петък, 13 април 2018 г.

Балансирането в политиката - между пропастта и скалата

След атаката на САЩ, Великобритания и Франция срещу военната инфраструктура на Сирия, която поддържа капацитета и да реализира химически атаки срещу мирно население, светът навлезе в "карибиски" етап от кризата между Запада и Русия. На този фон новината, че българският президент се кани да посети Москва, изглежда като изключителен пример за провал в преценката по трите ключови параметри - избор на формат, на време и на място.
Ако поискате президентът Радев да обясни крена си към Русия, със сигурност ще ви отговори, че се опитва да балансира за благото на българския народ. Нали каза, че докато други рушат, очевидно визирайки премиера, той 
ще гради в българо-руското поле

Почти същата е версията на Борисов в опитите му да примири различните фактори на интереси в българското общество, като осигури пространство за маневриране на властта, а най-вече политическото си оцеляване. И двамата търсят да реализират активни действия на външнополитическия фронт, защото очевидно във вътрешно политически план няма особен мегдан за позитивно мислене.

Да припомня, че проектът "Радев" е роден в Москва като застраховка за въздействие и контрол върху българското правителство - респективно ГЕРБ и Борисов, паралелно с операцията по заместването на саморазложилия се Реформаторски блок с Патриотичния фронт. Планът "Радев" беше възможен и благодарение на съгласието на Борисов и миграцията на "условно десен" електорат, който даде своя глас за новия президент. 
Днес балансирането продължава, но и премиерът, и особено президентът отдавна са напуснали "златната среда" в глобалната и регионална политика, в рамките на която България може да се чувства достатъчно далеч от крайни позиции, които могат да й навредят и са се устремили към маргинализация - собствената си и на страната. Тази златна среда, към която уж се стремят лидерите, няма нищо общо с провалената "специфична позиция" по случая Скрипал, която ни запрати в малцинство на маргинали в НАТО и ЕС, извън компанията на "семейството", включително и в Източна Европа. Истината е, че казусът Скрипал не раздели Европа - напротив обедини я, защото и Източна Европа и Западна и Северна и Южна бяха заедно. Отвън останаха неуверените, уплашени и зависими страни. Плюс Австрия - която играе като независима, но чийто пример е тотално неприложим за нас.

Не познавам съветниците на президента Радев, но очевидно не е спазил основния принцип - да избягва моновалетни и едностранни съвети, защото след тях няма как да балансираш, оказваш се страна в конфликт или прокси. Да вземем назначението на неговия съветник по външна политика за нов посланик в Русия - това не е силен ход, напротив. Защото вместо дискретен процес на съгласуване на кандидатури за посланик, Борисов даде да се разбере, че този посланик му е наложен. Да, Радев ще има "свой" човек в посолството в Москва, но значителна част от неговите функции и дейности ще протичат на фона на изостряща се конфронтация между Запада и Русия, в която няма място за много български посланици в Москва, нито за особено активна политика. Няма място и за поредния "приятел на Русия" в Москва в посолството на Мосфилмовская, а за представител на европейска и атлантическа България. Посланик Макаров достатъчно добре представлява руските интереси у нас. 
Изглежда анонсираната визита на Радев на 22 и 23 май т.г. е опит на президента да вземе инициативата в свои ръце и да излезе от изолацията, в която бе поставен по време на председателството на страната в ЕС. По време на посещението си той ще представи "своя" посланик на най-високо място /не съм сигурен, че процедурата по връчването на акредитивните писма ще е минала до тогава/ и ще удостовери своя личен канал за връзка. В същото време Борисов оставя "своя" човек Коцев в друга битност в Москва, с ясното съзнание, че банкер от него не се и иска да стане, но затова може да бъде "посланик в сянка".
Как мислите ще се отнесе Кремъл към подобна "надпревара" между президент и премиер и най-вече как ще се отрази това на позициите ни сред съюзниците. За сведение на читателите - поведението на дипломатите ни в Москва формира съществена част от оценките за степента на независимост и промяна на България към съветските си зависимости. Двата "канала" на представителност на Донкуков 1 и Дондуков 2 със сигурност ще ни поставят в унизително положение, да не говорим, че даваме силни козове на руската страна да играе на 

