петък, 29 януари 2016 г.

Оставката на Танев - Реформаторския блок няма полезен ход

Реформаторският блок бяха поставени без полезен ход, след искането на Борисов за оставка. След оттеглянето на ДСБ те просто нямат вътрешен баланс и тежест.
Единственото спасение на РБ е да се изтегли, което обаче няма да направи.
Първо, Борисов обяви искането за оставка не в дискретна среща с РБ, а чрез медиите - публично, с което ги унизи. Прехвърли топката и напрежението вътре в блока, знайеки много добре, че след оттеглянето на ДСБ другите партии са чувствителни към свръхтеглото на ДБГ.
Второ, РБ не защити своя министър, нито поиска подробни аргументи за оставката. Реформаторите не дадоха публична оценка на министър Танев - образованието в никакъв случай не е най-горещата тема, нито най-слабото звено. Дори в доклада на ЕК. Ако не реагират на оценката на ББ реформаторите се съгласяват, че техен министър не се справил със задачата.
Ако не съгласят с оценката на Борисов за Танев значи се съгласяват безропотно да жертват свои министри в името на "стратегически компромиси". И какво е посланието към следващия "техен" министър?
Това е пряк път към маргинализацията им и поредната червена линия отвъд което "коалиционните отношения" между ГЕРБ и РБ изглеждат хипербола.
Трето, общите формулировки на Борисов, с които иска оставката на Танев, говорят, че той изобщо няма намерение да се ангажира с реформи или по поема или споделя разходите по възможни и вероятни неоптимални действия, които неизбежно ще съпътстват реформите или това, което изглежда като реформи.
Сега си представете, че министър Танев бе предложил не конкретни заглавия и промени /което той и сега не е направил/ а беше казал - ученици, имате четири задължителни произведения - темелни за образованието Ви - и един списък от който трябва да избирате. Какъв вой щеше да се извие, че се предава България и ултиматуми за поне сто произведения и автори, без които "нямало да има българщина". Аз примерно държа на "Калуня Каля" на Георги Божинов, не само защото е шедьовър без прецедент в съвременната ни литература, а защото няма партия или политик, за които изтъкването на достойнствата на романа да е достатъчно значим повод за дивиденти на избори.
Но съм убеден, че ако творбата за Априлското въстание се включи в списък по избор - редица учители ще го препоръчат, защото е достатъчно да се прочете и разбере романа за да разберете историята от онова трудно, но епохално време. И така всеки в клас ще представя работа по задължителни и избираеми автори. Никога не съм разбирал защо уроците по литература всички трябва да четат едни и същи автори и едни и същи произведения.
За пореден път Борисов се поддаде на уличен и политически натиск на националсти и патриоти. С което покани следващия протест и ултиматум.
И след това се сърди, че изглежда слаб.
Часовникът тика. Всички започнаха да се позиционират за предстоящи и неизбежни нови избори. Борисов просто избира момента, когато десницата около РБ е в най-лоша форма.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

Кой? стои зад контрареволцията - истинската цел е евроатлантическия ни избор

Не е толкова трудно да се прозре, че Кой? финансира или по-скоро посредничи на руски служби при организиране на този протест. 
Удобно зададения въпрос от удобен журналист на Лавров е предварително режисирано - а темата с "непризнателността" на българите е външния сигнали за атаката срещу България, правителство и институции. Няма как да се организира "национален" протест без силно финансиране - всеки който е организирал протест знае какви са етапите и какви пари са нужни. Да започнеш направо на национално равнище си е мегафинансиране - логистика, мотивация, организация, агитматериали, опорни точки и т.н. 
Почти всички мегаскандали в медийното пространство са инспирирани като част от "артилерийската подготовка" на поредица от дестабилизиращи събития, които започват от днешния протест, които постепенно ще ескалират. 
Действат и чрез организираната престъпност - затова виждате тези "инфобомби" на престъпността, които целят да внушат чувството за несигурност.
И тъй атаките са организирани от професионални манипулатори и идеологически диверсанти с участието на специално изпратени експерти те стъпват върху реални "меки" или уязвими места в управлението на страната.
Това бе и остава голямата грешка на Борисов - той не разбра, че трябва битка, а тръгна да се договаря и лансира свой собствен кръг. През него именно ще влезне троянския кон, който ще дестабилизира управлението му.
За мнозина дестабилизацията на Борисов е добре дошло и сигурно имат право, защото той направи или не направи нищо за да се позиционира като политик заедно с хората, които искат реформи. Но тук става въпрос не за отделна личност а за мащабна операция по смяната на ориентацията ни или поне за дестабилизацията ни до степен да нямаме управление. 
Именно затова изборите са единственото решение.
Това, че Пик и Блитц критикуват протеста е просто фасада за отвличане на вниманието и елемент от "страхуването" - колкото повече алармираш "искат да свалят правителството", толкова по-силно внушението, че това действително може и става. Залагат на националистическа карта и анти-евроатлантическата. Това е българския вариант на това което организираха в Черна гора и Молдова. Медийно усилиха темите около "турските" ваксини, учебниците с присъствието и авторите, забраната на кръщенето от ЕС и други инфолъжи. 
Стойте надалеч - Москва и Кой? в тандем действат. 
Не изключвам и провокации, защото нямат масова подкрепа, а търсят медийно внимание като се възползват от слабо място в реакцията на МВР и атакуват директно Бъчварова. Включиха несистемната опозиция защото тези в Парламента и ВСС се дискредитираха и по този начин ги пазят от отговорност. Напред излизат неясни и неизвестни организатори - вариант, който ще освободи политическите им покровители от отговорност. 
Пеевски стои зад кадър.
Днешният протест не е пълен копи пейст на събитията от февруари 2013 година, но приликите са повече от една.
Насрочен е нарочно за да отвлече вниманието от доклада на ЕК и унищожителните критики и смени дневния ред на обществото и дебата. Тъй като Кой? не може да се откаже от контрола върху съдебната система и ключови звена на българската икономика, службите за сигурност - той реагира чрез улицата.
Службите ще бездействат и в никакъв случай няма да Ви разкрият схемата за която пиша. Или няма да я озвучат, защото след това трябва да има и реакции.
Трябва да се отклони вниманието от неизгодния за Кой? и Русия дебат около реформите, защото в края на тази улица Кой? престава да съществува, а Москва губи влияние.
Помнете сам по себе си Кой? е обречен, но заедно с Москва е достатъчно силен за да предизвика трус и да блокира реформите и дерайлира България от евроатлантическите релси.
В последна сметка са обречени - но хапят, преди да загинат.
Не съм сигурен дали ще видим много хора на улицата, нито, че това е основния или главния протест, който Кой? ще организира. Давам Ви схемата.
Бъдете готови да излезете на улицата срещу тази провокация. Те - Кой? и партньори от друго не разбират.

сряда, 27 януари 2016 г.

160 брой на нюзлетъра: Киев предприема неразчетени действия с новите тарифи за пренос

Събитията в Украйна доказват, че Газпром загуби битката със „заобикалането“ на Украйна. Точно когато руският газов монопол бе в пълния си разцвет и изглеждаше, че може да прокарва всякакви газопроводи и да продават газ на всякакви цени. Киев успя да наложи волята си, именно благодарение на доставките от Запад.

Натискът на Москва принуди украинското правителство да мобилизира вътрешните си ресурси и ограничи загуби.  И то успя – издържа да не внесе руски природен газ през най-студения месец на годината, като в запас има повече газ отколкото през същия период на миналата година.

И тъкмо когато Киев успя да неутрализира най-голямата заплаха, с няколко свои последователни действия в последните дни на 2015 година, изправи „на нокти“ газовите компании в Европейския съюз, които се опитваха да реализират транзит през или към Украйна. Без никакво предизвестие, по решение на украинското правителство и очевидно визирайки двустранните „битки“ с Газпром Укртрансгаз увеличи тарифите за пренос и промени условията за предоставяне на транзитни услуги. Цената средно се вдигна с 12 долара за пренасяния през Украйна природен газ, което и близо 6%, при това без никаква предварителна информация или обосновка. Бе сменена и съществуващата тарифна схема и условия с входно изходни тарифиране – заплаща се на входна и изходна точка на системата – като цените за различните точки са движат между 12 и 30 долара за хиляда кубически метра.

