понеделник, 2 април 2018 г.

България се провали на първия по сериозен тест за лоялност в НАТО - последствията

Мнозина не разбраха какво се случи в петък - България се провали не само като член на НАТО, като се постави във висящо положение по отношение на доверието и очакванията на съюзниците към нас, но най-вече в сигнала, който беше даден на българския народ относно ключовите задължения и права произтичащи от евроатлантическото си членство.
Не винаги нещата се казват в пряк текст. Например, водещата сила и опората на НАТО и по дефолт на нашата сигурност - САЩ намериха учтив, но недвусмислен начин за да изразят своето неудовлетворение. Държавният департамент просто заяви "горди сме, че Македония е с нас". Ще кажете дипломатическа вежливост, нищо повече. Не се заблуждавайте - партньорите ни отвъд океана не правят подобни становища за всеки, който е изгонил руски агент под дипломатическо прикритие. Всеки зрял човек, с минимален дипломатически опит зад гърба си ще ви каже - тези думи не са случайни и са адресирани към всяка страна в региона.
Българския евроатлантически скептик или по-скоро защитникът на решението на Борисов, защото няма никакво съмнение, че то е еднолично и под натиск, може да отвърне - какво от това, ние с тях продължаваме заедно, имаме Европейска програма за съвместни учения на САЩ, както по двустранна линия, така и в рамките на НАТО. Ключовият въпрос е - колко струват ангажиментите на американските, на британските ни съюзници в деня Х, когато настъпи събитието и ние имаме нужда от защита? Когато думите трябва да бъдат дела? Особено след отказа на Борисов да интегрира плътно отбранителната ни систаме с НАТО като изгради нови съвместни сили и най-вече модернизира ВВС и флота. Приказки слушаме от повече от десет години - резултат нула. Дори е по-зле - защото преди десет години имахме бъдеще, сега имаме мрачно настояще.
Да хвърлим поглед върху ситуацията около нас и преките заплахи, както и възприятията върху собствения ни капацитет за самоотбрана и колективна отбрана.
Както и да етикетираме източници на реални заплахи за нас - те са две - Русия и Турция. Има разбира се и бежанци, и тероризъм и ислямски радикализъм, но те са от т.н. недържавни фактори, за които имаме действащ международен механизъм.
Турция и Русия задълбочават стратегическо сътрудничество, обединени от противопоставянето на САЩ и Европа. Тоест живеем в свят, в който освен НАТО няма кой да ни помогне. Нито Русия ще ни помогне срещу Турция, нито Турция срещу Русия.
В същото време, поне във военно отношение, изглежда все по-вероятно, страните членки на НАТО, които са заплашени от Турция да получат допълнителни гаранции на двустранна основа, извън системата на алианса. Просто Турция премина "червените линии" и антиамериканската и реторика задейства предпазните механизми. Пентагонът изпрати американски военни кораби да защитават сондажните платформи на Ексън Мобил, в кипърски води.
Ердоган агресира до степен да се превърне в пряка военна заплаха за други страни членки на ЕС и НАТО. Не гръцки самолети прелитат над турска територия, а турски над гръцка. Колкото и Ердоган да е приятел на Бойко, нямайте съмнение - този човек е от генотипа на Путин, той създава и управлява противниците чрез страх. Схемата му е проста - ако не сте удобен, ставате терористическа заплаха и легитимна цел за атака. От всички възможни рискове за националната ни сигурност, рискът от непровокирано и непредсказуемо действие от негова страна, е може би сравним само с този от Русия. Нямаме никакъв проблем нито от Гърция, нито от Румъния, нито от Сърбия, нито от Македония.
Хората, които по принцип не могат да приемат Кремъл като източник на заплаха за нас, ще трябва да отговорят на няколко елементарни въпроси. Като процент от българското население не са малко - около 25-27 процента. Оценката за тяхната лоялност във време на остра конфронтация с Русия, на каквато сме свидетели, е тревожна. Ако приемем, че са продължение на кремълската политика, част от руската пета колона и потенциални съюзници в нова "Освобождение", то трябва да приемем, че консенсус не може да има или поне не може да се самослучи. Не е въпрос само да ги определим като проводници на чуждо влияние, а да рационализираме дебата с тях върху базата на интереси, но най-вече да мобилизираме проевропейските сили у нас, за да изключим повторение на сегашната ситуация, при която иначе маргиналният Сидеров решава какво да става у нас. Клетвите за вярност на НАТО и ЕС не убеждават никого, оценката за текущите ни способности да се защитим и допринесем към колективната система за сигурност е негативна.