различията между институциите ни

Това не е от сега. И преди - Москва насърчаваше различните кланове и групи - и на Живков, и на Лилов-Луканов, и на ДС-Доган, да имат свои преки канали за взаимодействие, които с времето се превръщаха в канали за обратно руско влияние. Но за пръв път това се прави толкова публично.
Разбира се, Румен Радев ще се постарае да "балансира" с визита в Киев или в Брюксел - от тези, които остават само за протокола. Истинските договорености и ангажименти остават в Москва - отчет за свършеното и задачи за бъдещето. При сегашната конфронтация, особено след ударите в Сирия, България няма никакво поле за самостоятелни действия в двустранен план или за нещо съществено, особено във видимия спектър на значимост - като проекти и бизнес. Нито по Белене, нито по продължението на Турски поток, нито осигуряване на българска защита срещу санкциите срещу Русия. 

Румен Радев е особено ценен за руските си домакини като главнокомандващ по отношение на програмите за модернизация на армията, ВВС и флота. Но и в това отношение по-неудачно време за посещение трудно може да избере. А това говори за "качеството" на съветите, които получава. Да пропуснем епитетите  - отговорете си на въпросите и ще стигнете до собствена оценка за професионализма на съветниците на Радев:
От днес до датата на визитата в каква посока, според вас, ще се развиват отношенията между Запада и Русия - по-добра или по-негативна? Ако приемем, че сирийската криза тепърва ще се изостря, очаква се отговор на Москва, защото Путин е заложил целия си авторитет на способността да защити Асад,  какъв ще бъде геополитечският контекст на президентската визита и каква добавена стойност може да генерира за България? Отговорът не е труден, още по-малко сложен. Съгласете, че при особено остри фази на конфронтация няма никакво място за "посредници" без мисия и тежест.  Да, президентът Макрон не отложи, за сега, собственото си посещение в Москва, но едновременно с това, той потвърди и Франция участва в нанасянето на удар в Сирия и подкрепи безрезервно съюзника си Британия по казуса "Скрипал". Именно от позицията, която заема президентът Макрон, като важен представител на Запада, неговата визита "тежи" - защото ще може да обсъжда реални въпроси за деескалацията на напрежението, поне частично или просто ще потвърди от името на Запада решителността на позицията.
Какво на този фон може да направи Радев с коленопреклонната позиция на България - "свой сред чужди и чужд сред своите" в НАТО и ЕС. Той не може да говори от името на Председателството без санкция от правителството или от ЕС. Борисов поне това разбра, че Русия е висока топка и не може да повтори варианти на "тристранни" срещи ЕК-Русия с негово участие, както направи с Ердоган. Президентът Радев не може да говори от името на съюзниците ни от НАТО, защото не отива в Москва с мисия или по делегация на пълномощия. Нямат му доверие - доказателство за което е, че и съветниците му нямат достъп до класифицирана информация, не на последно място защото съществуват опасения че чувствителна информация може да намери 

път към посолството на Русия или пряко към Москва

Датата разбира се е избрана от Кремъл, но кой я прави публично достояние и създава очаквания, които не може да изпълни?
Да, макар и в много по-разреден график, но продължават визитите на западни политици в Москва, защото диалогът продължава - едни решават двустранни въпроси, други обсъждат и международни, включително по-горещи теми. Примерно холандският външен министър е в момента в Москва. Но никой няма съмнение относно твърдата принадлежност на Холандия към западния свят, относно солидарността и с Британия и позицията по сирийската криза, да не говорим след холандския доклад за свалянето от редовни руски бойни части на гражданския самолет МН-17?

