четвъртък, 31 март 2016 г.

Васко Начев: За "дупченето" и продаването на газ, който не е открит и не е добит"

По изключение публикувам уводната статия от 168 брой на нюзлетъра на Васко Начев поради разбирането ми, че професионалистите трябва да имат предимство при говоренето по сложните теми на проучването и добива и нефт и газ

Датата 19 април, която премиерът Борисов спомена за начало на сондажните дейности, трябва да се приеме като ориентировъчна. Вероятно е подадена като приблизителна дата от консорциума, който работи в този блок. 
Какво се крие обаче зад това? 
В средата на април се очаква да пристигне сондата от тип Drill ship, с която да бъде просондиран планирания проучвателен сондаж в блок "1-21 Хан Аспарух". Съоръжението ще остане около седмица в Бургаския залив за монтиране на сондажната кула, която е демонтирана, за да премине корабът под моста на Босфора. След това той ще се отправи на Североизток
След като бъде позициониран сондажният кораб върху координатите,определени за сондажа, предстои така наречения rig up период от десетина дни, който включва и доставка на необходимите материали и оборудване (сондажен разтвор, тръби, сондажна глава и т.н.) за започване на сондирането
От spud in (началото на "дупченето") до момента на евентуален DST (тестването на сондажа) т.е. времето, когато ще са известни и първите резултати, са предвидени сондажни дейности в продължение на около четири месеца, което ще ни пренесе някъде към средата на м. септември. 
И тук трябва да изоставим всякакъв атеизъм и да се помолим : Да даде Господ, резултатите да са положителни. 
Твърдо съм убеден, че по време на сондиране, дори да има някакви индикации за въглеводороди, получени чрез LWD или Mud logging (каротажни методи), то те няма да бъдат публично достояние. Такава е задължителната практика, защото участвуващите са публично листвани компании с изисквания, ограничаващи оповестяването на всякаква информация относно потенциални запаси
А за времето от регистрирането на евентуално откритие до започването на комерсиален добив минават поне още пет, седем а в някои случаи дори десет години. 

Относно непрекъснато правените аналогии с откритието на Ексон Мобил в блок Нептун, намиращ се в румънски води, бих искал само да отбележа, че там водният стълб е 920 метра, докато в блок Хан Аспарух имаме 2000 метра воден стълб. Става въпрос и за съвсем различни геоложки структури, което означава, че аналогиите не са препоръчителни. Тоест всички твърдения, изказани от политици, че едва ли не на 19 април започваме да “дупчим и продаваме газ и нефт”, са далеч извън стандартите на нашата индустрия, а често и противопоказни, защото създават невярна представа в обществеността за процесите, трудностите, рисковете и шансовете. 

