неделя, 31 юли 2016 г.

България Аналитика: Междусистемните споразумения и Транс-Балканския газопровод - промяна в играта

Линк към оригинала

Диверсификацията на маршрути и потоци на природния газ в Югоизточна Европа отдавна бе смятана за невъзможна мисия.
Газпром е безспорен монополен играч, който до този момент успешно осуети всички подкрепяни от ЕС и САЩ опити да се вкарат конкуренти при доставките и трасетата. Най-видимият успех на Русия в тази насока бе краха на проекта Набуко. Алтернативните доставки на газ към пазара на Централна и Източна Европа от Югоизточна Европа и обратно, включително и към Украйна, изобщо не бяха в плановете. До тази година.
Бавно развиващи се събития през последните години доведоха до промяна в играта, след премахването на критични бариери пред пълната интеграция на газопреносните системи на Гърция, България, Румъния и Украйна. В разстояние само на няколко седмици през юни и юли т.г., респективните национални ТСО подписаха междусистемни споразумения, които разчистиха пътя за реверсивните потоци и виртуална търговия със стратегически кратко и дългосрочни последствия.
Въпреки, че споразуменията влизат в сила след 1 октомври тази година, ще могат да се осъществяват тестови доставки, което ще позволи в реално време да се проверят балансирането и изравняващите сметки, което ще даде представа на операторите и товародателите да разберат действителния потенциал за виртуална търговия, включително разходите, при различните входни и изходящи точки.
Търговците, поне на теория, могат да разгледат възможността да доставят втечнен природен газ през терминала в Ревитуса, близо до Атина за клиенти в Украйна и Централна Европа. Препъни камъните по трасето, включително тапата на границата при граничния преход Сидерокастро-Кулата, бяха отстранени и реверсивните доставки станаха възможни, макар и на умерено равнище от 3 милиона кубически метра на ден.
Много бяха факторите, които направиха възможна тази драматична промяна – сред тях не бива да се пренебрегва визитата на комисаря Вестагер, която успя да дисциплинира реакциите на националните ТСО в рамките на провежданите разследвания срещу тях за препятстване достъпа на трети страни – доставчици на природен газ – до националните газопреносни системи.
Двата договора за транзит по Трансбалканския газопровод – единият на българската компания Булгаргаз, другият на Газекспорт, за румънския участък, изтичат в края на 2016, което освобождава капацитета за нови играчи.
Трите ТСО плюс гръцката ДЕСФА би трябвало да са в състояния да предлагат твърд и прекъсваем капацитет в права посока и прекъсваем в обратна посока от входна до изходна точка в цялата газопреносна мрежа на страните от Централна и Източна Европа. Важността на подобно развитие трудно може да капацитета – над 20 милиарда кубически метра капацитет. Поне 5 милиарда от тях могат да бъдат незабавно предложени на нови товародатели, а Трансбалканския газопровод може да бъде разширен с допълнителни синергични и мултипликационни ефекти на всички входящи и изходящи точки, което реално ще интегрира газовите пазари по коридорите Север-Юг и Южния газов коридор.
Подобни развития не само вероятно ще увеличат конкуренцията и ликвидността в последния сегмент на газовия пазар на ЕС, който остана изолиран от благодатта на пренасищанетона глобалния пазар с газ, но могат да променят геополитическите уравнения в региона във вреда на Русия и Газпром.
Трансбалканският газопровод свързва двата най-големи национални пазари в региона – украинския и турския – като допринася за по-висока пазарна динамика и бизнес логиката на търговията с газ в права и обратна посока от нови и традиционни играчи.
Новите междусистемни споразумения могат да раздвижат търговията с транспортни игазосъхранителни капацитети, включително като доведат до предоставянето наконкурентноспособни услуги в сферата на транспорта за добивни компании, които се очаква да започнат да извличат газ от офшорните полета в черноморската зона на Румъния, Украйна, Турция и България.
Постоянните опити на Газпром да маргинализира Трансбалканския газопровод, а заедно с това и страните през които минава, доведоха до съществено съкращение на транзитираниягаз през последните 13 години, а заедно с това увеличи мотивацията им да потърсят алтернативни ползватели на бездействащи капацитети. След като първата линия на Син поток влезе в експлоатация през 2003 година, транзитираните обеми през ТБГ намаляха до 14 милиарда кубически метра. Стигна се до положение, при което Газекспорт започна да предлага своите договори за пренос на газ на други крупни международни партньори, докато раздроби големия си договор за доставка на газ на Турция с Боташ, на множество по-малки договори с частни вносители.
Перспективата за пълно спиране на транзита на руски природен газ през Украйна направи картината за бъдеща запълняемост на Трансбалканския газопровод още по-мрачна. Газпром не губеше никакво време за да изиграе силните си козове, като възобнови говоренето за възобновяване на Турски или Южен поток. Това само по себе си бе достатъчно за да провокира силна ответна реакция от страна на ЕК и на правителствата на Гърция, България, Румъния и Украйна, включително в търсенето на опции за интегриране на техните газопреносни системи.
Ако Трансбалканския газопровод се превърне в магистрала за газ в района на Югоизточна, Централна и Източна Европа – то страните ще имат по-малко основания да се страхуват и повече, че ще спечелят. Докато се фокусираше прекомерно върху Турция и рекетиране на страните от ЮИЕ с традиционната дипломация на „моркова и тоягата“, Москва недооцени възможността за алтернативно използване на съществуващата и освободена от Газпром преносна инфраструктура в региона.