Моят опит като дипломат недвусмислено показва - в Кремъл винаги е имало две врати за прием на гости - едните ги приемат, защото ги уважават заради "гръбнака" в политиката и ясните позиции. С тях говорят и преговарят от позиция на равни. И другата врата - за гости, които зависят от Русия и с които се преговаря от позицията на Царя-император, защото иде реч за подчинени или зависими пратеници.
С цялата отговорност на опита от позицията, която заемах като посланик в Москва, мога да твърдя, че съм представлявал евроатлантическа България. След като експулсирахме тримата дипломата преди седемнадесет години, отношенията ни не колабираха, а стъпиха върху здрава, макар и по-ниска основа, но изчистихме недоизказаното и недоразуменията. Нямаше излишен помп и фалш на епитетите "братски", "дружба", "общи корени", "славяни".  Разбира се - тогава и Путин беше различен, но поне позициите ни бяха ясни и не обещавахме повече, от онова за което можехме да поемем ангажимент. И имаше български фирми, които получаваха бизнес в Русия. Сега няма, след като се снишихме и направихме правителство и с проруски партии и имаме проруски президент.
Цялата "полезност" на Румен Радев за Москва е именно в тоталната му безполезност на евроатлантическото поле. Единствената писта за реализацията му е евразийската, която да разгърне с подобни посещения и инициативи в посока Изток и Москва. Разбира се, той остава един от центровете на номинална власт у нас - който постепенно се превръща в стълб на руското влияние, винаги готов да играе срещу правителството, да назначи свое служебно правителство, да помогне на БСП и на Москва. Но за да бъде уважаван в Москва и да си качи "цената" трябва да не се състезава с премиера, а да играят като един отбор, в полза на България, защото взаимно се отслабват и се превръщат във второстепенни играчи за "резервния" вход на Кремъл. Москва никога няма да заложи само на един кон, още повече когато там има толкова много различни групи от интереси - през Кремъл, бизнеса, регионите, клановете на властта, службите. 
До този момент Радев и Каракачанов успешно забавят програмата за модернизация на въоръжените ни сили - България де факто е без защита, "черна дупка" в отбраната на НАТО, до голяма степен именно благодарение на дългогодишни усилия в тази област, включително и от Румен Радев. В тази посока е и новият план на тандема на военния министър с президента за отлагане на реалните практични действия по избор на нов самолет, на нова бойна машина и нови фрегати - чрез стартиране на нова процедури и разширяване на кръга на възможен интерес. Представете си - с три оферти колко време изгубихме, сега със седем нещата се отдалечават в далечното бъдеще. Реалните поръчки и пари вървят към Русия - корпорация МИГ, дори се говори за модернизация на СУ-25 !? 
И забележете "тарикатските " доводи - много били скъпи?! С времето не стават по-евтини, нали? Колко "спестиха" за десет години нищоправене? Да не говорим за "убийствения довод"  - МИГ-29 можели да служат още десет години? Каракачанов очевидно разбира под "служба" 

да летят на паради и над България за обучение

Остават молитвите пред Господа да не ни нападат и да разчитаме на милостта на съюзниците ни да защитят небето и териториалните ни цялост. В случай на военен конфлик сме "слепи" и "боси" във военно отношение. Нито един, повтарям нито един от нашите самолети не е в състояние да изпълни каквато и да е бойна задача, с бойно снаряжение, без риск да не бъде незабавно свален или от съюзници или опоненти. И за какво служене тогава става реч? 
За тези си действия и "принос" Радев и Каракачанов със сигурност ще получат потупване по рамото в Москва. Лошата новина за тях е, че Западът и Русия този път са в клинч и няма вариант за разбирателство, което да остави Путин на власт още дълго време или с възможности да реализира операции за подкрепа на свои проксита в ЕС и на Балканите. Балансирането, което се превръща в алфа и омега на политиката при Борисов и Радев, има смисъл само тогава, когато България остава в "центъра", в групата на множеството държави в ЕС и НАТО, в Семейството, а не в периферията на комплексираните бивши сателити на Москва. 
Балансиране, което те изпраща в изолация, в периферията - е самоубийство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар