сряда, 29 юни 2016 г.

ЕК - или продавате Булгартрангаз или плащате 330 милиона евро и пак продавате Булгартрансгаз

Линк към статията в Ройтерс

Това решение е комуникирано по време на посещението на комисаря Маргрет Вестагер у нас преди няколко седмици. Тогава единственото, което излезе по време на пресконференцията бе, че премиерът Борисов е защитил монопола на Булгартрансгаз. Още тогава писах, че се защитава не монопола на Булгартрансгаз, доколкото компанията просто е оператор, а монопола на Газекспорт върху ползването на газопреносната система. Последва пълно мълчание.
До преди няколко часа, когато Ройтърс разкри причината на посещението еврокомисаря и нервната реакция на премиера.
Знае се за разследването на антитръстовия орган на ЕК от много години и присъдата е очаквана. Не е тайна, че защитата на статуквото не е своеволна акция на ръководството на Булгартрансгаз е стратегия и политика на висшето ръководство на държавата.
Колко пъти се отлагаше междусистемното споразумение с Гърция - години наред, срок след срок, с всякакви обяснения - технически, политически - Газпром ще ни осъди и т.н. Днес междусистемното споразумение е вече факт, след визитата на Вестагер у нас, но твърде късно, твърде малко и твърде условно. Дори да отворят газопреносната система, новите участници няма да получат привилегированите условия на Газекспорт - нито като тарифи, нито като условие на достъп.
Тезата, че националният интерес е газопреносната мрежа да остане държавна е само в полза на държавните чиновници и политиците, които търгуват с монопола на Булгартрансгаз. Националният интерес е операторът да управлява система, така че да има максимална конкуренция и максимално натоварване на система. Крайната цел е ниски и еднакви цени на преноса не само за Газекспорт, но и за всички други. Идеята, че държавният герб върху преносната компания е гаранция за ефективност или отвореност е фалшива, защото зад нея прозира монопол в полза на чужда компания, с който политици търгуват.
Преценете сами - за шест години нито един интерконектор не е построен и пуснат в експлоатация. Не е направено разширението на газохранилище в Чирен. Газопреносната ни мрежа има поне 8-9 милиарда кубически метра свободен преносен капацитет - и националната и транзитната, който изобщо не се предлага. Строят се компресорни станции, което не е лошо, но в никакъв случай не е приоритет, тъй като преносът по транзитната мрежа намалява, а по националната остава на сравнително устойчиви равнища, т.е. няма непосредствена и остра нужда от компресорни станции. Има логика да се правят нови компресорни станции едва след като има подписани договори с нови клиенти за пренос /за да се върже икономиката/ и то в не само в традиционния за руския газ режим север-юг, а в посока юг-север, за да можем да свържем количествата природен газ в Южния газов коридор с пазарите в Централна и Източна Европа. Примерно подписваме междусистемно споразумение с Турция за реверс на транзитната тръба и чак тогава правим реверсивни капацитет на компресорна станция Лозенец. И без реверсивни мощности виртуалните суапове бяха възможни и до този момент. Но Булгартрансгаз защитаваха "на смерть" монопола върху капацитетите на Газекспорт. Уж в името на това тръбите да останат държавни, национално достояние. Това е режимът на говорене в Русия, когато стане реч за "националното достояние" Газпром.
Какъв национален интерес имаме Газекспорт чрез своите договори на транзит да предлага и реализира пренос през българската транзитна мрежа на големите европейски компании към Гърция и Турция, докато Булгартрансгаз пази позициите му.
Не политиците, а пазарът и забранения у нас шистов газ, намали цените на природния газ. Пак либерализираният пазар, ако има шанс ще превърне стратегическото ни положение в повече бизнес за българските компании, по-ниски цени и по-големи приходи за българските потребители. Операторът е само посредник, който трябва да бъде равноотдалечен от клиентите си и неутрален.
Пак преди години писах, че цялата драматургия около газовия хъб има една единствена цел да създаде външна видимост на активност, докато на практика се монополите на Газпром както по отношения на Булгаргаз - доставките на газ, така и по отношение на достъпа до тръбите - преноса. Под предлога, че няма свободни капацитети и реверсивни мощности на практика се затвори възможноста за пренос на газ през българска територия от юг на север - обратно на газовите потоци на Газпром, включително по Трансбалканския газопровод.
България има ключова позиция между Южния газов коридор и газовите пазари на Централна и Източна Европа. Въпреки интерконектора с Гърция - който се натъква на постоянни препятствия от всякакъв характер, българския газов оператор не е сключил междусистемни споразумение с Румъния, а доскоро и с Гърция, за да може друг освен Газпром да доставя газ на потребителите.
Съзнавайки стратегическото значение на България за реализация на алтернативни доставки и диверсификация на газовия пазар в ЮИЕ и ЦИЕ, европейската комисия стартира разследване срещу БЕХ като принципал на Булгартрансгаз с обвинение, че компанията препятства използването на газопреносната система от конкуренти на Газпром. Българските власти не си мръднаха пръста за да предотвратят решението на комисията и избегнат репутационната щета свързана с публикуването на решението на антитръстовия орган.
Изненадани не може да има. Подобна глоба е немислима - остава опцията продажба на достатъчно висок дял от Булгартрансгаз и то в трудно време. Пропуснати бяха много по-добри възможности за създаване на инвестиционно предлагане на акциите на оператора.
Ако си изиграем картите обаче можем едновременно да постигнем две цели - да привлечем стратегически инвеститор, да получим достатъчно пари за своя дял и най-важното да увеличим приходите си от пренос на природен газ през страната, без да позволяваме на други да си разиграват стратегически игри.
Но е факт - решението на антитръстовият орган разкри дребното хитруване в полза на Газпром. В добрият случай това е само репутационен риск, който една ефективна процедура за продажба ще реши. В още по-добрия би трябвало да се започне разследване кой и защо е препятствал навлизането на други компании до преносната мрежа - защото това са пропуснати огромни ползи, включително за държавния бюджет.

Брюксел като универсално извинение - казусите АЕЦ "Белене" и газов хъб

Премиерът Борисов се опитва да прехвърли отговорността за вътрешни решения на Европейската Комисия - особено в случая с АЕЦ "Белене" и с разпределитления газов център - накратко балканския хъб.
В контекста на Брекзита това е типичен случай на използването на Брюксел като дежурно извинение за вътрешни решения и за прикриване на обикновени управленски провали, нерядко престъпления.
В случая с АЕЦ "Белене" действително има какво ЕК да помогне. Но решението за спирането на проекта бе и остава българско. Ядрената енергетика не е сфера на ЕК, а отговрност на на;ионалните правителства.
На всички е ясно кой е виновен, чий са решенията. Питахме ли Брюксел какво да правим преди да стартираме проектите?.
Представете какво щеше да отговори Комисията при положение, че за АЕЦ "Белене" нямате доказана и гарантира реализация на електрическата енергия, нямате приходи, нямате доказана способност за управление на проекти от такъв мащаб. Колкото е да се надуват местните герои - се видя качеството и капацититета за проектно управление с хидровъзела Цанков камък - за срока и за бюджета - в АЕЦ "Белене" - 30 пъти по-голям.
Но тъй като Борисов не иска да се кара с Първанов и Овчаров /последния му е представител в Лукойл/ - удобното решение е да хвърлим горещия картоф навън, към Брюксел.
Подобна е схемата с балканския хъб - да получим разрешение от ЕК и да се договорим с Газпром. Нашите политици получиха "своето", а проект няма и сега Путин иска или парите обратно или проекта реализиран. И тъй като и двете опции са нереални - ето Ви удобния виновник Брюксел.
След Брекзит е толкова лесно.
Истината е, че във Великобритания и в България и в много други страни членки на Евросъюза политиците търсят удобно извинение за провалите си на национално равнище в атаки срещу ЕК и "омразния" Брюксел. За това не се учудвайте ако и във вътрешния дебат, особено в контекста на перспективата за съществено намаляване на евросубсидиите до 2020 година и евентуалното им прекратяване все повече политици пренасочат своята лоялност към нови центрове на финансов ресурс, който може да се разпределя

понеделник, 27 юни 2016 г.

Faktor:Лидерите на ЕС носят равна отговорност с Дейвид Камерън за Брекзит. След дебата по последствията на Брекзит на Софийското бизнес училище