Със своя номинален и потенциален преносен капацитет, в това число и стратегическо местоположение, ТБГ стои изключително добре в сравнение с останалата преносна инфраструктура, включително газопровода ТАР и интерконекторите. Транс-Балканският газопровод е изплатен, в добро състояние, а преносните тарифи, при равни други условия, могат да бъдат по-ниски от аналогичните в инспирирана от Газпром нова заобикаляща инфраструктура, която трябва да прекоси Черно море. Тепърва чрез тарифите трябва да се изплатят по-високи капиталови разходи.
Докато интерконекторите в района, извън всякакво съмнение, ще допринесат за повишаване на сигурността на регионалните енергийни системи, най-вече благодарение на газовите потоци в права и обратна посока, те нямат сравнимата стратегическа стойност, която Трансбалканския газопровод може да донесе за енергийните пазари в ЕС.
Подобно развитие може да обезсили „твърдите“ подходи на Газпром към националните системни оператори и което е по-важно ще позволи на природен газ от Южния коридор да навлезе в „задния двор“ на Газпром – пазарът на страните от ЦИЕ. Крайният ефект ще бъде по-висока конкуренция, по-голяма ликвидност и по-ниски цени на природния газ за клиенти от ЦИЕ.
ЕС и САЩ заедно изиграха ключова роля при окуражаването на системните оператори, което добави срочност към целесъобразността, след години на злоупотреба от страна на Газпром с доминантната си позиция.
Промените, които касаят Трансбалканския газопровод, ще добавят достоверност към търсенето на нови транспортни и газосъхранителни капацитети в свързана инфраструктура, като терминалите в Турция и Гърция, както и интерконектора Гърция-България от доставчици на газ от Каспийския, Близкоизточен и Източно Средиземноморски район. Това ще насърчи инвестициите и повиши стойността на ангажираните в пренос и съхранение активи.
Новините за междусистемните споразумения идват на фона на критично важни етапи в развитието на газовата връзка Гърция-България. Очаква се в началото на следващия месец да бъде лансирана втората част на процедурата за получаване на обвързващи оферти за наемане на капацитет.
Развойната компания на интерконектора се намира под въздействие на сблъсъка на конфликти визии – от една страна Газпром калкулира възможността да използва интерконекторавреверсивен режим за транспорт на руски газ към Италия (ревитализирания проект Посейдон) – което стои в основата на подписания тристранен меморандум за разбирателство между Газпром и акционерите в IGB – гръцката ДЕПА и италианската компания Едисън. От друга, визията на ЕСи САЩ за използване на интерконектора в базисната му „права посока“ като маршрут за каспийски и всеки друг газ преминаващ през Южния газов коридор към Централна и Източна Европа.
Отварянето на Трансбалканския газопровод ще увеличи шансовете компаниите, които са заявили интерес в предварителните фази на пазарния тест на интерконектора Гърция-България, да потвърдят интерес и в обвързваща фаза.
Прекалено рано е да се заключи, че всички пречки са премахнати и са налице пазарни условия – включително отсъствието на функционални търговски платформи на капацитети, механизми за освобождаване на капацитети и за предлагане са още в прохождаща фаза. Различните ТСОработят при различни тарифни режими – в единия случай – на вход и на изход, а в другия на пощенската марка. Компаниите все още имат нужда от квоти за износ на природен газ от Украйна.
Европейските газови компании не са особено очаровани от политиката на украинското правителство по отношение стойността на тарифите и достъпа до газохранилищата и до транспортната инфраструктура на Укртрансгаз при търговията със Словакия (през връзката Будинце), с Унгария и с Полша.
Подобни рестрикции върху износа на газ съществуват и в Румъния. Липсата на свързани тарифи прави транспортните разходи забранителни при продажба на природен газ на клиенти в Украйна и други страни на Централна и Източна Европа. Газпром все още ползва привилегировани тарифи по дългосрочните договори с купувачи и ТСО, повече от които подпечатани с междуправителствени споразумения, които е трудно да бъдат прекратени.
При все това влакът напусна гарата.
Клиентите от Централна и Източна Европа вече имат достъп до глобалния пазар на втечнен природен газ през терминала в Швиноусчие в Полша. Интегрирането на съществуващите и изграждането на нови терминали в Гърция, Турция и Хърватска осигурява входящи точки за доставки на ВПГ и на тръбопроводен газ от Каспия, Близкия изток и Източното Средиземноморие като потенциално успешен бизнес казус по целия газов коридор Север-Юг.
Трансбалканският газопровод може да осигури незабавен достъп на конкурентни цени докато проектите на Газпром за „потоци“ има нужда от години и милиарди за да бъдат изградени, в допълнение към трудно за изчисление съзвездие от фактори – повечето от които извън контрола на Кремъл.
Дори ако Русия се опита да придвижи или ускори изпълнението на проекта Турски поток за да „пресуши“ транзита през Украйна, респективно през Трансбалканския газопровод, няма да мине много време преди нови играчи да ангажират освободените капацитети за пренос на свой газ на север и на юг.
Възможностите свързани с капацитета на ТБГ, които се отварят за алтернативна употреба на капацитета са относително имунизирани от влиянието на събитията в Турция. Въпреки, че Трансбалканския газопровод пренася руски газ за европейската част на Турция, интерконекторътс Гърция и новите връзки могат да осигурят на товародателите възможности да заобикалят проблемни зони в инфраструктурата при неблагоприятен развой на събитията.
Историята се случи. Малцина забелязаха.


