събота, 21 януари 2017 г.

За наследството на Плевнелиев

Казват, че доброто място в историята на политиците и лидерите се осигурява не от техните славни или срамни дела, а от историците, които в последна сметка фиксират в съзнанието на следващите поколения мнението за една или друга историческа личност. Не е задължително да бъдат само позитивни герои, защото в зависимост от аршина на съответното време много исторически личност могат лесно да преминават от графата "герои" в графата "злодеи". Въпрос на разкрития и контекст. 

Христоматийният пример са траките, за които знаем от гръцките историци, които вероятно съзнателно са си свършили работата, но някак си е странно, че са премълчали важни истини от живота и наследството на траките. Пропуснали са, направо са скрили редица достойнства на древните траки, вероятно за да обслужат конкретна конюнктурна потребност  в историческото отразяване на конкурентите от древна Гърция.  
Когато попитали Дън Сяо Пин за мнението му за френската буржоазна революция, той след кратък размисъл отговорил: "Прекалено е рано да се каже". 200 години му били малко за да оцени последствията. Ще кажете - типично за човек в заника на живота си, когато близостта до вечността му дава възможност да се оттласка от земните мерки за време и значимост. 
Вероятно е отговарял на журналисти, които винаги искат незабавно и цялата истина. Ако може.

Така и текущата битка за наследството и мястото в историята на президента Плевнелиев, която премина всякакви граници на приличие и допустимост. Ако не друго поне трябва да изчакаме, точно както даваме сто дни на новия президент, да изчакаме поне сто дни за да изпробваме негативния си словесен багаж. 
Хората на Мултигруп се стараят оценките за неговото президенство да бъдат в тъмни краски, за да блокират перспективите за неговата бъдеща кариера, както и "тежестта" му в бъдещия обществен и политически живот. Най-вече искат да блокират възможността за следващ Плевнелиев на върха на българската държава. 
Едно от слабите места на демократите след 1989 година е, че в малките отрязъци от време, докато бяха на власт или със силно обществено присъствие, те не направиха много за да възстановят балансите и да разкажат недоразказаната част от нашата история. Радваха се на властта, без да съзнавам нейната преходност и нуждата да се работи за бъдещето.
За това не се чудете, че новите поколения "естествено" раждат русофили и националисти. След като в историята, която се учи в българските училища, гъмжи от светли примери на "освободителната" мисия на Русия, но  се пропуска казаното от великаните ни Левски, Каравелов, Ботев, Раковски, дори от лидерите на социалистите като Димитър Благоев и Георги Кирков - как новите поколения, особено в лявата партийна писта да не възпроизведат статуквото в казионната историческа наука.
Ако случайно се прокраднат трудове като Хрониките на Стефан Цанев, или непубликуваните работи при социализма на Симеон Радев, на томовете на Янко Гочев и много други, то това е изключение и като правило плод на индивидуална инициатива, а не на държавна политика. 

Вижте ни паметниците - паметникът на Стефан Стамболов е дарение на Мултигруп !?а при откриването Димитър Иванов, който получи отличие за вярност към Русия лично от премиера Медведев, държи реч. Ако това не е кощунство, здраве му кажете. Не твърдя, че в този си вид паметникът е лош или не е въздействащ, но има и прочит в посланието - тези които се опълчват срещу Русия, остават с разцепена глава и това е буквално издялано в камък.
Тези хора искаха и почти успяха да откраднат историята, защото видни русофили днес се кичат с ръководството на национални комитети на почти всички български възрожденци, политици или писатели - сякаш за да гарантират, че тяхната памета няма да се обърне срещу покровителите ни от Русия. Представете си Стамболов, колкото и да е абстракция, че знаеше какъв му е паметника и че русофил е шеф на националния му комитет!? Това е предателство, а ние сме съучастници.
Вместо това президентът Плевнелиев успя да балансира историята и да изтрие праха от паметта на много велики българи, като и даде държавно признание - и на загиналите по концлагерите, и за горяните, и за Никола Петков и за много други, които политическата коректност във времето беше подтиснала като памет. 
В малкия промеждутък в който му позволиха да бъде държавен глава президентът Плевнелиев свърши много, при това без да се самоизтъква. Не непременно защото се е стремял към дискретност, а защото нямаше комфорта на медиите. Поне такъв, какъвто имаше Георги Първанов, който се самоопределя като успешен и нариече управлението си "ера"?! Бъдете сигурни, че много хора ще се постараят тази щампа да остане в историята и така бъдещите поколения да възприемат неговото президенство. 
Съвременните претворения на Мултигруп няма да пожалят нито време, нито средства, за да наложат мнението в историческата памет за президента Плевнелиев като слаб, безхарактерен и зависим президент. 
Опорните точки звучат и в думите на новия президент, който стига да прозрението, че това, че Русия е враг е хрумване или избор на Росен Плевнелиев, а не отражения на обективна действителност, фиксирана в официални документи на ЕС, на Европейския парламент и НАТО позиция.
Нека бъдем наясно - налаганата представа за това, че България е традиционно русофилска нация е огромна манипулация, върху която стъпва лъжата за предопределения ни нисък капацитет за синхронизиране на собствените ни с европейските и атлантически ценности.
Точно така, както скриха цялата история на горяните, които са първата и най-масова съпротива в следвоенната история на Източна Европа срещу съветската окупация. Защото не отговаря на основаната лъжа - за предпроставената и непроменима симпатия на българите към царска, съветска и сега към Путинова Руси
Лъжа е, че преобладаващите нагласи в българския народ предполагат задължително, дори генетично русофилство и "спънатост" на българските държавни мъже в провеждането на политиката на ЕС и НАТО спрямо Русия. Защото тези нагласи се мерят на фона на въпроса "Искате ли НАТО и ЕС да напада Русия?" в разновидността на санкциите и тогава естествено отговора на почти всеки нормален европеец е "не". Така и у нас, нищо по различно.
Но ако проведете проучване и то не само сред фиксирани групи у нас, а сред всички българи в чужбина, с отговор на въпроса "Смятате ли, че вместо да даваме 5 милиарда долара без търг за внос на руски нефт и газ, трябва да въведем европейските стандарти за състезателност чрез открити, прозрачни и състезателни процедури - какъв отговор ще получите? Същото се отнася и до проекта Белене и до опитите да бъдат ограбени активите на КТБ с участието на руски банки. Изобщо поставяте въпроса на подозирани като преобладащи русофили български граждани на кантара на собствената им материална изгода - колко пари им вземат  от джоба? И от проруските симпатии на българите няма да остане и помен.
Питайте  "Смятате ли, че генерал Иван Колев е български герой?". И ще видите колко им е русофилството.
Питайте "Смятате ли, че проява на патриотизъм и са предмет на национална гордост, че всички централни улици в София - там където са символите на българската държавност - Парламент, Президенство, Министерски съвет, Конституционен съд, БНБ и т.н. са наречени на името на чужди царе, генерали и дипломати", националните ни герои и величия се в тяхната периферия?". Кой попаднал за пръв път отвън чужденец ще добие впечатление, че сме се освободили? Питайте и ще видите доколко любовта към България е по-силна от любовта към Освободителката. 
Когато смените контекста и мярата за оценка на стореното ще разберете, че не позициите на президента Плевнелиев по политиката на президента Путин са били непопулярни и са го отделили от преобладаващото мнение сред българската общественост. Не липсата на повече България у Плевнелиев е проблем, а достатъчното присъствие на Европа в наши български политици, които сега се опитват да манипулират общественото мнение за да оправдаят собственото си безсилие. 
Президентът Плевнелиев е в друга орбита по отношение на политически и човешки морал, оценено спрямо много предишни български президенти, да не говорим политици. Представяте ли си - политици, символ на гранд корупцията и покварата, сега имат наглостта да съдят Плевнелиев. "Успешният" президент Първанов съдейства за съкрушителен удар на българската икономика и държава - достатъчно е да отчетем ефекта на енергийния шлем. Това са минимум 5 милиарда лева доказана щета. Ако това - да причиниш щети за милиарди - е задължително условие за успешността в оценката, значи Плевнелиев няма шанс. 