Линк към Фактор
Секцията по Брекзита беше изключително интересна, още повече, че и Джон Батлър и Гордън Кер представиха ценни аргументите за излизане на ВБ. Участниците от наша страна представиха други аргументи и най-вече въпроси. В резултат се получи това, което най-много се цени - пълноценна и жива размяна на информация, оценка и групов анализ.
Убеден съм, че високото говоренето по темата Брекзит е противопоказно. Юнкер и Шулц нямат никакви правомощия да говорят "от високо" и назидателно на Камерън и на британците. Хората, които гласуваха за излизане имат своите валидни аргументи, идиотско е да се представят като склерозирали възрастни англичани.
Първо, реакциите на Шулц и Юнкер доказват тяхната правота. Държат се емоционално и неадекватно, дори арогантно. Чии интереси защитават - на еврократите или на нациите в ЕС, които имат интерес да съхранят свързаността си с ВБ.
Второ, еврозоната върви към криза - не само възрастните англичани, но и видни британски експерти от дясно и от ляво смятат, че е добре да се разграничат, след като не могат да влияят на процесите в ЕС. Това е израз на тяхното отчаяние и протест. Брекзитът настоява - кралството да не плаща сметката за миналите и най-вече за бъдещите грешки. Британците не вярват, че Брюксел и ЕЦБ имат капацитет да управляват процеса в наближаваща според тях остра фаза на кризата. А тя според тях е неизбежна. За да не си помислите, че нямат трезва оценка за състоянието на британската банкова система, ще кажа, че смятат, че проблемите на Обединенито кралство са не по-малко сериозни и само може да се гадае къде кризата ще удари първо и по-силно - дали на континента или на острова.
Някой да храни илюзии, че кризата в Гърция е решена или че ЕС намери вярното решение? Нито Гърция намери здравата основа на дъното на кризата от която да се оттласне, нито ЕЦБ и ЕС престанаха да налива добри след лоши пари.
Колеги изказаха мнение, че поради непропорционално развития си сектор на финансови и банкови услуги спрямо икономиката, Лондон няма шанс сам да се справи с последствията. Но и тук британските ни партньори имат своята надежда и логика - рано или късно трябва да оставим банките да фалират, а не да ги спасяваме, защото с всяко спасяване системния риск става по-дълбок и щетите от неминуемия праг на "разрушително съзидание" по-големи.
Трето, ЕС от доста време не излъчва особен оптимизъм като икономически растеж, като глобално лидерски политики в почти никаква област. Претенциите за лидерство в "зелената икономика" се провалиха - внасяме от Китай соларните си панели и ветрогенератори, а САЩ постигнаха най-добрите резултати по намаляване на емисиите. Енергията в ЕС струва достатъчно скъпо за да представлява ограничител на растежа.
ЕС стана среднопретеглена зона със средни политики, средни очаквания и средни постижения, които задържат страните с по-големи амбиции. Вместо амбициите и целите на първите да станат стандарт, средното за ЕС се определя от най-малкия риск и най-големия компромис. Питам, имат ли основание британците?
Четвърто, Юнкер носи персонална отговорност и както Камерън подаде оставка, така и Юнкер трябва да подаде своята, защото два дни преди вота /!?/, без никой да го е упълномощавал да нарече британците "дезертьори" /deserters/, като ги предупреди, че ще има последствия. Колко "сърца и умове" британци спечели този израз в полза на оставането в ЕС?
Пето, както показват кризисните срещи на високо равнище в ЕС в умален "екслузивен" формат - стрянету "основателите" - тези политици изобщо нямат намерение да се съобразяват с "новите" членове. Казвам го в прав текст, не вярвам, че господата Шулц и Юнкер могат да ме представляват след изразените от тях предразсъдъци и призиви " да приключим" бързо с британците. Като българин нямам никакво основание да се чувстват непоканен на подобни срещи в умален формат, защото България няма никаква вина, че западните съюзници сключиха Ялтенската споразумение и ни оставиха в ръцете на Сталин. Това пък изключи възможността да бъдем страни-основателки. Ако не са го разбрали следващия път ще има екзит на Източна Европа.
Шесто, високомерието на Юнкер и Шулц е във висша степен недалновидно - тези топ еврократи направиха каквото могат за да алиентират обикновените граждани в Обединеното кралство не само с бездействието си по осигуряването на пълноценен противовес на информационната кампания в британските медии против ЕС, но и с това, че пряко допринесоха за създаването на негативни настроения, благодарение на изказванията си и най-вече на това, че в продължение на години отказват да чуят гласа на нормалността и да реформират ЕС. С първата си реакция за незабавен и ускорен развод, още преди изобщо да има официално оформена молба за напускане, те само доказаха своето тотално несъответствие като лидери в трудно време.
Разговорът тепърва започва.
Без англо-саксонския прагматизъм и рационалност Европейският съюз няма да е същия или поне няма да бъде клуба, в който си струва да членуваш. Бюрократизирането му ще го убие,, административната и политическа глухота и самодоволство също. Хора като Юнкер не са лидерите, от който имаме нужда.
Единственият европейски лидер, който се държи адекватно е канцлера Меркел, макар тя самата да допринесе съществено за излизането от нормалността и за задържането на реформите.
Брекзит е провал на лидерите на ЕС в не по-малка степен, отколкото на Дейвид Камерън.
Популизмът в Британия победи, но той имаше своя критичен съюзник в лицето на европейската бюрокрацията, на популистите и националистите в страните от Съюза.
Господин Путин може и да се радва в Москва, но не за дълго. Той винаги е бил силен в тактиката и слаб в средносрочния и дълъг хоризонт. Никой не може да се прави на изненадан, че руският лидер използва дефицитите на реформи, зоните на уязвимост и чуствителност в рамките на ЕС.
Сега не е време за особен оптимизъм, но както и днешният дебат в рамките на Софийското бизнес училище показа - трусът предизвикан от Брекзит само може да направи ЕС и Британия и тяхната връзка по-силни.
Не бързайте да отписвате Обединеното кралство като член на ЕС.
Надеждата на Москва, че оттеглянето на Британия от ЕС, ще отслаби ЕС и НАТО са напразни. Напротив, взаимодействието в рамките на Европа само ще засили НАТО и ще повиши ангажиментите на САЩ и Великобритания към Източна и Централна Европа.
Законът на непредвидените последствия.

петък, 24 юни 2016 г.

Bulgaria Analytica: Брекзит - споделената загуба

Линк към оригинала във BulgariaAnalytica

Брекзитът е класически пример за референдум, който генерира загуби във всички посоки, поне в близкото бъдеще.

Няма какво да се празнува и със сигурност няма да има печеливши, а само губещи. Избираме политиците си предимно защото вярваме, че на критичните кръстопътища в развитието на нациите ни, те ще вземат правилните и трудните решения. Дейвид Камерън се провали на този изпит, но ще бъде грешка да приписваме вината основно на неговите индивидуални действия.

Има по-общ контекст зад тези развития – един грижливо разработен план, който се изпълнява от доста време. Частично с забележителното участие на руския президент Владимир Путин, който си постави за задача да разруши ЕС и НАТО. За щастие и засега НАТО изглежда имунизиран срещу последиците от Брекзит.

Планът на Путин бе доста семпъл – разделяй и владей – и със сигурност не представлява иновация или принос към модерната геополитика. Не е първият случай, при който Европа е атакувана от изток от големи маси мигриращи хора, чието движение има геополитически измерения.

Резултатите от Брекзита доказаха логиката на господин Путин да използва бежанците като плашило за да разпали отново изолационистките инстинкти в умовете на жителите на британските острови. Той спечели по всички направления – разтърси из основи както ЕС, така и Великобритания.

Не очаквайте обаче  той да даде видими признаци, че празнува. Няма да започне да награждава отличилите се в хибридната си акция на церемония в Кремъл, както направи след анексирането на Крим. Напротив, очаквайте помирителни жестове от Москва и нисък профил, поне в близко бъдеще.

Русия успя да използва влиянието си върху иракските сунити – бивши баасисти и военни – за да стартира и направлява Ислямска държава, която генерира масови бежански вълни и потоци към Европа. Тактиката на сплашването сработи не само поради заплашителния брой на придвижващите се маси от хора, но и поради съпровождащите ги внушения за терор и преки заплахи за сигурността от медийните рупори на Кремъл в ЕС и Обединеното кралство. Националисти и популисти, често финансирани пряко от московски банки или тайни служби, отключиха естествена и емоционална защитна реакция в умовете и сърцата на британските граждани. Разводът с ЕС стана естествен изход.

Съдейки по реакцията на гласоподавателите в Шотландия и Северна Ирландия няма съмнение, че на самата Британия е нанесен сериозен удар, който задвижи много силни центробежни течения, които могат да доведат до разпада на Обединеното кралство. И на този фронт – господин Путин – печели – ясно и открито.

Гласовете за напускане със сигурност ще провокират нова националистическа и популистка истерия с искания за референдуми в цяла Европа, което би поставило под въпрос самото съществуване на Европейския съюз. Ще последват политики за кризисно реагиране, както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Призиви за реформи и промяна също. За добро.

Ако обаче, тези процеси са съпроводени с ненужно или необосновано анти-британско говорене, усилията уж да се ограничи кризата могат да доведат до по-големи щети. А това ни води пряко към следващите капани на господин Путин – устойчива загуба на взаимно доверие между Великобритания и Европейския съюз. ЕС ще покани Шотландия и Северна Ирландия да останат в ЕС, а Англия ще потърси начини да съхрани интегритета на кралството.

Процесът, който бе отключен от Брекзита е обратим – както частично, така и изцяло. Относително по-лесно е да се шокира света с протестен вот – много по-трудно е да се поддържат тази енергия продължително време като се превърне в прагматична програма за развод. Борис Джонсън и Найджъл Фарадж с голяма вероятност няма да успеят да сключат добра сделка с Брюксел на равнище на взаимно доверие или симпатия с европейските лидери, което съществува. Не и преди да бъдат избрани да представляват и управляват Великобритания. Парламентарните избори през есента, които се очертават, могат да произведат и различно представителство в Камарата на общините и от там в правителството на Обединеното кралство, от това което сочи логиката на Брекзита.

Докато бъдещето остава пълно с догадки, вотът на британците драматично ще повиши нивата на несигурност и непредсказуемост, както на Острова така и в останалата част от ЕС. Опитите да са ограничи волатилността на ситуацията от двете страни едва ли ще могат лесно да се постигнат чрез солидарно усилие, още повече че доверието не е в излишък. Антибритански сентименти в Брюксел и в отделните страни членки могат да провокират неоправдани предразсъдъци към Британия, които би било голяма грешка. Канцлерът Меркел е права – докато напуснат реално трябва да се отнасяме към нашите партньори от Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, с пълно уважение като неразделна част от семейството.

Не трябва да допускаме горчивите чувства да надделеят тъй като това ще добави унижение към загубата, предизвиквайки дългосрочни негативни последици както за ЕС, така и за Британия.

Британците бяха убеждавани от привържениците на напускането на ЕС, че Брюксел е източникът на всички злини и проблеми. Като премахнат свързаността си с ЕС, гласеше тезата им, ще стане по-лесно решаването им у дома, като пътьом ще се спестят и средства. Апокалиптичните сценарии от двете страни на кампанията по Брекзита бяха далеч от балансирани и с малка вероятност да се случат в случай на разрив между ЕС и Британия. Но негативните последици трудно могат да бъдат надценени.

Вярно е, че икономиката и финансите на ЕС, включително дейността на Европейската централна банка и банковия сектор като цяло, се намират в низходяща спирала, която обрича Съюза на нови най-ниски равнища в станалата вече хронична криза. ЕС има нужда от разтърсване от основи, поради което трябва да бъдем благодарни на британците за тази шокова вълна, генерирана от Брекзита.