Васко Начев

Бежанците - удобното алиби на Европа

След поредната терористическа атака в Брюксел отново на преден план излезе темата бежанци като епицентър на съвременния политически земетръс в Европа. Изглежда изключително удобно ИДИЛ да бъде виновна за всичко, да има външен координационен център на злото, да има външен враг отговорен за радикализацията на местните мюсюлмански общности, за несвършената работа по защита на демокрацията, по интеграция на малцинствата и имигрантите, за дискриминацията и за най-обикновени провали в политика.
Тези дни дете на мои близки, което е на специализация в същата тази Белгия се оплака от тежко дискриминационно отношение от колежките, за това, че е българка и че посмяла да бъде "редом" с тях. Посъветвах я да се съсредоточи върху ученето и това, което може да вземе като знания или опит. Другото няма значение. На мен ми е лесно - давам съвети от дистанция, а детето изпитва всеки ден унижение. Знаят, че не сме бежанци, но въпреки това. 
От мои познати италианци и португалци зная, че са изпитвали същото през 70-те и 80-те години, когато са били икономически имигранти в Бенелюкс. 
И тук има несвършена работа - но отново е на белгийските и френски власти. Защото дискриминацията няма определен адрес, тя е мироглед и рефлекс, външният враг неизбежно се превръща с времето във вътрешен.
Слава богу, здрав род сме и моята близка ще се оправи, но си представете как поколения наред имигранти са подложени на подобни унижения, въпреки, че всички сме християни и съвместими като традиции. Да не говорим какви извращения в християнската история на Европа с иноверци или инакомислещи е имало в миналото. Има ги и днес. Но за това никой не говори... 
Тази част от историята е също част от европейска традиция, която много нации са развивали за да докажат различността си и правото на съществуване като отделна единица. Затова и Съединените Европейски щати не се получават особено - прекалено много фрагментиран в националните си щампи е европейския политически елит. Орбан няма шанс да се издигне като общоевропейски лидер, затова държи на крепостта си и на правото на собствен флаг. 
Французи и германци, фламандци и валонци в самата Белгия, ирландци и англичани, продължават да спорят по историята - слава богу, че не се стрелят и няма сила, която да ги изправи едни срещу други. Но в другата част на Европа - там където доминира Русия, елитите се разделиха по историческите си претенции и там вече се убива. Не е само Украйна и Грузия, вижте какво става в Молдова, Беларус и Казахстан.
За съжаление именно "националистите" държат да събудят спящия демон на Европа, който бе укротен през последните седемдесет години. Русия иска да събуди именно силите, които разкъсваха континента на части, за да си върне правото на сфера на влияние и аргумента на военната сила и мащаба на територия. Не на културата, не на просвещението, а именно на грубата сила, за да могат да и обърнат внимание и да получи правото на имперска рента. 
За съжаление интеграцията на европейските икономики, финанси, общества не успя да задраска високомерието на провинциалността, на националистическия екстаз за сметка на съседа от другия край на Европа, на решенията чрез изолация и огради вместо интеграция и заедност. Ако това е така - защо трябва да търсим друга причина за радикализма в задния ни двор - в ромските и бежански гета - извън тривиалната - несвършената работа по опазване и хармонизация на ценности и морални императиви, на европейския ред и сигурност от външни и вътрешни врагове. 
Не ИДИЛ и радикалните ислямисти, които не са нищо извънредно, са виновни за това, че се възползват от нашата слабост, че пропуснахме да разпознаем заплахата на ранен етап и да я терапираме преди да избухне като терористичен акт, като недоверие или омраза.
Вместо прозрение и реално действие упорито се блъскаме във фалшивата дилема - сигурност и свобода, след като прекрасно знаем, че всеки път когато жертваме свободата си не получаваме повече сигурност. 
Кой и кога приспа нашата бдителност, нашата увереност, че няма по важно от това да защитаваме свободата си, да инвестираме в тази битка своето време, ресурси и решителност? Когато САЩ ни призоваваха да инвестираме повече в армия и сигурност, в специални служби, винаги се намираха политкоректни управленци в ЕС, които пресмятаха възможността да прехвърлим бремето на следващите поколения или на "партньорите". 
Същата психология в поведение са имали българските чорбаджии и по-голяма част от българите, когато Левски се е опитвал да им внуши, че свободата даром не се дава и ако се даде то освободителя ще ни пороби. 
Вместо сигурност за всички, нашият политически и бизнес елит, постигна сигурност за покритите от НСО и от дебелите сметки за частноохранителни структури. Това е равносметката и никакъв пиар не може да я отмени.
Срещу джихадисти и религиозни бойци трудно се води битка с редовна армия. Но къде е нашата собствена религия като щит, къде са отците от Синода, които са повече известни със скъпи часовници и коли, отколкото с храброст в защитата на клира си и конкурентноспособност на посланието си? 
Не си мислете, че това е типично за Православието - грешите. Посетете Ливан за да видите какви са православните и какво място заема Църквата на Антиохия като "лепило" на тези общности.
Къде е нашата подкрепа за родния светски ислям, който изповядват нашите сънародници, защото и децата знаят, че най-много жертви на радикалния ислям дават нормалните мюсюлмани? Разбрахте ли, че след Брюксел повече от стотина мюсюлмани загинаха от подобни атентати в Ирак и Пакистан? Защо не инвестираме в светски ислям, а се ангажираме в открити фашистки призиви за насилствена асимилация, смяна на религия и затваряне в лагери на бежанците? Това не се ли преследва от закона?
Къде са националистите ни, които сипят "огън и жупел" от екрана срещу неверниците и "предателката" Меркел, а колчем стане реч за разобличаване на симбиозата между ислямски радикализъм - ИДИЛ и имперския фундаментализъм на Путин се оттеглят в сянка или излизат в ментален отпуск..
В унеса на измамното ни спокойствие и благосъстояние, което ерозира пред очите ни, във време когато подменяме темелите на европейския Zeitgeist и нуждата от битката за лидерско място на Европа, ние предпочетохме вместо да рискуваме и печелим чрез предприемчивостта си да маневрираме сред бюрокрацията и да се развиваме чрез субсидиите, 
Европа забрави да инвестира в сигурност и развитие за всички. Днес тя дори не е вече фактор в глобалния ред на сигурност - няма армия, има разпокъсани служби за сигурност, говори на различни езици, има различни приоритети. Същинска Вавилонска кула.
Ние се гневим от това, че ни дискриминират на другия край на Европа, но сами дискриминираме не по-малко и с не по-малка страст.
Всеки националист може да стане герой като забие своя ръждим пирон в сърцето на нашата локална и европейска заедност като заеме храбра поза срещу Меркел или който и да е друг европейски лидер, който държи на усилването на интеграцията за сметка на спасението по-единично. .
Това е разликата между САЩ и Европа - отвъд Атлантика котелът на претопяването работи и американците се чувстват привързани към новата си родината. Ако не вярвайте питайте емигриралите българи. За съжаление много мои познати прекъснаха тотално връзката си с България, техните деца и внуци не знаят нищо за нея. Много на нула за Америка.
В "стара" Европа на нациите, всеки новодошъл е в добрия случай гост, в лошия навлек, риск, а не възможност. 
Национализмът не е решение на нито един проблем в съвременна Европа и напъните на Орбан да се представи като алтернатива на Меркел само усилват абсурда на ситуацията. Стерилните от бежанци нации са антитеза на съвременността, нов фашизъм.
Не зная дали си даваме достатъчно сметка, че освен с демографския проблем страната се сблъсква все повече с проблема с отсъствието на квалификация и работна ръка. Част от проблема лежи в образователната и квалификационна система, но по-голямата част се фокусира върху физическия недостиг на желаещи да работят. Кой ще работи за да покрива сметките на пенсионерите и болните?
Да, Меркел изглежда нелепа на фона на тоталната истерия около бежанците, върху които манипулаторите отвътре и отвън усилиха истерията с терористите. Но нито във Франция, нито сега в Белгия източникът на терористическата заплаха не е преимуществено в Близкия изток, нито Ислямска държава, въпреки, че голяма част от бойците на ИДИЛ са от тези страни. Свързаноста е точно обратна - ДАЕШ стана възможна благодарение на износа на тероризъм от Европа, от Русия и от Близкия изток. Вносът на ислямски радикализъм в Сирия и Ирак е безспорен факт.
Да, има режими в Средния и Близкия изток, които използват религията за политически цели, но това не е никаква новост в исторически план.
Проблемът е изцяло и само в Европа - в нейния микс от пренебрежие и високомерие към имигрантите, на криворазбран либерализъм, зад който прозира нежелание или неспособност за ангаижиране, на краен национализъм и ксенофобия, който произвежда този екзплозивен микс. Белгия, Франция и Англия са подобни примери на динамично развиващи се европейски "ислямски територии" със собствени правила и законите на шариата.
Много западни европейци гледат на терзанията ни като българи отстрани и отвисоко, не ни приемат в Шенген, макар, че сме им нужни за защита на външните граници на общия ни съюз. 
Гледат ни "от горе" и когато не ни приемат в еврозоната не заради обективни критерии, а заради задкулисието на неназована политическа коректност.
Не би трябвало да обобщаваме - нито всички белгийци, нито всички французи, руснаци, британци, американци или немци дискриминират като народи, дори не го правят групово като елити. Но това, което част от тези нации правят понякога и на някои места може да ни даде ключ към разбирането на гнева и отрицанието, отчуждението и изолацията върху които вегетират екстремните и радикални идеологии на отритнатите и унизените. които водят до срив в комуникацията и до терористически актове. Защото и у нас има властимащи и властнямащи, които по призвание или по служба дискриминират и унижават.
И като не можем да намерим кусурите в себе си се втурваме към новия "месия" Виктор Орбан, като отрицаваме "ен гро" европейския мултикултурализъм. Това, че не можем да приемем правото на изява и съществуване на всяка различност, особено когато е радикална и екстремна, не означава, че можем да отменим различията като раси, етноси, култури, религии. 
Приемането на различността не е тъждествено на безсилието към екстремизма и неспазванена вътрешните ни правила.
Да, устойчивите различия в условията и стандартите за живот винаги са раждали и ще раждат миграция - както вътрешна, така и външна. Каквото и да правим, нито това, нито следващите правителство могат радикално да променят желанието на младите, успели и неуспели българи да търсят щастието си или по-добрата реализация зад граница. Нито желанието на чужди граждани да намерят своя пристан у нас. Това са законите и следствията на глобализационните процеси, които не можем да отменим. Ако се опитаме, ще изглеждаме смешни или нелепи.
Колкото и да се стряскаме от апокалитичните сценарии за нахлуването на новите орди от бежанци се огледайте наоколо - колко имигранти и бежанци виждате около себе си? Някой да пое отговорност за истерията от неслучилата се беда? Няма да дочакате нито извинение нито обяснение..
За съжаление Турция престана да следва заветите на Кемал Ататюрк, но това не я прави автоматично враг или противник, по-скоро проблемен партньор.
Манипулацията на общественото съзнание достигна невиждани висоти. Как да заспите като в съзнанието Ви новината за поредната атака над някой беззащитен старец в Н-ското село се застъпва с истерията на вълните от бежанци, които ще ни залеят. И умът продължава по инерция, като надгражда страха с образа на бежанеца, който насилва. Попитайте, колко хора се страхуват, че на вратата на дома им ще почукат неканени гости бежанци. които ще грабят, нападат, убиват. Повтарям огледайте се около себе си - колко бежанци и чужденци днес видяхте? 
Всяка страна, която счита себе си за отворена трябва да приеме, че е нормално, дори здравословно на година да приема под половин процент от населението си като имигранти, в това число и бежанци. Това означава, че 10 хиляди души не могат по никакъв начин да застрашат националната ни сигурност, камо ли критичните баланси в заетостта и демографията.
Да, тези процеси могат и трябва да бъдат управлявани, но това не става с реинкарнирани теории за "чистата нация" с една религия, една култура и един вожд. 
Все пак сме 21 век и сме членове на единна и обединена Европа, в която всяка страна е премахнала границите за да могат да се движат хората, капиталите, стоките и услугите.
Именно затова бежанците са удобното алиби на европейските политици за несвършената работа.

понеделник, 28 март 2016 г.

Мениджър: За несъвместимостта на сляпото русофилство с духа на възрожденците

„Не се рѫководихъ отъ никакви автори и правила:
святата истина ми бѣ знамето...”
Захари Стояновъ

Не зная каква историческа наука сега се изучава в средното и висше образование, но за моето поколение мога със сигурност да кажа, че бяхме облъчвани с едностранна, русофилска история, в която нямаше място за неудобни факти за политиката на Русия и Съветския съюз, за неудобни въпроси и най-вече за неудобни страници от живота на известните ни личности.

Така едва след 1989 година разбрахме, че не сме били безропотно приели съветската окупация със сто процента "референдум", а е имало масова съпротива и сме били страната на най-масовото и най-ранното в цяла Източна Европа съпротивително движение - на горяните. 

Те и до ден днешен нямат паметник или признание. Не защото не знаем, а защото държателите на статуквото в историческата наука – мълчат и забраняват.  Още по-мълчаливи са днешните ни политически лидери, които уж са европейци и "нови", но си остават дълбоко вкоренени в духа и нравите на тоталитаризма. За тях Тодор Живков е светъл пример, а партизаните са "народни борци". Дори да приемем, че те имат право на своята истина, това не е цялата, дори балансирана версия на историята ни.