Газпром разбира се предпочете да не забележи тази промяна, тъй като вече има арбитражно дело и добавянето още на един казус по никакъв начин няма да промени нещата. Още повече, че условията и тарифите според Москва са по договор между правителствата, които не могат да бъдат едностранно променяни.

Това, което не засегна и не засяга Газпром обаче пряко влияе върху възможността украинската газопреносна система да бъде използвана за пренос на неруски газ или операции на европейски търговци. И без това поради слабата ликвидност на неруски газ в Централва Европа и на границата с Украйна, цените на природния газ са по-високи от Германия, Холандия и Великобритания, новите ограничения на Киев нанасят тежък удар върху диверсификацията на газовия пазар в тази част на Европа. Добавянето на украинската „екстра“ само може да обърне симпатиите на жадните за диверсификация източноевропейски потребители срещу Киев и дава нов шанс на проектите за нейното обикаляне, този път не по политически, а по чисто икономически причини. Не е тайна, че мнозина смятат затварянето на проектите Северен поток-2 и Южен/Турски поток като политически акт, но икономическите аргументи могат силно да надделеят.
В допълнение Киев дава силен аргумент на Газпром в полза на твърдението му, че украинците са непредсказуеми партньори. Иначе казано излиза, че украинското правителство играе в полето на съхраняването на монополните зависимости и Европа им е нужна само докато воюват с Газпром и Москва.


Правителствата на страните от Източна Европа няма как да обяснят на своите граждани и потребители, че Украйна е надежден транзитьор и партньор, когато дърпа чергата към себе си с новите тарифи и условия, които касаят всички други, освен Газпром.

Арбитража за Белене и новите напъни за комисионни

Тъй като редица приятели и познати се обърнаха към мен с тревога, че били чули, че арбитражния съд се бил произнесъл и щели сме да плащаме някакви милиардни загуби пиша тези редове.
Не мога да зная какъв ще бъде резултатът от арбитражното дело между НЕК и Атомстройекспорт. Не зная дори кога ще обявят резултата. Има надежди, дори предположения, но не мисля, че е разумно и най-вече уместно да се внушава един или друг изход. Но това, че зад кадър се разиграват сцени и много хора се опитват да се възползват от този проект, макар и закрит, не е новост. Посредниците имат нужда от комисионни и Белене, дори и мъртъв може да стане за пореден път източник на такива.
Още когато АСЕ реши да ни съди и ние предявихме контрапретенции "здравите" сили, които обикновено обслужват като посредници руските енергийни интереси съзряха в отнасянето на проблема към арбитраж като смъртна заплаха за своята роля. Най-вече защото ако съд се намеси в спора няма комисионни. Затова не престанаха да страхуват на различни равнища представители на българския политически елит, че видите ли ще загубим страшно и е по-добре да се разберем с руснаците за извънсъдебно споразумение. Подобна акция тече и в момента - същите хора /разликата е само, че Кой? се намеси и в ядрената сфера/, същите тези. Вероятно и търсените комисионни са също значителни.
Какъвто и да бъде изхода от делото, той създава история със самия факт, че търговски и политически спор с Русия се решава в западни арбитражни съдилища, а не "по братски".
Част от мотивацията на "здравите сили" да използват картата на извънсъдебно разбирателство е и паническия страх, че при какъвто и да е изход ще се установи и потвърди, че сме платили и плащаме много пари, които са се превърнали в невъзвратими загуба. Няма вариант при който да ни върнат похарчените пари. Максималната ни стратегия е да ограничим загубите.
НЕК ще трябва да отпише тези загуби и да осчетоводи евентуално "нови", а тези болезнени процеси няма как да не изведат на преден план отговорността на конкретни политически и длъжностни лица. И затова се разиграва сценката с Армагедона на неизбежните загуби за да потулят в извънсъдебно споразумение конкретната отговорност, като пътьом се натрупат точки и средства при посредничеството около извънсъдебното споразумение. И най-вече обезсърчат българските власти за следващи отнасяния на спорове с Русия в западни арбитражни съдилища - примерно срещу Газпромекспорт за високите цени на прирордния газ.
Руските власти изобщо не искаха да се стига до дело. Според техните местни съветници, достатъчно бе да покажат бухалката на арбитража и милиардния иск, а НЕК и българското правителство се предполагаше, че тутакси трябваше да клекнат. Но не би, не само, че не клекнаха, но и представиха контраиск и тук сметките се объркаха.
Вярвам, че доста хора в Москва изобщо не са допускали, че ще стигнем до крайната фаза на арбитража и ще чакаме присъда без да скочим в панически опити да се договорим и да молим за милост.
Самият факт, че България за пръв път отнася в международен арбитраж спорове с "големия брат", които до този момент бяха разрешавани с политически средства говори за извървяния път в търсенето на по-балансирана и независима политика.
Така, че да почакаме до решението на арбитражния съд и да запазим спокойствие.


вторник, 26 януари 2016 г.

Лавров в зеркале собственных желаний

У меня было множество возможностей ознакомить со своей позицией моих российских коллег, но, похоже, некоторые слышат только то, что хотят слышать. Поэтому повторю ще раз, медленно, чтобы запомнилось: современные поколения болгар НИЧЕГО не должны современным поколениям россиян. По смыслу сказанного: мы не должны господину Лаврову ни цента.
Он и нынешние российские политики не обладают наследственными правами на признательность болгар, поскольку ничего не сделали сегодня для того, чтобы мы считали их опорой и друзьями. А если что и сделали, то это -- со знаком минус (для справки: многомиллиардные долги по нашим совместным энергетическим проектам и ничтожные объемы болгарского экспорта в Россию). Если же говорить об отношениях между нашими двумя народами, неплохо бы господину Лаврову уточнить, сколько болгар посетили Россию в последнее время, сколько наших соотечественников учатся и работают там. Истина в том,что существует тотальный разрыв во взаимосвязи наших народов, и виновны в этом не болгары.
Болгарский бизнес практически перестал рассчитывать на россиский рынок, причем не потому что ему нечего предложить - наоборот. Мы экспортируем наши товары и услуги, причем на куда более конкурентные рынки, но политики в России считают, что могут управлять "в ручном режиме" интересами болгарских бизнесменов, то открывать, то захлопывать дверь перед болгарским экспортом товаров и услуг, когда пожелают и в зависимости от того, нравится ли им или нет то или иное действие болгарского правительства.
Мало того, что Болгария ничего не доложна - это Россия как преемник Советского Союза должна нам за все, сделанное после Второй мировой войны, за насильственное внедрение чужного нашей стране строя, который вытеснил нас из Европы и цивилизации  более чем на 50 лет, уничтожив экономическую, научную и политическую элиту нации. Только инерция и отсутствие рефлекса защиты своих интересов от России не позволили болгарским правительствам выставить счет Москве за нанесенный нам ущерб, как это сделали другие страны, вырвавшиеся из бывшего "соцлатгеря" (здесь акцент на слове "лагерь").
Как свидетельство глубокого отпечатка "советского присутствия" достаточно упомянуть, что это наследство и его нынешняя тень прерывают в зародыше любую попытку полета в ходе нашего развития. Местный отпечаток российской олигархической модели - схема # Имярек (политическое закулисье) - важнейшая помеха в нашем развитии, а единственная причина ее долгожительства - подпитывающие ее каналы, связанные с Россией. 
Историческое подведение итогов наших дней по-любому куда актуальнее итогов тех далеких лет Русско-турецкой войны. Хорошо бы господину Лаврову сбалансировать свои исторические претензии с актуальным прочтением современных российско-болгарских отношений. Если что-то ему не известно - пусть спросит. В Москве еще остались честные политики и дипломаты, которые знают, что такое СМЕРШ и какова истина об "освобождении" после Второй мировой войны.
В Болгарии памятники воинам российской армии, павшим или воевавшим в русско-турецких войнах, ухожены куда лучше, чем в России. Там память о них просто растворяется в череде других воен, претендующих на статус "освободительных", ведущихся на разных фронтах. Только в Болгарии есть памятники и улицы имени Скобелева, Гурко, Дондукова. Так что не нам, а российским политикам следует поучиться тому, как нужно чтить память.
Господин Лавров может быть уверен в том, что чем больше он намекает и требует признательности, тем больше среди болгарских граждан растет желание сбалансировать сверхпризнательность российским генералам восстановлением разумных исторических пропорций и признательности личностям, которые являются основой нашей национальной истории. Ведь признательность национальным героям долгие годы подавлялась как второстепенная потребность. И все - для того, чтобы создавать культ российских и советских генералов и политиков. Достаточно обратить внимание на то, сколько и каких именно центральных улиц в Софии и других болгарских городах названо именами российских политиков и военных, а сколько - именами болгарских царей, святых, генералов, политиков и представителей творческой интеллигенции. Пусть поинтересуется, почему отношение современных болгар к русским и советским памятникам весьма различно.
Восстановление исторического баланса - процесс необратимый, боюсь, что господину Лаврову теперь предстоит столкнуться с все более нелицеприятными новостями из все более непризнательной Болгарии советской России, хоть она, разумеется, не забудет российских солдат, воевавших как за свободу Болгарии, так и против нее.
Наш современный исторический "баланс" исключительно негативен для Болгарии из-за неоимперской политики Владимира Путина, превратившей даже "братскую" Украину в вечного врага. Посмотрите - на территории бывшего СССР не осталось стран, которые питали бы искреннюю, неподпитываемую материальными интересами, симпатию к политике Кремля.
Трудные дни ожидают Россию, моих российских друзей и знакомых, ибо им предстоит платить за удовольствие пережить последние дни правления господина Лаврова и господина Путина.
Российский дипломат №1 - господин Лавров - мог бы проявить уважение к суверенному праву Болгарии принимать собственные решения в сфере безопасности и развития. Кто и когда сказал, что они должны быть производными от того, что думает очередной высокопоставленный чиновник в Москве?
Могу его заверить - таких людей в Болгарии, о которых российский министр иностранных дел пишет, что они любят Россию больше, чем свою страну, будет становиться все меньше. Они - маргиналы. И самое важное послание руководителю российской дипломатии: у этих болгарских политиков нет ни малейшего шанса сейчас или в будущем управлять Болгарией и менять траекторию ее развития. Хорошо бы Москве свыкнуться с этой мыслью.
Они теряют почву под ногами, поэтому нервничают все больше. Жаль, что даже в дипломатии уже нет стандартов.