Bulgaria Analytica: The Intersystem agreements and the Trans-Balkan pipeline - a game change

Link to the original

The diversification of gas routes and supplies in South East Europe has long been considered a mission impossible. Gazprom as the undisputed market maker successfully diffused all EU and US backed attempts to bring competition in routes and supplies to the region. Russia’s most visible success story was the demise of the Nabucco project. Alternative gas supplies to the CEE gas market from the SEE and vice versa, including Ukraine, were off the cards. Until this year.
Slowly unfolding events over the past several years ultimately brought a game change with the removal of critical barriers to the full integration of the gas systems of Greece, Bulgaria, Romania and Ukraine. Within a matter of few weeks in June and July the respective TSOs signed intersystem agreements, clearing the road to reverse flows and virtual trade with significant strategic short and long term repercussions.
Although the agreements will be effective October 1st onwards test shipments will follow, both to allow for real time netting and balancing checks, and to help both operators and shippers understand the virtual trade potential, including cost implications, at different system entry and exit points.
Traders could in theory consider LNG imports at the Revithoussa terminal near Athens and buyers in Ukraine and Central Europe. The stumbling blocks, including the Siderokastro-Kulata border connection, were dealt with and reverse flow option opened, albeit at a modest 3 million cubic meters per day.
There are many factors that contributed to this dramatic change – among them the recent visit to the region of Commissioner Vestager that conditioned the reactions of the TOS within the framework of the ongoing investigations against them for reluctance to open national gas systems to alternative supplies and suppliers.
The two transit contracts on different lines of the Trans-Balkan Pipeline — one with Bulgaria’s Bulgargas and the other with Gazexport, for the Romanian segment — expire at the end of 2016, freeing up capacity to new players. 
Thе three TSOs plus DESFA in Greece should henceforth be able to offer fixed and interruptible forward flow capacity and interruptible flow capacity in reverse mode from entry to exit in most essential points of CEE’s gas system. The importance of such a deal can hardly be overestimated in view of the almost instantaneous availability and the capacity of the pipeline – over 20 billion cubic meters. With at least 5 billion cubic meters freed for new shippers – the Trans-Balkan Pipeline (TBP) could be further expanded with a synergizing and multiplier effect at different entry and exit points, adding to the real integration of gas markets along the North-South and Southern Gas Corridor.
Such developments are not only likely to boost competition and liquidity into the last segment of the EU gas market that has so far remained isolated from the boon of global gas glut, but are also likely to tilt geopolitical equilibria in the region away from Russia and Gazprom.
The TBP would link the two largest gas markets in the region – Ukraine and Turkey – adding to the market dynamics and the business rationale for forward and reverse gas trade by new national and traditional global players.
The new intersystem agreements should agitate trade with transport and storage capacity and could lead to competitive transportation services being offered to upstream companies that are expected to kick off gas production in the offshore areas of  the Black sea in Romania, Ukraine, Turkey and Bulgaria.
Gazprom’s persistent attempts to marginalize the TBP and the transit countries resulted in a substantial drop in transited gas over the past 13 years increasing motivation to seek alternative use for the idling capacity. Since the first line of the Blue stream went online in 2003 shipments dropped to under 14 bcm per year, with Gazexport offering transit services to other international majors, while breaking down its main contract with the Turkish Botas into smaller contracts with many private importers.
The prospect of a complete halt of Russian gas transit through Ukraine made forecasts for TBP capacity load up ever gloomier. Gazprom did not waste time in playing its strong hand talking of restarting the Turkish or the South stream. This invited an equally strong reaction as the EC and the governments of Greece, Bulgaria, Romania and Ukraine had no choice but to move on and integrate their gas systems.
With the TBP acting as a true gas highway for the SEE and CEE region – the transit countries will have less to fear and potentially more to gain. While focusing for too long on Turkey and bullying SEE countries with a carrot and stick energy diplomacy, Moscow overlooked the potential for alternative use of existing infrastructure in the region.
The Trans-Balkan Pipeline with its nominal and potential pass through capacity, as well as its strategic location, rates exceptionally well against other gas infrastructure in the South Corridor including the TAP and the interconnectors. It is well amortized, yet maintained and transportation costs should, ceteris paribus, be lower than new Gazprom conspired bypass infrastructure crossing the Black sea, that needs to accommodate higher capex.
While interconnectors in the region undoubtedly contribute to higher security of the regional energy system by balancing forward and reverse gas flows, they do not have the strategic bonus that the opening of the TBP brings to the EU energy markets. It marginalizes Gazprom’s strong arm tactics in dealing with the TSOs and most importantly allows northbound gas to flow into Gazprom’s backyard – the CEE market. The end result will be enhanced competition, greater liquidity and lower gas prices for CEE customers.
The EC and US both played a pivotal role in encouraging system operators in the region to accommodate a sense of expediency, after years of abuse of Gazprom’s dominant position.
The TBP’s opening should add credence to a additional capacity demand in associated infrastructure, such as the LNG terminals in Turkey and Greece, the interconnector Greece-Bulgaria for Caspian, Middle East and East Med gas and storage facilities, encouraging investments and boosting asset value.
The news about the intersystem agreements come at an important junction for the developers of the critical IGB pipeline, that are about to launch the guidelines for binding phase capacity booking phase. This interconnector company has been entangled in a turf conflict between Gazprom’s plan to use the IGB for Russian gas in reverse mode and then onwards to Italy (the revisited Poseidon case) – that formed the gist of the tripartite MoU between Gazprom and the shareholders in the IGB – the Greek DEPA and the Italian Edison, on one side and the EU and US vision of the interconnector acting as anchor route for Caspian gas and Southern Corridor gas to the CEE region, on the other.
The opening up of the Trans-Balkan pipeline beefs up the chances that companies that have expressed interest in the preliminary phase of the IGB market test could place bids in the binding phase.
It is all too early to ascertain that all hurdles have been removed and market conditions are in place – including capacity trading platforms, capacity release mechanisms and offering are still in a dormant phase. Different TSOs operate under different tariff regimes – entry-exit or postmark. Companies still need quotas to export gas from Ukraine.
EU gas traders have not been overly enthused with the policies of the Ukrainian government with regard to tariff costs and ease of accessing Ukrtransgaz’s storage and transport infrastructure in trade with Slovakia (Budince), Hungary and Poland.
Similar export restrictions exist in Romania. Lack of bundled tariffs makes transportation costs prohibitive for gas that enters the regional system from the South until it reaches clients in Ukraine and the CEE market. Gazprom still enjoys privileged tariffs under long term agreements with buyers and TSOs, most of them sealed with intergovernmental agreements that are difficult to terminate.
Yet the train has left the station.
CEE clients already have access to the global LNG market via the new terminal at Swinoujscie in Poland. Integrating existing and building new terminals in Greece, Turkey and Croatia will provide enough entry points for global LNG or pipeline gas from the Caspian, the Middle East and the East Med in a compelling business case for the North-South Gas Corridor in the CEE.
The Trans-Balkan Pipeline could provide immediate access at competitive costs while Gazprom’s “stream” projects need years and billions to build, as well as a constellation of unaccounted for favorable factors – most beyond the Kremlin’s control.
Even if Russia moves to speed up execution of the Turkish Stream project in order to dry up transit via Ukraine and force the TBP to idle, it will not take long before new players take up the released capacity and start shipping gas north and south.
The opportunities with regard to the Trans-Balkan Pipeline’s capacity are relatively immune to events in Turkey. Although the TBP brings Russian Gas into the European part of Turkey, the IGB and the interconnectors provide shippers with a bypass in the event of negative developments in the country.
History has been made. And few noticed.

петък, 29 юли 2016 г.

Слави. Референдум. Политика. Накратко.

Факт е, че Конституционният съд премина границата на професионализма в интерпретацията какво могат референдумите. Но КС и президентът просто спасиха политиците от неудобството да отхвърлят амбициите на по-голям или сравним популист.
В същност в днешно време ако не си популист нямаш шанс - така, че обвинението спрямо Слави и сие не е коректно без контекст.
Факт е, че референдумите се превърнаха в масово оръжие на общественото съзнание от популисти, манипулатори и на инструмент на диктатурата на подвижни и значителни малцинства. Те са инструмент и в хибридни войни и геополитически стълкновения.
Виждаме Брекзита, Тръмп, Ердоган, Орбан /и той ще прави референдум за имигрантите/.
Какво е общото - всички използват "народа" за да оправдаят своята екстремна политика.
Политиците не смеят да се противопоставят пряко на Слави защото знаят, че има много натрупано недоволство и гняв в народа. Затова се стремят да го предизвикат да направи "грешна стъпка" - или да се кандидатира /тогава да го борят на техен терен/ или да призове последователите си на бунт /имаме вече нов закон за борба с тероризма/.
А той не смее, защото е лесно от студиото - съвсем друго е на улицата и по площадите. Пък е и отговорност и възможност, в която няма втори шанс.
Едно е концерт, друго е политическа кампания. Самият той прави много грешки, защото не може да овладее егото си - и това на своите "сценаристи". С изключение на Иван Кулеков, другите са словесни юнаци.
Не се заблуждавайте - зад Слави има сили и пари. БТВ стои зад него, защото се явява в други предавания, а това няма как да стане без "добро" от Станчев и хората зад него. Ако разровите кои са ще стане интересно. Там американци няма.
Ако не беше "руската" му свързаност, много от нещата които казва и прави биха били полезни за българския политически процес. Но и той прави бизнес чрез политически проект.
А сега си помислете ако Кремъл се меси в президентските избори в САЩ, какво може да направи и прави тук у нас.
Нещата не са отчайващи, но трябват стратегия и ум, които не са по подразбиране за българския политически живот.
Най-лошото в българската народопсихология, че няма междинни и предупреждаващи състояния на гнева. И политиците свикват да си мислят, че всичко е наред. До праговото събитие. Тихо, тихо, тихо. И изведнъж фойерверк.
И най-важното - много хора, дори такива, които не харесват Слави, могат да привидят в него възможност, която другите политици не им дават, да променят нещата. В тази фуния от енергия, съмнения, манипулации - вече няма да има значение кой бил прав, кой бил морален или популист?


сряда, 27 юли 2016 г.

Клуб Z: Ще строят Турски поток. Пак!?

