръководителя на БХК за да демонстрират своята мощ и безнаказаност. И отново няма реакции.
Тази истеризирана лъжепатриотична вълна, която ни връща към времето на лагерите и хитлеровите шпиц команди, свърши перфектно работата си като извади извън релсите на рационалността първо публичния предизборен дебат, а след това и избора на българите.
Тъй като съм загрижен за съдбата на Родината си ще изложа моето разбиране за модерен и най-вече рационален патриотизъм - този който не ни създава врагове и не ни връща към славното минало на две национални катастрофи, които са генерирани точно от този тип примитивна омраза към различния, непознатия по култура, етнос и религия, който сега ни заобикаля..
Да започнем с фалшивите лозунги - България без бежанци, България без емигранти, защото те означават несигурност и бедност.
Като страна членка на ЕС и най-вече от гледна точка на осъзнатия си национален интерес - България нито може, нито има логика да превръща темата за имигрантите в заклинание или комплекс. Имигрантските потоци са естествена част от съвременния глобален свят. Те са важни за балансите на пазарите на труда, за компенсиране на социални, квалификационни, трудови, демографски дефицити. В икономическата теория влиянието на имиграция върху икономическото развитие е изследвано достатъчно дълбоко и пространно. В неотдавнашно своет изследване Международния валутен фонд изтъкна, че макар в краткосрочен план бежанските потоци да създават повече негативи, в средно и дългосрочен план тяхното влияние върху икономика и общество са позитивни.
Вместо да си заравяме главите в пясъка и в стари клишета, като си мислим, че с огради и с армия на границата решаваме нещо, трябва да разберем природата, тенденциите, рисковете и ползите на миграцията на човешки капитал, а не да се връзваме по медийните екзалтации и професионална посредственост на български политици..
Да започнем с най-познатите мантри, примерно тезата, че Ердоган всеки момент може да ни залее с бежанци. Всеки нормален българин ще се гипсира при мисълта за орди от милиони бежанци, които преминават и опустошават всичко по пътя си.
Картината не може да бъде нито по-стряскаща нито по-далеч от действителността. Истината е, че никакви милиони не ни заплашват - нито днес, нито утре. Пикът на страха от бежанската криза, която завари Европа неподготвена и стана инструмент на геополитически натиск върху ЕС премина. Да, Ердоган успя за миг да внуши на Европа, че от него зависи нейната сигурност и вътрешен мир, но шокът премина. Игрите със стимулираните от турските специални служби потоци през гръцките острови и балканския коридор са разкрити и в значителна степен овладяни - къде с политически средства, къде с военни и икономически.
Каквото и да тръгне като бежански поток през Гърция - няма никакъв шанс да стигне по суша до крайната дестинация - Германия и Западна Европа. Без сигурност или поне достоверност в шанса на тези хора да стигнат до края, малко хора изобщо ще тръгнат, като зарежат относителната си сигурност и благополучие в Турция за да бъдат хванати в капана на ничията земя между границите на страните от Балканския полуостров. Това което виждаме като бежански потоци отразява само капацитета на нелегалните канали за трафик на хора, които обаче са функция не на желанието на правителството на Ердоган, а на бизнес интереси и проработени с времето канали, по които текат престъпност, тероризъм, проституция, наркотици. Те зависят и се контролират от правителствата в Европейския съюз - включително Гърция и България. Ако има проблеми - а това е очевидно - значи има замесени политици и служби. Както по времето на югоембаргото.
Вариантът турското правителство със сила да застави бежанците, които над 90 процента вече са разселени по различните региони, да атакуват и нахлуят през българска или гръцка граница е равен на нула. Не само има действащо споразумение между ЕС и Турция, което Турция има интерес да спазва, но самите бежанци вече започнаха да се интегрират, развивайки бизнес и допринасяйки за развитието на турската икономика. Тоест самото турско правителство има намаляващ мотив, защото успя да премине отвъд краткия хоризонт на негативите от масовото присъствие на бежанци към средно и дългосрочните ползи . Благодарение на тях турския брутен вътрешен продукт, по оценка на турски и западни икономисти, расте с 0,5 процента повече на годишна база през 2015 и 2016 година.
Същата е картината и в Германия - безработицата е спаднала до рекордни равнища - икономическия ръст според доклад на МВФ може да се увеличи до 0,3 % над прогнозата благодарение на бежанския поток от близо един милион души, които бавно, със "скърцане" се интегрират в немската икономика. Разбира се картината не е само розово, има и много тревожни нюанси, включително неосветените тъмни страни на дългосрочния ефект от бежанската вълна - увеличената и нерегистрирана престъпност, ислямския фактор, небалансирания ефект върху структурата на потреблението, натиска върху бюджетните разходи и т.н.