Британският паунд изолираше със солиден щит икономиката и финансите на Острова от преливаща нестабилност от ЕЦБ и Брюксел. При все това Британия едва ли би могла да бъде посочена като модел на стабилност или остров на добри управленски практики както в публичния сектор, така и в банковия и финансов сектор.

Това, че Брюксел не е нито центъра на злото, нито крайното извинение за нерешени национални проблеми, е известно както в ЕК, така и на национално равнище. Ако премахнете ЕС от политическото и управленско уравнение във Великобритания, малко ще се промени. Нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фарадж имат универсален ключ за решение на по-сложните въпроси.

Връщането към мислене от 19-ти век, което постановява примата на националната държава и суетните опити да се обърнат процесите на регионална интеграция е сигурен признак за когнитивен дисонанс. Страните се сближават и интегрират своите политики не защото лидерите им внезапно са осенени от прозрение за това, което трябва да се направи, а за да отговорят на обективни нужди, които възникват при лавирането на страните в лабиринта на глобализацията на различни равнища – регионално, континентално и междуконтинетално. Да се твърди, че някоя отделна страна може да се самоизключи от талвега на глобализационните процеси, да се върне назад в историята и да се развива по национални тезиси към изолираното си благосъстояние и просперитет е чиста заблуда.

Русия беше оставена извън европейската интеграция главно защото беше прекалено голяма за бъде смятана за управляем риск, с вътрешна гравитация и ценности, които трудно се хармонизират с европейските. Управлението на Путин дава достатъчно доказателства в тази посока.

Британия бе лидер в глобализацията на Европа в много отношения – с особено висок профил във финансовия сектор.

Разводът никога не е бил щастлив момент – и никога няма да бъде. Ще бъде по лесно да се извади Британия от Европа, отколкото да извадят Европа от британците.

Играта не е приключила. Все още.



Bulgaria Analytica: Brexit - the zero sum game

Link to original in BulgariaAnalytica

The Brexit is a classic example of a referendum with a zero sum loss at least in the immediate future. 
There is little to rejoice over and ultimately there will be no winners, only losers. We elect politicians mostly because we trust that at critical junctures in a nation's history they will reason and judge right, taking the hard decisions. David Cameron failed in this test, but it will be wrong to attribute all the blame to his individual actions.
There is a larger background behind all these developments - a careful plan that has been set in motion for quite some time. Partly with a notable contribution by the Russian President Vladimir Putin, who has focused on destroying the EU and NATO. Luckily, for now NATO seems immune to the aftermath of the Brexit.
Putin’s plan is very simple - divide and rule – and certainly not an innovation of modern geopolitics. It is not the first time Europe has been threatened from the East with large masses of migrating people used as a geopolitical lever.
The results of the British referendum proved Putin’s rationale in using the migrants as a scarecrow reviving the isolationist fervor in British islanders’ minds. Mr. Putin has scored on all counts - he has shaken both the EU and the UK to the core.
Do not expect him to rejoice and award highest state honors to the hybrid generals at a ceremony at the Kremlin as he did after the annexation of Crimea. Quite on the contrary - expect dovish talk from Moscow and a low profile, at least in the immediate future. 
Russia managed to translate its influence over the former Iraqi Sunnis - former Baathists and army officers - to launch and navigate the Islamist State, generating mass refugee and immigrant flows to Europe. The scare tactic worked not only on the merit of the numbers of migrants, but the terror and threat perceptions unleashed by Kremlin's media power in the EU and the UK.  Nationalist and populist, often financed directly by Moscow’s banks and secret services, triggered a natural emotion defense reaction in the hearts and minds on British citizens. Divorcing the EU was the natural outcome.
Judging from voters' reaction in Scotland and Northern Ireland there is little doubt that Britain itself would suffer a serious blow with strong centrifugal forces let loose that might lead to the disintegration of the United Kingdom. On that front - Mr. Putin has won too - fair and square.
The 'leave' vote is likely to provoke fresh nationalistic and populist hysteria with referenda demands across the EU, threatening the core existence of the Union.
Crisis management policies will follow both at EU and national level. Calls for reform and change will ensue. For good. But if not focused or tainted with aggressive anti-British talk efforts to contain the damage might inflict more pain. This will lead us into the next traps of Mr. Putin – permanent loss of faith in relations between Britain and the EU. The EU will invite Scotland and Northern Ireland to remain, while England will be seeking ways to retain the integrity of the UK.
The process triggered by the Brexit is reversible – both in part or in whole. It is relatively easier to shock the world in a protest vote - much more difficult is to sustain the energy through time and translate it into pragmatic divorce agenda.  Boris Johnson and Nigel Farage would hardly be able to strike a good deal with the EU leaders at the level of mutual trust, not before they are elected to govern the country. The parliamentary elections in the autumn might produce a different array of representation in the House of Commons and henceforth in the UK Government, that stems from the Brexit’s logic. 
Whilst the future is a matter of guesswork, the vote of the British people will dramatically raise levels of uncertainty both at home and in the EU. Attempts to limit volatility on both ends could hardly emerge as solidarity action, given the fact that trust is not in excess supply. Anti-British sentiments at EC and EU countries’ level might result in unjustifiable prejudice against Britain - which will be a grave mistake.  Chancellor Merkel is right - until they leave we should treat our English, Scottish, Welsh and North Irish partners with full respect as family. 
We should not let bitter feelings reign in as this will add insult to injury, spelling long term consequences for both the EU and Britain.  
Britons were led by the Leave campaigners to believe that Brussels is the source of all their problems. By removing the EU bond, so the story went, things will be easier to sort out and money will be saved. Apocalyptic scenarios on both sides of the Brexit campaign were far off the mark from what is likely to happen in a potential EU-UK break up, yet the negative fallout can hardly be overestimated. 
It is true that the EU economy and finances, including the ECB and banking sector, are in a downward spiral dooming the union to new lows in the already chronic crisis. The EU needs a profound shake up and we have to be grateful to the British for the shock wave that the Brexit has generated.
The pound provided for a solid shield against spill over of irrationalities at the ECB or Brussels. Yet Britain has not been a model of stability or an island of best governance practices, neither in the public, nor banking and financial sectors. 
This certainly holds true for most national governments in the EU, including the British government, that Brussels is neither the center of evil, not the ultimate excuse for unresolved national problems. If you remove the EU from the UK political and governance equation, little would change. Neither Boris Johnson nor Nigel Farage hold universal keys to resolve complex issues.
The return to 19 century reasoning on the primacy of the nation state and futile attempts to reverse regional integration is a sure sign of cognitive dissonance. Countries get together and merge their policies not because leaders are struck by sudden providence on what needs to be done but because they respond to objective needs of navigating their countries through the globalization conundrum at various levels - regional, continental and supra-continental. To claim that one can simply detach a country from the mainstream of integration processes, go back in history or provide strict national scripts on the road to welfare and prosperity is a pure delusion.
Russia has been left out of European integration process because it was too big to be handled, with internal gravity and values too difficult to harmonize. Putin's rule gave ample evidence to that effect. 
Britain has been leading Europe in its globalization drive in many aspects - with exceptionally high profile in the financial sector. 
Divorce has never been a happy moment - never will. 
It will be easier to get Britain out of Europe, than to get Europe out of Britain.  
The game is not over. Yet.



четвъртък, 23 юни 2016 г.