Задава се буря и висока геополитическа турбулентност. Анализът на водещите центрове по оценка на риска в света сочат, че докато глобална война е малко вероятна, най-малко поради все още неопроверганата доктрина за взаимно гарантираното унищожение, има висока вероятност от интензивификация на конфликта в периферията и гореща хибридна война. Запомнете - конфликти в периферията. Къде според Вас е България след петък? Отговорът е - точно в периферията, самоиндентифицирала се като слабо звено и поканила Русия да разшири намесата си с ясното съзнание, че шансовете за успех на Москва са големи и нарастващи. Москва има все по-ограничен ресурс и е естествено да го съсредоточи по направления с максимално висок шанс на успех. България е идеалната цел. Не е сложно - слабият привлича агресора, а ние сме с компрометирана позиция и гаранции за сигурност.
На пръв поглед Кремъл действа срещу собствените си интереси - Патриарх Кирил критикува президента на България и симпатиите към Русия падат. По разни поводи Владимир Путин, Сергей Лавров и най-често говорителката на МИД не пропускат да унизят по някакъв начин страната ни. Нормалният човек, дори русофил, се чуди: защо им трябва на руските лидери да свиват влиянието си у нас чрез антибългарска реторика. Ето тук е разковничето за разбиране на руската имперска политика. За сегашните владетели на Кремъл ние не сме равностойни за диалог, а просто периферия в тяхната сфера на влияние. С нея се говори от позиция на силата, с назидание, с диктат.  Не им пука дали колатерално ще пострадат "техните" хора в България, защото са лесно заменими и уверени, че имат същите нямат друг избор освен да изпълняват волята на Москва.
Съвсем не случайно,  още в деня на решението не пропуснаха да унизят Борисов публично с твърдението, че ако косовските сърби бъдат атакувани, то руски самолети ще прелетят през България, без да питат за разрешение!? Това послание не е предназначено толкова за българската аудитория, а за правителствата на нашите съюзници - ние контролираме ситуацията. Реакцията на Москва е повече дипломатическата арогатност от определение на посланик Чижов за страната ни като "троянски кон".
У нас има хора, които още вярват сляпо в почтените и добри намерение на Кремъл. С времето този устойчив мотив се е откъснал от действителностт и нуждата да бъде доказван, като се е превърнал в религиозно вярване и мит
Нека още веднъж, въпреки непосилната задача, се опитаме да разберем историческата предопределеност на сегашната политика на Кремъл, От четири века Русия е в режим на експанзия, напада и приобщава територии и от малкото и слабо московско княжество се превръща в най-голямата по територия държава на света. Всяка държава, като установи границите си, започва да търси и да намери уравнението на вътрешната си кохезия, лепилото, която да я държи заедно. Става дума за много народи и страни, всеки един от които да намери причина за да остане в рамките на тази държава. Единият път е на колективното благосъстояние, което по-отделно народите и съставни републики, или не могат или могат но по-трудно да постигнат. Другият път е заради изгода за колективната сигурност, т.е. че всеки един от тези народи не може да са защити и има нужда от "чадъра" на сигурността на Кремъл. Това с благоденствието очевидно не се получава - на практика всички съседи, с изключение на Северна Корея и вероятно две или три от централно-азиатските републики, реализират изпреварващи темпове на развитие и благосъстояние, които естествено пораждат центробежни тенденции. Милитаризацията на обществения живот и опасността от външния враг, остават единствената опора на единството на страната. Има републики, като Чеченската, които на практика са постигнали това, което независимостта трудно би им подарила - подарено благоденствие. Сега над 85 % от бюджета на републиката са дотации от Москва - а това е завиден процент, дори за отношения "владетел - васал". Не е сигурно, че извън Русия, Кадиров и обкръжение биха могли да получат свободата хем да управляват, без да се съобразяват особено с Москва, хем да се къпят в бюджетни душове от Центъра. Но тази формула - да се купи цялостта на страната чрез дотации и субсидии от федералния бюджет е невъзможна за всички републики и автономни окръзи. И тук влизат военна истерия и образа на врага, репресията и ограничаване на правата на регионите, за сметка на Центъра. На фона на вътрешна хибридна война чрез контролирани медии.