След приключването на мандата си Първанов разкри, че е станал неусетно /семейно, не лично/ мултимилионер и най-вече хотелиер. В други държави и страни, това се нарича гранд корупция, хората се разследват и влизат в затвора. Тук прокуратурата разследва поръчка за телефонни централи.
Колкото и да се мъчат да намерят нещо /бъдете уверени, че Цацаров и Пеевски работят на високи обороти/ няма да успеят да намерят нищо по отношение изрядност и почтеност за президента Първанов. Както не намериха и за президента Стоянов. 
По мярата на Първанов Плевнелиев е направо светец, вероятно защото влезе заможен в президентството и можеше да се го позволи. А сега си представете дали изобщо е възможно президентът Плевнелиев да произнесе думите, че не е останал "валат" от пребиваването си във властта. И това да бъде новата нормалност?!
В текста на клетвената си реч на Румен Радев има много тревожен текст, в който той определя бъдещото си поведение в ЕС и НАТО като приятел на Русия. Не като глас на ЕС и НАТО  в Русия, а на Русия в ЕС и НАТО. Ето Ви ключова разлика с президента Плевнелиев. Не е негов проблем, че средата в България е пропита с проруска екстремност, на фона на която съгласувани и нормални позиции на ЕС и НАТО звучат като анти-руски. Нашите съюзници не са длъжни да споделят комплекса за малоценност на българските политици и особено миопията им по отношение на руската опасност. Факт е, че Европа и богата, а ние бедни и неуверени.
Това, за което дори лидерите на ГЕРБ обвиняват Плевнелиев е, че озвучава и популяризира евроатлантически позиции у нас за да нормализира средата, а не обществото да свиква с политкоректността, че сме в руска орбита. Не политиците трябва да отразяват мнимото русофилство на нацията, а те трябва да настройват обществото към европейските стандарти и ценности. 
Преди да мрънкаме, че Тръмп ще ни остави в руската сфера на влияние, което е поредната опорна точка, ние сами трябва да се измъкнем ментално от руския си комплекс и страха да провеждаме една или друга линия в политиката си, защото тя може да се хареса или не от Москва. 
Очернянето на наследството на Плевнелиев обслужва и конкретна непосредствена конюнктура - страхуват се той да не се намеси с позициите си в предстоящите избори. Не като подкрепи една или друга партия, а като отстоява поведение и становища, които могат да сплотят и мобилизират електорат.
Нормално Кой? му има"зъб", най-вече защото се опълчи срещу Пеевски и в много отношение благодарение на него правителството на Орешарски загуби височина и доверие и в последна сметка тряваше да подаде оставка. Само това е достатъчно за да могат тези кръгове да инвестират получени от корпуционни сделки десетки милиони в битката за наследството на Плевнелиев, дори след като сдаде поста си.
Над 80 процента от българските граждани бяха шокирани от вестта за гласуването на Пеевски за шеф на ДАНС. Позицията на Плевнелиев в този смисъл отразяваше широко и преобладащо обществено настроение. Кой от другите държавни мъже реагира? 
Той ли бе активната страна в свалянето на доверието от правителството на Орешарски или Кой? с безумните си решения. 
И по тази точка - президентът се държа безупречно и може да остане в историята като държавния глава, който не позволи държавата да бъде пленена. Това е заслуга, плюс, а не негов минус.
Със сигурност Плевнелиев не е бил винаги на едно и също високо равнище. Имаше моменти в които на много хора им се искаше да бъде по-критичен към едни или други позиции и реакции на правителството на БСП и ДПС, и последвалото на ГЕРБ.

Замълча, когато фалираха КТБ и така неволно се съгласи да съучаства в разграбването и. Макар и да нямаше ръководна роля, предпочете да играе системен играч и да не клати лодката. 
Той знае много, вероятно дори прекалено много, което е опасно за някои, включително по операцията на руските специални служби за предотвратяване на кандидатурата му за следващ мандат. Да, президентът Плевнелиев беше предаден от своите, в традиционен за българската история казус. Лидерите на ГЕРБ се сетиха сега да раздават високи оценки, но забравят, че се срещнаха с Решетников и поеха ангажимент да не го издигат и да повярват на "нагласената" от РИСИ социология, че е неизбираем. Сега имат остра нужда от авторитета на Плевнелиев, особено след прозападния електорат. Класика в жанра - първо предаваш, след това ухажваш. Сигурен съм, че от тук нататък Росен Плевнелиев ще има по-малко нужда от ГЕРБ, отколкото ГЕРБ от него. Защото той има принципи, а те имат интереси.
Спомням се, че бях шокиран от посещението му на игрите в Сочи и то във време, в което почти никой западен лидер не искаше да сподели "славата" на Путин и най-вече да поговори с него. От чутото там вероятно се определя и по-нататъшната му позиция срещу политика лично на Путин.

Бъдете сигурни - руския президент знае как да мачка колебливи лидери, особено наши, които идват на среща с комплекс за малоценност или дълг към Русия. На пръстите на едната ръка са хората, които при посещение в Москва са съумявали да говорят като равен с равен и да прекъсват в зародиш опити за натиск. 
Не очаквайте от критикуващите сегашния ни президент да прояват мъдростта на Дън Сяо Пин - нито я имат, нито  Кой? ще им позволи да я проявяват. 
Медиите и анализаторите на Пеевски и сие ще продължават руската операция срещу Плевнелиев, защото имат материален интерес и защото неутрализацията му остава ключова задача. 
Дълбоки анализи, разсъждения, арументация, съдържание не очаквайте. Плащат им за информационни битки, за тролене без да задават въпроси.
Ако на всяка цена трябва да дадете оценка днес и сега - сравнете с Първанов. Няма да Ви бъде трудно. Единият Ви бръкна в джоба. Ако Ви е харесало - тогава имате пълното право да критикувати и мразите Плевнелиев.