Мълчи се по темата за "другите" България в историята - за Кубратова, за Волжска България, за отношението на имперска Русия и битките и срещу българите, като същностна част от нейната експанзия и политика на поробване на други народи. За измислиците за славянския ни произход, за гоненнията срещу етническите българи в Съветския съюз, за греховете на владетелите на Кремъл към страната ни. Цели страници с битките на България срещу атаките на царска Русия просто бяха изчезнали. Колко души изобщо знаеха за битките на генерал Иван Колев?

По същия начин - плахо, много плахо, разгръщаме страниците и откриваме, че са ни спестени много истини за отношението на възрожденците към Освободителката, в което патоса и възхитата са отстъпили място на разочарование и обида.

Поредната информационна "битка" за по-балансирана история бе проведена в ефира от един от най-видните фигури на казионната историческа наука, който заклейми президента Плевнелиев, че е употребил приписвани от Захари Стоянов думи на Левски, че този който ни освободи, ще ни пороби.

Оказа се, че един от сайтовете "Бъзилийкс" е "работил" по темата преди осем години и това бе достатъчно, дори за уважавани журналисти да скочат на медийния тепих и да определят речта на Плевнелиев за "гаф", пригласяйки на историка Георги Марков. Включиха и се и други подгласници на казионната историография, които трудно възприемат, че са живели в лъжа и примирение.
Оказа, че цитираните думи на Левски не са преписани от съвременен сайт, а датират от много по-рано и се съдържат в биографията на Левски, написана от Захари Стоянов и публикувана още 1883 година. Точните цитати от книгата "Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му" са - глава 11 "ТРѢБВАТЪ ПАРИ". "Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство". 

И още един цитат
".. Когато се освободи България, за мене не остава вече работа помежду ви, — отговорилъ той. — Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще съставямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да нѣма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ".
Със сигурност свидетелството на Захари Стоянов трябва да бъде прието "под условие", защото то не почива върху подписани от Левски документи, а най-вероятно е преразказ или творческо пресъздаване на чут разказ от свидетел. За Дякона няма изобилие от документи, и затова с готовност ние приемаме хрониката на Захари Стоянов и стиховете на Иван Вазов за достоверно отразяващи духа на епохата. Но когато поетът пише „кат Русия няма втора“, това се приема като чиста монета, а когато се пише за Левски е „измислица“!?

От къде да знае клетия Захари Стоянов, че след много години ще бъде обявен за русофоб и неговите думи за предупреждението на Левски за политиката на Русия, ще окажат недостойни и политически некоректни?

Сегашните поколения българи изпитват същите терзания и смесени чувства към имперските "замашки" на царете в Кремъл както тогавашните ни възрожденци.

Да се обяви написаното от Захари Стоянов за "измишльотина" през 2016 година от български историк е меко казано нелепо до гротеска. Какво очакват - Захари Стоянов да предостави видеоматериал или запис на интервю с Апостола или негов фейсбук статус? Ако отречете правото на историческите хроникьори да пишат история като преразказ на чуто, прочетено или видяно, значи да отречете историята. Това не е единственото свидетелство за предупреждението на Апостола, който предупреждава Каравелов и Ботев, че „с моите кунки , ще ви отрежа чепките”, ако доведат „казашкия ботуш“. Левски не е изключение, подобно усещане и разочарование изпитват почти всички възрожденци - просто той е най-големия, най-великия и затова продуманото и предадено от него звучи като завет. И тъкмо тук е стресът за съвременните радетели на русофилската ни история - ако днешните поколения прогледнат като Дякона и възрожденците за ролята на Русия - те ще изгубят подкрепа и разбиране за съвременните си проекти на обвързване с наследниците на имперската руска политика, от които лъха корист, егоизъм и неравноправие.

Спомените, преразказите за исторически личности са неразделна част от това, което познаваме като история. Трудовете на Симеон Радев, на Раковски, на Стамболов и на другите възрожденцити са онези исторически паметници без които нямаме нищо. Прочетете целия труд, посветен на Васил Левски от Захари Стоянов и ще се удивите, колкото много неща ние сме възприели като достоверни думи на Дякона. Самият той не случайно е издигнат в ранг на Апостол - наричат го жив светец, български Христос. Той ни е нужен не като икона от стената, а като морален репер да мерим стореното от нас и като пример за подражание. Именно като такъв той ще си остане неудобен на всеки истаблишмент, в това число и в казионната историческа наука, която е свикнала да обслужва "политкоректността" на текущата политика с утвърдените щампи и представи за борбата и веруюто на Васил Левски.

За разочарованието от "Освободителя" високо говори и фактът, че дори лидерът на русофилите Драган Цанков, който не ще "не меда, ни жилото" на Русия изрича немислимото за един русофил.

Да не говорим за "патриарха" на българската литература Иван Вазов, за духовните ни водачи Антим 1, митрополит Методий Кусев, чийто прозрения стряскат и днес. Кога моето поколение разбра за думите на основоположника на социалистическото движение у нас Димитър Благоев, че русофилството е "умишлено култивирано сред народните маси политическо суеверие,.. което неизбежно води до предателство и национална катастрофа"?

Или на друга велика фигура на социалистите - Георги Кирков, който още през 1914 година в книгата си "Руският народ, тиранията на руския царизъм и завоевателните авантюри - България и интригите на Русия" призовава като важно за Европа да се изолира от имперска Русия чрез възстановяване на държавата Украйна!? Колко съвременни геополитически анализатори или политически лидери могат да израснат до това прозрение?

Къде е Кирков, къде е Първанов?

Разликата е пропаст - за големите ни фигури от историята любовта към България е стояла над всичко друго, включително и над "признателността" към Русия. Големият проблем на наследниците на Дядото и на Кирков е, че те не могат да определят българския национален интерес извън онова което е обозначено като интерес на Русия. В това число и членството ни в ЕС и НАТО.

Мога да продължа с примерите и да Ви уверя, че те покриват целия политически спектър и историческо време, което показва, че българският политически, научен, финансов и обществен елит е осъзнавал значението на балансираната и независима, "на една ръка разстояние" политика от Русия не като суета, а като остра политическа необходимост за националното ни развитие.

Забележете не изолация от руския народ, а от руската имперска политика, чийто продължител в съвременността е президентът Путин.

Моето поколение трябваше да чака 1989 година за да прочете третия том на Симеон Радев и още десет години за да прочетем хрониките на Стефан Цанев, трите тома на "непризнатия" Янко Гочев за истината за политиката на Русия срещу България. 

Цялата трагедия на нашата историческа наука е, че в продължение на тези 137 години след Освобождение и най-вече в последните 72 години умишлено и насила налага едностранна представа за руско-българските отношения.

Казионните историци, старата и нова номенклатура и сега се опитват да играят изпреварващо и наложат своята версия за "скритите" страници. Като не успяха, се опитаха да приватизират историята и любовта към Отечеството.

Започнаха да изграждат организации "за да пазят" името на Левски, за да говорят от "негово име",  да награждават с ордени на името на Стефан Стамболов представители на съвременното русофилство - което е груба манипулация и и оскверняване на паметта и делото на човек загинал от финансирани от Русия убийци. Казионните историци осигуряват "научния" тил на подобни посегателства за съвременна политическа употреба.

Опитаха се да направят Дякона знаме на националисти, на левите радикали и други русофилски организации - т.е. да го приватизират за своя екслузивна употреба. Използват и футболни клубове с неговото име, в които инвестират руски бизнесмени и руски банки, а в по-ново време български русофили. Именно за да могат да манипулират естествената симпатия на футболните фенове към любимия отбор за политическите цели на русофилството. Това не е случайно хрумване, а осъзната политическа стратегия на Москва - достатъчно е да видите колко руски компании и бизнесмени инвестират в европейски футболни клубове с подобни цели.