Статията се разпространява и през Нюзлетъра на CBBSS - брой 181
 
Случи се очакваното  - затоплиха се отношенията между два сходни авторитарни режима - на Путин в Русия и на Ердоган в Турция. 
И като заваляха едни новини - възобновява се строежът на АЕЦ Аккую - като, че някой го е прекъсвал? 
Не закъсня и новината за възобновяване на Турски поток, която пак приведе в транс местните адепти на новите проекти с Русия през Черно море.
Предизвиканите мисловни турбуленции се съизмерват с новините за "възобновяване" на АЕЦ "Белене", за легендарния, но все по-митичен частен инвеститор, който все се навърта около нас, готов да изсипе милиарди за наша чест и негова полза.
Да припомним, че и турския поток не беше напълно закрит, особено ако следим изявите и активността на президента на Газпром Алексей Милер през последната година.
Какво да кажем за Южния поток, който беше закрит от Путин в Анкара - "окончателно" и отново открит от самия него преди няколко месеца.
За да не отегчаваме читателите с оценка на "твърдостта" на намеренията на едни или други лидери по енергийни теми да припомним само основните опорни точки.
Турски поток не е решил основния въпрос с потреблението на транспортирания през него газ в ЕС, както и финансирането на свързващата инфраструктура до европейска граница. 
Остава открит въпросът за локацията на хъба. Турският и гръцкият вариант се разминават. Значително.
Всяко решение трябва предварително да получи "зелена светлина" от Брюксел за съответствие с еврозаконодателството и регулациите. Забележете - предварително, което означава, че до тогава приказките остават да висят във въздуха.
Идеята, че европейските компании ще финансират и построят инфраструктура, която да свърже европейска инфраструктура до турски или морски участък е теоретична абстракция, която не може или по-скоро не трябва да ангажира внимание.
Да и Булгартрансгаз има проект в резерв - Варна-Оряхово, но няма никаква идея откъде ще намери 2.3 милиарда евро, нито потребители на транспортни услуги.
И последно, но най-важно - тандемът Путин-Ердоган може да ентусиазира много хора в Анкара или Москва, но никак не впечатлява банките.
Москва няма пари - който не вярва да прочете как правителството успя да събере стоте милиарда рубли, с които да финансира повелята на Президента за подобряване на пътната мрежа и връзка на Крим с Русия. За сметка на другите региони, разбира се.
Време е да свиквате - Кремъл няма пари, поне не толкова, че да може да финансира геополитическите си амбиции.
И това касае в не по-малка степен финансирането на над 20 милиарда долара - колкото струва АЕЦ "Аккую". Размерът на годишната субсидия за Росатом тази година, не е впечатляващ и ако се съизмери с предишните години, означава, че руската компания ще има огромни проблеми да изпълни ангажиментите си зад граници, като се има пред вид, че сама трябва да осигури финансиране.
Ердоган не е в по-добро положение. Ако не вярвате вижте движението на турската лира, платежния баланс и дълговете.
Събраха се двама авторитарни лидери, с идеята да променят света.
Оказа се, че пари няма. 
Затова промяната на света се отлага, но не и опасностите, които двама могат по отделно или заедно да причинят на същия този свят.
За това не обръщайте внимание на "потоците" - докато не видите, че са одобрени от ЕК и някой започне да харчи много пари. Което няма да стане.
Следователно - турски поток, ако има, ще доставя газ само за Турция.
Което е далеч от първоначалната идея.

петък, 22 юли 2016 г.

Обща кандидатура в дясно - обединител на нацията? Несериозно

Добрата вест е - Борисов разбра, че е пристъпил границата на разумното в реверансите си на Изток и на ляво и поиска министрите Ненчев и Митов да удостоверят неговата евроатлантическа принадлежност. Румяна Бъчварова отлетя на Запад към Вашингтон веднага след като премиерът се ядоса медийно пред Министерски съвет.
Нинова рязко смени тона и критикува външната политика на правителството и особено министрите на отбраната и на външните работи. Което и сигурен признак, че след инструктажа в Москва "ТАСС е упълномощен да заяви", че не е доволен от промяната в тона на премиера.
Всичко изглежда свързано и логично.
Познати социолози от прехода побързаха да приложат класическата си хватка от практиката на политинжинеринга, като измислиха агенция и допитване до общественото мнение, което постави формалния му немезис Трифонов като лидер в шансовете за следващ президент. Скучно като креативност, още по-скучно като изпълнение. Но все някои политици с по-слаби нерви и сърца, могат и да се вържат.
Сутринта премиерът открехна леко вратата към възможни разговори с Реформаторите по бъдещата кандидатура за президент.
Отново добър знак, защото прекомерната самоувереност, че всеки кандидат посочен от ГЕРБ, може да спечели, e сигурна самозаблуда. За това не е нужна особено сложна социология. За да прикрие отговорноста на управляващата и другите партии пред избирателите за гротескното забавяне с обявяването на президентските кандидати, всички се опитват да маргинализират президентския пост.
Борисов обяви, че търси обединителна фигура защото светът ставал прекалено опасен. На пръв поглед вярно - нацията има нужда от консолидация. Въпросът е кой е общия знаменател? Страхът? Нуждата? Целесъобразността?
И тук започва истинският анализ, който и с просто око разкрива, че не може едновременно да бъде достоверна тезата, че търсиш обединител, което ще рече човек, който да е приет и от ляво и от дясно, от една страна и претенцията, че търсиш взаимно приемлива фигура в дясно.
Ясно е, че реформаторите, поне допреди днешния завой на ДБГ, ще търсят човек за кандидат за президент, който да гарантира ясна и недвусмислена евроатлантическа идентификация на българската външна и отбранителна политика.
Още по-ясно е, че един от мотивите за новите откровения на Борисов е опасението, че реформаторите и най-вече анонсите на изток и в ляво могат да откъснат реални гласове на дясни избиратели, които могат да натежат в рещавашите фази на битката за президент. Не е тайна, че има съвпадение на недоволство между ДБГ и Борисов по темата Трайчо Трайков - една от достойните и възможни кандидатури на Реформаторите.
Задължително е лидерите в дясно да си говорят, при това без условия, и без излишна суета - човешка и политическа. Но идеята за обединител на нацията е изключително хлъзгава и опасна.
За да обединява нацията, която е разделена на мнозинство, което иска да продължи да бъде в ЕС и НАТО, и близо 30% от населението, което гравитира към леви и националисти, които искат да блокират ангажиментите ни към Запада и да отворят папката с илюзиите и проектите с Русия, този общ кандидат трябва да бъде или безличен - тоест избирателите няма да могат да разберат какъв е преди изборите, или да бъде копие на премиера - ще говори различни неща на различни хора.
Не случайно преди време бе лансирата като подходяща кандидатурата на бургаския кмет Димитър Николов. Той натрупа доста "червени" точки пред библиотекарите, пред леви и русофилите. В същото време е заместник председател на "дясна" партия и по делегация от Борисов може да се кичи с отразен или под наем атлантизъм.
И така сте стигна до оксиморона - обща кандидатура в дясно - обединител на нацията.
Не  съм сигурен, че Реформаторите могат да стигнат до единно решение - особено след ясната позиция на ДБГ. Задължително е да се оставят отворени врати и да се преговаря с ГЕРБ без условия. Но преди общия десен кандидат да може да обедини нацията, той трябва да бъде в състояние да обедини дясното.
Иначе поредната възможност ще се превърне в поредното разочарование.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Терзания и политика - несъстоялия се дебат по темата колко и какви евроатлантици сме