Лавров в огледалото на собствените си желания

Имал съм многократно възможност да го изложа тази позиция на своите руски колеги, но изглежда някои чуват само това което искат. 
Затова още веднъж и бавно, за да се запомни : съвременните поколения българи не дължат НИЩО на съвременните поколения руснаци. В този смисъл не дължим нищо на господин Лавров, нито цент
Той и днешните руски политици нямат наследствени права върху признателността на българите, защото не са направили нищо днес за това да ги смятаме за опора и приятели. Или ако са направили това е било с знак минус - справка много милиардните дългове по енергийните ни проекти и нищожните обеми на износа ни към Русия. Ако говорим с отношенията между нашите два народа ще бъде добре господин Лавров да види колко българи са посетили Русия, колко учат и колко работят там. Истината е, че има тотален разрив в свързаността на нашите два народа и вината не е в българите.
На практика българския бизнес престана изобщо да разчита на руския пазар и то не защото няма какво да изнесе, напротив. Изнасяме и то много за далеч по-конкурентни пазари, но политиците в Русия си мислят, че могат да управляват ръчно интереса на българските бизнесмени, да отварят и затварят вратата пред българския износ на стоки и услуги, когато си поискат и в зависимост от това дали едно или друго действие на българското правителство им харесва или не.
България не само не дължи нищо, а обратно Русия, като наследник на Съветския съюз дължи много за стореното след Втората Световна Война, за насилственото налагане на чужд за страната строй, който ни извади от Европа и цивилизацията за повече от 50 години и унищожи икономическия, научен и политически елит на нацията. Само инерцията и отсъствието на рефлекс за защита на интереси спрямо Русия не са накарали българските правителства да представят сметка на Москва за нанесените щети. Така както направиха други страни излезли от бившия "соцлагер" - акцентът е на думата лагер.
За огромния негативен отпечатък на "съветското присъствие" е достатъчно да споменем, че наследството и текущата му сянка спират всеки опит за полет в развитието ни. Местният отпечатък на руския олигархичен модел у нас - схемата "Кой?" е най-голямата пречка пред развитието ни и единствената причина за нейното оцеляване са хранителните канали и свързаност с Русия.
Историческата сметка за уреждане от наши дни е при всички случаи по-актуална от далечните години на руско-турската война. Добре е господин Лавров да балансира историческите си претенции с по-актуалния прочит на съвременните руско-български отношения. Ако не знае, да пита .- в Москва има още честни политици и дипломати какво е СМЕРШ и каква е истината за "освобождението" след Втората световна война.
У нас паметниците на руските войни, които са паднали или воювали в руско-турската война се поддържат много по-добре от начина по който това става в Русия. Там паметта за тях просто изчезва, потисната от много други войни с претенции да бъдат освободителни, водени на различни фронтове. Само в България могат да се видят паметници и улици на Скобелев, Гурко, Дондуков. Така, че не ние, а руските политици могат да се поучат от това как се тачи памет. Господин Лавров може да бъде уверен, че колкото повече натяква и изисква "признателност на сила" толкова повече нараства желанието на българските граждани да балансират свръхпризнателността към руските генерали с възстановяване на по-здравословни исторически пропорции и признателност към личностите - темели в националната ни история. Именно признателността към тях бе дълги години потискана като второстепенна потребност, само и само за да въздигат в култ руски и съветски генерали и политици. Достатъчно е да видите колко и кои от централните улици в София и в големите български градове са посветени на руски политици и военни, и колко на българските царе, светии, генерали, политици и интелектуалци. Да попита защо отношението на съвременните българи към руските и съветски паметници е силно различно?
Възстановяването на историческите баланси е необратим процес и се страхувам, че господин Лавров тепърва има да получава нелицеприятни новини от все по-непризнателна България към съветска Русия, без разбира се да забравяме руските войници воювали както за свободата на България, така и против нея.
Съвременните ни исторически "баланси" са изключително негативни за България поради неоимперската политика на Владимир Путин, която превърна дори "братска" Украйна във вечен враг. Погледнете - на територията на бившия СССР не остана страна, която да храни истински и неподплатени с материални интереси симпатии към политиката на Кремъл.
Трудни дни очакват Русия, моите руски приятели и познати, защото им предстои да платят за удоволствието да преживеят последните дни от управлението на господин Лавров и господин Путин.
Ако не друго, можеше като първи руски дипломат, господин Лавров, да прояви уважение към суверенното право на България да взема своите решения в сферата на сигурността и развитието. Кой и кога е казал, че те винаги трябва да бъдат производни или съобразени с това, което мисли поредния чиновник на върха в Москва?
Мога да го уверя, хората у нас, за които руският външен министър пише, че обичат Русия повече от страната си ще стават все по-малко. Те са устойчиви маргинали. И най-важното послание към ръководителя на руската дипломация - тези български политици нямат никакъв шанс днес или в бъдеще да управляват България и да променят траекторията и на развитие. Добре е в Москва да свикват с тази мисъл.
Губят почва под краката си, затова стават по-нервни. 
Жалко, дори в дипломацията вече няма стандарти.