Но Дяконът и възрожденците винаги са били по-големи от текущата суета. Затова Апостолът ще си остане неизкореним морален репер, по  който всеки български политик, историк, общественик и гражданин ще бъде съизмерван.
Президентът Плевнелиев има това право, дори задължение като държавен глава, да използва заветите на Апостола като отправна точка при обръщението си към Парламента и към нацията при оценка на съвременни събития. Ако действителността на "възмутените" не се вмества в предадения от Захари Стоянов завет в общия смисъл, то затова не е виновен Плевнелиев. И никакви историци и "патриоти" не могат да помогнат с "пожарни" спасителни акции.

Колкото повече се разкрива истината за несъвместимостта на русофилството с истинското родолюбие, със заветите на възрожденците ни, толкова повече ще се разкрива генетичната свързаност на проблемите на днешния ден с тревогите на тогавашните поколения българи, които са дръзнали да строят Нова България, заразявайки се взаимно с любов към Отечеството и кураж за бъдещето без външна опека. 

В отдадеността си към Отечеството, те се били готови да загърбят всеки, в това число и Освободителя, щом ни заплашва. В устрема си да кешират политическата си преданост към Кремъл и днес български историци обслужват български политици, като препакетират образа на Апостола в удобни за целите си съвременните политкоректни формати. А той все ще стърчи извън рамки, над конюнктурата, извън времето за предаде посланието на възрожденците - пазете България!?

Не се очудвайте ако стигнем до там - същите български историци, за които вектора Кремъл е маяк на съществуването, да се опълчат и срещу националните ни символи и да започнат да "разкриват" слабости в житието на Апостола и в неговите завети, когато те не отговорят на политическите им интереси. Едни ще припомнят, че е бил убил ратайче, други, че не осъзнавал значението и ролята на Русия.

Просто сляпото русофилство и истинския патриотизъм са несъвместими.

На тях "живия" Левски не им е потребен - трябва им само неговата фасада и щампата с лика му, зад която могат да манипулират и с чието име могат да управляват в поквара и грях.

Разобличаването на радикалното русофилство чрез възстановяване на балансите в историческата наука и истината за отношението на възрожденците към Освободителката  - не е въпрос на текуща политическа мода, а системна необходимост от отрезвяване и нормализация на обществената среда. Признателността към Русия не изключва, а предполага познание и за нейните грехове.

Бъдете сигурни, че по този път ще стигнем и до по-съдържателни и взаимно полезни отношения между българския и руския народ.

Линк към оригинала в Мениджър


понеделник, 21 март 2016 г.

Медиапул: Булгартабак - по пътя на КТБ

Линк към статията в Медиапул

Свидетели сме на мащабен scam - финансова схема, използувана за манипулация или измама. Миг след като се разбра, че Булгартабак губи най-големия си външен пазар - Близкия изток, в резултат на което се затваря ключов заводи, освобождават се работници, станаха две бързи блокови сделки с цени на акциите, далеч над пазарните.  
Какво е това - пране на пари или предварително аранжирана схема за кеширане на "политически" акции? Бягство от горещ актив? Сделка от единия в другия джоб?
Има няколко версии за купувача, но при всички случаи той влиза в програмирана загуба. Ако завърши с офшорка ще бъде тривиално. Нали Пеевски и Цонев вкараха законопроект срещу офшорките. Сега се плаща с контролирани пари за да получи Пеевски законен кеш. Никой не го пита с какви пари първоначално купи акциите Булгартабак, но вече има "законни" десетки милиони лева по лична сметка. Ако в схемата има посредник, кредитиран без или с компрометирано обезпечение от банка - ще е още по-интересно, защото предстоят оценка за качесвото на активите на банките и някой ще изгори?  
Ако е външна компания - тя получава нещо срещу тази загуба - насрещен актив по същата схема или друга равностойна или по-голяма полза, не задължително в бизнеса, може и в политиката. 
Търсете кой е купувача и много неща ще се изяснят. 
Сделката в никакъв случай не е от тип fire sale - форсирана "пожарна" продажба с оглед освобождаване от актив, тъй като става дума за щедра цена.
Случващото се с Булгартабак е поредния производен скандал в сериала с кражбата на активите на КТБ. Схемата "Булгартабак" и затварянето на най-големия външен пазар са равностойни на фалит. Този скандал има сравними последствия на аферата КТБ, както в краткосрочен, така и средносрочен план. Замесени са външнополитически, вътрешнополитически, икономически, финансови, икономически и социални интереси - банки, спецслужби, партии, бизнесмени.
Хипотезите са многобройни - но предполагат верижни събития - срив на акции, разследвания, социални протести и същата схема като с КТБ - намеса на държавата и ренационализация за да се избегнат бунтове. Бюджетът, т.е. ние ще платим сметката. Пеевски остава с кеш, недосегаем за правосъдие, в най-лошия случай зад граница. 
Защитата на прокуратурата е осигурена, макар и да не е изключено някакво бутафорно разследване и силни, за пред медиите, думи на Цацаров. 
Това е символа на тоталния разпад на държавността. 
Идеята на някои от хората нависоко в ГЕРБ да договорят изтегляне на Пеевски и сие като му платят "за съгласието" , ще ги остави с горещ, дори пламтящ, картоф и отговорност за години напред, от която няма как да избягат. Как виждат точно ДСБ и РБ да "споделят отговорността" за Булгартабак?
Това, което правят в Реформаторския блок е логично и закономерно. Каквото и да им приписват, те не са част от схемата Булгартабак. 
Призовавам журналисти, политици, разследващи да окажат обществени и медиен натиск за пълна прозрачност и разкрития за купувача на акциите на Пеевски и Миролио в Булгартабак. С отговора могат да навестят шефа на НАП който, според медиите е бил съветван от "корпулентния" да не напуска поста си при никакви обстоятелства. Данъчното престъпление при подобни схеми и игри с цените на пакети акции е просто нарисувано. При това не измисленото, за което се обвинява Огнян Донев, а реално, защото губещия купувач накрая ще плати по-малко данъци, Булгартабак ще лиши хазната от стотици милиони лева. Следващите адреси са КФН и най-вече прокуратурата. И тъй като няма да получим от тях никакви отговори всеки може да даде гласност на това което знае.
Силно препоръчвам на премиера Борисов да не повтаря грешката си по КТБ и да си укрепи тила в ГЕРБ. Да спре да играе по схемите на Цветанов и да атакува ДСБ и РБ, а да премине на страната на разследващите, защото тяхно е бъдещето. Да, ще трябва да жертва някои от своите хора - но друг изход няма. Иначе след КТБ бомбата Булгартабак ще му гръмне в ръцете, защото отговорността е негова - на власт е.
И вече няма да става дума само за политическа отговорност.