Мениджър: Буря в чаша вода или подводни течения на българската /гео/политика

Линк към оригинала в Мениджър

Премиерът Борисов настоява, че е бил прав като е озвучил "военни планове", които са били опасни за България. Много му се иска да прави "особена" външна политика и да посредничи между Запада и Русия, докато членува в НАТО. Вътре, но със елементи на неутралитет. Поне дотолкова, че да може да реализира тръбопроводен проект през Крим и да прави бизнес с Русия!?.
Там където се опита да дръпне чертата на ориентацията ни към Евро-Атлантика се оказа неприемливо за Запада. Последва недвусмислена реакция от Вашингтон - НАТО остава в Черно море, колкото и да не му харесва на Кремъл. Ерго, казаното от Борисов няма никакво значение.
Добре, че министър Митов и министър Ненчев върнаха топката там където трябва да бъде - няма промяна в българската външна и отбранителна политика - ще защитаваме интереса си и ще вземаме решения в рамките на НАТО.
Русия присвои почти целия украински флот след анексията на Крим- повече от 25 бойни кораба - ракетни катери, корвети, десантни кораби и кораби за борба с подводници - с което дестабилизира балансите в Черно море. Украйна е загубила цялата брегова охрана, която вече е в руски ръце, с ракетни комплекси земя-море, които имат далекобойност до България. Цялата система за водене на кораби, за наблюдение на движението в Черно море.
Военният бюджет на Русия буди опасения. Тукашните адепти на кремълската линия съзнателно пропускат това което се случва като политика, като доктрина /изпреварващ ядрен удар и право на военна защита на руски граждани извън пределите на страната/ и като изводи от руските учения, които се правят в непознат за времето от Студената война мащаб, много от тях без предизвестие. Да погледнат какво тренират - операции през граница, включително и в акваторията на Черно море, операции по блокиране на военноморските сили на потенциалните противници.
Във военните планове на руските военно-морски сили, които са функция от политическата директива във военната доктрина, се тренира как да се блокират ВМС на Румъния, България и Турция - това което се нарича изнесена отбрана.
Толкова изнесена, че не я спират никакви граници и може да се осъществи във Варна, Бургас и София от прокремълски сили, които са част от хибридния арсенал. Реакцията на НАТО е в отговор на реалните действия на руските военни сили - по въздух, по суша и море. Не имагинерни, не на хартия, а реални - доказателствата изобилства и в Крим, и Източна Украйна и в Грузия и Молдова.
Никой не е нападал Русия военно. Обратното не е вярно и това е слабото място в тезата на Путин, че е жертва на НАТО.
В същност мотивът за активизация на пропутинската кохорта е много по-прозаичен от високите теми на геостратегията. Както винаги до тук става въпрос за икономически интерес или още по-конкретно за пари, които са взети и за пари, които могат да бъдат взети. Част от темата е затворена в проектите за тръби през Черно море. Вероятно знаете, че реално гравитацията около битката на посредниците по Южен поток потопи КТБ. С нови проекти руснаците трябва да бъдат компенсирани за загубите както в банката, която трябваше да обслужва покрай Южен поток и вътрешни политически проекти, включително като се финансират преки канали за влияние на Кремъл. И посредниците се скараха. Сега трябва да връщат парите - над 650 милиона евро бяха налети в Южен поток и сега трябва да бъдат върнати. Много пари са откраднати от КТБ, в частта засегнати руски интереси те също трябва да бъдат върнати. Именно затова посредниците, сред които е са и АБВ и много други политици с ангажименти към реализацията на руските енергийни проекти, трескаво търсят пътища да регенерират финансовите потоци по които могат да посредничат било то Южен поток, било то БТК, било то Бургас-Алекснадруполис /там развитието е "под сурдинка", но изключително интересно и показателно/.
Бойко Борисов озадачи много хора, защото демонстрира свързаност и ангажименти, които са разпознати като потенциален риск. От тук нататък нещата няма да бъдат същите. Нито министър Митов, нито министър Ненчев, нито президента изглежда да са променили позициите си. Силният разбира се е Борисов, но неговата сила в сферата на сигурността има условности.
Той хвърли сянка на съмнение върху кандидата на ГЕРБ за следващите президентски избори, което може да компрометира неговата подкрепа в дясно. При очевидната мобилизация на противниците на ГЕРБ в ляво, в това число и перспектива за единна националистическа кандидатура, с разклатено доверие в дясно, е напълно вероятно кандидатът на ГЕРБ да има по-големи проблеми от очакваните. Идеята, че на втория тур ще се гласува за по-малкото зло не винаги сработва, особено ако остави в къщи много гласували до скоро за ГЕРБ и за дясното.
Докато се страхува да не го свали Путин и не провежда реформи, няма да разбере как ще се самоблокира, включително и от Запада - в повечето случаи на принципа - до тук със снизхождението към делата му в миналото, към нищоправенето спрямо грандкорупцията, към заиграванията с Кремъл и към разпределението на евросредства - сто фирми прибират осемдесет процента!?.
На всичко отгоре е избран най-неудачния момент за демонстриране на независимост от НАТО и ЕС - от Москва не могат да предложат нищо - нито проекти, нито подкрепа, нито защита.
Да припомня - онзи ден Путин направи трудното признание, че САЩ са единствената супер сила на Петербургския форум. Там получи звучен "шамар" от Ренци по темата удължени санкции от Запада и по всичко изглежда, че нещата вървят към развръзка и промяна на политика и политици в Русия. Да се залага днес на Кремъл и на Русия е като да купиш на 8-ми септември фабрика.
Подкрепях условно премиера, защото бях и оставам на мнение, че умее да комуникира с по-широк кръг от населението, отколкото типичните за дясното лидери, които се фокусират върху твърдия си електорат. Популизмът днешно време е почти задължителен, ако искаш да се справиш с леви, националисти и радикали.
Но когато гъвкавостта се превръща в безпринципност има проблем.
След случката от миналата седмица - минавам на класиката на Рейгън "доверяй, но проверяй".
Като "власите на Дунав" и както и толкова много пъти в нашата история - държим, стискаме и в последния момент правим стратегическа грешка - като обявяването на война на САЩ и Великобритания. Не обявихме война на Съветския съюз, а той ни окупира. Западът няма никаква нужда да ескалира военно ситуацията на нито едно място в пространството между Балтийско и Черно море. Икономическите санкции работят, положението в Русия се влошава с дни, кризата се задълбочава. Но непредсказуемостта на Путин крие потенциален риск той да форсира криза в стремежа да задържи властта на всяка цена като ескалира военно конфликта. Това оправдава укрепването на колективната отбрана, в това число и в НАТО.
Всеки политик, който гради своето бъдеще върху приоритетната си свързаност или безалтернативна зависимост с процесите в Русия обрича и себе си и нацията си на изоставане.
Бизнесът вече го разбра.

сряда, 22 юни 2016 г.

Dnevnik.mk: Интервю По темите Русия, политиката и на Балканите и какво трябва да се прави

Линк към оригинала в Дневник

1. Како ја анализирате постетата на рускиот претседател Владимир Путин во Атина, минатиот викенд, зошто сега и која е целта?
​Посещението на президента Путин в Гърция е едно от най-големите несъбития в последно време. То беше натоварено с огромни очаквания, но не произведе почти нищо. Очакваха се големи сделки в енергийната сфера и в приватизацията на стратегически активи. Това е обективната страна на процес в който Русия няма какво да предложи, а Гърция и другите страни няма какво да поискат. 
Гърция си има своите инфраструктурни проекти, гарантирани приходи и не вижда причини да се отказва от тях за да запази привилегированите позиции на Русия в енергийната сфера. Още повече, че страната на практика няма друг спонсор във финансовата област освен Запада. Няма никаква логика при това ниво но конфронтация, което Русия налага на ЕС и НАТО след Крим, при обезценката на енергийното оръжие /Гърция има съизмерими със Западна Европа нива на зависимост от руски газ/ да прави отстъпки. 
Православната част на визитата също е затормозена от разногласията между Вселенската Патриархия и Руската православна Църква относно Вселенския Всеправославен събор.​

​Затова преобладаваше протокола.​
2. Претпоставувам дека сте во тек со случувањата на Балканот, односно протестите во Република Српска, речиси исти како оние во Македонија, а веќе има најави за провокации и предизвикување протести и во Србија... Руските тајни служби алармираа кај српските дека се можни сцнарии на немири со цел да се дестабилизира дополнително Балканот, и тоа поттикнати од Западот... Како вие ја гледате оваа слика? Зошто ова се случува?
​Поставете се на мястото на Москва. Нейното вътрешно развитие, задълбочаваща се криза в икономиката, намаляващ, дори сриващ се жизнен стандарт на практика я лишават от финансов и икономически ресурс за "позитивна" външна политика. Такава, в която тя да може да предложи осезаеми ползи на своите партньори - политически и бизнес. Затова прибягва до негативна сила - връща се към времена на студена и хибридна война, в която материалното отстъпва на идеологическото. Какво да предложи на Западните Балкани - бизнес, търговия, технологии, дори туристи вече не могат да идват, защото руските власти търсят възможности да ограничат износа на валута и пътуванията зад граница.
Традиционните партньори на Русия в Западните Балкани осъзнават свитите перспективи на задържане на властта чрез връзките си с Москва, защото те трябва да бъдат преведени в разбираеми за обществото ползи, а не такива които се ограничават до отделни групи на елита. Понеже не може да плати "голямата" сметка за "позитивна" политика, Кремъл започна да използва ограничените си ресурси за да дестабилизира страните и ги държи в състояние на тревожност и нестабилност за да ги превърне в несъстояли се или фалирали членки или кандидат членки на ЕС и НАТО. Европейският съюз и НАТО в момента са претоварени от вътрешни проблеми и надеждата на Москва е да намали желанието на евроатлантическите политици, както и на западната общественост да приемат или се занимават с "проблемни" държави. 
Вижте какво стана в Черна гора, в Сърбия, в Република Сръбска. Колкото и на думи да са балканските лидери с Москва, животът изисква своето и управляващите трябва да се променят, ако не за друго, то поради нуждата да предложат на управляваните от тях работеща алтернатива на "стратегическите връзки" с Кремъл. Пътят към Евразия не никакъв път.
Затова се обърнаха руските дипломати и специални служби се обърнаха към хибридния тип политика, която има две отличителни черти. От една страна страхуват обществеността и политиците с намесата на Запада /която в повечето случаи е неизбежна, поради достигнатото равнище на интеграция/ и най-вече с революции от тип Майдан. Като не можеш да признаеш, че недоволството на хората се дължи на провала на икономическата политика търсиш "външната сила" и оправдание за собствените си успехи. Дори в Киев никога да не беше ставал Майдана - хората по света винаги щяха да се надигат и да търсят своите права чрез протести и да свалят правителства през избори и улицата.​
3. Верувам дека ја следите и ситуацијата во Македонија, многу поблиску... Веќе се објавени и имиња на граѓански организации финансирани од Џорџ Сорос кои стојат зад протестите на „Шарената револуција“... Што според вас и се случи на Македонија?
​Не съм запознат с детайлите на случващото, но подозирам общия почерк . те и в Русия и у нас приписват всяка проява на гражданското общество на тъмните сили на Сорос. Така е по-лесно, отколкото да признаеш, че хората са на улицата защото си допуснал тежки управленски грешки. Дори и да има някакво финансиране от Запад, ако имате успешни институции и политика, икономически развитие и функционираща демокрация, никой няма да протестира. Да не говорим, че всяко финансиране от Запад е нищожно, ако го съизмерим с финансовите потоци, които се преразпределят през държавата и олигархичните структури в полза на близките до властите медии и неправителствени организации. В България съотношението е близо десет към едно в полза на финансите от държава и олигарси. Единствената причина те да не печелят битката за сърцата и умовете на хората е, че са ноторно неефективни.​
4. Сметате ли дека Македонија можеше да им се спротивстави на надворешните фактори на дестабилизација?
Със сигурност - нека Вашите управляващи да си направят сметката - да видят резултатите от визитата на президента Путин в Гърция. Това не е някой друг, а най-близкия до Русия политик в ЕС. Просто лидерите трябва преди всичко да си гледа интересите на своя народ, на своята икономика, защото рано или късно властта свършва. Проблемът е, че системата трябва да бъде разградена - иначе хората ще си останат бедни. Ще Ви дам пример - Македония в момента купува най-скъпия газ в Европейския съюз. Ако по това мерихте симпатиите на Москва трябваше да Ви бъде най-голям враг. И отговорите са в Скопие, там се прави избора. Можете да си решите проблема буквално в рамките на няколко месеца. А от там да натоварите газопровода си и да направите разклонения до Косово и да получавате от транзит допълнителни приходи. Можете да имате природен газ на значително по-ниски цени. Знаете ли колко подобни "депа" на нереализирани ползи или корупцията имате, от които се финансира този неефективен модел на управление. Не искам да давам рецепти - като консултант и аналитик съм се научил да не давам непоискани съвети и да предупреждавам за рисковете от "окончателни" мнения. Всичко е в развитие, а информацията никога не е предостатъчна.​

5. Дали доколку Македонија беше членка на Европската Унија ова немаше да ни се случува?
​Със сигурност перспективите пред страната Ви щяха да бъдат различни. Не за друго, а защото веднъж в тези съюзи Вие постепенно започвате да осцилирате в друга координатна система и когато някой местен политик се самозабрави идва задължителната намеса отвън. Защото местния проблем е станал общностен.​ Тогава калпавите местни политици започват да говорят за лошия Брюксел, който разбира се далеч не е идеален, но за страни в преход намесата му е почти винаги за добро.