Обърнете внимание върху разликите в дебата по темата бежанци в България и в Германия и изобщо в развитите страни на Запад, които отдавна живеят с ценностите на един глобализиран свят и са се научили да отсяват брашното от плявата по темата емигранти и бежанци.
Ние връщаме преследвани от режима на Ердоган и се паникьосваме при идеята, че някой различен по цвят, етнос, религия може да започне да заживее и работи в съседство. Там на Запад гледат на тях като работна ръка, потребители, гласоподаватели, ние като опасност.
Когато ни се наложи да живеем на Запад свикваме да делим съседството си всякакви националности, без претенции, много често с ползи и добавена стойност. Тук обаче сме ксенофоби и истерици.
Никой не може да си представи, че американската нация щеше да бъде това, което е - световен лидер - без вълните от бежанци и емигранти от всички раси, култури и изповедания. Да, има граници на безкритичност към правото на новодошлия да променя правилата, които не трябва да се преминават, но бланкетното отрицание не е нито пътя, нито решението.
В същото време росийска нация и до ден днешен няма, без значение какъв закон за нацията се готви да приеме президента Путин. Има доминираща руска нация, която завладява и управлява другите етноси. Такъв е генезисът на българския национализъм - той не допуска изобщо концепцията за българската нация да излезе извън понятието общност на българите в общност на всички живеещи на българска територия. Нашите националисти искат да се разпореждат и да управляват без да се съобразяват нито с европейски стандарти, нито пък да се грижат за това българите да доминират благодарение на достатъчните си бройки и на изпреварващ принос за сигурността и богатството на тази нация. .
Така е не само в Северна Америка, но и в Европа и в Азия, макар че там нациите са по-стари и коренното население много по-трудно отстъпва позиции. Ако не вярвате сравнете процентното отношение на имигранти към коренното население в Германия, Швейцария, Финландия, Норвегия, Швеция, да не говорим Дания, Италия, Испания, Португалия, дори Гърция с това което имаме тук у нас. Не само, че не сме ги стигнали, но дори не сме тръгнали в тяхната посока
Ако беше толкова стряскащ и едностранно негативен проблема с бежанците да попитаме хората, които ще гласуват утре за националистите - колко бежанци видяхте днес или вчера, или изобщо?Над 90 процента ще кажат "нито един", но това не ни пречи да смятаме, че бежанския проблем е номер едно, да мразим чужденците по дефолт и да се призовава за стрелба по границата в най-страшните традиции на живковския режим..
Ако пуснете телевизора, отворите компютър или разгърнете вестниците - всяка четвърта или пета новина всява страх от неминуемата, но все така неслучваща се бежанска вълна. Отначало бяха бомбардировките над Алепо, сега нервното очакване се прехвърли към Мосул, но знаменателят е общ - тълпи бежанци тръгват и ще ни залеят, затова гласувайте за националистите, които единствено могат да Ви защитят.
Битките в Сирия и Ирак действително карат много хора да напускат родните си места, но родните ни пишман националисти никога няма да обелят и дума срещу тези които бомбардират и пораждат нови бежанци и прокуждат местните хора от родните им места,
Задайте и друг въпрос на съседа си - колко бежанци сте готови да приемете като нормален процент от населението, но не изобщо и абстрактно някъде по страната, а във вашия град, село? Дори им предложете една свръхниска отправна точка - половин процент. Това прави 40 хиляди души, далеч над това което имаме. Истината е, че нито днес, нито утре ще има толкова бежанци, които до останат на постоянна база в България.
Черно-бялата картина на надвиснала бежанска напаст над страната, която ни залива от екрана и медиите и която трасира пътя на задължени да гласуват и уплашени избиратели към урните в полза на националистите ги поставя точно в ролята на "друго" ДПС - двете глави на хидрата, която контролира какво да се случва в България. Най-големите прогнозни потоци на бежанци и емигранти не се очакват само и единствено от Близкия изток и Африка.
Продължавайте да питате националистите и храбрия генерал Радев /защото той също така разиграва националистическата карта/ - кой ще осигури пенсиите на сегашните поколения? Кой ще насели обезлюдените райони у нас, кой ще интегрира и превърне от икономически и социален пасив в актив ромите - защото това са истинските проблем, а не бежанците?