Писмото на търговските камари - посланието, което изглежда никой не иска да чуе

Вероятно сте запознати с посланието на търговските камари, в което се изразява тревога и недоволство от влошаващите се условия за инвестиции и липсата на реформи у нас. Ще кажете нищо ново, но има какво да прочетете между редовете.
Защо е значимо това послание?
Първо, защото тези камари се обединяват извън съществуващите български бизнес организации, в които компании членуват. Визирам специално КРИБ, която би трябвало да е приемник на БИБА, но не е. Следователно те не се чувстват достатъчно представени там и намират за целесъобразно да отправят отделно послание от името на чуждестранните инвеститори. Това означава, че тези компании смятат, че сме се върнали към времената на Г-13 от началото на 90-те години, когато бе създадена БИБА - Българската Международна Бизнес Асоциация. Тя бе създадена именно за да защити интересите на чуждестранните инвеститори от "националния", разбирай олигархичен капитал, който днес се олицетворява от наследника на един от най-видните членове на Г-14 Илия Павлов Делян Пеевски. Още през първата година, БИБА започна да приема като членове и български компании, които работеха по международните стандарти за прозрачност и почтеност. Те също имаха нужда от защита и представителност.
За съжаление, в началото на нулевите години БИБА бе "превзета" отвън и сега в КРИБ "на едро" се приемат бизнес членове, които никога не биха могли да покрият критериите за членство в БИБА. Гони се масовост, което няма как да не дойде за сметка на качеството. 
И ето Ви резултата.
Второ, писмото отразява действителни настроения, а не политически хрумвания, както обикновено го изкарват опонентите, лансирайки тезата за чужденците, които ни грабят. В същност в тези камари членуват и много български "бели" компании, които са обект на институционална и друга дискриминация на властите в полза на "избраните" олигархични кръгове на Кой?. Следователно - това не е конфликт на чужденците против българския национален капитал, а на нормалния срещу олигархичния бизнес. Всички големи компании от камарите могат да разчитат на свой посланик за интервенция, когато и ако интересите им бъдат нарушени. Проблемът е, че няма кой да защити българските компании, които си нямат посланик.
Ако не вярвате, че нещата с преките чуждестранни инвестиции не стоят добре, извадете от цифрата за миналата година неодитираните инвестиции в Нефтохим и ще получите действителната картина - срив.
Да, лицето на България пред света е Пеевски - затова да не се изненадваме, че не го харесват и го изразяват открито.
Време да заявим високо - това не ме удовлетворява и ще го променя. Колкото и каквото и да ни струва.

Илиян Василев
Изпълнителен Директор на БИБА - 1993-1997 година
Председател на Агенцията по Чуждестранни Инвестиции - 1997- 2000

понеделник, 25 януари 2016 г.

Курсът на рублата отвъд цените на петрола - липсата на доверие във властта натежава все повече

Отдавна се смята за тривиалност, ако някой разчете динамиката на курса на рублата през конюктурата в цените на суровия петрол. Но има два различни компонента, които в зависимост от крайностите в колебанията в курса на руската валута, могат да играят различна роля и да Ви насочат към точката на пречупване, отвъд която важните играчи на пазара започнат да действат ирационално и рационалните очаквания преминат в панически юруш.
През по-голяма част от времето динамиката на рублата може да се проследи отчетливо през призмата на цените на петрола. Но в тези взаимовръзки има много повече от обикновена игра на пазара - задействат се психологически фактори особено при преминаването на равнища от 90 рубли за долар.
По-нататъшна обезценка на руската валута ще бъде провокирано от тоталната липса на доверие и масовото бягство на инвеститорите от деноминирани в рубли активи. Свободно падане е нарастващо възможна хипотеза което ще се развива паралелно с очевидната неспособност на руското правителство да внуши увереност в способностите си да овладее ситуацията и да възстанови вярата в националната валута. Въпреки, че не трябва да се изключва обръщане на тенденцията на по-високо равнище на курса, но засега сривът изглежда извън контрол на руската Централна банка.
Последствията за страните от Евразийския съюз ще бъдат незабавни и разрушителни. Но най-тежките остават за руските граждани и компании, особено свързаните с внос на западни стоки и услуги, както и произтичащия от тях стандарт на живот.
Въпреки, че много анализатори приписват съществена роля на санкциите за ерозията на руската икономика и рублата, премахването им едва ли ще усили рублата. Напротив, с голяма вероятно без санкции руския търговски и платежен баланс ще се вложи допълнително, а заедно с него и позиците на руската валута.
Пазарите следят за признаци на промяна в политиката на Кремъл, а не за силни думи и декларации в стил Кашпировски.
По един первезен начин по-слабата рубла може да помогне на управлеинето на Владимир Путин да ограничи бюджетните дефицити и да покрие плащанията по различните социални програми. Според изследване на Банк ъф Америка, идеалният курс на рублата, при който ще се балансира държавния бюджет, е един долар за 210 рубли.
Макар, че подобни примери изглеждат прекалено академични и статични те съдържат важно послание - по-слабата рубла, сама по-себе си едва ли ще накара Путин на вдигне белия флаг. Поне не веднага.
Цените на суровия петрол ще продължават да дават най-обективната и обоснована референтна база за обяснение на движението на курса на рублата, но психологическите фактори ще увеличават своето влияние. Сривът в загубата на доверие в президента Путин и неговия контрол върху руската икономика, очевидната му неспособност да възпре пропападането в пропастта ще продължават да ерозират курса на руската валута.
Руският президент е много повече от самотен цар в кремълските дворци. Той е СЕО на Корпорацията на Кремъл, но едва ли тези дни се радва на безусловната подкрепа на акционерите и.
Несравнимата ресурсна база на Русия не може да изиграе ролята на котва за руския кораб в бурното море на събитията. Едно е сигурно - при устойчивите мрачни и негативни новини, които заливат глобалните пазари и най-вече тези от Китай и водещите икономики - никой не трябва да изключва вероятността от по-нататъшна безконтролна обезценка на рублата и скок на инфлацията.
Светът не вярва на господин Путин и очаква неговия заместник за да възстанови доверието в руската национална валута. А това не е въпрос на непосредствена перспектива.

Watch for the ruble's tipping point beyond oil prices

It has long been a truism that if one wants to read the future of the ruble rate the short cut are oil prices. There are two major components that depending on the rate swing extremes play different roles - the tipping point beyond which important players start to panic and join in the stampede. For most of the time the ruble's fall has been closely mimicking the fall in the oil prices. Yet there is more to it than a pure market interplay - the psychological factors weigh in mightily with the ruble approaching the 90 rubles per dollar rate.
A further depreciation might be triggered by the loss of trust and investors leaving ruble denominated assets. A free fall might then ensue as the government fails to restore confidence in the merit of using the ruble. Although there might be a reverse at higher rate levels for now the downward trends seems unstoppable.
The consequences for the Eurasian Union zone countries would be imminent and devastating.
While many analysts attribute a substantial role to the sanctions in undermining the Russian economy and the ruble their lifting will do little to strengthen the currency. On the contrary it will almost immediately impact the trade and the current account balance, draining further foreign currency reserves. Market players look for signs in reversing the policy line at the Kremlin not strong verbiage.
In a perverse way the lower ruble value may help Putin limit the budget deficits and meet social payments. According to a Bank of America study, the ideal ruble rate at which the Russian state budget would be perfectly balanced would be 210 rubles per dollar.
While this might seem too academic and off the real ground at present it brings home an important message - weaker ruble alone would not bring Putin to his knees. At least not immediately.
The oil price will continue to form the reference base for the ruble rate but psychological factors will reign more and more. The plunge in the loss of trust in President Putin and his grip on the Russian economy power, his evident inability to arrest the down slide and reverse the negative trends will further erode the ruble rate.
Putin is much more than a lonely tzar at the top of Russia's power vertical. He is the CEO of the Kremlin Inc. but he could hardly trust his shareholders these days. The unrivaled resource base of Russia could hardly act as an anchor in stormy waters. Once thing is certain - with more doom and gloom coming from global commodity markets no one should rule out further sharp ruble depreciation and inflation hike.
The world does not trust Mr. Putin anymore and is looking for his replacement.

неделя, 24 януари 2016 г.