Повод за тази статия е размяната на реплики между премиера и Радан Кънев, което бе схематично отразено от медиите, без да се зададат истинските въпроси и без да има истински дебат. Борисов определи себе си за пореден път за последен, единствен и изключителен гарант на националните интереси, на членството ни в ЕС и НАТО, с което се опита да затвори темата.
Радан Кънев постигна своето - вдигна топката и предизвика реакция. Но не той е причината премиерът този път да реагира. Борисов усети, че е прекалил с импровизациите в една изключително консервативна сфера като външната политика и отбраната. Създаде се напрежение у съюзниците относно бъдещите му действия - както с необмислената реакция за "флотилията", така и изумилото партньорите ни "разкритие", че сами сме си виновни за тероризма, защото сме се намесили в Ирак, Сирия, Либия и т.н.
Отнесено към България, това би трябвало да означава, че атентатът в Сарафово е пряко следствия от действията на българското правителство, като част от ЕС и НАТО в тези страни. Не си спомням да сме надигали глас. 
Щом френският посланик си позволи да не се съгласи с премиера, което на дипломатичен език означава критика, и теорията му за генезиса на тероризма в Европа. Нормално е френският посланик да е чувствителен по тази тема, тъй като Франция е страна център на терористически атаки и тезата на Борисов, че сме си виновни сами за терора е най-малкото неуместно или действие без такт.
Не съм политик и нямам интерес от личната съдба на един или друг български политик. Интересувам се само от позициите на хората на кормилото на българския кораб, в случая премиера Борисов, и от това той да не се ердоганизира в процеса на дълго пребиваване във властта. Мерилото за това е как приема критиката или другото мнение. Ако не е способен да чуе различното мнение, да е самокритичен, а вижда наоколо само врагове и зложелатели, значи  смята себе си за априрно безгрешен. А това е на крачка от авторитарния прочит на демокрацията, който Ердоган прави в съседна Турция.
Аз не искам България да бъде управлявана от човек с профила нито на Путин, нито на Ердоган, който е загубил нуждата от противотежест на своето мнение и демократичен избор между алтернативи. Не смятам себе си за безгрешен и не признавам правото на другите, особено на тези с влияние, да се смятат за безгрешни. Ако Борисов знае всичко, ако може всичко, ако прави всичко, ако само той знае какво и как да говори пред медиите, ще стигнем неусетно до там, че ще го смятаме за национално достояние и ще стигнем за логичното - за какво ни е нужен Парламент, за какво ни са нужни различни медии, за какво са ни нужни експерти и обществен дебат?. Всеки, който се задържи на власт достатъчно дълго, за да започне да си вярва, че без него светът ще рухне или ще настъпи края на България, значи е поел по пътя, който накрая свършва с Путин или Ердоган. 
Такава България аз не искам.
Не принадлежа към априорните критици на Борисов, най-малкото защото съм готов да му отдам дължимото всеки път, когато направи нещо значимо за страната. Признавам ролята му и умението да реализира популистки политики, които на практика лишиха левицата от жизнено пространство. 
Когато е на прав път, го подкрепям, когато греши казвам направо. 
Разговорът за това накъде вървим с приказките за демилитаризация на Черно море, при новата ситуация в Турция, с новата хибридна агресивност на Русия не може да се отлага без край. В него никой, нито ГЕРБ, нито Реформаторите, нито другите участници във властта не могат да влезнат с претенцията, че всичко знаят и могат сами. Този разговор или дебат трябва да включва и терзанията на премиера, които са напълно легитимни, относно развитието на ситуацията в ЕС и в НАТО. Такъв разговор трябва да се проведе и в парламентарната група на ГЕРБ, и в другите групи и партии, след това в общи формати и в обществото. 
Разбирам, че ролята на Борисов за отстояване на членството ни в ЕС и НАТО е значителна, важна и заслужаваща подкрепа. Вярвам, че когато ножът "опре до кокала" - при евентуален втори тур на президентски избори, десните пак ще трябва да направят нужното за да не се допусне тиха подмяна на евроатлантизма отляво. 
Но избирателите искат честен и открит разговор, а не медийни клишета. 
Още по-ясно е, че премиерът като основен политически играч има пълното право да прави опити да разшири електоралната си подкрепа в ляво и към националистите, като прави изказвания за ексклузивно потребление в Москва. Не само защото трябва да продаде реактор, за което е нужно ако не съдействие, то поне руските партньори да не пречат, но и за да предотврати анти-правителствена консолидация на левите и националистически сили. 
Разбирам, че има много влиятелни хора у нас, за които случването на който и да е от руските "шлемови" проекти е въпрос на живот и смърт. И Борисов логично не иска да ги превръща в крайни врагове, а с много от тях просто сътрудничи.
Ако си спомняте предишният път - през февруари 2013 година - той хвърли оставка, но не след съвещание на ГЕРБ, а след разговор по телефона с президента Путин. Не зная в подробности съдържанието на този разговор, но зная как са протекли някои предишни "беседи" с руския лидер. Не е коректно да влизам в детайли, само ще кажа, че след този февруарски разговор и до ден днешен премиерът живее със съзнанието, че Москва е способна във всеки момент да му разклати стола. 
Понякога, дори твърде често, възприятията тежат повече от реалността.  
В този контекст Борисов изглежда възприема внушенията, които кръгове около него съзнателно подхранват,  че постоянните визити на видни политици от опозицията в руската столица и разширяващото се и все по-видимо присъствие на Кремъл у нас, са предвестник на повторение на събитията от февруари 2013 година. Това пък налага той да лавира между различните центрове на влияние у нас като прави реверанси към политици като Първанов, Нинова, Каракачанов и Сидеров, като оставя вратички за предоговаряне на бизнес проекти с господаря в Кремъл. 
Затова Борисов е избрал да бездейства по темата БТК и опитите на ВТБ да я превземе, затова Овчаров го представлява в Лукойл-Нефтохим, затова Булгартрансгаз и Булгаргаз не са особено активни в усилията за диверсификацията на доставките и транзита на газ. Затова и не реагира на паравоенните формирования у нас. Все в името да си осигури "гърба" от атаки от ляво и от центъра - във вътрешен план, а в по-общ ракурс от Москва.
Той вярва, че атаките от дясно, от Кънев, са безопасни, поне докато може да поддържа репутацията си пред ЕС и НАТО на десен политик. Дори да има хора, които не го приемат, той вярва, че в последна сметка те няма да имат друг избор, освен да приемат че е "единственият избор" или гласуват "с отвращение" за негов кандидат за президент.
Тази схема крие своите рискове, защото лавирането започва да се възприема като именантна и постоянна черта на поведение на българския премиер.
Прави се медиен анонс, и ако има нужда се коригира в движение или доразвива по начин, който да не остави от оригиналното послание нищо. За негова радост и напълно логично нито Москва, нито Западът обърнаха внимание на импровизациите около демилитаризацията на Черно море. В Москва се възползваха от подаръка на Борисов като усилиха неговото послание в глобалните медии като "България е против НАТО в Черно море" - едно към едно съответствие с тяхната позиция, че НАТО няма място в района. Това принуди висши американски военни недвусмислено да заявят, че и САЩ  и НАТО остават активна сила в Черно море. На дипломатически език това се нарича дезавуиране на българския премиер.