понеделник, 20 юни 2016 г.

ДАНС ще следи Баранов? Сериозно?

ДАНС в частта си контраразузнаване се занимава със заплахи за нашата сигурност на територията на страната. Не е тяхна задача да се следят публикации в чужди страни - това е задача първо на дипломатическите ни мисии - доколкото става въпрос за открити източници и на външното ни разузнаване, ако става реч за по-трудни за достъп източници. За да не вкарвам колегите в режим на обяснение - почти всичко, което днес се прави е с открити източници и в открит режим. Най-добрата информация е публична, Проблемът е, че тя е толкова много и толкова неструктурирана, че трудно се осъзнава и обработва.
Публикацията на Баранов е събитие е от миналата година - ако нашите власти не са били предупредени тогава, защо? Все пак е публично достъпна и е въпрос на регулярен мониторинг на информационната среда. Ако пък са били известени, защо не са реагирали. Не е тайна, че много често дипломатическите мисии и службите ни предпочитат да не изпращат информация, която не е политкоректна или би поставила топ хората в управлението в ситуация да трябва да реагират. При това непопулярно.
Поставям ребром въпроса - аз имам забрана да посещавам Русия, тъй като руските власти и посолството тук смята дейността ми за "заплаха за руските интереси". Тяхното право - суверенно. Никога не съм коментирал.
Не си спомням да съм казвал, че Русия трябва да се дестабилизира, че трябва да назначим наши хора на власт и че всички на ръководен пост, още повече руския народ са "предатели". Но имам забрана.
Не получих особена подкрепа или защита от официална власт, с малки, но забележителни изключения. Не го и очаквах, не и от хората, които се стряскат при споменаване на думата Кремъл или Русия.
Питам министър председателя - при всичко казано, написано и наговорено от господин Баранов - единственото еднократно е случайността с която е направил вътрешен анализ достъпен на публиката - има ли основание да го обявим за нежелан гост, като му бъде отказана виза и достъп. Защото няма никаква пречка за него да дойде в центъра на София по покана на местните русофили, както това направи ударната пропагандистка група "Нощните вълци" и да обяснява на българите, че Русия няма нужда от стабилна България, ново правителство, че сме предатели и други подобни "откровения".
След това да попитаме официалните руски власти дали казаното от Баранов представлява официална руска позиция - да ги вкараме малко в обяснителен режим, както направиха по повод на "флотилията"..
За протокола. Няма нужда да се забранява достъп до България за когото и да било, още по-малко на руски граждани, които нямат отношение към висшата политика. Там забраните се налагат при изхода от Русия и в този смисъл не трябва допълнително да утежняваме положението им.
Не става реч и за мен, а да пазим авторитета на страната си. Не да стряскаме съюзниците си с отказа се защитаваме съвместно от руската опасност, която само Борисов не вижда, защото очевидно е част от друга система за сигурност или информация. Защитата на Черно море от НАТО ще се случи с или без Борисов.
Големият плюс на ситуация е, че премиерът разкри същностна страна от своята политическа и житейска философия, която дълго време остана на "сянка", далеч преди изборите. Вероятно на нея разчита и на изборите.
Иначе ДАНС може спокойно да се занимава с националистическите групи, които се обучават от руски инструктори, с енергийния шлем и източените милиарди от енергетиката, с откровения грабеж на гърба на данъкоплатците на БТК от ВТБ с фронтмен Спас Русев. Странното е, че размера на "спестената цена" в сделката странно съвпада с едни други дължими пари на Русия в енергийната сфера. Не случайно някой говорят за задкулисен суап.
Тепърва ще става интересно и жежко - не само защото е лято.

събота, 18 юни 2016 г.

DW: Българите враг на Русия? - интервю

Линк към оригинала 

Защо в Русия смятат българите за врагове? Социолозите в Русия констатират сериозна промяна в нагласите на руското общество по отношение на България. Какви са причините?

Николай Цеков потърси мнението на бившия посланик на България в Москва Илиян Василев.
Руският аналитичен център „Левада“ ежегодно проучва кои са държавите в света, които според руснаците, са най-дружелюбно или най-враждебно настроени към тях. Изводите от техните анкети говорят за осезаема промяна, свързана с България. През 2016 г. делът на руснаците, които смятат България за дружелюбно настроена страна, е спаднал почти три пъти до 4%. А от миналата година България вече е в списъка на 30-те най-враждебно настроени към Русия държави. Тази година анкетираните руски граждани й отреждат 26-то място в този „негативен“ списък. Какви са причините България да се окаже сред „враговете” на Русия?
Заблудите по отношение на Русия
Бившият посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че голяма част от българското общество все още не разбира истинските мотиви, които определят политиката на Русия по отношение на България от 1878 г. насам. „Всъщност няма нищо драматично в начина, по който руснаците оценяват отношението на заобикалящия ги свят към тях. След анексията на Крим и войната в Донбас през 2014 г. в Русия трайно се настани така наречената „обсадна психика“, която налага представи от рода: „Врагът е навсякъде!“. Това, разбира се, се отрази и на отношението към България, която е част от Европейския съюз и НАТО. Враждебните нагласи към нея ескалираха след провала на „Южен поток“- проект, чрез който беше направен опит да се пробие енергийното законодателство на Европейския съюз“, изтъква Василев. Според него, възможностите на Кремъл да манипулира общественото мнение са огромни, благодарение на факта, че властта в Русия на практика държи в ръцете си почти всички телевизионни канали. А те са основният инструмент за медийно въздействие в страната.
Политиката на Русия се определя от интереси, а не от фактори като славянска близост или православие
„Големият проблем за България обаче не са внушенията на кремълската пропаганда. Големият проблем е една здраво вкоренила се през последните 138 години заблуда сред голям брой българи, в това число и сред много бивши и настоящи висши държавници. А тя е, че ако ние симпатизираме и се кланяме на Русия в израз на вечна признателност, тя ще ни отвърне със същите чувства и жестове“, твърди Василев. А твърденията, че общите славянски корени и православието издигат България в очите на руските управници, е била и си остава една дълбока заблуда“, убеден е той.
Желязната логика на руските интереси
„Един основен принцип на руската политика към близки и далечни страни е останал непроменен през вековете: всеки, от когото Москва има или няма полза, бива съответно „уважаван“ или низвергнат“, обобщава Илиян Василев и добавя: „Ако някой не й върши работа, а България вече е сред страните от тази категория, всички ореоли“ като „братушки“, „славяни“, „православни братя“ излизат от употреба.
В кризисни времена за Русия, каквото е сегашното, управляващите в страната се нуждаят от теми, които да осигуряват „спойката” на нацията и нейното послушание. Когато просперитетът, демокрацията и равните възможности не са налични като опции, на въоръжение идват измислените теми за „външния враг“, за „несправедливостите“ на историята към Русия, за това, че „всички обиждат“ руснаците и други от този род. „Ако се вгледаме в начина, по който руските медии отразяват България, формирайки съответното обществено мнение, ще видим, че през последните години почти не е имало нищо положително, казано за българите“, казва Илиян Василев.Те биха могли отново да бъдат извадени на показ, в случай че Кремъл реши да промени възприятията на руската общественост по отношение на България. Достатъчна е едномесечна кампания по телевизионните канали и зависимите печатни издания и българите отново ще станат „дорогие друзья “ в сърцето на руснаците. Някои българи обаче продължават да се заблуждават, че има нещо друго, освен интересите, което определя политиката на Русия и симпатиите на нейните граждани“, твърди Василев.
Но защо отрицателният имидж на България се появи най-вече след спирането на руските енергийните проекти, а не след влизането на страната във „вражески“ на Русия обединения като НАТО и Европейския съюз? „Защото с отказа си от тези проекти България стана излишна за Русия. Освен това българското членство се случи във времената, в които Путин участваше в работата на Г-8, а Европейският съюз беше представляван от лидери като германския канцлер Шрьодер и италианския премиер Берлускони, които поддържаха подчертано приятелски отношения с Путин, казва Илиян Василев.
Той оценява отрицателната позиция на премиера Бойко Борисов спрямо проекта за обща отбрана в Черноморския басейн като прецедент, познат от времето на Тодор Живков. „Борисов бърка, че с подобно говорене и с репликиране на проатлантически настроените президенти на България и Румъния може да спечели симпатиите на Кремъл. Но Борисов има сериозно основание за тревоги след евентуална гневна реакция на Кремъл срещу подобни проекти. Свалянето му от власт през 2013-та беше следствие именно на подобна реакция“, заключава бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.

петък, 17 юни 2016 г.