Мениджър: Давос - Кой? като лице на България пред света

Линк към статията в Мениджър

И тази година ни няма в Давос. Нито президент, нито премиер, нито министри.
Обяснения много - или за нас няма значение, или няма какво да покажем или да потърсим в швейцарското село, което в края на всеки януари става център на световния политически и бизнес елит.
В същност обяснието е в тоталната несъвместимост на модела на развитието ни на глобалните тенденции и закономерности. Видно е фундаментално разминаване в ценностната база, върху която стъпва правителството и управляващата класа. Нея я устройва затвореност, а не откритост - защото Кой? няма нужда от светлина и прозрачност.
Хората отиват в Давос ако искат да бъдат чути или ако имат какво да кажат.
Спомням си като председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции как грижливо се готвехме за този форум, защото ползата съвсем не е затворена в това просто да присъстваш, а да се подготвиш внимателно, да потърсиш възможности за максимално присъствие в различните открити и най-вече закрити форуми, да промотираш страната си, конкретни проекти и увериш световния бизнес елит, че е желан и търсен.
Няма и помен от това днес. На нас отвореност не ни трябва, защото външното инвеститорско присъствие се възприема от силните у нас и Кой? като "намеса във вътрешните работи" и нездраво любопитство. В момента у нас цари доктрината на Г-13 - България за българските олигарси - само Кой? има право да реализира сделки - не трябва да му се пречи от нездрава външна конкуренция. Както стана при БТК, при Булгартабак, при КТБ, при медиите и т.н.
Действително у нас моделът на развитие се основава върху евросредства, които се разпределят чрез контролирани механизми в полза на Кой? /говоря за големите проекти/ или чрез превърнати в кредити за Кой? депозити на граждани през страхуваните пак от Кой? български банки. Нито прокуратура, нито служби се интересуват от средствата с които за една седмица се придобиват значителни активи и то от различни отрасли. Тъй като познавам трудността по придобиване на подобни активи, което би било предизвикателство и за най-големия инвестиционен фонд - толкова голям екип и експертиза трябва за да се оценят рисковете и оцени оптималния вариант за инвестиции - остава единственото обяснение - Пеевски придобива активи или които вече притежава или за които некой не смее да му поиска сметка. Последното поставя въпроса дали банките, които го финансират не поемат неуправляван от тях риск или дали няма чужди пари, но които посредничи. Има и други обяснения, но всички те са в полето на прокуратурата и финансовото разузнаване, което със сигурност ще пасува.
Само не си мислете, че у нас някой иска и съзнателно търси чуждестранни инвестиции за да развие икономиката, за да издигне технологичното и равнище и да постигнем по-високи норми на заетост и доходи. Интересите на мнозинството нямат никакво представителство във властта, управлява едноличо и безпрекословно Кой?
Единствената по-значима инвестиция миналата година на Лукойл и тя се оформи като пряка инвестиция само защото вместо в дълг, една значителна част бе обърната в дял. Ако не беше станало това, още дълги години нямаше да видим печалба. Не че сега виждаме, но никой не задава въпроса, как така НАП признава целия размер на инвестиция без независим одит? Махнете инвестицията в бургаската рафинерия и ще видите истинската оценка на чуждестранните инвеститори за България.
Като не искаме инвестиции за какво да участваме в Давос?
Може би имаме да отправим някакво политическо послание, примерно по темата бежанци или ислямски радикализъм? Или да дадем наша визия за бъдещето на Европа и света? Такъв тежък провинциализъм ни е завладял, че ще минат години преди изобщо да погледнем към света, своето място и възможности.
Правителството де факто не прави нищо за да промени и негативната нагласа към чуждестранните инвеститори.
Ние сме заети от сутрин до вечер да търсим някаква пролука и формат под който да реализираме вариант на руски поток. То не бе Южен, не бе Балкан, не бе български поток, но не би.
В единственият значим и възможен към текущия момент проект с чуждестранно участие - интерконектора Гърция-България, който изцяло зависи от отвореността на българския пазар, в това число и за транспортни услуги на нови компании, продължаваме да се правим на "умрели лисици".
Представете си, че сте компания която потенциално би искала да ползва интерконектора и да заяви капацитети за пренос. Уверяват Ви, че всичко ще бъде наред, но междувременно транспортната система е затворена за вход/изход на неруски природен газ, а българските потребители, вече на 100 процента, са устойчиво и монополно привързани към схемата Булгаргаз - Газпромекспорт?
ЕК разследва българските енергийни дружества за неспазване на европейските директиви и за умишлена затвореност на българския газов пазар. Булгартрансгаз и Булгаргаз, които са под диктовката на Кой? уверяват, че си имат договори и са доволни от зависимостта си с Газпромекспорт, имплицитно декларирайки, че не са им нужди нито чужди инвеститори, нито чужди търговци. И как си мислите, че ще завърши пазарния тест в края на месец февруари, от който ще зависи дали изобщо ще има интерконектор? Да се готвят за реквием - нищо повече, нищо по-малко.
Да, със сигурност някои от чуждестранните инвестиции до сега не са най-добрите за интересите на България. Но няма случай, повтарям няма случай, при който зад една или друга "далавера" с участието на чуждестранен инвеститори да няма присъствието и ключовата роля на български политик или бизнес посредник. Но затова никой не говори. Да не би американските централи да са дошли наготово без инициативата и съучастието на българските институции, политици и бизнесмени - посредници? Американските компании са си нямали и хабер от проектите за Мариците, когато те са започнати.
България се движи в обратна на глобалните тенденции посока, затова нито искаме нито ни е нужно да изпращаме първите си лица в Давос. Истината е, че лицето на България днес е Пеевски, а това би разкрило тоталния колапс в европейския ни път на развитие. Сигурен съм, че в Давос има български бизнесмени, но те няма да получат подкрепата на своето правителство ни.
Премиерът и другите защитници на модела Кой? се чувстват удобно у нас, с контролирани медии и въпроси. Но в Давос задават трудни въпроси, повечето дори нелицеприятни и няма как да се нацупиш и да си тръгнеш. Там всички са големи.
С този багаж е нормално да търсим участие на форуми в Петербург и Москва.

петък, 22 януари 2016 г.

Клуб Z: Три сценария ухода Путина из власти Вскоре мы можем столкнуться с худшим вариантом, чем эти версии


Президент Путин упустил шанс организовать свой уход из власти приемлемым для себя образом.
Мы находимся в ситуации переходного дарвинизма - выживают самые приспособленные, но не обязательно самые богатые. Россия прошла точку невозврата, до которой процессы в стране были управляемыми.
События кажутся вышедшими из-под контроля. Даже если либералам позволят вернуться во власть (Кудрину, Грефу), они будут лишены возможности ограничить военный бюджет, расходы на силовые структуры, доступ "ближнего круга" к госзаказам - все то, что было сердцевиной модели в "эпоху раннего Путина": либералы управлют, но не покушаются на зоны интересов силовиков.
Сегодня на дворе кризис, и тот, кто должен вытянуть страну и экономику из кризиса, должны располагать чрезвычайными полномочиями - Путин не может себе этого позволить. Он стал заложником собственной модели.
Существуют три сценария окончания правления российского президента Владимира Путина.
 Первый сценарий условно можно назвать "Ельцинским" - Путин тихо и кротко уходит из власти на задний план, уступив руководящую роль новым игрокам, которых он подобрал сам и которые могут вывести страну из кризиса. В худшем случае ответственность за это возьмут на себя эти посредники, пока не придет следующая плеяда силовиков. Преемники дают ему гарантии сохранения жизни - его и его близких, сохраняют за ним привилегии и области, входящие в сферу его интересов. Хозяин Кремля уже слишком запоздал, чтобы уйти из власти "по английски", как это сделал в свое время Ельцин. Даже если бы он склонялся к такому варианту, развитие событий уже не позволяет. По крайней мере, в желаемом им варианте. Хоть исключить его нельзя.
 Второй вариант - "Горбачевский": его отстраняют от власти, но без гарантий безопасности и сохранения привилегий. Но гарантируют жизнь ему и его близким. К сожалению, Путину вряд ли приходится рассчитывать на признание Запада, которому по сей день радуется Горбачев. Но он может рассчитывать на внутреннюю ностальгию по нереализованной мечте о великой России - для этого всегда найдется поддержка в стране, независимо от того, кто нею управляет. По этому сценарию у Путина не будет возможности управлять процессами, назначать наследников - их назначат "бояре". Будет ли это дворцовый переворот или "добровольная" отставка - вопрос второстепенный. Напоследок много генералов ушло из жизни... В Кремле и в путинском окружении опасаются не внешней оппозиции, а внутреннего круга, взантийского мира, который их окружает. Им есть, конечно, чего опасаться и в связи с международными расследованиями - ЮКОС, Литвиненко, Крым. У Ельцина не было подобных проблем 
► Третий сценарий называется "Януковским" или просто Майдан: бунт, уличные протесты, народное восстание. Путь к нему будет зависеть от темпов  деградации экономической и социально-политической среды России. Чем дольше откладывается исполнение первых двух сценариев, тем страшнее и непредсказуемее будет третий. 
Перечисленные варианты не исключают друг друга, они могут реализоваться в определенной последовательности и взаимосвязи.
Последствия для Восточной Европы  различны при различных сценариях - как в краткосрочном, так и в долгосрочном плане. Существует серьезная опасность, что если Европа не сделает выводов из провала своей политики в отношении России при раннем Путине и своей ответственности за появление неоимперской доктрины при позднем Путине, угрожающей мировому правопорядку, то нам вскоре придется столкнуться с его новой, худшей версией.
Дезинтеграция России - не выход из ситуации, так как легко может привести к непредсказуемым последствиям для системы международных отношений и к неуправляемости процесса. Поэтому Еворопейский союз и США уже сейчас должны задуматься о плане позитивной интеграции России в международную систему экономической и военной безопасности таким образом, чтобы обеспечить перспективу и основу для совместимости интересов и ценностей без ущерба для национальной специфики России.
Это даст шанс и реформаторским силам в стране предложить выигрышную альтернативу националистам и приверженцам имперской политики для наведения прочных мостов сотрудничества и гармонизации ценностной базы и развития.
----