В същност игнорирането чрез мълчание или паралелното говорене е учтива, но недвусмислена форма на несъгласие. Демилитаризацията в контекста на реалностите означава само едно - че се съгласяваме с едностранната ремилитаризация на Черно море от Русия и сме против баланса на силите, т.е. изграждане на достоверна отбрана. С лодки и платноходки няма как да се постигне възпиране.
Вместо сила и разум, тези ходове на премиера, разкриха слабост и разкриха известна несъгласуваност между българските институции, която излезе наяве.
Какво по-точно Борисов каза с това, че е против "дрънкането" и "натрупването" на оръжия в Черно море? Единственият, който реално го е направил като се въоръжава с невиждани темпове и като присвои чужд военен флот е Русия. В последната седмица прибавиха още два крайцера към Черноморския флот. 
Военно-морските сили на всички други черноморски страни са в относителен застой, никой не е приемал значително или съществено ново въоръжение. Тогава? Защо не кажем направо, че България не приема милитаризацията на Крим и промяната във военните баланси в Черно море? Изглежда, че се намесваме тъкмо в момента, в който НАТО обмисля мерки по противодействие, с което ерозираме общата решителност. Единственият  вариант за участие на НАТО е регионална инициатива със засилени и постоянно учения, с привличането на ресурси от други страни членки на НАТО. 
Не мислете, че някой съюзник извън Черно море, умира да изпраща свои кораби и моряци, за да ни защитава. Това което Доналд Тръмп казва, че на Америка и е писнало да финансира НАТО, ще го каже и Хилъри Клинтън - отбрана без съучастие няма да бъде възможна. В същност винаги имаме алтернатива - снишаване и "балансиране", в процеса на което да загубим своята независимост под шапката на НАТО и ЕС. 
Тук не става въпрос само за това, че отново ще тръгнат приказки за това, че сме най-верен съюзник на Москва в Европа, а че зад този параван отново ще тръгнат сделки и проекти по политическа целесъобразност, в края на които ще бъдем лишени от десетки милиарди. 
А това е в последна сметка разликата между бедността и богатството на една нация, между перспективата да останеш в страната или да емигрираш, между Родината и територията.
Участието ни в ЕС и НАТО е единствената ни гаранция за развитие и сигурност, а ангажиментът им към нашия региона е гаранция за автоматизъм на клаузата за солидарна защита и споделени възможности. 
До тук нещо да е неясно?
Натрупването на въоръжения и нови нападателни ракетни комплекси, включително крилати ракети в Крим, които могат да поразяват цели на вода и суша в цялото Черно море вече сковава волята и решимостта на политиците ни. Те се съобразяват, но не толкова от страх, колкото поради вроденото си чувство да не спазват правила и принципи, а да лавират според усета си за текуща изгода, в това число и като търгуваме с възможността да спираме отбранителни инициативи на НАТО? 
Или вярваме, че Русия не е заплаха и че никога няма да използва военна си мощ в Черно море срещу нас в случай на егоистична преценка?
Колко струва това религиозно вярване на фона на множеството прецеденти в историята, когато Русия е нападала България? Това, че сме ги крили в учебниците, не ги прави невалидни -. 
не един път, без предизвестие, без основание. При всеки един от случаите в които Съветския съюз и Русия са ни нападали, България не е била активен фактор, но това не е успяло да предотврати жертвите сред цивилното население и войните ни. 
Как се нарича действие или политика, при които вместо да се засили отбранителната способност на нацията пред лицето на възможна заплаха, която е припозната като достатъчно достоверна на равнище НАТО, премиерът говори за разоръжаване - защото това значи демилитаризация? Ако той има логични или обосновани притеснения, защо не ги сподели със съюзниците си, да ги обсъди във вътрешен кръг преди да пристъпи към медийни изяви. 
Какво е това, ако не политическа некоректност, ако излизаш от доверителна беседа с румънския президент, и без да си сигурен, за какво става дума, с медиен апломб отхвърля собствената си представа за споделеното. Да не забравяме, информация и предложения от подобен характер, винаги се считат за поверителна информация на НАТО. 
Всички други в НАТО са ястреби и военнолюбци, само Борисов е гълъб на мира? Не е лоша и тази позиция, но издава двоен стандарт? Да си спомняте да е реагирал по подобен начин, когато леви политици с патоса на партизани приветствуваха победата в Третата световна война на Русия /анексията на Крим/ и "предстоящия" поход към Балканите? 
Нито дума..
Вместо реална оценка на ситуацията чухме, че Западът бил се примирил с анексия на Крим от Русия, ерго няма какво да направим, освен да работим за сваляне на санкциите, за Южен поток, който минава през Крим? 
Къде тук точно виждате евроатлантическата позиция?
Депутатите от ГЕРБ, както и всички парламентаристи и българската общественост, имат право да бъдат информирани не само от военния, от външния министър, но и от самия премиер, как да тълкуват разминаванията в думите. 
Борисов може да е голям майстор на медийните въздействия, но в сферата на отбраната и сигурността, там където има правила и екипност, не е особено силен.
Не става с медийна нервност пред камерите на заседание на МС. Щом има нужда да го защитават военния и външен министър, че е евроатлантик, значи съзнава, че е прекрачил "червена линия". 
Да, правителството не е вземало никакво решения, които да поставя под съмнение евроатлантическата ориентация на страната. Но това не е заслуга толкова и само на премиера, а на това, че въпреки неговите импровизации, другите министри спазваха неотклонно утвърдената от Парламент и правителство - линия. Слава богу, че Ненчев и Митов могат да заявят, че правителството не се е отклонявало от тази линия, като удостоверение за евроатлантизма на Борисов.
Нека премиера се опита да повтори същото упражнение по същата тема с главния прокурор или шефа на ДАНС, по отношение на дейността на контраразузнаването, по отношение удостоверяване на своите европейски и атлантически ценности. Но нито единия, нито другия имат авторитета и доверието на военния и външния министър.
Премиерът и президентът много добре се допълваха - докато Плевнелиев беше хранителя на евроатлантическата ортодоксалност, Борисов можеше да се позволи флиртове и по-меки анонси към Кремъл. 
Съюзниците ни знаеха ли, че опре ли работата до важните неща - всички на високо място във властта действат заедно.
Но новата активност на премиера и променената ситуация в региона и особено ескалацията на предизвикателствата към НАТО в сферата на сигурността и отбраната, засилиха чувствителността към очакванията за лоялност и колективна и споделена отговорност.
Страстите около тези теми само показаха, че кампанията за президент на България ще се фокусира върху достоверността на ангажиментите, които кандидатите могат да поемат за съхраняване евроатлантическата ориентация на страната. 
Само с лозунга - всички сме евроатлантици - няма да се мине..