Той просто не е един от Вас.
Умишлено оставам настрана личните и семейни драми. Там просто не е морално да се правят сравнения. Плевнелиев няма от какво да се срамува, дори когато проронваше сълзи "в ефир". 
Той бе и остана нормален човек - един от нас.



сряда, 18 януари 2017 г.

Фактор: Allegro Agitato - БСП оправят демографията

Ставаме 9 милиона. Няма шега. Другарката Нинова го обеща. Вместо да отрицавате се позиционирайте в новата сексуална революция, за да не останете "валат" както другаря Първанов отбеляза по повод на своите социлистически милиони.
Разбрахме, че тези срещи с бизнеса са полезни на БСП за да се осъзнаят. Ето плоския данък остава, сега ще търсят лека вратичка за да го приложат само към милиардери, които у нас вероятно няма. Защото облагането на другарите милионери от БСП не е полезна стъпка.
Нарича се реалити чек - срещи с действителността. Нинова се опитва да се борисовизира - сутрин едно, след обяд друго.
Бяхме предупредени от другаря Андрей Райчев - който не отразява, а създава действителността около соцлидерката - тя е смела, рискува и ... печели. Ако няма факти, че създадем усещане за обреченост на успех. Важното е през април да се поздравим с победа.
Остава само да разкажат какво ще случи с другите им обещания - да започнем с демографията. Направо настръхнах от революционността на другарите от БСП. Ставаме 9 милиона отново. Ще има и хора за манифестации. И за нас се отваря шанс да не останем в трибуните по време на поредната сексуална революция. Нищо, че никога не сме били 9 милиона, но днес под мъдрото и вдъхновяващо ръководство на другарката Нинова и на другаря Радев - няма начин. Деца ще се правят и отглеждат.
Целият съм в слух - за ноу хауто на другарката Нинова - Решетникова. Ще връщат младите българи, това вероятно цели и обещанието, че ще смъкнат санкциите и ще признаят Крим. Защото се надяват от Крим и Русия да тръгнат новите белоемигранти, този път подгонени от икономическата криза, и така да набъбнем неусетно до 9 милиона. Като не го признаваме този пусти Крим, няма как да дойдат, но веднъж да паднат санкциите и да ги признаем като братя, емиграцията от там ще ни залее. Това не са Ви бежанците от Турция, тези са ни наши, родни мигранти.
След това БСП обещават, че ще насърчат по-висока раждаемост и тук ми спира дъха. Но работата е хлъзгава, защото ако тръгнат по линия на изкуствените работи, ние и спукана работата. Ще гледаме пак от последните редове как революцията се случва без нас. Но има вариант вероятно да имат пред вид свободния и безконтрацептивен секс като през 20-те години в Съветския съюз. Другарките не могат да откажат на който и да е другар и децата се гледат в комуни. Както другаря Ленин другарката Колонтай.
След това другарите Овчаров, Станишев, Първанов и Нинова вече като милионери ще обещаят тържествено на пролетариите и бедните, че този път, майка и баща, ще преборят корупцията и няма да се краде, защото БСП е абсолютно, необратимо и чисто нова. Разбира се в бяло. Те самите вече нямат нужда от милиони, но идва следващото поколение в Политбюро и ЦК на БСП. Щото вече младите напират и те да вземат своето.
Тези соцмлади никак, ама никак не ги влече перспективата емиграция на Запад, защото трябва да се бачка яко. А тук - завършваш, нещо с диплома и влизаш в Партията - след това прост, неук и дори неграмотен ставаш министър и милионер. Само трябва да можеш да обещаваш и да не ти пука ако лъжеш. Техните редици ще се множат, защото те са като джихадистите, които обещават рай и девици. Без отговорност, без да работиш, без да се конкурираш.
Ей, живот да го опишеш, другари и другарки.
И изведнъж се събудих.

събота, 14 януари 2017 г.