Двете вълни на дестабилизация - след Москов да се готви Бъчварова. Кой? няма да позволи да се правят реформи

Няма никакво съмнение, че върху правителството надвисват черни облаци и атаките от всички страни се усилват.
Колебливата позиция на премиера и опитите да балансира както в ГЕРБ, така и извън, доведе до ново завихряне на политическото цунами, което Кой? подготвя и реализира.
Колкото и да желае да има свободата на действие, премиерът постоянно се оплита в мрежа от изградени или толерирани от него зависимости с Кой? или негови проекции. И днес закономерно го атакуват в диагностицираното слабо звено Москов, което идва веднага след сагата с Овергаз, отново организирана от Кой?. Уж призна, че са му направили интрига, а не взе никакви мерки. Или е съзнавал, че има интрига и съзнателно е допуснал да бъде използван, или се страхува да вземе мерки срещу този който му е спретнал интригата.
Така интрига след интрига и Кой? остава с усещането, че може всичко и ще остане безнаказан, а Борисов излъчва лидерска слабост и нерешителност. И поканва следващите удари срещу себе си.
Да, Москов не е безгрешен, дори с известна доза сигурност може да се твърди, че в случай с ваксините има технически, админстративни или комуникационни слабости. Но в сферата на здравеопазването все пак се реализира една от малкото програми за реформи, които макар и недовършени и спорни в много отношения, се превърнаха в един от символите на реформаторските усилия на този кабинет. Поне очакванията на обществото са такива.
Ваксините са измислен сюжет, в който освен да блокират по-нататъшни реформи и да генерират обществено недоверие към екипа на министъра, подкрепян от премиера се цели и да дерайлира темата за реформи в ежедневни скандали и новинарски бомби от всякакъв вид. Не толкова трудно да се прозре очевидната истина, че при истерия с ваксините има тежка политическа намеса с едничката цел да се дестабилиза управлението. Натрупванията на различни наративи, едновременния недостиг и излишък от технически детайли едва ли ще ни помогнат да съставим обективна представа за опасността и рисковете. Но, че става дума за яко лобиране на заинтересовани първоначално бизнес, а след това свързани политически среди е ясно като бял ден.
Първо се блокира вноса на ваксини, след това се принуждава правителството да вземе извънредни мерки, след това се търсят пропуските и нещата се раздуват извън пропорции.
Сега медиите на Кой? напоително развиват темата, че ваксините са забранени !?, след това са опасни, и когато не могат да намерят доказателства за това започват започват с медийните внушения, за да не могат професионалистите да обяснят за какво става реч. Намесата на прокуратурата квалифицира този случай като нов Костинброд, защото вече се говори за престъпление. Не могат да го дефинират в обвинение, още по-малко такова което да издържи в съд, но да обслужат медиите на Кой? никога не е късно или недостатъчно.
С това някак бях готов да се примиря - толкова много омраза и злост се изливат тези дни, че човек свиква да не реагира. Но когато видях снимка в един от ключовите сайтове на хибридните войници на Пеевски, на бебе в реанимация с текст, че то е починало от ваксината пентаксим, ми дойде в повече. Не очаквайте прокуратурата да се намеси, тя е част от тази хибридна война. Инициаторите на истерия именно на това разчитат, че никой няма да им потърси отговорност. Все пак става въпрос за националната сигурност, след като се компрометира ваксинацията на населението, само и само за да се нанесе тежък удар върху политическия противник и да се принуди правителството да сключи сделка с ДПС.
Това вече не е пореден епизод - а пряка атака на Кой? срещу слабото звено в правителството -  увисналия без политически дом министър Москов. Старата идея - да принудят Борисов да се съгласи на варианта управление с ДПС. Използват и изключително удобен момент на разграничаването на ДСБ и Радан Кънев с идеята, че за него е политически неловко или двусмислено да подкрети своя министър и реформите му, докато отрицава правителството. Съгласете, че има противоречие.
Пеевски няма нужда ДПС официално да присъства във властта. Както виждате той удобно и безпретяствено разширява бизнес присъствието си, като придобива актив след актив и никой не го пита с какви пари. Дежурният отговор с кредит от банка означа, че съответната банка е била страхувана, докато не се съгласила да поема политическия и бизнес риск на сделката.
Разделителната линия върви в самата ГЕРБ. Въпросът е кой ще надделее - линията "Бъчварова" и коалиция с десните или линията "Цветанов" с варианта ДПС.
Да, Москов и неговите министри се оплетоха в обясняния - под огромен натиск няма как да не допуснат грешки. Социалните мрежи и медиите гъмжат от слухове за корупция и огромни средства, които са или получени или насочени от екипа на министъра. Никога не съм могъл да се вникна в детайлите на подобни кампании за омаскаряване, които в един момент могат да бъдат и добра разследваща журналистика. Само, че силно се съмнявам, че всяка медия, която принадлежи на Кой? е точно онзи храм на истината от който обществото има нужда. Нито журналистите в тези медии има особена свобода на независимо мнение, нито пък издателите ще позволят подобни разследвания, които утре могат да се обърнат срещу собствения олиграхичен модел, който живее върху далаверата с публични средства и държавни поръчки. Представям си, че едни кръгове, които са внасяли лекарства или ваксини, без някой да ги пита за цени и условия са раздразнени, от това, че изведнъж и несъгласувано с тях се внася "подарък" отвън, в който те не могат да посредничат.
Да не забравяме, че няма как да проведете реформа в здравеопазването ако не реформирате и лекарствения сектор, в който отдавна има намеса отвън на заинтересовани политически кръгове.
Внушенията, че ваксината Пентаксим на Санофи, която е произведена в Турция няма нищо общо с оригиналната ваксина граничи с лудост. Нито една западна компания няма да даде лиценз за производство ако няма достатъчно гаранции, че се спазват добрите производствени практики, се поддържа качество и гарантира безопасност. Поне докато на ваксините стои името Санофи. И няма значение дали това е в Турция или в страна от ЕС.
Единственият меродавен орган е Агенцията по лекарствата, която е достатъчно компетентна. Ако има нужда винаги може да изпрати ваксините в някоя референтна лаборатория в Германия или Франция за независима експертиза. Просто процедура, но ако има проблем огромното петно ще легне върху Санофи, не толкова върху турския производител.
Но не - по телевизиите вървят ексминистри, депутати, лидери - и всякакви "експерти", а е толкова просто да се проследи последователна и обвързана политкритичност против сегашния екип на министър Москов. Няма как той да направи реформи без да разбута авгиевите обори и прекрати схеми, по който са били ангажирани толкова много бивши и настоящи министри, депутати, политици и бизнесмени.
Не зная, не съм специалист и нямаше да пиша по темата, ако не беше снимката с "починалото от ваксина" бебе, но познавам и се допитах до хора, които правят и търгуват с лекарства и затова пиша с увереност. Никак не принадлежа към привържениците на тоталното ваксиниране за щяло и не щяло, но имам понятие от подмолните войни, водени без правила с вноса на лекарства и най-вече битката на местните лобита.
Не зная дали си давате сметка какъв удар се нанесе върху доверието на българските граждани в ползата от ваксиниране. Грозно е да се предполага, че ваксината е опасна защото е от Турция и тук да се вкарват националистически припеви и използва случая за раздухване на антитурска и свързаната с нея истерия против Москов и правителството.
Атаките няма да престанат, утре на ред е министър Бъчварова защото тя стигна до линия на реформата. Готвят и протест и стачки, отново за да я блокират.
Това бе основанието ми да предположа, че правителството просто няма да може да проведе в реформи, дори и да иска, ако не промени политическото представителство, ако пряко не атакува модела Кой? и ограничи неговите възможности за дестабилизация на страната.
Понякога е много трудно да се намери линията на разделение между Кой? и Борисов, но никога не трябва да се отказва възможност на повече хора в ГЕРБ или на лидера да разберат, че балансирането между много столове и флиртове с бизнес и политическите измерения на модела Кой? със сигурност ще разцепи партията им.
Да, Москов не е перфектен, но вижте кой го атакува и с каква цел? Дори без да бъдете експерти в тази сложна тема трябва да Ви е ясно, че последното за което иде реч е здравето на децата ни.
Изборите не са панацея, но при всички случаи са единствената възможност за ограничаване на влиянието на Кой? и за формиране на прореформистко мнозинство, като се изчисти профила на избора между Кой? и другата България.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