При препечатване или позоваване моля да се дава линк към оригинала

вторник, 19 юли 2016 г.

Нюзлетър 180: Енергийната (не) зависимост на Европа от Турция

Мнозина започнаха да мислят, че в стремежа си да се откъсне от руската зависимост Европейският съюз като, че ли изпадна в друга не по-малко опасна зависимост - от политиката на Ердоганова Турция. Още е рано да се спекулира за крайните сценарии на влошаване на отношенията между Запада и Турция, но си струва да бъдат оценени рисковете и пътищата за тяхното управление. Още повече, че повечето от тях имат предметно значение за България.
Без съмнение ЕС зависи от транзитната роля на Турция за преминаване на една четвърт от потребявания в Съюза суров нефт през Босфора и Дарданелите. От гледна точка на оценката на риска този поток да бъде частично или изцяло прекъснат, шансовете за това не са никак високи. Най-малкото защото в този случай Западът и Русия ще се явят от едната страна на противоречието с Турция и Анкара едва ли би имала шанс.
Много по-важна и детайлна е ролята на Турция за енергийната сигурност на Европа в сферата на природния газ, основно благодарение на прогнозните сценарии за преноса на природен газ от Каспийския регион, от Ирак и Иран. Новите находища в Източното Средиземноморие - Египет, Израел и Кипър, а в перспектива Ливан, също не трябва да бъдат пренебрегвани, още повече, че става въпрос за количества, които далеч надвишават капацитета за доставка на газ от каспийския регион.
За времето, в което Турция започна да проектира своята значимост като транзитен хъб преди повече  от десет години - т.е. преди началото на добива от Шах Дениз-1, до наши дни, много от нещата на газовия пазар се промениха. От пазар на продавачите, днес газовият пазар се доминира все повече от купувачите. В този период заедно с шистовата революция, която лиши Русия от енергийното оръжие и преобрази пазара на природен газ, в частност на втечнен природен газ, и в Северен Ирак, и в Иран и особено в района на Източно Средиземноморие бяха открити огромни нови залежи, които не само можеха да се конкурират в бъдеще с руския и всеки друг природен газ за пазара на ЕС, но и на фона на стагниращото потребление в Европа изведнъж поставиха купувачите и потребителите в положение да избират откъде и как да получат доставки. В този смисъл стратегическото значение на преносната инфраструктура през Турция, която бе замислена в условията на дефицит на алтернативи и конкуренти за азерския природен газ, десет години по-късно съвсем не е безалтернативна. Трудните отношения между Иран и Турция и липсата на инвестиции в разработката на гигантските ирански газови полета и преносна инфраструктура, така и не добавиха значимост на маршрутите през Турция за ирански газ. Надеждите за износ на газ от находището Южен Парс се свързват основно с терминали за втечнен природен газ, а не с наземна преносна инфраструктура. Износът на природен газ и нефт от Северен Ирак, особено в светлината на променящата се политика на Ердоган спрямо кюрдите, трудно може да се нарече устойчив към политическите рискове на турската политика.
Що се отнася до шансовете на Турция да привлече газ от Източното Средиземноморие чрез система от газопроводи - морски и наземни, макар и с по-високо тегло, също не са безспорни. Съществуват конкурентни варианти за газопровод през Гърция  и износ през терминали за втечнен газ в Египет и Кипър. Количествата, които се предвиждат за първия етап на Шах Дениз - 2 да преминат през Турция - 10 милиарда кубически метра могат да бъдат заместени през съществуващите и планирани газови терминали в Гърция и Хърватска.
Никой не незаобиколим. Ако Газпром бе принуден като доставчик да се бори за пазарни дялове в цяла Европа, още по-трудно е на страните които предлагат транзитни услуги. При повече от 250 милиарда кубически метра незает капацитет по терминали за ВПГ и по магистрални газопроводи никой не може да храни илюзия, включително Турция на Ердоган, за характера на решенията, в случай на прогресиращо разочарование от процесите в южната ни съседка след опита на преврата, който развърза ръцете на турския президент.
Да, Турция е вероятно един от най-перспективните пазари за природен газ днес в Европа, което я прави, при равни други условия, подходящ кандидат за регионален газов хъб. Но политическият риск при очертаващата се ескалираща тенденция за ислямизация и несъвместими с европейските ценности политически практики, не могат да изключат вариантът при който транзитните проекти през Турция започнат да буксуват по една или друга причина.
Има редица прагове на политически неприемливи за Европа решения, които почти автоматически ще предизвикат по-широк спектър от последствия, дори в сферата на енергийните отношения.
Това разбира се е много малко вероятно, още повече, че има време за омекотяване на реакциите на турския лидер и на Запада. Но не може да се изключва период на хлад, съизмерим с този в отношенията между Русия и ЕС. 
Затова не се изненадвайте, ако възкръсват проекти като Бургас-Александруполис, дори екзотични и крайни идеи за заобикаляне на Турция. Всичко в рамките на временния стрес преди нещата да се върнат към относително устойчивата си нормалност.
Дори Ердоган не може да пренебрегне гравитацията на зависимостите в света в който живее.

понеделник, 18 юли 2016 г.