Темата досиета в Мултигрупова България

Още една Пеевска бухалка - сайтът "Политика" - е препечатала посветения на мен редакционен текст, който с помощта на "разследващия" архиви, корпулентен медиен властелин е решил да отправи срещу мен. Значи не е било достатъчно в няколко вестника и няколо сайта. Трябва отново. Логично е да се предположи, че нещо не върви с омаскаряването.
Не могат да ме хванат за корупция или сделки. Не съм в политиката. Не търся пост. Като няма конкретна писта за дискредитация, търсят многоцелево или фоново въздействие.
Този път няма да давам линк, пренебрежението е най-добрия отговор.
Но е удобен повод да каже неща, които съм спестявал през годините, а те могат да Ви бъдат полезни.
Много пъти са ме питали, особено хора, които знаят истината и са ми близки - "защо не им отговориш?".
Проблемът е, че темата досиетата у нас е многопластова и заедно с други неща е операция, която е мислена много и от доста хора, за да бъде ирационална и да бъде ефективна като метод за манипулация на обществото.
Това в същност е част от постоянните хибридни въздействия - уж постоянно се разкриват досиета, а очистителния ефект и познанието за механизми липсва. Запътили сме на изборите през април пак да изберем хора под контрола на номенклатурата и върхушката на ДС.
Първо създаваш медиен образ на колективната група ДС, за да скриеш зад гърба БКП и цялата кохорта. При това не цялото ДС - няма го топ нивото /защото за него ефект няма - преди 1989 година те бяха висши партийни кадри, сега е същото - Нинова пита "генералите", които присъстват независимо от политическите си постове. Няма ги много истински играчи, включително перманентно позиционирани в чужбина, които държат контрола. Включително и върху много действащи политици. В действителност под една трета от агентураната мрежа беше дадена за публиката като медийно мюре, за да се скрият другите по-важни части.
Нарочно ще пропусна темата Русия и свързаността и с тези структури на всякакво равние. Само ще кажа, че нещата ще стават много по-лоши, не защото някой отвън много ни притиска, а защото нейните "местни" свръзки - и в армията, и в специалните служби, и в медиите, и в парламента и в правителството, стават все по-агресивни в опитите да продадат версията Путинова Русия като ориентир и партньор на съвременната европейска политически и бизнес класа..
На този фон просто да кажеш - "ей, лъжат Ви" с досиетата, темата има "двойно дъно" веднага срещаш дежурното "а значи Х има досие и е доносник". Това не е съд, а медийна операция срещу която няма много начини за защита.
Назначаването на ДС - в тази версия - за гръмоотвод за гнева на хората при търсене отговорността за миналото, бе задължително и то беше реализирано от висши партийни кадри и приютените в лоното на БСП "разузнавачи". Защото иначе трябваше да бъде забранена тази партия и трябваше да има лустрация, която да започне от БКП и партийната номенклатура. Така спасиха БСП от обявяването и за престъпна организация, като отклониха протестите без обаче да се стига до край.
За съжаление не съм силен по темата ДС - просто не зная достатъчно за кухнята от вътре, но имам личен опит защото се опитваха да ме ангажират. Нямам вина за това, че някой е преценил че имам качества. Това е тяхно право, моето е да преценя как да реагирам. Само човек живял в тези времена знае какво означава да откажеш и на военните и на цивилните. Днес е лесно да кажеш не, дори разбирам, че мои познати не искат да стават и министри.
Второ, в тази цялата история вече фактите нямат значение - важи интерпретацията. Класическа пост истина - търсят емоционалната реакция. Детайлите нямат значение.
Не случайно и комисията по досиетата тръгна по време на БСП управлението на Първанов като президент. Кой с ума си може да изобщо да допусне, че президентът с агентурно минало и неговия близък министър на вътрешните работи Румен Петков, са го направили за да познаете Вие истината ?
В поредния пасквил в Пеевските медии срещу мен няма нито грам доказателство за нещо писано от мен, да не говорим от характер който да доказва каквото и да било. Но има "факти" че са изисквани справки и са правени досиета СРЕЩУ мен, от което посредственият архивар се опитва да внуши, че съм бил агент на ДС.
Обърнете внимание - още от 70-те години са събирали данни срещу мен, като студент. След което през 80-те години пак събират данни срещу мен. Зная от сигурен източник, че там са събирани всички доноси срещу мен, и от близки хора. Предпочетох да мълча, защото не исках да разбирам кои от приятелите са "снасяли".
След което се опитват да внушат като доказателство за "някаква моя съпричастност" съответно съотговорност това, че някой от МВР или ДС писал, че съм "верен", " убеден" . Представете си бил съм член на дружествен комитет в ДКМС?! Направо разтърсващо. За младите - членството в ДКМС беше задължително и Дружествените комитети бяха най-ниското звено в йерархията. Не казват, че съм бил представен за изключване от ДКМС, отново за собствено мнение.
Истината е съвършено друга - но "другото" досие, това с доносите срещу мен се смесва с материалите на ДС и хората започват да се питат - абе и този е маскара.
Спирам до тук. Моята битка с тези хора е от доста време, далеч преди 1989 година. Тя ще продължи до края - защото не храня илюзии, че те ще изчезнат. Винаги ще бъда несвободен да казвам цялата истина защото ще има замесени други хора.
Както казах, в момента в който дойде на власт правителството на тройната коалиция, започнаха да ми търсят "цаката" за да ме махнат като посланик в Русия. Разбрах, че трябва да приключвам. Бях станал неудобен, какъвто съм и днес, защото зная много и през мен не можеха да минат проектите на Гранд енергийния шлем. Не се надценявам, защото който да и посланик не прави, а по-скоро опосредства политика, която се прави в Центъра.