Клуб Z: Атлантизмът на Борисов тънък, че чак прозрачен

Линк към оригинала в Клуб Z

Цялата сага около "флотилията" бе разиграна от премиера. Той реши да озвучи своята интерпретация на предложение на президента на Румъния, което е било направено в същия вид и на срещата с Плевнелиев. Но президентът не счете за необходимо да свиква пресконференции и да разгласява нещо, което е в процес на обсъждане между съюзници. Докато не стане формалност и докато не се обсъди в рамките на НАТО. Но премиерът реши да тръби тревога. Имал въпроси и вместо да вдигне телефона и се разбере с президента, министъра на отбраната и на външните работи, веднага на прес конференция.
Борисов не е наивник - той много добре знае, че в неговия прочит /непотвърден от никой друг/ инициативата на ключов наш съюзник - Румъния, особено в интерпретацията "срещу Русия" ще получи незабавна негативна реакция от Москва, което ще му послужи да изпъкне като противник на твърдата политика на НАТО и ЕС и да натрупа "червени" точки. Те са му необходими не само, защото го е страх да не му спретнат нов февруари 2013 година /това е тривиалното обяснение/, а най-вече защото има много бизнес с руснаците, който обаче все не става, защото не зависи само от тях.
Мога да предположа само, че всичко което стана тези дни "с флотилията", с театъра "не искам война" е предварително отработена сцена, предвестник на това което ще се случи у нас на президентските избори. Дали самият премиер ще участва в тях е второстепенен въпрос. Важното е, че се готви мащабна промяна в стратегическата ориентация и най-вече смяна на профила на президента от подчертано евроатлантически, към достатъчно проруски - толкова, че да може да превърне в България в стоп бутон на действия на НАТО срещу Русия. Дори Кремъл да предприема агресия срещу страна членка на НАТО - ние ще пасуваме.
Всички които твърдят, че са изненадани, са неискрени към себе си. Нашият "атлантически премиер" има в арсенала си всичко - и признанието, че Русия има право да анексира Крим, че Русия има право да строи Южен поток и неговия постоянен рефрен, че сме против санкциите срещу Москва. Сега го допълни, че Русия "исторически" не можела да нападне България - с което зачеркна цялата история и примери на нападения срещу нашата страна и битките, които сме водили на бойните и политически полета.
Като доказателство на своя "атлантизъм" Борисов изтъква, че е спрял енергийните проекти и че напоследък се съгласи /след дълго протакане/ да се увеличи военния бюджет и модернизира армията.
Нито един от проектите не е бил прекратен по начин и по време, по който да сме минизирали загубите си. По всички продължава задкулисната работа, наливат се средства - или публични, или зад кадър. Това е типичното "двойно" говорене, което цели постоянно да държи вратата отворена за всякакви сделки.
Дори проектът Бургас-Александруполис възкръсна и вече не желаем да ликвидираме компанията. Текущата сметка е близо 25 милиона евро дадени без да получим нищо в замяна. За непростветени да кажа, че топ шефовете на Лукойл бяха против проекта Бургас-Александруполис и това изигра ключова роля за неосъществяването му.
По АЕЦ "Белене" достатъчно е да питате министър Трайков - дълго време Борисов търсеше начин да намери път към реализация на обречен проект. По времето на президента Първанов синхронът между тях, включително по отношение на политическите договорки с Владимир Путин, беше изключителен. Спря го едва тогава, когато видя, че трябва да започнем да наливаме милиарди евро, а това щеше да потопи управлението в дългове. Загубите и днес са огромни и най-лошото, че сагата не е завършила - тепърва ще има загуби и дестабилизация около напъните на същата тази група, която получи стотици милиони долари "ползи", вместо да бъде в затвора за злоупотреба. Те ще опитат да реанимират проекта под всякакви благовидни предлози, включително като го харижат за доизграждане на Росатом. .Нетната загуба е над два милиарда лева. Засега, но това далеч не е края.
Следователно атлантизмът на Борисов по сделката с Белене е вторичен, производен и в никакъв случай не безспорен. Когато го устройва, той е атлантик, когато не е националист. Дори да приемем, че има заслуга за спирането на проектите по енергийния шлем, много имаше какво да се желае, за да го направи по начин, по който да не продължаваме да губим.
Премиерът уволни Трайчо Трайков за да угоди на негодуващите от неговите позиции руски политици и техните български проксита
Ако "бръкнем" в сферата на природния газ - нещата също не клонят към бляскави "атлантически" оценки. Премиерът може да си вярва, че се е опълчил срещу Русия, но фактите говорят за друго. Днес България е по-зависима от всякога от вноса на руски природен газ. Премиерът продължава да не взема мерки за премахване на монопола на Газекспорт върху транзитните капацитети на страната, с което обрича икономиката на всички интерконектори и нови проекти за пренос на газ, включително собствената си идея за газов хъб. Поставете се на мястото на енергийна компания, която иска да пренесе газ и да се възползва от нашия газоразпределителен център. Как да вярвате, че сте желан клиент, като няма никаква история на пренесен или продаден неруски газ в България?
Формално Борисов говори, че защитава монопола на Булгартрансгаз, но в действителност става реч за монопол на Газекспорт. Думи много, прилагателни още повече - фактът е факт - България не внася и не транзитира през своята територия неруски газ. Нула конкуренция на доставчици, нула конкуренция на маршрути, нула диверсификация. Всичко е в бъдеще. Обещаващо, с надежда, но необозримо бъдеще.
Предстоят интересни развития в българо-руските отношения, които са много важни за българския премиер. И тъй като разчита на добрата воля на Москва по редица сделки е толкова чувствителен към теми, които могат да провалят "бизнеса".
Нека му зададем няколко въпроса?
Да, разбираме ли, съгласно думите ми, че нашите ангажименти към НАТО /защото това е солидарна работа/ изключват взаимодействието с нашите съседи, включително Турция и Румъния, в случай, че те или ние бъдем нападнати? Ако има условности в тази базова ценност - това е член 5 /той не е автоматичен, а изисква решение на НАТО, който да го активира/ е редно да ги информираме, за да се оправят сами? Съответни и ние да се оправяме сами и "снишавайки" се да се опитаме да изпросим милост от Путин.
Премиерът ни вкара в едва ли не спиритичен сеанс, като базира действията си върху собствената си оценка /тя си е само негова/, че Русия не може да ни нападне поради "исторически" доводи /!?/ С един мах зачеркна цялата история на атаките - открити и прикрити на Кремъл срещу българската държавност и повече от 45 години "доброволно" домакинство на Съветската армия и на съветските режими. Това вече не е шега, а системен риск и проблем от стратегически характер за държавата, тъй като Борисов не е поредния политик, снишил се пред Путин. Той е министър председател, който взема важните решения относно нашата сигурност и геополитическата ориентация.
Аз и Вие трябва да му вярваме, че в трудни времена, които могат или не могат да настъпят, той ще вземе правилните, а не емоционалните решения /искам яхти, не искам война/. Тази моя вяра, а до този момент съм му вярвал, че по-важните теми винаги ще бъде на правилната страна, вчера беше разклатена. Премиерът за пореден път доказа, че под натиск започва се огъва и започва да действа ирационално. Изречението "ще пратя Ненчев и Митова да воюват срещу Русия" издава не само недопустим управленски стил, но и неуважение към ключови министри, защото те не си правят своя политика, а съгласуват и работят в рамките на екип, което предполага солидарност, нищо, че той е премиер, а те са министри. Популисткото заиграване с тяхната репутация, подкопава тяхната увереност, че имат подкрепата му, за да могат реализират политики в трудни времена. Само защото някой се е обадил по телефона и е споделил, че Путин е ядосан.
Така, още през септември 2009 година, му спретнаха една ранна среща с руския лидер във Варшава, на която Борисов усети целия "чар" на компанията на руския президент. Срещата беше уредена именно от сили, които бяха заинтересовани още неопитния нов български премиер да бъде "натиснат" и да получи комплекс, за да се съобразява с "гнева" на Владимир Путин. Помните, от тази среща бе фразата, че "или слушаш или ще мръзнете през зимата".
Сега му пробутват същата схема със смесица от моркови - обещания за бизнес и тояги - заплахи.
Той може да иска яхти, сини небеса и всемирна любов - но това не е реалния свят, в който живеем и в който трябва да вземаме трудни решения и да избираме между различни лоши варианти.
Ако за разлика от НАТО и съюзниците ни не разпознаваме Русия като източник на опасност и заплаха за колективната сигурност, значи сме част от друга координатна система и търсим индивидуално договаряне с Путин. А това означава, че превръщаме страната си в "мека цел" и компрометираме способността си да изпълним ангажименти по договорите, които сме поели. Да не се заблуждаваме - отбраната на една страна е неделим процес и холистична система - не може да имаш сигурност на сущата и в небето /там имаме съвместни операции с нашите съюзници/, а в морето да разчитаме на себе си. Ако не знае какво е съотношението на силите между нашите ВМС и руските да пита. Несъразмерността е стряскаща и нямаме друг шанс освен да интегрираме отбранителните капацитети с единствено възможните съседи членки. Тази интеграция може да бъде функционална - чрез редовни и системни учения, без да е задължително да правим общи формирования.
Дори и да имаме резерви спрямо Турция, абсурдно е от това да правим пиар и да злепоставяме страната в очите на партньорите по НАТО и поканваме напрежение в двустранните отношения, които могат да ни излязат "солено". При това не само по темата бежанци, която сама по себе си изисква и дипломация и доверие.
Нашите съюзници не са ирационални същества. Ако ние няма да ги подкрепяме и отказваме да си взаимодействаме по съвместна отбрана, включително по време на учения, те също няма да тръгнат да си пращат войниците да умират в изпълнение на член 5, ако бъдем нападнати. Страните-членки на НАТО не горят от желание да валидизират гаранциите за сигурността на Турция, ако Ердоган направи някаква глупост. Да си припомним, че веднага след инцидента със свалянето на руския самолет от Турция, НАТО изпрати своя мисия на границата за да не позволи на Турция да развива ситуацията извън контрола на военните структури на алианса. Не за друго, а за да не бъдем зорлем вкарани във война с Русия.
Ако изключим десетте кораби миночистачи в българските ВМС, защото те не са проактивен елемент на отбраната, имаме цифром и словом три фрегати, един стражеви кораб, два малки противолодъчни кораби и катери. С това ли ще пазим България, господин премиер? При текущата ситуация, случайната поява или присъствието на военни кораби на съюзници в териториалните ни води може само да усили усещането за сигурност на туристите. Плановете за нови кораби са прекрасни, но това няма да стане нито днес, нито утре, а след няколко години. В най-добрия случай.
С какво ще се зашитаваме от подводници, например?
Да посоча, че когато се оценяват рисковете за сигурността, няма значение дали са малки или големи - те се дефинират и терапират. Това е работата на военните, а не да ги вкарвате в собствени светоусещания за един възможен, но не случил се идеален свят на хармония.
Оценките за руската опасност не са абстракция - те са записани в най-важните документи на НАТО и ЕС и стъпват върху споделена и потвърдена от множество различни източници, разузнавателна и аналитична информация, включително реалните факти на анексия на Крим и нахлуването в Източна Украйна, де факто анексирането на части от Молдова, Украйна, Грузия /Абхазия и Южна Осетия/.
Ако не знае Борисов да пита, как сме дефинирани като членове на НАТО във военната доктрина на Русия? Като страна с туристически плажове или като военна цел, включително на стратегическите ядрени ракети.
Изглежда само премиерът не знае, че у нас под ръководството на руски инструктори се обучават бойни групи със сумарна численост от няколко хиляди души, под шапката на националистически структури и уж с цел борба с бежанци или турската опасност. По темата тактически мълчим, но имаме проблем с общите учения в морето.
Подобни канали за влияние има и след ултрасите на редица футболни отбори, включителни и любимия на премиера. Слава богу, че в тези клубове имаме и истински фенове, които не са петимни да играят под чужда свирка.
Не е страшно, че има различни виждания за заплахите за сигурността и начините за тяхното терапиране.
Страшното, когато те излизат на повърхността в суров вид и вместо да се обсъдят между отговорните фактори излизат в черно-бял и пиар вид, с което демонстрираме своята слабост. Става дума за сферата на външната политика и сигурността, в която има правила, процедури и отговорност, която изключва импровизации. Ако премиерът има лични страхове, да си ги запази за себе си или да ги сподели дискретно с близките си.
За един ден вчера се прояви цялата двусмисленност на българския преход. Видя се, че атлантизмът на някои наши лидери е толкова тънък, че чак е прозрачен.
Видяхте какво се задава на изборите за президент и кой към какво ще стреми на тях.
Когато предупреждавам, че някои се опитват да флиртуват по живковски с геополитическата карта и да търсят нова договореност със Запада за да продължат модела на Луканов, като предварително се договорят с Кремъл, ме обвиняват, че съм спекулирал.
Предупредих за да няма изненади какво ни очаква през есента.
Русия и Европа са разделени - неотвратимо и дълбоко, а лидерите не могат да преодолеят тежките противоречия. Идеята, че можем да минем между капките и да балансираме, може да ни постави незащитени и в самоизолация.
Както много пъти в историята ни.