Фактор: Белене - вечната Амбър на българската грандкорупция

Линк към оригинала във Фактор
Писал съм толкова пъти по темата, че започна да ми идва в повече. Сигурен съм, че проектът няма да стане - през годините всички адепти на Белене останаха опровергани от събитията. Така ще бъде и този път.
Какво е новото "старо" в сегашните усилия?
Единствено, че се продава за пореден път илюзията, че има "инвеститори" и че проектът може да стане като "частен".
Сменят се хората, които имат достъп до вземането на решение, но тезите и аргументите остават същите.
Накратко защо АЕЦ "Белен" не може да стане по никакъв начин, нито като държавен, нито като частен?
Проектът е прекалено голям за мащабите на риска, който трябва да се управлява в рамките
на българския енергиен пазар и икономиката. Тежеста на проекта, не толкова като относителен дял на генериращите мощности, а като допълнение към вече излишни мощности, извън всякакво съмнение доказва, че след неговото изграждане - трябва незабавно да се затворят или Марици, или всички други ТЕЦ-ове, ВЕИ-та или хидроцентрали. Каквото и да се обяснява, пазарът на електроенергия окончателно премина от дългосрочни договори за изкупуване към договори за краткосрочна търговия. Влиза нов слон в стаята и някой трябва да излезе - това е т.н. crowding out effect - изместващия ефект.
Проектите за АЕЦ са с изключително дълъг срок на откупуване и амортизация на дълга - което натоварва всички стопански субекти и граждани. Тези допълнителни десет милиарда долара които ще бъдат инвестирани - отново независимо дали е държавен или частен проект - ще бъдат обезпечени с активите на АЕЦ и най-вече от бъдещите продажби на електроенергия.
Не забравяме, че общо публичния и частния дълг на страната е в критичните нива от 90 процента.
Не се връзвайте, че този дълг, защото бил частен няма да окаже влияние не само върху способността на икономическите субекти да привличат кредити, но и върху лихвените равнища, защото неизбежно ще засегнат рисковата премия по дефолта на ценните книжа.
Ако не вярвате вижте какво става с натоварването на АЕЦ "Козлодуй". Тази мощност е напълно амортизирана, т.е. изплатена и произведеният ток е възможно най-евтин за атомна централа. Въпреки това поради недостиг на търсене - блоковете на централата работят с понижена мощност, а не рядко и един от блоковете се затваря под различен "благовиден" предлог. Когато реактор работи на по-ниска мощност - гориво не се спестява, а се увеличава радиоактивността, съответно разходите по съхранението и преработката.
Действително има ядрени проекти в големи икономики, които се реализират от частни оператори. В малки икономики като България, без участието и гаранциите на държавата, подобен проект е невъзможен.
Нагледен пример е сметката по покриване на щетите на ядреното бедствие във АЕЦ „Фукушима“, собственост на частната публична компания ТЕРСО,
което принуди японското правителство да предприеме мерки по национализацията на
ядрения оператор. Оценките за крайните разходи по ликвидиране на последствията от
аварията в рамките на ядрения остров, в това число и разходите по аварийното извеждане на реакторите от експлоатация, варират около 12-13 милиарда долара, докато размерът на общата
застраховката за отговорност към трети страни е била на нищожните 120 милиарда йени или
1,4 милиарда долара. В същото време непреките щети върху икономиката и гражданите
надвишиха 350 милиарда долара. Дори за икономика като Япония която е около 300 пъти
по-голяма от българската бедствието беше изключително тежък удар.
Основната тежест по покриване на ядрена щета във Фукушам, падна не само върху националните, но и върху местните бюджети, върху отделните компании и институции, които безвъзмедно кредитираха неутрализирането на последнитие от ядрени аварии. Бедствието не засегна териториите на други страни, което ограничи управлението на рисковете и исковете в рамките на островната държава.
Евентуални искове на трети страни извън територията на България, както и на местни юридически и физически лица за причинени щети, със сигурност ще се окажат на бюрото на българския министър на финансите – който и да е той.
Нека за миг да се замислим върху уроците на Фукусима и се опитаме да наложим ефекта от
на възможен ядрен инцидент от подобен мащаб върху българската икономика и страната
като цяло, ще ни „настръхне косата“. При всички случаи макроефектът ще се измерва в
пъти брутния вътрешен продукт на страната. Застраховките за ядрен риск не са никакво
решение, тъй като техния таван по Парижката и Виенските конвенции, по които крайно отговорната страна е държавата, е 2,5 милиарда евро максимално застрахователно покритие. Но това е за европейските ядрени централи. У нас българската ядрена енергетика е застрахована на равнища около 100 милиона долара !?. Не трябва да се забравя, че
България не е член на взаимно застрахователните европейски ядрени пулове – ЕМАНИ и
ЕЛИНИ, в които участват почти всички европейски ядрени държави, в т.ч. и от
Централна и Източна Европа. За да плащаме по-малки ядрени застраховки.
Именно растящите разходите по застраховането на ядрения риск след Фукусима рязко влошиха бизнес показателите на ядрените централи, в това число и бизнес моделите на бъдещите проекти.
Ядрените инсталации крият много висок и в последна сметка неизчислим и неупрявлаем със стандартните бизнес модели риск.
България е извън еврозоната, ние нямаме достъп до рефинансиране и до кризисните механизми на ЕВС, до особените привилегии на изкупуване на дългови книжа на държавата или корпорациите от ЕЦБ, нито привилегии на дългите дългови позиции
по платежната система Таргет 2. В тази ситуация единствената помощ би дошла от
Международния валутен фонд (МВФ), което на практика означава нова загуба на
суверенитет и драконовски ограничителни мерки.
При по-високите ставки на рефинансиране от външните кредити пазари и липсата особено
на „дълги пари“, т.е. измъкването от кризата става по-трудно, а ресурсът по-скъп и
недостъпен.
„Кредитната тежест“ свързана с проекта АЕЦ „Белене“, особено при вариантът на частна схема, ще бъде платена не само от потребителите на електроенергия, но през по-високите лихви и от всички български кредитополучатели, производители и данъкоплатци.
Проектът АЕЦ "Белене" без замислен и изпълнен по моделите от плановата икономика, осъществен с нареждания „от горе“, без реална привързаност към нормалните
международни пазарни репери. В „съветските“ времена Политбюро вземаше решение,
което се спускаше за изпълнение на финансовия министър и на ръководителите на
енергийните предприятия със задачата да се осигурят нужните финансови средства и
реализация. 
Днес българския президент и премиер не могат да наредят на който и да е проект в пазарна икономика да се случи. Могат само да генерират временна илюзия, която да финансират от публични средства, докато не дойде присъдата на пазарните реалности.
Най-големият недостатък на ядрената енергетика - дългосрочната и проекция върху развитието на енергетиката - е, че тя отнема правото на следващите поколения да изберат по-оптимален или съизмерим с технологичните възможности на своето времо вариант за обезпечаване на своите нужди. Тенденции и в потреблението и в генерацията не подкрепят избор в полза на огромни базови генериращи мощности, особено в малки икономики. При равни други условия оптималният е да се запази гъвкавостта. Навлизането на възобновяемите енергийни източници на ниво потребители, ще задоволи потреблението на място или в рамките на регионални или локални умни мрежи. Следователно ще наложат преосмисляне на плановете за развитие на преноса, а от там и на генерацията за сметка на по-малки, по-гъвкави и балансиращи се мощности. 
За да работи един ядрен блок от 1200 мегавата на оптимална мощност, трябва да поддържате в резерв негова заместваща мощност. Разходите по нея се отчитат в глобалната сметка по ядрените централи. ПАВЕЦ балансира АЕЦ "Козлодуй" - какво ще балансира АЕЦ "Белене"? Не случайно адептите на новата ядрена площадка направиха всичко възможно да докажат, че АЕЦ "Козлодуй" не може да бъде модернизира и трябва за бъде затворена преди края на възможния и живот.
Пускането на поредната партенка за наличието на инвеститор, проявил интерес, изчерпа чувството за хумор на мнозина. Когато обявим някой за инвеститор, без да е минал теста за достоверност на намерение, принизяваме държавната администрация. Помните колко "инвеститори" се оказаха еднодневки, но това не пречеше да ангажират времето на българските институции и да правят медийни заглавия. 
Тъй като от години следя финансирането на ядрени обекти по света, трябва да разочаровам приверъжениците на поредната схема - с китайски инвеститор. Действително през последните години, поради невъзможността да се осигури финансиране на ядрени мощности през капиталовите пазари, особено без държавни гаранции, всички надежди на развойниците на подобни проекти се насочиха към Китай. Такава бе и надеждата на британската ядрена централа в "Хинкли Пойнт", която е най-видимия пример за ядрен проект в Европа, но и там финансовото затваряне зацикли, особено в момента в който ЕС се намеси за държавна помощ на гарантираната от правителството на Британия цена на изкупуване - далеч над пазарната.
Тези, които си мислят, че китайските инвеститори и компании, просто горят от желание да инвестират парите си в ядрени проекти по света, без да гледат възвръщаемост и риск, не са в час.
Да оставим настрана, че самият Китай влиза в спиралата на дългова криза, с повече от 350 процента съотношение на дълг към БВП и нулево доверие на глобалните пазари към достоверността на статистиката.
Без гаранции за потребление и приходи, никой инвеститор няма да си хвърли парите.
Колко е частен проект, в който има гаранции за изкупуване? Достатъчно е да видим какво причиниха на б .ългарската енергетика - гарантираните договори по Мариците и ВЕИ. Колко пъти трябва да настъпваме една и съща мотика?
Кой ще инвестира в свързващата инфраструктура, в съхранението на отработеното гориво, в извеждането на реакторите от експлоатация? Ами какво става в случай на нормален за пазарна среда фалит на оператора? Ще Ви отговаря - сметката, дори и да затворите реактора, автоматично преминава в държавата?
Единствената причина "топката" по Белене да не пада е отчаянието на хората, които трябва да отговарят за причините загуби, коите искат да избягат от съд и затвор. Единственият начин да се спасят е да поддържат тезата, че това не са загуби, а инвестиция, която тепърва ще бъде реализирана.
Колкото повече илюзии поддържаме, толкова ще нарастват публичните загуби и приватизираните ползи. Време е да се потърси отговорност в съда и да престанем да хвърляме добри пари след лоши.