Но това бяха политици, които искаха да капитализират на всяка цена властта си. Това бе техния златен шанс да станат богати и нямаше да го изпуснат. Принципната ми позиция винаги е била, че като се започне от предоговарянето на договорите за доставка на природен газ през 2006 година, последицата от проекти са лош бизнес и въпрос на време бе те да станат е лоша политика, включително гранд корупционна, която вместо плюсове води до негативи в двустранните отношения.
И тъй като нямаха друг начин - ще си спестя подробностите - се опитаха да играят от засада - едната линия бе да ме дискредитират, като ми откажат разрешение за достъп до секретна информация. Помните ли колко много хора бяха принудени да се оттеглят защото не им бе даден достъп за работа с поверителна информация, включително на НАТО. Тези разрешения, зависят основно от една шепа хора в ДАНС, които се намират под контрола на библиотекарите. Нали е таен процеса - няма шанс да се защитиш. Някой някъде решава, не дават обяснене и толкоз. Медиите те довършват. Както сега е схемата с повдигнатите обвинения от прокуратурата срещу Трайков и Ненчев. Точно като да те пресрещнат в късна доба в тъмна улица маскирани лица.
Главният прокурор прекрасно знае, че няма шанс за осъдителна присъда, но повдигнатото обвинение легитимира и отпушва медийната атака, която трябва да те изолира от успеха в начинението което правиш.
Без подобно разрешение за ниво на достъп просто не можех да бъда посланик - почти всичко важно е секретно. Но това не им беше достатъчно, трябваше да ме дискредитират пред съюзници от НАТО, затова "по милост" можех да работя с "вътрешно разрешение", но пак повтаряха, че от НАТО ми нямали доверие!? Истината е, че някакъв служител на относително високо ниво в ДАНС, който съгласува разрешенията казал, че не съм "стабилен". Да, но не - защото намерих начин да получа уверение, че партньорите от НАТО нямат проблем с мен и получавах директно всякакви документи. Така ги изобличих. Трябваше да уволнят въпросния служител, но смотаха историята. Натискът продължи и след като Корнелия Нинова ме помоли от името на Овчаров да не присъствам като посланик на срещата с министър Христенко за да договорят предателството за газовия договор. Всичко това може да се провери - за всичко има записки, грами и т.н. Разбрах, че нямам място и помолих договорът ми да бъде прекратен. Сам се върнах, не чаках да ме връщат.
След като не успяха с достъпа до класифицирана информация прибягнаха до втората линия - дадоха да разбера, че ще вадят досиета. Зная, че няма какво да извадят като доказателства за моя "принос", освен техни дописки и вътрешна кореспонденция между отделни звена в рамките на различните служби на МВР, като грижливо заметат досиетата, в които се съхраняват доноси срещу мен.
Ако питате защо толкова внимание - отговорът е прост - след участието ми в правителството на Иван Костов името ми е спрягано за почти всички най-високи постове. И това ме правеше опасен. Знаят, че не могат да ме управляват, а трудно издържат в открита конкуренция.
Вие правите разлика между различния тип досиета тези срещу Вас и тези които Вие с работата си в ДС правите?
Не съм светец, но успях да се измъкна от хватката им, особено на Шесто Управление. Да, същото което ръководеше Димитър Иванов - Гестапото. Признавам, че без помощта на хора, които са работили за тези служби нямаше да успея. Нещата стигнаха до там, че не е удобно сега да кажеш добра дума за тях. Сред тях имаше нормални и почтени хора, със странни човешки съдби. Без тях трудно можех да ги победя, защото ако нямаш информация за твоята малка истина, си обречен. А не съм роден със сребърна лъжичка в устата. Родителите ми са най-обикновени хора - няма как да ги представят като номенклатура и слава богу. Защото без привилегии имаш по-здрава имунна система.
Факт е, че докато много от сегашните демократи бяха изпратени през 1988 година да учат в чужбина в престижни университета и то срещу държавни средства чрез Фондацията на Людмила Живкова, които след това ги изпрати във високата орбита на международни организации, мен ме спряха да направя докторска дисертация в Колумбийския университет, въпреки че се опитах да го направя по каналния ред - с молба до шефовете си - пак през същата 1988 година. Въпреки, че нищо не исках от тях, защото издръжката ми бе осигурена от западни партньори, едни от същите, които уж съм бил вербувал /просто идиоти/. Темата беше изключителна - Тристранната комисия и глобализацията. От която никой у нас не се интересуваше - толкова им беше хоризонтът.
Дали мислите, че ако съм бил ценен и агент са щели да пропуснат възможността да ме внедрят на Запад?
Това беше лакмусовия тест за това колко съм бил "верен" и "техен".
Признавам, че до тогава не бях мислил да работя активно против тези хора. Гледам си моята работа и моя периметър и толкова. Но това беше вододел, защото бе безпринципно и грубо.
От тогава имам принципна непоносимост към всичко което е номенклатура и милиционерска посредственост.
Не е пост за събота - но в лентата попадна поредния пасквил - нали съм назначен за център на Злото, та реших, че хората трябва да знаят.
Темата досиета не е едноизмерна и във вида в който се разви и се разглежда "ен гро", обобщено, да не говорим използва (мнозина се издържат от това) много често е смокиново листо за прикриване на истински намерения и същност. Вместо да отслабва, тя укрепва модела и статуквото. Докъде доживяхме - медиите на Мултигруп, която и цивилната фирма на ДС, и които са въплощение на всичко репресивно в миналото, днес да ме "изобличават".
Направил съм много за държавата си и за хората, правя го и днес, не винаги, дори рядко е публично. Но няма да доживея тези ми усилия да получат признанието което получиха крепители на статуквото, последния от които бе Димитър Иванов. Стига ми да зная, че живея честно и ценностната ми система е неизменна и устойчива та да не ми се налага да преживявам катарзиси по целесъобразност.
Дълго отлагах да пиша по темата, защото някак е неудобно да разположиш собствената си история сред толкова много суета, струяща от най-високите етажи и разтърсващи разкази за репресирана номенклатура. Не търся нищо освен хората да познаят двойното дъно на темата досиетата.