Всяка година ни напускат около 50 хиляди души българи, обезлюдени вече са повече от 80 процента от българските села, от картата всяка година изчезват няколко десетки. Всяко четвърто новородено е от ромски произход, а ние се самостресираме с надутата опасност от бежанци, които така и не искат да останат.
Бежанците ли карат младите и работоспособни българи да напускат страната или несретата и пишман патриотите, които вместо да решават проблемите на развитието ни, днес вият срещу отсъстващи бежанци като ги превръщат в удобна политическа дъвка и манипулативен инструмент. Днес най-лоши са афганистанците, утре тези от Африка с черния цвят на кожата, вдругиден са мюсюлманите, без да се отделят представителите на радикалния ислям, които са заплаха за всяка нация и общество.
Хайде да продължим да разсъждаваме с икономически и социални категории - там националистите на Каракачанов са боси и голи.
Кой ще работи в новите компании, които наши и чужди инвеститори, откриват или искат да открият? Знаете ли, че постоянно идват запитвания за значителни инвестиции на крупни компании с неоспорим ефект върху приходи, заетост и брутен вътрешен продукт. Но повече си тръгват защото освен около София и Пловдив, няма други региони в страната, които могат да осигурят нужното количества работна ръка - обикновено над 3-5 хиляди души и квалификация. Докато има лек за квалификационните дефицити и повечето компании така или иначе предвиждат допълнително обучение и програми за преквалификация, отсъствието на хора няма как да бъде компенсирано. Единственото решение е имиграционната политика.
Да го кажа на обикновен български език - България не може да се развива без достатъчно работещи хора в нея - ако няма българи, трябва да намерим други. В противен случай настъпва имплозия и катастрофа, а страната се превръща в територия, на която рано или късно ще живеят други народи.
Баш националистите, храбрият генерал Радев и премиерът Борисов на това място обикновено омайват с мантрата, че ще върнат българите от чужбина до три, пет или десет години. Работата уж в кърпа вързана, но влезнеш ли в подробности - пустош. Същите тези националисти, които не желаят да приемат елементарното решение за гласуване по поща и отворят секции в САЩ, Канада и които гледат на чуждия български вот като анатема, се кълнат, че зная и могат да върнат българите у нас!?.
Колко дълго ще Ви заблуждават, че ако опазим нацията си чиста от имиграция ще съхраним Европа в България и България в Европа.
В страните от Западна Европа, в съседите ни, дори в Русия, навсякъде се приема за задължително условие за националното развитие да се отворят, но контролират каналите за имиграция, да се интегрират чужди на местната култура и навици хора, за ги ползват като работна сила, като потребители, като бизнес инициатори.
У нас темата се изчерпва с едно звучно и плоско "не" и с огради на границата.
Истинската бежанска вълна, много по-голяма от тази от Сирия тепърва предстои и тя ще дойде от Русия и Украйна. Прогнозите за бежанския поток за следващите пет години е над 5 милиона души!? Ако не вярвате прочетете в руските и европейски медии и най-вече по техните форуми какво мислят руснаците, не Кремъл, по темата. Схемата е проста и много подобна на българската - Путин затегна гайките и промяна чрез протест в Русия е невъзможна. Остава свободно падане и техния Терминал 2 - там терминалите са в изобилие. 100 години след Октомврийския кошмар ги чака нов огромен трус.
Какво правим драги националисти? Ние сме естествена емиграционна дестинация - ще отворим широко врати, ще русифицираме цели региони около Черноморското крайбрежие,?! Ще изградим стена ? Ще спрем визите? Ще ги посрещнем като маршал Толбухин? Или ще контролираме и балансираме имиграционните потоци, като извлечем най-полезното за себе си.
За сведение склонността за интеграция на руските етнически общности в другите страни по света клони към нула - като при китайските общности. Собствени правила, собствени организации, собствени училища. За разлика от индуси, филипинци, сирийци и т.н.
Това от което имаме нужда е цялостна имиграционна политика, за да получим онзи микс от чужда квалификация, култура, опит, традиции, който ще ни обогати и направи конкуренти като нация.
Иначе псевдохрабростта по време на избори е в излишък.
Но икономиката на българския национализъм или липсва или куца.
Така, че мислете когато гласувате.

1 коментар:

  1. Г-н Василев, не Ви ли канят в телевизиите, където да изложите тезите си? Би било много полезно в пряк дебат с пишмян националистите да разобличите нацисткият характер на "национализма" им.

    ОтговорИзтриване