За Клуб Z: По повод на призивите да "на загърбваме" Русия след визитата в Москва

Към статията в КлубZ

Така се случи, че бях посланик на България в Русия по време на президента Първанов и премиера Сакскобурготски. Би било проява на лош тон и непрофесионализъм да използвам информация с която разполагам за да коментирам текущи техни послания. За това няма да го правя.
Само ще кажа, че бях горд не само от възможността да представям Родината си в страна със сложни и дълбоки отношения, но и от начина по който България се отнесе към царското семейство, респектът който той получи и възможността да оглави правителството ни. Това как той разходва този капитал е отделна работа. Ние, като народ му го дадохме.
Аналогични процеси, свързани с отношенията на наследниците на руската царска фамилия с властта в Русия, продължават да ферментират. Не е тайна, че президентът Путин разчита на наследниците на Романови за да сплоти под имперското знаме всички руснаци - и в страната и зад граница. Така си осигури тяхната подкрепа за анексията на Крим. Текат сложни преговори, включително относно условията за връщане на имоти и обществено присъствие в Русия.
Факт е, че са още много далеч от окончателни решения. Наследниците на Николай Втори гледат на българския монархичен пример като подходящ, макар да съзнават, че е трудно приложим в руските условия.
Премиерът Сакскобурготски има своето място и роля, своите интереси и мисия в тези процеси.
Но призивите му България "да не загърбва Русия" отиват твърде далеч и изискват прецизна реакция.
Той е силен дипломат и съвременните ни политици могат само да се учат от него на тънкостите на висшата дипломация.
Няма да коментирам спекулациите за задкулисни свързаности.
Първо, напомням, че поради разликата в мащабите, българската външна политика спрямо Русия не е функция само и предимно на нашите желания и намерения, а най-вече на политиката която Москва провежда спрямо нас и съюзите в които членуваме. Надявам се до тук да нямаме спорове. Много неща се промениха от времето в което бях посланик, много от руските министри, дори самият министър председател, с когото премиера Сакскобурготски водеше преговори, днес са или в опозиция или в немилост.
Днес нещата са други. Онази Русия със сигурност не бяхме загърбили. С тази "загърбването" е реакция на нейната агресивна политика.
Не ЕС или Украйна нападнаха Русия и промениха статуквото, а тя анексира Крим и наруши европейския ред и сигурност след Втората световна война. Вероятно в ценностната система на "реал политиката", която е бил възпитаван в продължение на традициите на българската монархия, изглежда приемлив факт една държава в Европа да анексира друга въз основа на текущи политически терзания и исторически претенции. Но съвременна Европа е изградена върху коренно противоположна ценностна система - именно отказът от промяна на границите стои в основата на най-дългия период в историята и, на който континента е бил свидетел. Ако това не е ценност за премиера Сакскобурготски, то тогава налице е сериозно отстъпление от принципите, въз основа на които се гради българската и европейска политика. Нищо, включително триковете с "референдума" в Крим, не може да оправдае едностранните агресивни действия и промяна на граници в Европа на 21-ви век. Германия има много по-голямо основание да си върне Кьонингсберг, който Русия никога не е притежавала, но не го прави, защото пази европейския ред и сигурност.
Самовлюбена и самовглъбена Русия, която не се съобразява с общите правила в европейския дом, не само не можем, а сме длъжни да загърбим. Това е групов инстинкт за самосъхранение, ако не го сторим означава да разрушим Европа.
Цяла Европа е обект на хибридна война и дестабилизационни действия от страна на Кремъл. Това не са "конспирации", а официална позиция на много правителства, включително на правителството на канцлера Меркел. Тя постави задачи на германските специални служби да разкрият плановете на Кремъл срещу нея. Шефът на НАТО каза открито това, което много европейски лидери вярват - Русия използва бежанците като инструмент за дестабилизация на Европа. Тази Русия сме длъжни да загърбим не от политическа суета, а за да оцелеем.
Второ, с удоволствие бих чул алтернативни варианти за противодействие и защита от тези действия на Русия, както на дипломатическо, така и на финансово и икономическо равнище, които не само да отразят несъгласието на Европа срещу анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, но и да я възпрат от нова агресия. Да не би страховете на балтийските държави, на Грузия, на Украйна да са безпочвени, след като отвличат техни граждани и провеждат военни маневри, в които тренират инвазия на чужди територии?
Санкциите не са първия, нито желаният вариант за реакция на Русия, но за съжаление единствения, който да не включва военен отговор. Ако си спомняте, те не бяха еднократен, а постепенно развиващ се процес, в рамките на който на нашите руски партньори бе дадена възможност, да променят поведението си и да намерят път към компромисите.
Не се получи - господин Путин предпочете да сплоти нацията си под знамето на новото старо имперско величие на Русия, вместо да вземе трудните, но значително по-верни решения на развитие на конкурентноспособна икономика, на руските технологии, на руската култура и отварянето на страната към интереса на десетки милиони туристи и към света.
Вместо това той предпочете пътя на войната и употребата на сила - и това не е наш избор,.
Да разгледаме каква е алтернативата България "да не загърбва", както препоръчва българският премиер-монарх, днешната Русия ?
Какво се предлага, защото няма полутонове или междинна позиция - да загърбим ангажиментите си към ЕС и НАТО защитата на общото ни пространство и пуснем през страната Южен поток, да пропускаме свободно руски военни самолети през нашето въздушно пространство, да отговаряме със беззаветна симпатия на всяка новина, която идва от Москва? Или да посредничим на Москва с надеждата да променим в нейна полза политиката на ЕС и НАТО.
В този смисъл, премиерът Сакскобурготски не може да не си дава сметка, че със изявлението си пряко, макар и имплицитно, критикува външната политика на сегашното българско правителство като "загърбваща" Русия.
Именно това е преминатата "червена линия", която ме кара да пиша тези редове.
Като уважаван политик и българска гражданин той има право да изразява мнение и да критикува, но не е коректно да използва устойчиви "опорни" тези на руската външна политика, които могат да се тълкуват и като опит за геополитичeско посредничество на Кремъл. Това излиза извън добрия тон и извън стандартите на уважителното отношение.
И тъй като освен "шапката" на дипломат, моите "университети" включват експертиза и по международен бизнес, финанси и икономика си позволява да отбележа, че влиянието на европейските санкции върху българската икономика освен линейния негативен ефект имаше и много здравословно влияние за нас, тъй като ни освободи от илюзията на обречена зависимост от "необятния" руски пазар. Поради асиметрията в структурата на двустранната търговия днес българската икономиката е много по-диверисфикицирана и балансирана като верига на добавена стойност, без това да се отрази върху приходите на бълграските предприятия. Расте износът за региони с управляем политически риск и на стоки с висока добавена стойност.
Именно благодарение на членството си в ЕС и НАТО и свързаността ни с глобалния пазар, още днес можем тотално да се лишим от енергийното посредничество на Русия, като се освободим от вноса на природен газ и нефт от Русия на сто процента, без от това да пострада българския потребител. Само и единствено волята на българското правителство и най-вече на Булгаргаз и Булгартрансгаз ни привързва към монополната котва. Нищо друго.
Ако решат да спрат руските туристи, за да ни накажат, след две три години ще сме решили и този проблем.
България днес напълно може да живее, работи и се развива на практика без руския пазар, ако от Москва се опитват да ни извиват ръцете.
Разбира се, не за това пледирам - отношенията с Русия са важни, но само ако са равноправни и взаимоуважителни. .
Няма съмнение, че в контактите с руското правителство, господин Сакскобурготски има по-широк кръг от интереси отвъд българо-руските отношения. Би било коректно при публични заявления това да се отчита, за да избегнат тълкувания за конфликт на интереси.

неделя, 20 март 2016 г.

Мениджър: Посланик Чижов за новата цел на Москва у нас

Линк към оригинала в Мениджър

Трябва да бъдем признателни на посланик Чижов за неговата откровеност, защото от нея разбираме повече отколкото ще разберем от президента Първанов и премиера Сакскобурготски за целта и резултатите на визитата в Москва.
В публични слушания, предададени от турския вестник Хюриет, Чижов разказва за новата визия на Кремъл за възраждане на проекта Южен поток, която доразвива стратегията за "клещите" на газовите потоци на Газпром от север и юг. Постоянният представител на Русия при ЕС аргументира теза, че Южен поток е възможен дори и без Турция /по класическия маршрут той минаваше през турската икономическа зона/, тъй като "можем да прокараме новия газопровод от средата на Черно море...след като, ...Русия завладя Крим в едностранен порядък".
Оставяме настрана преднамерената дързост на Чижов, който прекрасно знае, че в условията на санкции, няма как ЕС да даде съгласие за подобен проект и България пак е поставена на "бавен огън". Руският топ дипломат прекрасно съзнава провокативния характер на казаното, което обаче осветява задкулисните усилия на български политици и ръководители на български енергийни дружества за съживяване на дегизирания като "български", т.е. европейски, Южен Поток.
Ето Ви контекст за разбиране на една от целите на посещението на президента Първанов и експремиера Сакскобурготски, известни като привърженици на големия енергиен шлем и производните проекти, в Москва.  
Контактите на експертно равнище по възраждането на Южен поток, с участието на ръководители на български енергийни дружества, са безбройни и достатъчно интензивни. 
Виж усилията и в обратната на интересите на Москва са повече от скромни, в това число по линия на либерализацията и диверсификацията. 
На 1 март изтече поредния "краен" срок, поет като ангажимент пред ЕК, за сключване на междусистемно споразумение между ТСО на Гърция и България, които трябва да "отворят" реверсивната връзка на Сидерокастро-Кулата. Това щеше да отвори първия напълно независим маршрут за навлизането на неруски газ у нас, включително като ни свърже с глобалния пазар на втечнен природен газ, при това веднага. Но никой не си мръдна пръста, защото енергийни шефове фокусират усилията си върху реализацията на черноморския транзит на руски газ към България. След новината за подписаното споразумение между Едисън, ДЕПА и Газпром в Рим - многоходовата комбинация стана явна.
И в София политиците се задействаха.
Тъй като не може да се разчита нови избори да доведат проруско правителство у нас се задейства плана за отстраняване на ДСБ, изолиране на министрите на РБ в правителството и на хората от ГЕРБ, които държат на евроатлантизма и на коалицията в дясно..
Ако Ви направи впечатление "опозиционната" ДПС се обяви против нови избори. Това е сигурен признак, че отново се изпробва варианта през Цветанов ГЕРБ да направи малцинствено правителство без РБ, но с подкрепата на ДПС, за да се прокарат новите енергийни проекти и интереси на Москва.
Пеевски се оттегля с кеш от проблемни активи като Булгартабак, защото е прекомерен репутационен риск, пък от бъдещ бизнес на компанията няма - само проблеми, гарнирано със социално, респективно политическо напрежнеие. Вижте кой купува дяловете от него, защото няма никаква логика акциите в Булгартабак, миг след като концернът е обявил, че губи основния си пазар, да останат на тези нива? 
Затегнете коланите - бежанците няма да ни дестабилизират, кавгите в дясно не са смъртноопасни, нито пък леви или националисти могат да разтърсят държавата. Но атаките на Кремъл с местните проксита, които се борят за оцеляване на гарантиращия им благоденствие и власт модел, ще вкарат България в продължителен и все по-силен земетръс.
Чижов има едно рядко за дипломацията качество - откровеността.
Качество, което нашите политици рядко проявяват.