четвъртък, 16 юни 2016 г.

Фактор: Футболът като геополитика - поредната степен на руската деградация

Всеки футболен шампионат - било то европейски, било то световен е спортен празник. Поне така беше до скоро. Събитията във Франция и битките по улиците на френските градове само потвърдиха, че футболът не е само емоция и спорт, а вече и геополитика..
С привикването на френския посланик в Москва и назидателния тон на Лавров нещата вече преминаха границата на добрия тон - линията, до който може да се твърди, че случката ще трае три дни.
Не искам да влизам в темата дали футболните хулигани от Русия са по-агресивни от други футболни хулигани. Ултрасите са особено явление и далеч не припокриват европейското понятие "футболен фен". Сигурно сте ги гледали по английски мачове - цели семейства, деца, викат, пеят, вероятно псуват и т.н. но не излъчват агресивност. Ако видите ултрасите в Русия и у нас, те са си бойни формирования. Не случайно са след целите на руската политика у нас, затова и Кремъл инвестира във футболни клубове в Европа и в България. Формално го прави през олигарсите, но заръката и крайния режисьор е ясен.
В нета има толкова много видеодоказателства, включително изказване на френския прокурор за преднамереността и спецподготовката на руските ултраси, че едва ли мога да добавя нещо в повече. Ако някой отрича това, няма смисъл да го убеждаваме. Преминал е в стадий на религиозно вцепенение.
Важният за мен извод от битките по улиците във Франция е, че Русия и Европа са разделени - неотвратимо и дълбоко. И нивото на конфронтация е отвъд способностите на лидерите да се договорят и снижат напрежението.
И досега е имало сбивания и разкървавени глави, но такива екзекуторски акции не е имало.
Кремъл отдавна инвестира много в спортна слава за геополитически цели. Не случайни са тези скандали с допинг схемите. Сега трябва да се намери външен виновник за това, че Русия може да не участва на предстоящата Олимпиада.
Още когато Русия спечели най-много златни медали на Зимната Олимпиада в Сочи се знаеше, че става нещо противоестествено, но Западът предпочете да си затвори очите. Медал след медал и то в дисциплини в които руските състезатели преди не бяха се доближавали дори но първите двадесет, очевидно говореше за злоупотреби.
Но Путин беше част от Г-8 и политкоректността надделя.
За хората, които познават френско-руските отношения, действията и по-скоро изказванията на френския главен прокурор и на френските власти като цяло, които запазиха най-силните си критики и думи за руските хулигани, реакцията на Путин не е изненада.
Франция винаги е била специален партньор и обект на привилегировани отношения. След като загуби Меркел, сега Путин се самоизгонва и от Франция, като се идентифицира с руските запалянковци и се опитва да превърне Русия в жертва на дискриминация.
Когато не можеш да произведеш "победи" на спортния терен, ще ги потърсиш извън стадионите, на улицата. Не от играчите в Сборная, а от ултрасите. Но новини за победи трябва да има за да се повдигне духа на нацията.
Изглежда плановете за "бойни" действия по френските стадиони и улици са били по-амбициозни и ранното им прекъсване, включително решителната реакция на УЕФА и на френските власти с депортацията са объркали нечии планове.
Факт е, че в желанието си да издигне новият руски национализъм като знаме на своята вътрешна и външна политика, Владимир Путин издълба "ров" между Русия и останалия свят. Идеята, че така ще накара света да се страхува, респективно да го уважава, не е нова за руски или съветски лидери.
След Франция Кремъл ще трябва да обяснява защо футболните фенове, без които няма първенство, ще започнат да отказват да посещават Русия и нейното световно първенство по футбол.
Настръхнала и враждебна Москва става все по-голям проблем не само за света, но и за собствения си народ.


вторник, 14 юни 2016 г.