The Overgas saga - the story behind

At the surface of it the staged drama with the hypothetical gas supply cut on the eve of the New Year looms a classical contractual non compliance of Gazpromexport - it simply failed to deliver gas to one of its clients in Bulgaria in mid-winter. Yet this seems a non-event for the Russian company - its site is blank and certainly without any reference to the drama that generated headlines in Bulgaria and triggered an emergency situation in the EC.
The fact of the matter that the interpretations were blown beyond any reasonable proportions. There have been similar instances in the past with quantities being delivered later without much fuss. This time is different as the two governments got involved. The Bulgarian PM confessed that he has been victim of a ploy, yet failed to identify the sources and to take remedial action. 
The move was at first interpreted by the Bulgarian PM as a veiled attempt to topple the government recalling a similar chain of events in February 2013 over energy bills that forced his previous government to resign. Gazprom and mostly the Kremlin considering the mid and long term aspects of selling gas to Bulgaria decided to replace Overgas with Bulgargas as their main partner.  
It must have been difficult for the top managers in Gazprom to reason against with the incessant loss of market shares across Europe. Yet for some of the remaining old school gazoviki in St.Petersburg headquarters this decision might have been a difficult bite understanding the underlying message sent to other daughter companies across Europe after 20 years of partnership. I doubt Gazpromexport or the Kremlin would have dared halt supplies without prior notice to their partners in Greece, Turkey or Germany.
One thing is certain, none of the respective governments even less so their Prime Ministers would have ever got involved. This is not a last minute incident - the smoke has been visible for a while. A lot has been going on behind the scenes for envoys shuttling between Sofia and Moscow to make sure that the deal holds water and the Bulgarian government does not refer the matter to Brussels. 
Gazprom and the Kremlin believe they stand more to gain by doing business with Bulgargas and BEH over the mid to long term as at present the Bulgarian state company is controlling 100 per cent of the Bulgarian gas market. Overgas hold a little over 10 per cent share, slowly expanding. 
The story line is simple - one monopoly talking to another monopoly, and the bureaucratic-oligarchic circles behind backing the deal. Competition is  a dirty word.
​Bulgargas has been carefully avoiding to engage with alternative gas suppliers preferring to stick to the contractual exclusivity with Gazrpom until 2023 thereby guaranteeing the Russian state gas company full control over Bulgaria's gas market. 
In 2015 alone Bulgargas turned down proposals from at least four different suppliers, while extending its grip on the local market  expanding the term of contracts witbuyers from one to three years.
Bulgartransgas is also 'helping' ward off competition but playing different legal and technical tricks to disallow access and entry of alternative gas to Bulgaria's gas transport and transit system. The fact of the matter is that at the end of 2015 there has not been a single cubic meter of non-Gazprom gas either sold or transited to/through Bulgaria. This is an impressive record of loyalty to Gazprom.
But this is clearly unsustainable.
I trust the Overgas will be able to find both alternative supplies and diversify its ownership structure with Western strategic partners - if of course Gazprom does not take course to kill the company altogether.
It is an amazing turn of events - diversification coming to Bulgaria not through the state gas company but through Overgas.

Фактор: Дали Бокова има шанс да спечели в битката за генерален секретар за ООН - без емоции?

Имам мнение по темата, но ще си го спестя за да изтъкна аргументи, които не зависят от това дали сте за или против. Нещо като универсални факти без много място за интерпретации.
Факт първи, Ирина Бокова няма голям шанс да убеди САЩ и Великобритания - много са причините, включително прекалено вокалната подкрепа на Кремъл за нея. Лондон не е забравил позицията по Фолклендските острови, а пък Вашингтон има дълъг списък от проруски позиции на Бокова, в това число и недоволство във връзка с американското членство в ЮНЕСКО. Не твърдя, че не е абстрактно невъзможно Вашингтон и Лондон да кимнат в съгласие, особено ако алтернативата е по-зле. Но към настоящия момент това е твърде отдалечена възможност.
Бокова в желанието си да демонстрира характер направи излишни жестове на симпатия към Путин. Без никаква необходимост предпочете да демонстрира подкрепа за Путин след анексията на Крим с присъствието си на парада в Москва. Не е дете - можеше да си го спести.
Освен това не направи никакво усилие да спечели скептичната част от българската общественост за своята кауза. Срещаше с групи свои твърди привърженици или симпатизанти с което се лиши от шанса да бъде национална кандидатура.
Абсолютно ненужно започна да пренаписва или интерпретира части от биографията си - поне такова впечатление остави. Много по достойно би било да излезе и открито да каже какво е била и какво мисли в този момент. Никой няма да я избира заради далечното и минало, още по-малко заради деянията на баща и. Но можеше да осъди тоталитарния режим и строй, да изрази някакво несъгласие. Едва през последната година започна да информира обществеността, че имала вътрешно несъгласие. И това минава, ако звучи искрено.
Изглежда от дълги години живот навън и високи позиции, които се постигат с добро сработване с международната и българска бюрокрация, Ирина Бокова забрави да говори на българските избиратели.
Кристалина Георгиева, другата кандидатура, вероятно е по-избираема, но пък тя изглежда се натъква на руска мина. Макар, че има шансове в последно разиграване да получи някаква подкрепа при обвръзки. Мога да Ви уверя, че е добре приета в Москва. Но няма как да спечели защото никой няма да допусне едновременно ООН и Юнеско да бъдат оглавени от български граждани.
Кристалина има много силни позиции в ЕК и нарастващо влияние - за нея не е сигурно дали изобщо си струва да сменя пистите.
Ако не успеем с поста генерален секретар на ООН имаме добри шансове за заместник генерален секретар, което също е много важен пост.
Не трябва да приемаме желаното за действително, нито да се хващаме за гушите за нещо, което е извън наш контрол.
Завършвам - ако Първанов действително милееше за Бокова не трябваше да и прави тази мечешка защита - защото той самия не е актив, а пасив за всяка кандидатура. Можеше да го направи по-дискретно, а не с ултиматум. Напълно логично - и премиер и външен министър игнорираха неговия ултиматум.
Какво си мислите, че Виктория Нюланд е казала днес на Борисов по темата?
Емоциите са неизбежни, дори задължителни за мислещите хора, но решенията трябва да бъдат трезви.
Затова да работим за практични и постижими резултати.