петък, 13 януари 2017 г.

Грантовете срещу олигархия - за корупцията и медийната свобода

За тези които гракнаха срещу грантовите медии. Пиша защото не съм получавал грантове, но съм писал и продължавам да пиша за проекти, част от които се финансират и съществуват благодарение на грантове.
Да видим дали и този път "протестърите" срещу грантовата демокрация, ще си затраят както винаги досега по скандалната сделка за магистрала Хемус с присъдените златни километри в отсечката Ябланица-Боаза в полза на корпулентния и партньори. Това е съобщението от Медиапул, което дава подробностите.
Не мислете, че битката срещу лошите западни фондации, е тяхна автономна и оригинална реакция. Не, просто се действа по схема спусната от Москва. Затова и в Унгария Орбан гони Сорос, макар, че последния е направил вероятно повече от него за приобщаването на своята родина към Запада.
Така прави и Ердоган, там архиврага е бившия съюзник Гюлен. Така направи и Путин, който обяви всички външни програми за демокрация и защита на свободите и независимото слово за "чужди агенти". Някои изгони, други загинаха, трети се настроиха миролюбиво и преминаха във вътрешна изолция, защото трябва да се оцелява.
Тази схема сега се мъчат да приложат и у нас, като продължение на успешно приключилата част от операция президент, на руските спецслужби у нас, прераснала в операция парламентарни избори. В спусната от Кремъл програма за изпълнение в навечерието на изборите трябва да са ограничи влиянието на прозападния елит и изолира възможностите му за достъп до средствата за масова информация, които се подпомагат от западни фондации, за да бъдат сведени възможностите им само и единствено до контролираните от "политкоректните" собственици.
Ако погледнем реално, цялата сума на грантовете които получават отделни медийни проекти всяка година вероятно не надвишава 5-7 милиона лева /говоря за пряко фининасиране/ и това е оптимистична сума. При това една част от "западните", разбирай основно европейски източници на грантове, попадат в медии, за които много трудно може да се каже че са независими от властта.
Много по-големи са средствата, които попадат в същите медии, по линия на европрограми и през държавата и министерствата в рамките на медийни и ПР програми. Не на последно място и защото тези държави по принцип се съобразяват с волята и настроенията в приемащата страна.
Истината е, че много по-крупни суми постъпват в НПО и медии през олигархични схеми.
Пример? Моля..
Да видим какво става само с един търг, като този за магистрала Хемус и при положение, че в него един медиен собственик "печели". Че е нагласен търга знаят и децата, най-малкото защото в други страни тези две фирми със сигурност нямаше да прескочат преквалификационния стадий. От единадесет фирми, подали документи, са остранени осем и остават "правилните".
Нито една от двете спечелили фирми няма зад гърба си хиляди километри построени пътна мрежа, които всяка една друга нормална пътностроителна компания би имала. Нещо, повече ако погледнете условията на търга - мога да се обзаложа, че критериите се били "творчески интерпретирани" за да няма изиксквания за последните 10 години да си построил тези хиляди километра и са позволили ползване на чужди референции. Според познати от бизнеса горницата е стигнала и понякога надминава 30%, т.е. ако търга е за 55 милиона, минимум 15 милиона са лептата на посредника. Умножете го по всички търгове и ще получите представа за бюджета на грандкорупцията у нас - милиарди, които отлитат за да ги има политическите и бизнес олигарси.
Госпожа Павлова със сигурност знае за това, но тук влиза в употреба дежурният аргумент - нека дадем хляб на българските фирми, т.е. на нашите. Да видим кому точно даваме хляба защото накрая излиза, че в реалните български фирми, тези които вършат работа, не остават много пари, защото като ти отнемат 30 процента за "висши" нужди, няма какво да ти остане за последващо развитие и инвестиции. Никакъв български бизнес не подкрепяме, а само утвърждаваме един арогантен и порочен модел, който обслужва посредници и убива истинския бизнес.
Корпулентният е излишен посредник, пречка, без който разходите за строителство на магистрали щяха да бъдат значително по-малки, но пък е незаменим в схемите за пренасочване на средства към частни структури и политици. Неговото участие само води до преразход - в последна сметка подизпълнителите са, тези които реално ще свършат работа.
Как зная колко би трябвало да струва един проект за магистрала ? Сравнявам средната стойност за км у нас и там - в Европа, където има конкуренция. Въпреки, че има в пъти по-високи заплати, по-високи данъци и в пъти по-високи обезщетения за отчуждавани земи, освен в случаите, когато тези земи не са на "наши" хора, пак е в пъти по евтино. Защото там си нямат Пеевски и подобни нему паразити.
Дори във враждебната като атмосферни условия Норвегия, с къс строителен сезон, строят в пъти по по-евтино!?
Част от парите за тази кратка магистрална отсечка, която струва свръхмного, вече излизат само от държавния бюджет - тук няма евросредства, следователно няма и европейски контрол. Къде според Вас ще ги насочи спечелилия, поне част от тези условни 15 милиона лева данък Пеевски.
В подконтролните му медии - Канал 3, вестници, сайтове - които отвориха атаката срещу "грантовите" медии.
И това е само един търг. А по различни оценки, миналата година Пеевски и неговите структури са спечели търгове и договори за над 500 милиона лева. Сметнете по формулата какви средства потенциално остават за инвестиции в медии.
А сега ги сравнете с целия обем на грантовите пари, които поддържат независимите медии, благодарение на които имаме острови на инакомислие и нормалност в тотално контролираан медийна среда.
Защо сега се правят тези търгове ? Защото има избори и трябва медийната империя да е на бойна нога! ? Да не мислите, че Канал 3 струва малко пари, както преди това беше ТВ7 и Барековите ТВ операции от КТБ? Нищо, буквално нищо, не се е променило. Преди беше КТБ, днес финансирането става през подобни търгове и други подобни схеми и кредитите няма да се върнат, за това са нужни инжекции от държавата през търговетенв. Да не мислите, че медийния им бизнес е самодостатъчен и се самоиздържа? Да, да.
Но медийните разходи и контролирани загуби се смятат за задължителни за управление на масовото съзнание и електоралните нагласи. Проблемът е, че ние плащаме техните щения и власт.
За изборите трябва да се омайва електората и властта иска чужди жертви. Това, че се изкривява медийния пазар и че де факто никой не може да разчита на нормална възвръщаемост от медийната си активност поради такива програмирани да губят медийни проекти, няма значение.
Факт е, че значителните и постоянни грантове създават грантова зависимост, но без тях България щеше остане изцяло в лапите на Пеевските медии и на другите олигарси. Схемата не е трудна - Цацаров обвинява Донев или Прокопиев, данъчни проверки, влачене по съдилища с години, медиен тормоз и .... вдигаш белия флаг. И след това се питате защо - материалът /по Борисов/ бил лош и все за статуквото печелело.
Сравнете материалите в Капитал примерно и в Монитор. Особено ако ги преведете на английски и потърсите независимото мнение на чужденец. В единият случай имате професионална работа, в която носи информация и знания, от които можем да се възползваме. Даващите грантове нямат никакво влиние какво и как да се пише. Отчетност до стотинка, публичност и прозрачност. В другия имате една информационна част - при това селективна и останалата част статии бухалки - обслужващи сведени "от горе" поръчки. Това което наричам медийна охрана на статуквото.
Разбирам примерно някой журналист от тези издания, да беше изразил аргументирано несъгласие с мои писания. Нормално - излиза човек с името си, казва и доказва тезата си. Но един и същ материал да се публикува с малки разлики във всички издания - това вече е над главите на главните редактори и е възможно само по разпореджане на Шефа.