Приносът на Запада за „успеха“ на българския преход – невидимия дух на Ялта

Линк към статията в BulgariaAnalytica

Проблемите на прехода и интеграцията на Източна Европа бяха толкова големи, че беше неизбежно на даден етап Западът да реши да се договори с "реалните" политици на място, т..е. с партийната номенклатура. Да не забравяме - моторът на Европа - Германия - беше извадена от уравнението заради собственото си обединение. САЩ бяха представени през международните финансови институции, т.е. които наблегнаха повече върху проблемите с фиска и дълга, отколкото на стратегическите последствия. Тяхното „оправдание“ беше мораториума.
Самото падане на Берлинската стена през 1989 година, макар логичен и подготвен процесне бе предшествувано от дълги години на изграждане на системна алтернатива у нас - опозиция, която в условията на текуща битка да може да роди и отстои своята достоверна алтернативност, да докаже капацитет за спечелване на избори и за управление.
Условия за подобни честни и демократични избори просто не съществуваха. Не говоря, че не е имало опозиция, а за отсъствие на критична маса саморасла алтернативност, която можеше да обърне "модела" на прехода.
Малцината доказани демократи и антикомунисти бяха или маргинализирани от медийно мълчание или приобщени по класическите методи на управляемите малцинства - с тояга и морков. Някои от тях дори бяха поставени на относителни високи постове, но без реална власт.
Преобладаващата част от политическия елит на Запада не търсеше конфронтация с Русия, не искаше да "побеждава" нито Елцин, нито Горбачов. За западните лидери те двамата бяха съюзници и партньори. Хората на кормилото на властта по време на прехода у нас бяха поставени или съгласувани с Москва лица.
Именно така се създаде геопополитическия заслон на номенклатурата за да реализира своята версия на прехода.
Офертата на Луканов-Лилов беше приета и от тогава преходът у нас се развива в зададените от началото на 90-те години концептуални и приложни рамки.
Тъй като историята никога не се вписва напълно в предварителни планове, се случиха и събития извън матрицата, но те не касаят темелните въпроси, а периферията. 
В крайна сметка статуквото винаги печелеше.
Днес стигнахме до границите на съвместимост на този модел с реалните нужди на развитието. Неговите "драматурзи" отново търсят сделка със Запада. Единствената новост сега е, че междувременно бе постигнато вътрешно примирие между наследниците на Луканово-Лиловия и Живковия клан в името на съхраняването на власт и позиции.
Номенклатурата, макар и съществено обновена, частично демократизирана и с нови лица, изпитва същите проблеми, както в края на 80-те години с асимилиране и адаптация към новите реалности и предизвикателства.
Корупцията и олигархията са само две стърчащи грозни части от конструкцията на модела. Но има много пластове извън видимия спектър - от престъпния свят до "белите якички", между които се разиграва съдбата на нацията. 
Стигнахме до точка в историческото си развитие, при която Лукановият модел не сработва нито в частта балансиране на обществени отношения и икономически растеж, нито в частта договаряне със Запада при достигнатата зрялост на интеграция с ЕС и НАТО. 
Никой не предвиждаше, че Русия и Запада ще станат опоненти, дори врагове.
Настана време разделно, дори невъзможно, в което българският управляващ елит трябва да намери друг „среден“ път.
За това Русия и нейните проксита у нас с такъв трепет следят всяка криза в Европейския съюз, в това число и референдума във Великобритания. Перспективите за ограничаване на наднационалната власт на Брюксел и за връщане на контрола на местно равнище раждат надежда и въодушевление. "Драматурзите" търсят възможност да ограничават намесата на ЕС и НАТО във "вътрешните дела", особено когато тази намеса заплашва връзките им с Москва. Затова почти всички националисти в Европа симпатизират на Кремъл в усилията му да спре възходящата интеграция и да върне примата на националното над общоевропейското равнище на управление. Така ще може да се възстанови „тежестта“ на двустранните договорки и да се реализират схеми като Северен поток – 2 и Южен поток.
Мотивиращият стимул в действията на тези сили е тривиален - властта и контрола върху ресурсите и тяхното разпределение. Полезността на членството в ЕС рязко спада след края на програмите за евросубсидии след 2020 година, затова търсят да оттъргуват автономността си поради липса на средства. 
Друга видима част от новия управленския модел е стремежът за разделяне на "глобалните" българи от "териториалните" българи. В първоначалната си версия Луканово-Лиловият модел работеше достатъчно ефективно именно поради успешната изолация в емиграция на близо 3 милиона българи.  У нас властта се печели и упражнява с по-малко от 20% от гласовете на всички потенциални избиратели!?
През ДПС сработи механизма за контрол върху етническите малцинства. Днес тази схема се заплашва от появата на ДОСТ, което налага мобилизация и консолидация на други подконтролни малцинства - националистите на ПФ и Атака..
Днес Драматурзите отново очакват Запада да се оттегли от неприкосновенните зони, към които спадат съдебна реформа, борбата с корупцията, контролът върху медиите и разбира се избирателния закон. 
Тъй като не може да се неглижира тотално гласа на близо 2 милиона българи, които се изказаха за приобщаване на емигриралите сега се опитват да разводнят или преформатират референдумите като инструмент на демокрацията. Пътьом успяха да "убият" с мълчание" по-достъпните и лесни варианти за гласуване от дистанция, като гласуването по поща, което обърна вота в редица страни. 
Задачата, която Драматурзите и Режисьорите на прехода решават е чрез нов договор тип „Ялта“ със Запада да могат да си отвоюват периметър на контрол извън мониторинговите и надзорни системи на ЕС и НАТО. 
Новата сделка, която се предлага, не е много по-различна от старата от началото на 90-те. 
Става дума за разпределяне на сфери на влияние между номенклатурата и Запада в три зони:
а/ зона на изключителен контрол, в който Западът да няма право на намеса или вето.
б/ зона на споделен контрол и
в/ зона на контрол и пряка намеса от страна на ЕС и като цяло на Запада.
В първата зона се разполагат правото на местните политически и бизнес олигарси да правят своите сделки, чрез които съществуват и се възпроизвеждат, както намерят за добре. Тук влизат корупционните схеми /когато става реч за разходване изцяло или предимно на публични средства/, "стратегическите сделки" с външни партньори /най-вече руски/, но и определени вътрешно-общностни проекти, в които не доминират европейските правила. Медиите, съдебната власт /чрез които се гарантират безнаказаност/, енергетиката /там има и споделен контрол, но в горивата държавата е напълно пленена/ - са примери за сфери, в които се очаква ограничена или ненамеса на Запада във "вътрешните ни работи".
Споделената зона на отговорност със Запада са финансите и икономиката - тук имаме български и чуждестранни банки, но няма истинска конкуренция на финансовия и капиталовия пазар. Доказателство за „сподолената“ полза от управлението са лихвените маржове по кредитите между българските и европейските банки.
Местните драматурзи се борят за доминиращ контрол върху спестявания на фирмите и населението и ресурсите, които се генерират в публичната сфера. Контролът върху банковата и финансова сфера продължава да се изплъзва от местната номенклатура, особено след самонанесения "ядрен" удар с КТБ, най-вече поради неизбежната и растяща зависимост от външните капиталови и финансови пазари. В някои сектори на икономиката действа системата на двата ключа, но най-често местният политически и бизнес елит успява да наложи такива стандарти и процедури, които на практика му позволяват да упражнява пълен контрол върху „входа“ и „изхода“. Самият факт, че сто фирми държат 80% от икономиката на страната и приблизително същата пропорция е при усвояването на евросредствата - говори за достигнатото равнище на концентрация на властта у нас.  
Няма как това да не ражда социално разслоение и да не създава предпоставки за социален взрив. Единствената причина това да не се е случило досега е отдушникът на емиграцията и транснационалната свързаност, която позволява виртуалната емиграция на граждани и на фирми.
В третата група са зоните с външен контрол от страна на Запада - ЕС и НАТО. Това са най-вече интегрираните зони на политика, финанси и икономика, в които динамиката и посоката зависят най-вече от глобалните процеси. Вече казахме за глобалните капиталови и финансови пазари, които местните Драматурзи не могат да контролират. Отбраната и сигурността /поне във военната/ са част също се изплъзва от местен контрол - затова бяха толкова силни протестите срещу модернизацията на армията. Вътрешната сигурност постепенно се премества от зоната за споделена отговорност към зоната за повишена намеса на партньорите. И тук е истинската битка за реформата във МВР, съдебната система и като цяло в сферата на вътрешната сигурност. Досега службите функционираха по политическа целесъобразност, като запазен периметър на влияние на "режисьорите". Епохалната битка срещу досиетата на ДС не роди особено "пречистване", защото остави на завет режисьорите на прехода, които успяха да изградят заместващи тоталитарните мрежи на свързаност, които не се "хващат" на радара с ключовата дума „Държавна сигурност.
Специалните служби се намират в различен стадий на мобилност между зоните на вътрешен, споделен и външен контрол, но най-често остават неравномерно и нехармонично интегрирани както на локално, така и трансгранично равнище.
В тази сфера досега работеше успешно местния "ключ" на режисьорите. Веднъж кадрово, втори път чрез външния контрол - прокуратура, финанси, банки, медии, управляемост на дефицити на пълномощия и ресурси и трети път, чрез мрежата за компромати и дискредитация. 
Често давам класическият пример за връзката между приватизацията на публичните услуги и блокирането на публичния сектор. За да има работа и доходи за над 120 хиляди души в сектора, непременно условие бе да се плени публичната система за правоохрана и правораздаване. Така хората търсейки защита на своята собственост и права започват да търсят частните услуги.
За да имате проспериращ частен бизнес с автобусния транспорт, трябва да има "спънат" публичен конкурент - пример с БДЖ. 
А там където публичният транспорт няма алтернатива - случаят с метрото, достатъчно е да имате контрол върху финансовите потоци като затворите системата на разходите за външен поглед и балансирате с по-високи цени на билетите.
Така е навсякъде – ако искате контрол върху таксиметровите превози, гоните ЮБЕР. Само посветените имат право. Искате да построите болница - трябва да се договорите с ключодържателите на средствата в здравеопазването. Дори гробищен парк не може да направите в състезателен или общодостъпен режим.
Ако погледнете в колко сфери, в които се предполага да има функциониращ пазар и силна конкуренция, в действителност има ръчно управление, пленена държава и потребители без алтернатива, със сигурност ще се запитате - в какъв точно строй живеем?
Не е никак чудно, че радикалният национализъм изплува на повърхността като спасителна жилетка при съхраняването на властта на режисьорите на прехода. В енергетиката например така се задържа либерализацията на енергийния пазар и диверсификацията на доставките и маршрутите. 
Режисьорите умело боравят и с външната заплаха - бежанци, тероризъм, хибридна война, кибер и организирана престъпност. Поредния пример е докладът на разузнаването в който се споделят опитите за външни служби да закупят български енергийни дружества или медии. Ако мислите, че не са успели - дълбоко се лъжете. Но в доклада няма да разберете за успешните опити - примерно БТК или активите на КТБ. 
Затова днес Драматурзите гледат да продадат на западните ни партньори нова модернизирана версия на Луканово-Лиловия модел, включително тезата, че само те могат да се справят с руската опасност. В рамките на тези усилия се проповядва, че трябва са руската намеса да се противопостави местен национализъм. 
Ако Западът се съгласи и приеме да легитимира новата версия на преходния модел, местните политици ще получат тотален контрол върху развитието на страната за няколко поколения напред.. Идеята, че Западът трябва да се примири с нуждата от гранд коалиция или участие на националисти във властта, от български Орбан звучи примамливо, но манипулативно.
Пратениците и в момента говорят в този контекст на своите домакини в Брюксел, Вашингтон и Берлин. Посланието е: "ако искате стабилност в България и тя да остане в НАТО и ЕС, трябва да се съгласите с определени зони на автономия за българските политици
Истината е, че генотипът на родния национализъм е свързан на руския, а той е органически чужд на Европейския съюз и НАТО. Да се приеме съжителство със силите, които олицетворяват свързаността на страната с Кремъл на политическо, и най-вече бизнес олигархично равнище, означава да се блокират възможностите на България да изпълни своите задължения към общата сигурност на ЕС и НАТО и да реализира оптимални и социално балансирани сценарии за развитие. 
Значителни части от българският управляващ елит се надява Запада да си затваря очите за „особеностите“ на българския преход.
Новата версия на модела е удобна и за самия Кремъл, защото ще съхрани неговите позиции в условията на растящи политически и финансови дефицити в Русия, като освободи пространство на местните проруски политици да реализират съвместни проекти- включително чрез тяхното преетикетиране като български.
Новата българска Ялта, без съмнение, ще ни обрече на автархия и авторитаризъм. 
Не съм сигурен дали и този път няма да успеят.
Да виждате видима алтернатива или алтернативност в публичния дебат. 
Поставете се на мястото на лидерите на основните държави в ЕС и НАТО, от които зависи политиката им спрямо България. Имате регионална нестабилност и процеси, ЕС е подложено да разтърсващи трусове - икономически, финансови, бежанци, Брекзит и т.н., които консумират все повече от Вашата енергия и времето, което можете да посветите на балансираните решения, става все по-малко. Винаги може да дойде точката на пречупване на Вашата принципиалност и неусетно да преминете към прагматична рационалност : "да, тези хора не са идеални, но са най-добрата ни и близка опция".
И нещата отново ще се върнат в руслото на традиционния песимизъм и обреченост, които познаваме.
Единствената разлика е, че в началото на 90-те години не бяхме свързани със Запада. В този смисъл той имаше възможност да се изолира и дистанционно да насочва процесите, без да е необходимо да се ангажира близко и съществено. В 2016 управлението от дистанция не е възможно. 
Залогът и рисковете за европейската и атлантическа сигурност са толкова видими, неразделими и преки за всички, че наблюдението от дистанция, в блестяща изолация, няма да сработи. 
Западът направи грешка преди 25 години, като се оттегли в търсене на своето индивидуално благополучие като остави пълния контрол върху съдбата на България на посткомунистическата номенклатура, така както Западът остави на Сталин да управлява Източна Европа. 

Би било трагична грешка ако го стори отново.