сряда, 16 март 2016 г.

Атака срещу нашите реактори и платежоспособността на Булгаргаз - общия почерк

Само за два дни станахме свидетели на координирани атаки срещу българската енергетика - веднъж срещу Козлодуй  и втори път срещу Булгаргаз. И в двата случая влезнаха през западни медии - веднъж през германския Тагесшпигел, а втория път през авторитетния Платс. Поне това е видно на моя екран.
Поредният залп срещу Козлодуй не е специално фокусиран върху централата, а е част от вътрешногермански дебат върху мястото и ролята на ядрената енергетиката. Предстои съдебен процес срещу германското правителството и решението му да спре ядрените реактори, а енергийните компании са предявили претенции за над 18 милиарда евро обезщетения. Тагесшпигел има силна история в атаки срещу ядрената енергетика и по-специално срещу българите ядрени реактори. Търси се медийния ефект и отражението върху представите на съда за обществените нагласи.
Съдебният процес е нормална процедура - има засегнати бизнес интереси, при това не само на свръхбогати, но и на акционери и данъкоплатци. Цялата история с форсираното затваряне на германските ядрени блокове остава уязвимо място на канцлер Меркел от правна гледна точка. Чист случая на политическа намеса в бизнес отношения. Новото е, че този проблем попада в разгара на истинска хибридна война от страна на Кремъл срещу нея. Москва разчита в този процес на свързания с Русия и с ядрената енергетика германски бизнес - едните, пострадали от санкциите, другите от политическия декрет на германското правителство.
Ядрената енергетика преживява своите трудности не само на фона на засилените опасения от нова "Фукушима" - опасност, която без да се изключва, не трябва да се преувеличава, но и на фона на технологичните пробиви, включително установките за студен ядрен синтез, които могат да я променят изцяло.
Тъй като у нас има тенденция да се свръхфокусираме върху себе си в тези процеси, нека да се опитаме да разчетем контекста на тази "новина" и реалния мащаб и характер на "опасността".
Първо, няма атака срещу Козлодуй - нещата са общи и в тях нашата ядрена централа е спомената сред други "опасни" в Европа. Факт е, че АЕЦ "Козлодуй" по никакъв начин не може да се сравни с "най-опасните" реактори - има обективни параметри и класации. Но също така е факт, че когато трябва да се стресира Европа - темата ядрена безопасност е винаги добре дошла. Винаги има политически дивиденти за еко и леви движения в това да "заострят" общественото внимание върху съжителството със заплахата от нова "Фукушима" в Източна Европа. Истината е, че не толкова екопротестите, колкото пазарите лишиха ядрената индустрия от жизнени сили - сега на практика е невъзможно да се финансира чрез проектно финансиране строеж на ядрена централа. Което отреди ролята на инвеститор от последна инстанция на държавата - или с публични средства или с държавни гаранции или други еквивалентни стимули.
Тези стрес кампании, в които България попада , се вписват идеално в битката за сваляне на Меркел, но в същото време са идеален канал за провокиране на недоволство от стара Европа в страни като България. Те са "попътен вятър" в кремълската пропаганда която се фокусира върху тесни или уязвими места в развитието на нашите страни.
Статиите от Еуроактив или Тагесшпигел ще се препечатат у нас, проруските среди ще ги усилят до степен на паника. Така ще провокират "всенародно възмущение" срещу лошите европейци, които вече ни откраднаха националната гордост - първите четири блока. Накрая на манипулативната атака естествено трябва да дойде и носталията по "вечната дружба". В общи линии - не толкова сложна схема, но все още работи - макар и със затихващ ефект.
По интересно е атаката по линия на кредитните рейтинг на Булгаргаз и внушенията за възможни проблеми със заплащането на сметките за доставяния от Газпром природен газ на Булгаргаз.
Дано Булгаргаз не се забавят в отговора си.
И това е част от играта на стресиране на европейската и в частност българската общественост и най-вече партньори. Стресираният партньор е лесен за убеждаване и манипулиране.
Газпром не случайно групира в своите негативни прогнози България, Гърция, Сърбия и Македония - това са страни на активни текущи операции по реализация на новата стратегия на Газпром - запазване на пазарни дялове "на всяка цена" и недопускане на конкуренцията на неконтролирани от Газпром проекти за инфраструктура, реверсивни връзки, за нови маршрути и доставчици. Не случайно, самите анализатори в Платс изказват съмнения относно логиката в свързаността между оценки на кредитни агенции и вероятността от неплащане по доставките на природен газ.
По класическата схема на хибридното въздействие "вежливите човечета" в руската хибридна армия търсят да експлоатират зони на реална и най-вече виртуална уязвимост, като раздухват извън всякакви пропорции слабости или зависимости.
Както проличава от анализа на Платс никой не вярва да подобни първосигнални опити въздействие, но остава стреса и най-вече напомнянето, че тези страни и компании зависят от Газпром и са негова зона влияние - според новите канони в руската външна политика.
Струва си още веднъж да се замислим и за затворим зоните на уязвимост на нашата енергетика, включително чрез ускорена либерализация и диверсификация, както и чрез пълноценна и дълбока реформа.
Първите стъпки вече са направени. Следват най-важните.

вторник, 15 март 2016 г.