Как да обвинявате хората, че избират едни и същи политици да ни управляват, когато от трите най-големи ТВ канали, които покриват близо 70 процента от зрителската аудитория почти всичко се контролира чрез рекламните бюджети и парите от държавните и евросредства за ПР и медийни кампании.
Да в социалните мрежи имате алтернатива, но за 60 процента от нашите сънародници - телевизията и вестници все още формират съзнанието.
От другите "независими" канала най-много средства се наливат в Канал 3.
На пазара на печатни издания - те вършат работа в провинцията - контролът на корпулентните и часови медии е почти тотален. Това, че вестниците СЕГА и Капитал/Дневник, Банкер и още няколко други издания - които се броят на пръстите на едната ръка, внасят допълнителен щрих, който засяга предимно ефекта върху живеещи в София и по-големите градове. Извън тях монополът е пълен.
В сайтовете нещата са още по-тревожни, да не говорим за социалните мрежи. Не зная сайт, блог или Фейсбук статус, който да може да се издържа само от реклама. Не говоря да получава приходи, а да се издържа и да осигурява приличен стандарт на ангажираните. Пазар просто няма, защото при равни други условия всички губят, именно благодарение на "правилните" медии, в които никому не му пука за приходи и разходи. За политици, които виждат в медиите, съпътствуваща основната политическа дейност, няма значение дали има или няма пазар, важен е контролът.
Цялата операция по издаването на блог, сайт или електронен вестник е функция или на инат /покриващ загубите от други приходи от други дейности/ или от реклами /за да разбереш, че пазарът е тотално контролиран/ или от редовни евро и държавни субсидии. Сега ми посочете сайт на независима медия или вестник /от тъй наречените "грантови"/, който да е бил сполетяван от щастието на местно публично финансиране.
Средствата за обясняване и популяризиране на ЕС тематика се наляха само в правилните медии.
Други пледират да останат само медии, които се финансират от олигарси или богатите. При пленената държава можете да си представите какъв плурализъм на мнение ще ни залее.
Ето обществото например трябва да се информира за реалните рискове и възможности за АЕЦ Белене, защото като мегапроект с мегакорупционна гравитация над всички ни виси дамоклевия меч на едни 18 милиарда евро, които могат за поколения напред да ни върнат назад и да ни фиксират в положение на най-бедната държава - не защото малко произвеждаме, а защото от сме държава на посредниците, а в нашия басейн има повече тръби, които го източват.
И тъй като за всяка сложна истина трябва експертиза, а експертите, репортерите и журналистите работят срещу заплащане нещата опират до грубата действителност - от едната страна имате експерти, медии, журналисти, които са силно мотивирани от получени договори и контракти за медийни кампании със средства на държавата за да ограбят същата тази държават.а- знаете за кои говоря. Те Ви обясняват как тъй като след като два три дни стигнахме до границата на резервите си по време на пика на натоварване на енергосистемата ни трябва Белене. След някой мотивиран материално "авторитет" ще дойде място и време за репортери и журналисти да обосноват и популяризират тезата. Накрая ще излезе ексминистър, депутат или експрезиденти, които до този момент имат материални ползи, докато са ни убеждавали в идеалистическата си визия, пламенно да Ви убеждават, че работата е или Белене или България я няма!?.
И за това са получили милиони - за да държат обществото в плен, но не със собствени средства, а със нашиге средства на данъкоплатците.
Но това е едната гледна точка, не е още националния интерес, Обществото има нужда от другата гледна точка - на хората, които да му кажат, че интересът на обществото не е тъждествен с интереса на печелещите от проекта. В последна сметка всички тези проекти са перфидна форма на преразпредление на огромни публични средства - докато ни убеждават, че са за общото благо. Конкретни хора реално крадат, жонглирайки със страхове и експертна претенциозност, защото разчитат, че срещу себе си няма да имат експертиза. Истината е проста - нямаме никаква нужда от тази мощност нито сега, нито след десет години. Под маската на национални интереси едни хора просто се самообогатяват. Изграждането на защитата срещу корпоративна и индивидуална корист изисква ангажирането на висока експертиза, защото от другата страна са скъпоплатени експерти, които мога да Ви залеят със звучащи достоверно аргументи.
Има две възможносит - или експертът, съзнавайки, че дължи на обществото своето мнение, и като съзнава, че ако тръгне срещу корпоративните и олигархични интереси ще бъде стигматизиран като ненадежден и няма да получи грам договор от държавните енергийните компании, които са най-големия клиент. Ако този експерти или медийни авторитети тръгнат срещу тезата на "властимащите" в робинхудски стил те тръгват срещу своя материален интерес. Малцина го правят. Не говоря за радикалните идейни отрицатели на статуквото, а за онези, които могат да разглобяват един проект на съставните му части и да го изобличат професионално.
Всеки може да работи на "ползу роду", но винаги само в рамките на възможностите да издържа себе си и семейството Познавам такива забележителни българи експерти, които отказват да работят в полза на обществото, не защото не се заплаща, а защото се страхуват, че това ще сложи край на възможностите им да работят за клиенти от държавната енергетика или от правителството.
Остават само най-"лудите", но малка част от тях имат достъп до съвременните скъпи аналитични бази данни и изследователски програми, които да направят работата ми равностойна на богато платените консултанти.
Примерно - схемите с горивата. Без пари, само на мускули, няма кой да се реши да разгадае и изнесе истината, защото тя е изключително сложна, изисква продължителни изследвания и експертиза, която не върви про боно.
И тук много често единствената възможност да се противостои в името на обществения интерес на корпулентните от всеки сектор са грантовете на неправителствени фондове и организации. Без тях обществето в буквалния смисъл ще остане сляпо.
Ето - един от най-значимите доклади в последно време за проникването на руското икономическо влияние у нас, на който бе съавтор нашия Център за изследване на демокрацият, бе финансиран от американска неправителствена организация. Заключенията са убийствени, да ни мислите, че правилните медии го публикуваха?
Кой друг да финансира у нас - може би Пеевски, може би правителството, може би олигарсите, може би политическите партии от субсидиите си ? След като този доклад звучи като присъда за тяхната политика и несвършена работа?
Или програмите за изследване на медийната свобода, за прозрачност на обществените поръчки и търговете /там на практика няма контрол/. Може би българските бизнесмени или държават ще ги финансира, с гаранции за ненамеса?
Ако сметнем каква част от нашите тотални приходи се превръщат в разполагаеми доходи, а не отиват по скритите канали на олигархичното робство - в скрити данъци, включително сигурност, комфорт, статукво, Русия и т.н,. нещата ще изглеждат шокиращо.
Това ли искаме, като забраним възможността за издържане на инакомислието у нас с чужди средства, които нито българския бизнес, нито българската държавата имат намерения да заместят?
Главният прокурор нито желае, нито ще им създава проблеми на посредниците, защото той самия е макро посредник.
БСП са същите - тяхната битка е кой да замести Борисов в тандема с Пеевски и Доган, а не да се постигне действителна промяна. Затова и евтиния популизъм на Нинова за тоталната промяна не хваща дикиш.
Ето днес чухме последното интервю на президента Плевнелиев. Това бе доброто и честно лице на някогашния ГЕРБ, което се олицетворяваше с порядъчност и европеизъм в ценностите. Зад което нямаше корупция или корист и което властта не успя да поквари.
Днес Плевнелиев е вън, а Пеевски е в ГЕРБ.
Честито, и не се чудете защо някои губят височина и търпение с медиите, които зависят от грантови средства.