Няма друга държава в Европа, която да зависи от дрънкането на оръжие и да издига в култ силата, а Русия извежда глобалния си статут, по думите на един от водещите и пропагандатори и по липса на друго основание, от способността да разруши света.
Питайте Лукашенко как се чувства, нищо че е най-верния, най-предания съюзник на Путин, след като даде указания на бизнеса да се ориентира към пазари извън Русия. Естествен инстинкт за самосъхранение, след като вижда, че Путин потъва и трябва да се откачи от него.
Проследете поведението на останалите съседи на Русия - как реагират и оценяват рисковете за сигурността си след руската инвазия в Грузия, Молдова, Украйна, след силовата поредица в централно-азитаските републики, да не говорим Сирия.
Ако не знаят българските читатели - рискът от война през 21 век между Китай и Русия, се оценява по-високо от война между САЩ и Русия, между ЕС и Русия.
Тук обикновено, адептите на Кремъл у нас изтъкват като контрааргумент, че Франция и Британия, заедно със САЩ са съсипали Ирак, Либия и Сирия. Не спорете, в момента разследват Саркози за корупция от Кадафи. Това дава цялата разлика - западните политици грешат, но демократичните системи, рано или късно, коригират политиките и наказват грешниците - или ги изхвърлят от власт или ги осъждат. Именно подобна система от сдържащи механизми и проверки няма в Русия. Путин може да направи каквото си иска, без никакви санкции и никой вътре в страната не може да го "сдържи". Единствената надежда на света е той да бъде опитомен отвън. Както виждате санкциите работят и то ефективно, защото го вадят от зоната му на комфорт.
Няма значение как оценявате действията на Москва, дали симпатизирате или не - фактите са си факти. Хибридната война, която става все по-гореща, е налице и от нея страда най-много периферията, в която България се самоопредели с решението по аферата Скрипал и малоумните тези, че може да бъдем посредници, т.е. да застанем между Запада и Москва. Не бъркайте сегашната ситуация със Студената война - при нея имаше правила и фронтове, днешната хибридна война няма нито фронтове, нито правила.
Тази една пета от българското население, която на практика е извън българската нация или гравитира около опората Кремъл, със сигурност ще приветства решението и евразийския крен на това правителство, без обаче да са готови да купуват лади и москвичи, да ползват руски телевизори и компютри. Това е малкият проблем - хладилникът винаги в последна сметка побеждава телевизора.
Големият проблем, че България се върна назад в развитието си и се срина като доверие в очите на партньорите си.  С този президент, премиер и военен министър, просто нямаме шанс да получим нито кредит на доверие, нито помощ, защото в този свят нищо не е безплатно. Как примерно госпожа Тереза Мей ще защити намесата на Великобритания на страната на България в британския парламент при атака срещу нас, а такава хипотеза съвсем не е за изключване тези дни? Може би ще иска доказателства от Борисов или Каракачанов?!
Курсът към снишаване е самоубийствен, не толкова като конкретен непосредствен резултат, а като тенденция и перспектива в българската вътрешна и най-вече външна политика.
Ето защо трябва спешно обединение на всички сили, на които е свидно запазването на евроатлантическата ориентация на страната - и десни от всякакъв вид, и леви, и центристи и Лютви Местан. Въпросът не е в това, което ни различава, а в това което може да ни обедини - спасението на България.

1 коментар:

  1. Силно се надявам издръжката на руските протекторати Чечня, Абхазия и Южна Осетияза да доведе до финансово изтощение Путин и Русия.

    ОтговорИзтриване