Фактор: Сирия - "изтеглянето" на Русия и сянката на петрола

Още при решението президента Путин за въвеждане на войска в Сирия беше ясно, че това е авантюра с доминантен пиар елемент. Нито количеството на войнския контингент, нито броя на самолетите или въоръженията бяха в обеми, които да докажат желание и готовност за постигане на превъзходство или победа. По оценка на израелски военни експерти за реална победа срещу Ислямска държава Русия трябваше да прехвърли над 250 самолета и да съсредоточи не по-малко от 150 хиляди души армия на терен. Мащабите на логистичната поддръжта и цената на подобна операция бяха очевидно извън възможностите на Кремъл.
Русия постигна главната си цел - до установи постоянна военна бада и присъствие в Сирия, фор пост от който ще може да защитава режима на Асад и това, което е по-важно да договори оставането си дори и след като него го няма. Това е планът.
Не е трудно да се предположи защо за пореден път Путин предприема "неочакван" за Запада ход,  Самият факт, че е "неочакван" почти със сигурност предполага ,че не е част от съвместен план на САЩ и Русия за урегулиране на ситуацията в Сирия. Ще Ви дам жокер - прочетете изявленията на Обама за Путин отпреди няколко дни. " Фактът, че той нахлу в Крим, - посочва Обама, - или че се стреми да подкрепи Асад не го прави глобален играч. Истинската сила означава, че можеш да постигнеш целите си без да прибягваш до насилие". Тази дефиниция на силата със сигурност не е в библиотеката на Кремъл. Нито икономика, нито енергийно оръжие - какво остава от Русия тогава?
Преди да се коментира в дълбочина, трябва да се уверим, че декларираното отговаря на действителността, т.е. трябва да видим точно какво и доколко Русия ще изтегли от Сирия.
Факт е, че операцията стана прекалено скъпа и въпреки геополитическата и значимост Кремъл не може да си позволи да я продължи безконечно, още повече да я ескалира до победа. Затъването, за което всички предупреждаваха вече е факт и призрака на Афганистан не просто броди, той изпъква.
Путин е пиар политик и със сигурност в обявеното в ефир нареждане в присъствието Лавров и Шойгу търси информационен ефект.
Решението за изтегляне идва буквално мигове след "разкритията" на Лавров за участие на турски военни части в боевете на сирийска територия и най-вече след обявеното намерение на САЩ да засилят присъствието си в Сирия. Може да се спекулира относно мотивите, но е факт, че от гледна точка на текущите тенденции, перспективите за по-подходящ момент за изтегляне от Сирия в бъдеще са незавидни. И сега загубите са на достатъчно високо равнище, а ангажирания от Запада противостоящ ресурс в Сирия става все по-голям.
Един от големите успехи на Русия, бе успешното неутрализиране на части от антиасадската опозиция и най-вече спечелването на кюрдите на своя страна.
Няма никакво съмнение, че войната в Сирия ще се води с проксита, за да се избегне конфликта между "големите".
Моят прочит на ситуацията включва още два значими фактора, които обясняват сегашното действие на Путин, които остават извън радара на внимание на медиите.
Първият са бежанците. Все по-отчетливо Западът обвръзва бежанците с руската външна политика и хибридната война с Европейския съюз. Канцлерът Меркел нареди на германските служби да разследват съпричастността на руските специални служби с опитите за дестабилизация на страната, най-видим от които е проекта "Лиза".
Предстоят нови вълни от бежанци и Кремъл иска на конвертира новината за изтеглянето си в аргумент за своята несъпричастност. Не е тайна, че основният удар на бежанската вълна от миналата есен бе свързан именно с руското военно присътвие в Сирия. Подготовката за нова бежанска вълна вече е ход, не е нужно да се заостря вниманието върху активната роля на руските специални служби и най-вече върху ситуацията в Сирия, като непосредствен генератор на бежанци.
И последният - вероятно най-валиден "скрит" аргумент - това са маневрите около координацията на усилията между Русия и ОПЕК за да възстанови обърне тенденцията на спад в цените на суровия нефт чрез замразяване на равнищата на добив. Това е отчаян ход, но безалтернативен за Москва, тъй като ситуацията в страната деградира с темпове, които налагат все по-често режим на извънредност и пряко управление от страна президента Путин. Поредицата среднощни заседания предполага военновременен режим и очакване за социален взрив - особено на фона на икономическите и финансовите новини. Няма как да се съвмести желанието на една част от икономическия екип да изведе икономиката от низходящия свредел чрез публични инвестиции с усилията на Централната банка да задържи срива на рублата. Не е тайна, че опитите за наливане на средства в икономиката не доведоха до никакъв резултат, освен потъването на средства в джобовете на приближени олигарси. На този фон разбирателството с ОПЕК е вероятно най-важния външнополитически фронт за Кремъл и ключ към стратегията му да се спаси.
Военната операция в Сирия обтегна до крайност отношенията със Саудитска Арабия и страните от Залива, което силно ограничава способността за намиране на компромис. Не един или два пъти Риад предупреждаваше Кремъл да се изтегли и прекрати атаките срещу сирийската опозиция. Стана очевидно, че без успокояване на страховете на нефтодобиващите страни от ОПЕК Русия не може да постигне нищо значимо на преговорите по координация на политиката си за контрол върху пазара на суров нефт.
Едно е ясно - енергийното оръжие на Русия и ОПЕК е успешно обезвредено от Запада. Дори и да се договорят за задържане на ръста в добива САЩ и ЕС разполагат с привилегията да раждат постоянни и все по-силни технологични отговори на линейната външна политика на Русия.
Владимир Путин има все по-малко полезни ходове и все по-малко дни в Кремъл.

понеделник, 14 март 2016 г.

Мениджър - Енергийното оръжие засече


Президентът Путин и руските медии се опитаха да представи като значителна новина решението, взето на заседание с водещите руски нефтени компании в Кремъл, за замразяване на равнището на добив на нивата от месец януари.
Пропуснаха да кажат, че тези нива за рекордни в постсъветския период и "замразяването" по никакъв начин няма да повлияе върху цената на нефта.
Пазарите предпочетоха да реагират на това като несъбитие, което е явен знак, че светът не се съобразява с това какво мисли и какво може да направи Русия в сферата на нефта и природния газ. 
Подобна е ситуацията и в сферата на природния газ - уж рекордни обеми се изнасят, а никой вече не се съобразява с диктата на Газпром. Нито някой ще им позволи, нито те могат да си позволят да финансират многото проекти за нова инфраструктура към Европа от близкото минало. "Потоците" просто пресъхнаха. 
Последният пример за намаляващото влияние на Газпром бе отпадането на заробващите клаузи "вземи или плати" по много дългосрочни договори с традиционни клиенти. Поредната новина дойде при преговорите с гръцката ДЕПА от февруари.
Уж Кремъл се беше договорил с другите основни производители на суров нефт - Катар, и Саудитска Арабия за замразяване на цените на нефта, а пазарите и тази новина отминаха с мълчание.
Не само защото прогнозите за потреблението и за устойчиво превишение на предлагането на суров нефт продължават да доминират, но най-важното - САЩ успешно обезвредиха нефта като енергийно оръжие. Макар и добивът в Северна Америка да пада, сондажните платформи като брой продължават да намаляват до равнище отпреди 2008 година, но посланието на американските компании е ясно - ако цените се вдигнат, вдигаме и добива, дори при цени от 40 долара за барел. Помните заклинанията, че при 70 долара шистовата революция ще приключи. След това цените паднаха на 60, на 50, на 40 долара за барел и добивът продължи да се задържа над 9 милиона барела на ден.
Ако човек се замисли какви са мащабите на шистовата революция, "отменена" у нас от доморасъл микс от екорадикали и финансовото мотивирани привърженици на ВЕИ и монополния руски внос, то не е трудно да се направи заключение, че пазарът на нефт и газ окончателно излезна от орбитата на диктат на Кремъл. 
Днешното изказване на иранския министър на петрола Бижан Занганех окончателно убива интригата около "замразяването" на добива. До 4 милиона барела на ден Иран няма да води никакви преговори за замразяване. Сегашното равнище е 1,7 милиона барела/ден. На български език означава, че цените на суровия петрол в обозримо бъдеще ще бъдат около и най-вече под 40 долара на барел.
Освен картата Иран и шистовия нефт на САЩ, Западът има и още един унищожителен ход. - технологичното си превъзходство, което дава нови козове в битката със страните, които добиват и използват нефт и природния газ като инструмент за политически натиск - това е енергийната ефективност, ВЕИ, по-ниското потребление на автомобилите и ултимативния коз - електромобилите. 
Така, че ОПЕК и Русия трябва да забравят за енергийно оръжие и спешно да се опитат да дивесфикицират икономиките си.
Заклинанията, че сме зависими от Русия, които все още кръжат в българския политически ефир, са плод на разширяващата се ножица между геополитически и енергийни реалии и местния политически фолклор.
Но и на това времето свърши.

Линк към статията в Мениджър

четвъртък, 10 март 2016 г.

Борисов - катарзисът започна, катарзисът приключи?