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Bulgaria Analytica: Putin’s road to global prominence – the DNI report – the watershed – Part One


Speculation regarding the foreign policy of President-elect Donald Trump has been on the rise for quite some time, with focus on topics concerning the EU and Eastern Europe. Most speculation emanates from the lack of understanding of the rational and irrational mix in his populist rhetoric and reality checks during his presidential candidacy, as well as once he is in office.
Some of the uneasiness surrounding what Trump might engage in after he walks into the White House is based on his purported privileged relations with Russia’s Putin, which supposedly allow him to circumvent the European Union, Eastern Europe and the US Congress. This is nothing new in the history of US presidential races in which there is only one prize that matters – the Oval Office. Anything goes as far as the means to get there are concerned. The fact of the matter is that, despite his critics and opponents, Trump made it and his Russia-related parlance seems to be generating increasing concerns across the globe.
Most analysts refer to a likely new round of realpolitik, based in interests and not values, only this time the aperture between geopolitics and business will be slightly altered – this is not the era of Kissinger with the grand opening to China 40 odd years ago. Putin has done it before so many times with Western European leaders and businessmen – influence and favors to the Russian elite in return for deals and contracts to the West. There is, however, one major difference – the role models, Berlusconi and Schroeder, had nothing to offer as a geopolitical trade off.  Donald Trump has, and the stakes are on a totally different plane.
Putin did the utmost to develop his geopolitical offer to the next US president and to make it attractive, once it became clear that under Obama’s administration the chances for a breakthrough in bilateral US-Russia relations are slim to nonexistent. He strengthened his bargaining power trying to bring the West to the negotiating table. The annexation of Crimea, the invasion of Eastern Ukraine and the military operation in Syria follow identical pattern and purpose – to impress and be noticed. President Putin repeatedly warned that he will revert to asymmetrical response to the challenges of the West as it was crystal clear that he had nothing to match the West’s military, financial, technological and economic superiority.
His team identified the key vulnerability gaps in the EU and NATO defense shield, focusing not only on the key systematic and institutional deficits, but above all on the loopholes in the Internet based and web reliant services and processes. The asymmetric nature of the assault did not require at any time an overwhelming power across the frontline of interaction with the West, but a dedicated and focused workforce and approach, operating below the radar of the threat warning and response systems of the EU and US.
The US initially did not top the list of attack targets – the Kremlin had plenty of time to muscle its technique and strategy – with the likes of Brexit, the Scottish and Dutch referenda, the elections in Austria, Greece, Bulgaria, Moldova and Montenegro. Moscow developed and tested its full range of hybrid weaponry – from directly financing Marine Le Pen to media campaigns and cyber-attacks. Only when Putin had full confidence in his media, intelligence, military and political levers did he decide to launch the final hacker assault during the US presidential campaign.
The West needed time to come back to its senses after years of denial and neglect of both its internal flops and the nonchalant “ignore Russia” policy. The failure of its political system to respond to challenges at global and regional levels, coupled with the seemingly irreversible denigration of the its financial system, gave the Russian president a window of opportunity which he did hesitate to jump through. Both the US and the EU seemed unable to elect leaders capable of matching Putin’s resolute and cunning grip on power. Instead of confronting the Russian leader in areas where his potential was limited and declining, the West granted him the first strike option and the right to pick the time and the place.
On top of that, Vladimir Putin fully benefited from the privilege of an authoritarian rule, virtually sealing off the Russian public opinion to information and direct influence via Western channels, cutting off supply lines to independent media and politicians within Russia. While the West generally complied with the tacit code of engagement after the end of the Cold War, the Kremlin took full advantage of its new hybrid war potential, penetrating the West’s virtual defense lines. Moscow unfolded its full capabilities to influence Western politicians and the public, not via cross border channels that were relatively easy to detect and neutralize, but primarily from within the US and the EU. The task was made easy with an adversary who was reluctant to admit that Putin is an enemy, excelling in the art of hybrid and internet warfare. The West’s overall superiority complex – that Russia is just a gas station — concealed the fact that Russia had cyberwarfare power that could match anything that the EU and NATO had.
It took President Putin at least five years of concise and dedicated actions both at home and abroad before he decided to project his power and launch his ultimate blow against the integrity of the EU – the Brexit and the epicenter of Western Power, the White House.
Before launching the decisive strike, the Kremlin propaganda and information assault groups infiltrated the Western media space, the NGO segment and political parties, building a solid proxy and partner base. While the US and EU were prepared to detect and defend against the military threat, response mechanisms were seriously handicapped when having to deal with internal and virtual space threats.
The editor-in-chief of Russia Today, Margarita Simonyan, in a blatant display of insolence, objected to limitation of RT’s operation in the US, quoting freedom of speech rights enshrined in the First Amendment. Former US ambassador to Russia Michael McFaul, who has recently joined the list of banned ex-ambassadors to visit Russia, called for applying reciprocal measures and declaring RT a ‘foreign agent.’ McFaul is the same diplomat who initiated and later defaulted on the reset plan for US-Russia relations.
The self-confidence of Putin grew with each successful leg on the hybrid operation against the West. He executed and made good on an almost unbeatable chain of self-amplifying lethal threats – direct involvement in Syria, triggering fresh refugee waves to the EU, giving perceptional purpose and direction to new terrorist acts and concurrently nourishing extremist nationalism and anti-refugee sentiments that almost crippled the crisis response ability of EU governments.
While launching direct strikes against the Western political establishment, Putin made sure he sustained the image of a cunning and ruthless dealmaker, capable of delivering on promises to Westerners – cash and electoral winners in exchange for recognition of his newly aspired status as a global leader, much in line with the classics of the balance of forces.
Putin’s endeavors are reminiscent of the policies of the Russian tsars Alexander I and Nicholas I in the 19 century, which tried to blend liberal rhetoric and absolutist iron fist. Much in line with his predecessors, the current Russian tsar is offering the present European leaders his seeming altruistic help in suppressing present day ‘revolutions’ – terrorism, refugees, internal and external threats – in a new Holy Alliance. At the center of the strategy, the present Kremlin’s ruler suggests an encore of the classic theme in Russia’s Western policy – to ignore and circumvent Eastern Europe.
It is not by accident that in the early maps of the ‘civilized’ part of Europe, dating from the days of the Ottoman Empire, almost all of Eastern Europe has been treated both by the Russian tsars and Western monarchs as a territory of barbarians, the land of chaos, or for short, designated as Tartaria, spanning between France and Italy to the West and Kiev, Moscow and St. Petersburg to the East. There is a very good book by Larry Woolf, “Inventing Eastern Europe,” that details the history of the evolution in mapping civilization in Europe amid an interplay between western and Russian monarchs, largely at the expense of Eastern European nations.
The words of praise and intellectual guidance sought from Western intellectuals that could be distilled from Putin’s public flirts with Western intellectuals at the Valdai forum — businessmen (CEOs of energy companies), top politicians, political scientists, writers, historians and media stars — are just an integral part of his master plan to mingle with the Western public, thus undermining the isolation effect of the sanctions and allowing RT and Sputnik to communicate freely the Kremlin’s message. Then and now, the preferred mode to engage with Moscow and to sympathize with its imperial aspiration has been to engage from the safe distance of Western capitals. Few intellectuals at the time dared and bothered to traverse the continent and enjoy the hospitality of the Russian tsar and his court.
Catherine the Great and her inner circle had a penchant for the encyclopedists – Voltaire and Diderot – who at that time were considered the spiritual beacons of European public opinion. The Kremlin willingly took advantage of their intellectual pursuits tailored to their own monarchial interests. In those day, writers played a pivotal role in shaping public opinion, very much in the way today opinion leaders use social networks and media channels to define the new mainstream of modern societies. Western intellectuals have always been used by the Kremlin as key allies in persuading Western governments. Nothing or almost nothing in the exchange between Western intellectuals and the Tsar’s court was left to chance or to idealism. Catherine the Great is known to have regularly ‘burdened’ French intellectuals with generous gifts and financial injections, very much in the manner today President Putin is trying to charm and incentivize Western media and pop stars and political scientists and politicians.
The ideas of the Enlightenment and the French Revolution did resonate among Russian intellectuals — Herzen in 1865, wrote that we “experienced Rousseau and Robespierre as Frenchmen.” Rousseau himself, unlike Voltaire, used to criticize Peter the Great for his reforms, which he claimed run counter to Russia’s traditions and lead to the Russians sinking into a deeper introversion.
The relevant upgrade to this strategic line with the West, regarding Eastern Europe, came in the second half of the 19 century, focusing on the Pan-Slavic and Orthodox Brotherhood doctrine building on the centuries-long claim of Moscow as the Third Rome.
The idea that Russia has a special mission as a beacon of monarchism defines the range of legitimacy of its imperium beyond its borders. Putin is offering a redivivus of the old school of Russian monarchs’ absolutist power, branded as modern neo-conservatism.
Russia is not only offering billions in potential business deals and geopolitical camaraderie in settling regional conflicts. Putin is also ready to sacrifice soldiers’ lives and spend cash from his own depleted resources in order to befriend anew the EU and the US.  Something EU and US leaders (at least under President Obama) seemed unwilling and unable to do — send in their ground troops and risk losing lives of their own citizens, while the tsar in the Kremlin seemed decisive and purposeful in actions in and out of Russia, free of public discontent or media discomfort. It is not by chance that Putin finds willing listening ears in the West, notably with politicians who envy his grip on power and his luxury of being spared the “pesky” details of democracy and concern for human life, rights, freedoms, etc.
Putin is offering his own authoritarianism for proxy or partners’ use.
He might be a leader of a country that is gas station – but even with an inferior resource and power base he has been able to score wins against the West.
In this context, the latest attempt of yet another Russian tsar to offer a grand strategic deal to the West in order keep its spheres of influence and power at the expense of other nations comes as no surprise.