Три сценария за излизане на Путин от власт - от стратегическия брифинг

Президентът Путин пропусна шансовете да организира слизането си от власт по приемлив за себе си начин.
Намираме се в ситуация на преходен дарвинизъм - оцеляват най-пригодените, но не задължително най-богатите. Русия премина точката, до която процесите в страната можеха да бъдат управлявани. 
Нещата изглеждат извън контрол. Либералите, дори и да бъдат върнати на власт /Кудрин, Греф/ няма да имат ресурса да ограничат харчовете за военен бюджет, за силовите структури, за държавни поръчки за приятели - това което бе сърцевината на модела при ранния Путин - либералите управляват, но не засягат зоните на интерес на силовиците. 
Днес е криза и този който трябва да извади страната и икономиката от криза трябва да има извънредни пълномощия - Путин не може да си го позволи. Той стана жертва на собствения си модел. 
Сега съществуват три сценария за края на руския президент Владимир Путин. 
Първият сценарий е условно наречен сценарий „Елцин“ – Путин тихо и кротко се оттегля от властта, минава на заден план и отстъпва ръководната роля на нови играчи, които сам е избрал и могат да извадят страната от кризата. В най-лошия случай тези посредници ще поемат отговорността за това, докато не дойде следващото издание на силовици. Приемниците дават гаранции за живота му - неговия и на неговите близки, запазват привилегии и области, в които има интереси. Господарят на Кремъл вече е твърде закъснял, за да се измъкне от властта "по английски", както го направи преди години президентът Борис Елцин. Дори и да иска такъв вариант, събитията му няма да го позволят. Поне не в желания от него вариант. Макар, че не бива да се изключва.
Вторият вариант е „Горбачов“ – махат го от властта, но без никакви гаранции за сигурност и привилегии. Но му гарантират живота и на неговите близки. За съжаление, Путин едва ли може да се радва на признанието на Запада, на което и до ден днешен се радва Горбачов. Но може да разчита на вътрешната носталгия по нереализираната мечта по великата Русия - за това винаги ще има достатъчно подкрепа в страната не зависимо от това кой я управлява. При този сценарий Путин няма да има възможност да управлява процесите, да посочва наследниците си - това ще посочат "болярите". Дали ще има дворцов преврат или "доброволна" оставка е второстепенен въпрос. Напоследък много генерали взеха да умират. В Кремъл и обкръжението на Путин се страхуват не от външната опозиция, а от вътрешния кръг, от византийския свят, който ги заобикаля. Има разбира се от какво да се страхуват и във връзка с международни разследвания - Юкос, Литвиненко, Крим. Елцин нямаше подобни проблеми.
Третият сценарий се нарича „Янукович“ или просто Майдан – бунт, улични протести, народно въстание. Достигането до него ще зависи от темпа, с който деградира икономическата и социално-политическата среда в Русия. Колкото повече във времето се отлага изпълнението на първите два сценария, толкова по-страшен и непредвидим ще бъде третият.
Посочените варианти не са взаимноизключващи се, те могат да се реализират в определена последователност и свързаност.

Последствията за Източна Европа и България не са сравними при различните сценарии, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Съществува голяма опасност, ако Европа не си научи уроците от провала на своята политика спрямо Русия при ранния Путин и своята отговорност за появата на неоимперската доктрина на късния Путин, която директно заплаши световния ред и сигурност, можем не след дълго да бъдем изправени пред много по-лоша негова нова версия.

Дезинтеграцията на Русия не е опция, защото лесно може да доведе до непредвидими последствия за системата на международни отношения и до неуправляем процес. Затова Европейския съюз и САЩ още от сега трябва да мислят за план за позитивно интегриране на Русия в международната система за икономическа и военна сигурност по начин, който може да и даде перспектива и жалони за съвместимост на интереси и ценности, без да се накърнява националната и специфика.

Това ще даде и шанс на реформистките сили вътре в страната на предложат печеливша алтернатива на националистите и имперските политици и да изградят устойчиви мостове за сътрудничествои хармонизация на ценностна база и развитие.

сряда, 20 януари 2016 г.

Мениджър: Всеки за себе си – банкери, индустриалци, енергетици – всички заедно надолу


Бизнесът отново предяви претенции към енергетиката за забавената реформа и неспазените обещания от правителство. Действително фирмите у нас страдат от двойния пресинг на банки и енергетика, което силно влошава условията за бизнес и конкурентните им позиции.
Ако погледнем равнищата на печалбите в банковата сфера и ги съпоставим с трудностите в енергетиката едва ли решим да влагаме в енергийни проекти.
Добрата новина е, че щем не щем ще преминавам към свободен пазар и там протестите на бизнеса ще изглеждат абсурдни. 
Но изглежда някой бърза да изпревари или се застрахова срещу поскъпване на електричесата енергия на свободния пазар. А такова ще има неизбежно в обозрима перспектива, паралелно с интеграцията на нашия в регионалния пазар. В търсенето на най-добри условия и привилегия на по-ниски цени, представителите на реалния сектор не правят нищо различно от това, да повтарят секторните егоистичните мантри на банкери и енергетици. Всеки за себе си, всички за никой.
Първо, бизнес организациите мълчат звучно за много по-големите щети и извземане на доходи в „пленения“ пазар на горивата. В сравнение със загубите от повишението на цените за електрическата енергия за индустриалните потребители, това което същите индустриалци губят от непазарните цени на горивата е пъти повече. Но мълчат. Упорито. Защо ли?
Какви ли не абсурдни обяснения получаваме – че инвестициите в Нефтохима трябвало да се амортизират /като че ли се намираме в централно планова, а не в пазарна икономика/, че имало някакъв митичен лаг между момента на купуване на петрол и продажбата на дериватите на бензиноколонката /като, че това става само у нас и само когато цените падат/. КЗК е толкова сляпа, че не може да открие непазарна практика в това една и съща верига да продава продуктите си в един и същ град с повече от 30 стотинки разлика. Ако в единият случай компанията продава на загуба – имаме непозволен дъмпинг, а в другия продава на монополна печалба – равна на другите компании от „картела“.
Но бизнес организациите мълчат трайно и системно за горивата и вдигат шум само за цените за електроенергия, макар че надплащат в пъти повече за горива, отколкото за електроенерегия.
Да, прави са бизрес лидерите ни, че в енергетиката реформата не тръгва и в най-добри случай остава незабелязана. Да не би в горивата да сме по-добре. Там никой не говори за реформа – защото секторът бил частен!?
Прави са бизнес лидерите затова, че електоенергетиката има недопустимо високи равнища на вътрешни загуби, корупция и т.н.  Но равнищата са сравними и в реалната икономика, особено там където има свързаност с публични средства и държавни поръчки.
При горивата схемите за източване на средства чрез контрабанда, монополни печалби, кражби и т.н. да не би да са по-малки. Достатъчно е да сравните оценъчните стойности за количествата внесените и произведени у нас деривати и сумите по продажбите на колонки за да видите какви „загуби по веригата“ има. И те отиват в конкретни джобове и сметки.
Изглежда всички искат да прехвърлят рисковете по прехода от регулиран към свободен пазар за сметка на данъкоплатците, без да споделят ползите.
Има доста обяснения – едното е политкоректност, а другото е користен интерес.
Второ, напълно справедлива е бележката на премиера, че поради сривът в цените на природния газ и нефта, в българския бизнес са останали най-малкото два и половина – три милиарда лева. Това са спестени пари – които би трябвало да бъдат превърнати в нови инвестиции, нов растеж или в по-ниски цени на произвежданите услуги и стоки. Да сте видяли подобно намаление с десетки проценти? Няма, няма и да видите – защото мнозина по веригата не искат да видят намалени своите печалби и приходи, в това число и бюджета.
Всеки си пази своята територия на монополни привилегии.
И в тази битка за запазване на „своето“ – банкери, индустриалци, енергетици – кой ще защити интереса на потребителите и на данъкоплатците?