Борисов тръгна с клетви, че този път ще се промени и действията са дългосрочни. Тогава писах, не е нужно нито да вярваме, нито да не вярваме - просто трябва да следим делата. И нещата вече са ясни.
Докато Борисов разпознава като главен опонент ДСБ и Радан Кънев, протестиращи съдии и следователи, той ще бъде разглеждан като част от антиреформисткото статукво - ДПС, БСП, АБВ, националисти. Не е важно какво казва по въпроса той или Кънев, важно е какво реално прави, докато се бори с ДСБ за надмощие в дясно? И отговорът е нищо. 
Ако правеше реформи, въпреки ДСБ, щеше да има някаква достоверност в това, че той иска, но Кънев му пречи. А то блато, усещане за безвремие. 
Вижте колко са темите по реформите в новинарския поток от парламент и изпълнителна власт.
За да бъдем справедливи никой в дадената ситуация не е "в бяло". Радан Кънев вероятно също. Част от проблемите са в сферата на психологията, но по-голяма са фундаментални и ценностни. Сривът на доверие след поправките в Конституцията все още бе лечим и обратим процес. Нали трябваше до март месец да са минали значителна част от измененията в съдебния закон, което да материализира реформаторското движение и да докаже, че Кънев не е прав и че реформите стават и без него.
Още на времето Борисов беше "създаден" с ясна мисия да наследи НДСВ като овладее дясното. ДСБ и РБ, в неговата интерпретация, му пречат да реализира тази програма, лишавайки го бавно и постепенно от подкрепа там където е най-важно - по темата реформи. Задкулисието контролира лявото пространство, националистите и част центъра и затова му е толкова важно да контролира и дясното.
Като остава на власт, критикува ДСБ без да провежда реформи, премиерът само инкасира загуба на влияние, при това не само в електоралната база на Реформаторския блок, но и сред избирателите на ГЕРБ. Процесът върви като тиха и необратима ерозия на харизма и властови възможности. Без ролята си в дясно - проектът Борисов 2.0 е ненужен на статуквото.
В края на този път на ескалация на проблеми, и на фона на отлагане на реформите виждам остър социален конфликт и сблъсък. Борисов с действие или най-вече бездействие може да провокира български Майдан, а той самият да се окаже в неподозираната и немислима роля на главния виновник, защото олицетворява властта. 
Анестезията действа до време. Когато разполагаш с цялата власт (поне по дефолт) Кънев не може да бъде нито оправдание, нито извинение. Наложете върху всички нерешени проблеми факторът Кънев и ДСБ и ще видите, че огромното си мнозинство, той просто отсъства.
Ако премиерът си мисли, че с повече дълг и управление чрез пиар вести за безспирни успехи, магистрали или високи приходи ще покрие територията на своите провали - дълбоко се лъже.
Мнозинството избиратели следят главно два параметъра - битката с корупцията, престъпността и съдебната реформа. Те не могат да изчезнат или да бъдат припокрити с отвличаща кампания, както предлагат някои негови партньори.
Какво си мисли, че прави като атакува съдиите и се асоциира с прокурорите и ВСС? Блокирани са реформите не само на министрите на РБ, достатъчно е видим какво става с реформата в МВР?
Дори да приемем, че утре всички от които е недоволен Борисов се оттеглят и той остане насаме с Цветанов, Пеевски, Първанов и сие - как изобщо му минава през ума, че някой у нас или в Европа ще приеме, че в този тандем ще успее да произведе реформа или нейно подобие, което ще удовлетвори обществото или евроатлантическите ни партньори?
Как си мисли Борисов, че се възприемат инициативите на неговия заместник Цветан Цветанов около ключов елемент на електронното гласуване - електронното ЕГН. 
Както посочиха някои анализатори, въвеждането на електронен индентификатор и на системата за електронно гласуване на практика свежда до минимум или силно ограничи възможностите за манипулации с протоколите и като цяло с хартиения вот.
И на децата е ясно, че усилията на много народни представители с подобни поправки на волята на референдума са именно в посока да разводнят темата на електронното гласуване, като вкарват бъгове като темите за машинното и задължително гласуване - същите които преди това премахнаха от въпросите на референдума..
Борисов не може да не си дава сметка, че неговите атаки срещу Лозан Панов по линията ДСБ го поставят в лагера на Цацаров и Пеевски и не може да се сърди, ако някой го асоциират с тях - с или без огледало.
Съдебната реформа е не случайно символ на промяната - тя е последната защитна линия на целия олигархичен модел на прехода и на силите, които днес търсят чрез форсирана дестабилизация да заметат следите на своите незаконни богатства и престъпления.
Накрая на модела Кой? те търсят излизане от ЕС и НАТО или тяхния разпад. Това ли иска Борисов?
Нали не е наивник да не вярва, че олигарсите играят в тандем с постоянно скрито мнозинство от политически сили в Парламента, с много по-широко от кръга Доган-Пеевски? 
Тези сили кръгове нямат друг вариант за собствено оцеляване, освен чрез усилване на свързаността с руската матрица-майка. Нито Първанов, нито Доган, нито Румен Петков, нито Миков ще се преродят в западен европейски тип политически лидери. Нито пък имат или са имали намерение да формират европейска политика в Брюксел.
С блокирането на реформата на Москов, при цялата и спорност, се изпари ключов елемент от вярата, че Борисов чрез ГЕРБ и своето политическо влияние може да гарантира достатъчна подкрепа за министрите, които подкрепя. Съпротивата срещу тях има своите адреси вътре в ГЕРБ, но което е по-важно в много ключови български институции. Да, правителството е стабилно, но блокирано. Кой от министрите може да се похвали, че има свободата да прави реформи - вероятно само Калфин, но той е безопасен за статуквото, поне докато негов политически ментор е експрезидента Първанов..
Само няколко седмици след заявлението за "катарзиса" на Борисов вече е ясно, че показното спиране на търговете не води до видим антикорпуционен ефект, защото замазва съществуващи причинно-следствени връзки. Търгове се спират "заради общественото мнение", а не защото едни и същи фирми имат над 90% успеваемост и са узурпирали възможността да се прави бизнес през държавата.  
Не съм сигурен каква е дълбочината и характера на катарзиса на премиера, но пиар елементите и разнопосочието са толкова силни и набиващи се, че трудно човек разпознава искреността и новото съдържание, дори да ги има. Борисов се страхува да влезне в битка с корупцията и с задкулисието, като се върна към първоначалната си роля - на балансьор.
Не случайно предупреди за компромати от личен характер, но реално атакува съдиите и Радан Кънев, които са последните, които ще тръгнат да боравят с компромати срещу него.
Докато с хората с компроматите изглежда се опитва да се договаря. Цветанов, въпреки, че във всяко второ изречение говори за "нашия лидер", вече открито го бламира. Борисов обяви, че няма да има гласуване за нов шеф на КЗК, Цветанов заяви, че ще има. И се наложи Борисов да действа чрез Росен Желязков.
Борисов не разбира, че като е казал А, трябва да каже и Б - тоест да бъде готов след като прекратява търгове да има разследване. Защото същите сили, на които днес им спират пари, утре ще надигнат вой, че се блокира работата по жизнено важни за страната проекти, с което се лишават хората от доходи, заетост и развитие.
Жалко. Този човек имаше огромен потенциал и можеше да влезне в история като реформатор, като строител на нова България. Дори без сам да притежава изключителни интелектуални и управленски умения, само с характер и харизма, с усет и инстинкт, с добри играчи около себе си.
Вместо да застане до своите реформатори и да превърне ГЕРБ в двигател на промяната, да предложи и изпревари Реформаторския блок в предлагането на радикални варианти за реформи, като подкрепи реформаторите в самия ГЕРБ, които са готови и рискуват, понякога дори живота си - справка Ваньо Танов, той позволи да му бъде наложен модел на обвръзки, зависимости, маскиран като "балансиране". 
В името на това да няма силни опоненти, той се лиши от естествени съюзници и обществена подкрепа.
Тези близо 70% от населението, които очакват и търсят реформите и промяната, са огромния ресурс на промяната, който не може да бъде овладян и манипулиран по старите калъпи.
Време е и премиерът да го разбере.
Колкото и да е значим и важен, за олигархичния модел у нас, той е просто поредния заменим актив.